№ 29371
гр. София, 09.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110125343 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Г. Х. С. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ сключили договор за
паричен заем № 5000816/04.01.2024г., съгласно който на ищеца следвало да бъде
отпусната сумата от 600лв., при ГЛП от 35%, ГПР 40,86% и подлежаща на връщане на
9 броя месечни вноски, като общата дължима сума възлизала на 690,84лв. В чл. 4 от
договора било предвидено, че договорът трябва да бъде обезпечен с гарант – две
физически лица - поръчители или банкова гаранция. На същата дата, между ищеца и
„Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция №
500816, по силата н който последното дружество поело задължението да обезпечи
вземанията на кредитора по договора за кредит, за което ищецът дължал
възнаграждение от 461,16лв. която била платима на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Посочва, че погасил задължения общо в размер от 918лв.
Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.
22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му. Двете сделки
трябвало да се разглеждат съвместно, тъй като били свързани. Изтъква, че
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция трябвало да бъде
включено в ГПР по договора за кредит, което обаче не било сторено в нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин ищецът бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на ГПР и не могъл да направи информиран избор дали да
сключи договор за кредит. Нищожна била и клаузата на чл. 4 от договора. Счита, че
нищожен се явява и договорът за предоставяне на поръчителство, тъй като не е
получил насрещна престация, бил лишен от основание и противоречал на добрите
нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с да бъде признато за
установено, че сключеният между ищеца и първия ответник договор за кредит е
нищожен, а евентуално нищожна е клаузата на чл. 4 от него, както и да бъде осъден да
заплати сумата от 10лв. като част от вземане в общ размер от 90,84лв., платена без
основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Моли и за постановяване на решение, с да бъде признато за установено, че
сключеният между ищеца и втория ответник договор за предоставяне на
поръчителство е нищожен, както и да бъде осъден да заплати сумата от 50лв. като част
1
от вземане в общ размер от 461,16лв., платена без основание, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с
които твърдят, че исковата молба е нередовна, а исковата претенция недопустима
поради липса на правен интерес и злоупотреба. Евентуално твърдят неоснователност.
Излагат съображения, че договорите за действителни и възнаграждението за
поръчителство не следва да бъде включвано в ГПР.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, за което съдът следи
служебно. Представени са пълномощно за учредена представителна власт на
процесуалния представител на ищеца, както и документ за платена държавна такса за
производството. Обстоятелствата дали са ангажирани писмени доказателства в
подкрепа на изложените твърдения не са свързани с редовността на исковата молба.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно сключването
на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство със соченото в
исковата молба съдържание, които противоречат на императивни норми на закона и на
добрите нрави, както и плащане на суми по тях в полза на ответниците.
В тежест на ответниците е да докажат наличието на годно правно основание за
получаване на сумите, включително наличието на действителни договори, отговарящи
на изискванията на закона и на добрите нрави.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че е сключен
договор за потребителски кредит от дата 04.01.2024г. с първия ответник с посоченото
съдържание, както и че на същата дата е сключен договор за предоставяне на гаранция
с втория ответник – „Файненшъл България“ ЕООД.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, тъй
като същите са необходими за изясняване на релевантни за спора обстоятелства и
изискват специални знания.
Исканията по чл. 190 ГПК са неоснователни, тъй като няма необходимост от
тях.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.09.2025г.
от 09:45ч., за която дата и час да се призоват страните.
2
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 350лв., вносими от
ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него
информация и документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на
чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговорите на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3