№ 15043
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110153714 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********,
искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за
установяване спрямо ответниците И. М. Ф., ЕГН **********, и М. И. Ф., ЕГН
**********, че дължат при условията на солидарна отговорност сумата от
1033,35 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 15.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 189,19
лв., представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2021 г. до 30.08.2023
г., и сумата в размер на 0,10 лв., представляваща лихва върху платена цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до
30.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51214/2023 г. по
описа на СРС, 166-и състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане
от 07.07.2025 г.
В исковата молба ищецът **********************, ЕИК *********,
поддържа, че ответниците не са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, съобразно действащото законодателство в
сферата на енергетиката, но са използвали и не са заплатили топлинна енергия
1
за топлоснабден имот, находящ се в
*************************************************, амбулатория за
********************/ преустроена от ап. 1, с присъединен абонатен №
38740. Посочва, че ответниците, дължат да му върнат, при условията на
солидарна отговорност, онова стойността на претендираните суми за
топлинна енергия. Заявява, че за процесния период били в сила Общи условия
за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с Решение №
0У033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Поддържа, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от ****************** съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли
съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.
Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. М. Ф., ЕГН **********, и М. И.
Ф., ЕГН **********, подават отговор на исковата молба, чрез особен
представител адв. С. И., с който оспорват исковете по основание и размер.
Счита за недоказано твърдението на ищеца да е доставил топлинна енергия до
процесния имот в твърдяното количество и цена. Оспорва ищецът да е доказал
какви са били показанията на общия топломер и водомер в абонатната станция
за процесния период, показанията на средствата за търговско измерване и за
дялово разпределние в имота на ответниците, ако такИ. съществуват. Релевира
се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се отхвърляне на
исковете. Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа
страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том
В-I, рег. № ****, дело № *** от 2002 г. на нотариус Д. Г., И. М. Ф. е закупил от
А. П. А. апартамент № 1, находящ се в
******************************************, заедно със зимнично
помещение. През 2006 г., И. Ф. и съпругата му М. Ф. учредяват в полза на
******** договорна ипотека върху закупения през 2002 г. апартамент за
2
предоставен кредит на
***********************************************************. През
2006 г., И. М. Ф. и М. И. Ф. учредяват втора по ред ипотека в полза на
*********************** върху следния свой собствен недвижим имот,
придобит в режим на семейна имуществена общност, а именно: Амбулатория
за ***************** – два стола, със самостоятелен вход откъм улицата,
преустроена съгласно Разрешение за строеж № ** от 18.09.2003 г. на главния
архитект на СО, район *****, одобрен архитектурен проект от 15.09.2003 г. на
СО, район *****, от апартамент № 1, находящ се в
**************************************. Към договора за ипотека, като
приложения са представени удостоверение за въвеждане в експлоатация от
01.06.2004 г. на СО, район *****, и одобрен архитектурен проект от
15.09.2003 г. на СО, район *****. Следователно, несъмнено по делото е
установено, че ответниците са собственици на апартамент, преустроен в
амбулатория за ***************** – два стола, със самостоятелен вход откъм
улицата.
Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесните
отношения/, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, а съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Доколкото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не се сочи конкретно, че разпоредбата се
прилага единствено за битови клиенти на топлинна енергия, то следва, че
всички собственици/ титуляри на вещно право на ползване на имоти,
намиращи се в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, са
потребители на топлинна енергия.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на
писмен договор / чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29-чл. 36 от Наредба № 16 -334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
3
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
– доставка на топлинна енергия за битови нужди / чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЕ, топлоснабдяването е процес на производство,
пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с
топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди.
Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в §1
от ДР на ЗЕ, като съгласно т. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно т. 33в "небитов
клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди за небитови нужди. Съгласно §1а от ДР на Закона за енергетиката,
законът въвежда изискванията на ДиректИ. № 2009/72/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия, с която е дадено определение за "битов
клиент" , а именно клиент, купуващ електроенергия за собствена битова
консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2,
т. 10/, а за "небитов клиент" - физическо или юридическо лице, купуващо
електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва
производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. Съгласно чл. 2, т. 7, „клиент“ е
клиент на едро или краен клиент на електроенергия, като в чл. 2, т. 8 е
дефиниран „клиент на едро“, като физическо или юридическо лице, което
4
купува електроенергия с цел препродажба в рамките на системата, в която то е
установено, или извън нея, а в чл. 2, т. 9, „краен клиент" означава клиент,
купуващ електроенергия за собствено ползване.
При анализ на горецитираните разпоредби, съдът приема, че водещ
критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които
се ползва топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение. В този
смисъл нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект,
обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с
топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия. По
делото е представен договор за наем между ответниците и търговско
дружество от 01.06.2003 г. и заявление за открИ.не на партида от наемателя
до ищеца от 23.06.2003 г., но същият е сключен за една година и не са
представени доказателства за продължаването му / писмен анекс/ по арг. от чл.
14 от договора, поради което за исковия период (2020 г.-2022 г.) за потребената
топлинна енергия отговарят собствениците на апартамента. Съгласно
промяната на предназначението на имота в стоматологична амбулатория със
самостоятелен вход, съдът приема, че доставяната в процесния имот топлинна
енергия е била ползвана от ответниците във връзка с осъществявана търговска
дейност /противното не се установява от данните по делото/. По делото не се
установява да е сключен писмен договор между тях, поради което
отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
От приетото като неоспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК
заключение на съдебно-техническата експертиза, което настоящият състав
приема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява,
че в процесния имот са монтирани 3 броя топлинни разпределители, и 3 броя
термостатни вентили , както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. През
процесния период топлинната енергия за отопление на имот е отчитана в
съответствие с посочената по-горе нормативна уредба. За периода от м.
05.2020 г. до м. 04.2021 г., разпределението е на база „ служебен отчет“,
поради „неосигурен достъп“ / виж протокол за неосигурен достъп от
18.04.2021 г. и от 08.05.2021 г./, а през периода 05.2021 г. – м. 04.2022 г.,
топлинна енергия за отопление на имот е разпределяна по реален отчет на
показанията за три броя ИРРО, монтирани на 3 броя радиатори в имота, като
5
отчетът е по дистанционен метод. Проверката на приложената документация и
определеното количество топлинна енергия за отопление на имота е
извършено съгласно действащата нормативна уредба. Общият размер на
стойността на потребената топлинна енергия в исковия период е в размер на
1321,78 лева.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един
общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило
без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата
на договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на
топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това,
такава е ползвана. Като не са заплатили нейната стойност ответниците са
спестили разходи, които е следвало да направят. Доколкото по делото няма
данни в района, където се намира процесния имот, да има друг доставчик на
топлинна енергия извън *******************, настоящият състав намира, че
ответниците са се обогатили със сумата, която би следвало да заплати, ако
енергията му е била доставена въз основа на договорно правоотношение с
ищеца. Доколкото искът е предявен за главница за топлинна енергия в размер
на 1033,35 лева, при спазване принципа на чл. 6, ал. 2 ГПК , до този размер
искът се явява основателен.
Въведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност в
случая се явява неоснователно. Вземанията, произтичащи от фактическите
състави на неоснователното обогатяване, не съставляват периодични
плащания и по отношение на тях се прилага общата 5-годишна погасителната
давност по чл. 110 ЗЗД, която към датата на подаване на заявлението за
издаване на изпълнителен лист по чл. 410 ГПК /15.09.2023 г./, не е изтекла. /т.
7 от Постановление на Пленума на ВС № 1 от 28.05.1979 г./. Следователно
вземането за процесния период не е погасено по давност.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Тъй като главните
искове се основават на приложението на чл. 59 ЗЗД, то задълженията на
6
ответника за заплащане на претендираното обезщетение за неоснователно
обогатяване не е възникнало като срочно, а изискуемостта и поставянето му в
забава е предпоставено от отправянето на покана от кредитора съгласно чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото е представена покана с изх. № /31.10.2022 г. до
ответниците за заплащане на част от процесните задължения за топлинна
енергия за периода от м. 02.2021 г. до м. 09.2022 г., но няма данни същата да е
връчена. Следователно, искът за законна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на 189,19 лева, както и претендира лихва върху
главница за дялово разпределение в размер на 0,10 лева подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г., ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и
в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се следва разноски за заповедното в размер на 63,39 лева, както и
разноски / за държавна такса, депозит за СТЕ и депозит за особен
представител и 50 лева, юрисконсултско възнаграждение, определено на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК/ за исковото производство 653,34 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от
**********************, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу И. М. Ф., ЕГН
**********, и М. И. Ф., ЕГН **********, че И. М. Ф., ЕГН **********, и М.
И. Ф., ЕГН ********** дължат при условията на солидарна отговорност на
******************, ЕИК ********* сумата от 1033,35 лв. ( хиляди тридесет
и три лева и 35 стотинки), представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в
*************************************************, амбулатория за
7
********************/ преустроена от ап. 1, с присъединен абонатен №
38740, с която сума ответниците са се обогатили без основание, ведно със
законна лихва за период от 15.09.2023 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 17.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51214/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 07.07.2025 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска на чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 189,19 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
период от 31.03.2021 г. до 30.08.2023 г., и иска за сумата в размер на 0,10 лв.,
представляваща лихва върху платена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.08.2023 г.
ОСЪЖДА И. М. Ф., ЕГН **********, и М. И. Ф., ЕГН ********** да
заплатят на ************************, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата 63,39 лева (шестдесет и три лева и 39 стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство и 653,34 лева
(шестотин петдесет и три лева и 34 стотинки), разноски за исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието в процеса на *****************,
като трето лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8