№ 243
гр. Плевен, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500265 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 222/17.02.2022г. по гр.д. № 3373/2021г. на ПлРС съдът е
осъдил на осн. чл.71 ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Х.А.Х., с ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание
ЛС в Затвора гр. Враца, сумата от 2 000 лв. – обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в периода 15.03.2013г. – 15.01.2014г., изразяващи
се в липса на желание за живот, притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес,
чувство на отритнатост, обективирани в плач, поради по-неблагоприятно
третиране в Затвора гр.Плевен - подстригване пред килията му, а не в
обособено помещение, ведно със законната лихва върху главницата от
03.06.2020г. – датата на ИМ до окончателното заплащане на сумата, като
претенцията за разликата до 1 000 000 лв., ОТХВЪРЛИЛ като недоказана.
Осъдил на осн. чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Х.А.Х., с ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание
1
**********, сумата от 1 296,46лв. – мораторна лихва върху главницата от
2000лв. за периода 15.01.2014г. - 03.06.2020г., като претенцията за разликата
до 100 000лв. и за периода 15.03.2013г. - 14.01.2014г., ОТХВЪРЛИЛ като
недоказана.
Осъдил на осн. чл.78 ал.3 от ГПК, Х.А.Х., с ЕГН **********,
изтърпяващ понастоящем наказание ********** ДА ЗАПЛАТИ на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, **********, разноски по
делото в размер на 249,25лв.
Недоволен от решението е останал Х.А.Х., който го обжалва в срок с
оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
нарушение на материалния Закон.
Твърди, че неправилно е осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 249,25лв., защото съгласно чл.75 ал.2 ЗЗДискр. за производства
пред съд по специалния закон не се събират държавни такси, а разноските са
за сметка на бюджета на съда.
Претендира отмяната на обжалваното решение в отхвърлителната Част
и за осъждането му за разноски на ответника, и уважаване изцяло на
предявените искове.
Чрез осъществяващата правна помощ адв.Л. П. от ПлАК навежда
доводи, че дискриминационните действия довеждат до промяна в психичното
състояние на дискриминираното лице, което накърняване е от категорията на
неимуществените вреди, чиито размер се определя по правилата на чл.52 ЗЗД.
Вземат се предвид степен на личностно засягане, начин на дискриминационно
въздействие, възраст на ищеца и други обстоятелства. Излага съображения, че
от показанията на тримата свидетели на ищеца за процесния период се
установява, че той е бил тревожен, напрегнат, унил, от преживяното е спрял
да се храни, бил е на ръба на психически и нервен срив, загубил е вяра в
институциите и тяхната способност да осигурят справедливост. Оплаква се,
че е следвало изцяло да кредитира показанията на свидетелите, е не да приема
че има заинтересованост поради това, че сда в добри отношения с ищеца, а от
друга страна са в дела с ответника. Като се позовава на две решения,
постановени по реда на чл.290 ГПК на ВКС на РБ, твърди че съдът не е
посочил защо не кредитира изцяло показанията на свидетелите след като
независимо, че са в дела с ответника, в техните показания няма противоречия,
2
че единодушно установяват, че дискриминацията му е нанесла трайни и
неизличими неимуществени вреди.
Твърди, че ПлРС обосновал така направената от него преценка без да
съобрази, че между събраните по делото гласни доказателствени средства не е
налице противоречие, без да отчете фактът, че дори разпитаните по делото
свидетели да водят дела срещу ответника ГД „Изпълнение на наказанията", то
те защитават свои конституционно признати права.
Неправилно е виждането на първоинстанционния съд, че показанията на
свидетелите Р. и Х. били опосредени не толкова от преките им наблюдения, а
от разказите на самия ищец за състоянията му. Независимо, че страданията в
резултат от преживяното дискриминационно отношение на ищеца са
установени от техните показания, съдът не ги кредитира с оглед факта, че
същите били базирани на разказите на ищеца, а именно тези разкази, в които
той е споделял как се чувства, как му се е отразило преживяното
дискриминационно отношение, отразяват интензитета на преживените от
него морални страдания.
Твърди, че от показанията на К.С.Р., И.А.Р. и М.Г.Х. се установяват
преживените от Х.А.Х. в резултат на извършената спрямо него
дискриминация неимуществени вреди.
Според посоченото от К.Р. в разговори ищецът с болка му е разказвал за
преживяното, споделял му е „със сълзи в очите", че се „чувства втора ръка
човек"; бил е депресиран и унил.
Свидетелят И.Р. като очевидец описва колко неприятно и унизително е
протичало цялото подстригване, как се е случвало пред килиите на лишените
от свобода, а не в специално обособени за целта места; как косите от
подстригването са хвърчали навсякъде, в т.ч. и в килиите, където лишените от
свобода са се хранили. Подстригванията са се случвали достатъчно често,
всяка седмица, като след всяко подстригване ищецът се е чувствал
депресиран и е плачел, отказвал е да се храни и като цяло психиката му е
пострадала доста сериозно от така преживяната дискриминация.
Свидетелят М.Х. твърдял, че поддържа регулярни контакти по телефона
с ищеца, че двамата се чуват и си говорят периодично. Иецът му е разказвал
доста пъти, в това число и до ден днешен, за извършените многократно
3
спрямо него дискриминационни действия в затвора в Плевен; споделял му е,
че в резултат на това се е чувствал низвергнат и отритнат; често е плачел; бил
е тревожен и напрегнат; страдал е от безсъние. Нещо повече, свидетелят
споделя, че в резултат от случилото се ищецът е ..загубил вяра в
институциите и върховенството на закона, в съвестното му прилагане в
местата за лишаване от свобода". Също споделя, че Х.Х. е приел наказанието
си такова, каквото е, не се притеснява от него, а единствено и само от
несправедливостта във всичките й форми; че винаги е проявявал силна
нетърпимост към дискриминацията във всичките й форми.
От гласните доказателства намира, че се установява извършената
спрямо ищеца Х.Х. в Затвора гр.Плевен в процесния период дискриминация,
която е оставила неизлечими следи в неговата психика - същият е бил
тревожен, напрегнат, унил; в резултат от преживяното е спрял да се храни и е
бил на ръба на психически и нервен срие; загубил е вяра в институциите и
тяхната способност да прилагат закона; загубил е вяра, че съществува
справедливост. Претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди.
Навежда доводи, че фактическият състав, от който се поражда
отговорността на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията",
включващ деяние под формата на дискриминация; противоправност на
деянието; вреди; причинно-следствена връзка между деянието и причинените
вреди; вина на ответника, която се предполага до доказване на противното, е
установен от доказателствата по делото.
Недоволни от постановеното решение са останали и ГДИН гр.София,
като в срок са подали ВЖ против осъдителните Части от решението, с искане
да се отмени и да се отхвърлят исковете, а в случай че не се отхвърлят изцяло,
да се намали присъденото обезщетение, а с това и сумата, определена като
лихва за забава, като им присъди разноски в размер на 250лв. за тази
инстанция.
Твърдят, че Решение №222/17.02.2022г. по гражданско дело №
3373/2021г. по описа на Районен съд - Плевен в осъдителната му Част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, т.к. Районният съд е
разгледал само въпросите относно характера и вида на претърпените
неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
дискриминационното отношение и претърпените вреди.
4
В хода на производството са събрани доказателства, но не и всички
относими по делото. Налице е била обективна невъзможност на
представителя на ответника да присъства в съдебно заседание, да може да
задава въпроси на разпитаните свидетели и да ангажира доказателства. На
ответника не е предоставена и възможност да изрази становище по същество
/писмена защита/, каквато за ищеца е дадена.
Представя писмени доказателства със жалбата, поради сочената
обективна невъзможност за представянето им в първоинстанционното
производство. Депозирали се две молби за отлагане на съдебното заседание,
които РС-Плевен е оставил без уважение, с което е преградил правото на
ответника да се запознае със свидетелските показания, да задава въпроси на
свидетелите и да представи допълнителни доказателства във връзка с техните
показания до края на съдебното дирене.
Тези нови доказателства твърди, че са относими и са именно във връзка
събраните устни такива и непредоставена възможност от страна на
първоинстанционния съд на ответника за прилагането им до края на
съдебното дирене, тъй като последното е приключило непосредствено след
разпита на свидетелите.
Освен, че в хода на производството не са събрани всички относими
писмени и устни доказателства, а само сочените от самия ищец свидетелски
показания, те са и от лица, които са заинтересовани от изхода на делото.
Съдът не е следвало да кредитира въобще показанията на свидетелите.
Повечето от тях не са били преки свидетели, а са представили възприятията
на ищеца, за които той им е споделял.
Налице е и явна заинтересованост при даването на показанията на тези
свидетели с оглед обстоятелството, че те от една страна се намират в добри
отношения с ищеца, а от друга - че водят дела с ответника.
Сочените от съда за възприети обективни факти които е кредитирал, а
именно че при подстригването в килията му са влизали косми, а той се е
хранил в нея и че ищецът е плакал често, но и по други въпроси, също не
могат да се приемат за такива. Няма други доказателства, че косми са влизали
навсякъде в килията, освен от свидетелските показания, които също водят
дела срещу ответника.
5
Относно честият плач на ищеца по повод подстригването считат, че не
може да бъде прието като доказан факт. Накърняването на психичната сфера
от категорията на неимуществени вреди, определено по справедливост от РС-
Плевен неправилно и необосновано е оценено в прекалено голям размер.
В случая преценката на съда следва да се свърже с конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства за определяне на обезщетението, като
се има предвид степента на личностно засягане. начина на дискриминационно
въздействие, възрастта на ищеца, и други установени обстоятелства.
Ищецът не е имал никакви оплаквания от соматично и психично
естество. През целия период не е посещавал психиатричния кабинет с
оплаквания от депресивния спектър и не са били констатирани подобни
проблеми. Напротив - наблюдавана е стабилност по отношение на
емоционалната и волева сфери. Не е проявявал гняв и други агресивни
действия.
По делото освен от свидетелските показания няма ангажирани
доказателства от страна на ищеца за наличието на пряка причинно-следствена
връзка между неблагоприятното отношение и причината за него.
Определената стойност от съда на претърпените неимуществени вреди
от ищеца за всяко едно подстригване при условията на дискриминация, е в
прекалено завишен размер /100,00 лв. /.
Неоправдано висока е определената компенсация за реално
причинените неимуществени вреди на ищеца в размер на 2000лв. общо за
целия период от 15.03.2013г. до 15.01.2014г.
Да се намали определеният от РС-Плевен размер на обезщетението и да
бъде намалена и изчислената законна лихва върху определеното обезщетение
за периода 15.01.2014г. - 03.06.2020г. /датата на подаване на исковата молба/.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС Х.А.Х., с
ЕГН **********, изтърпяващ понастоящем наказание ********** чрез
особения си представител – адв.Л. П., осъществяваща правна помощ, изразява
становище, че жалбата е неоснователна, да се остави без уважение и да се
потвърди първоинстанционното решение. Ответната Дирекция е могла да
бъде представлявана от друг юрисконсулт и поради това ПлРС правилно не е
отложил делото поради заболяване на процесуалния представител на ГДИН,
6
след правилно разпределената доказателствена тежест от ПлРС е настъпила
преклузията по чл.266 ал.1 ГПК и поради това да не се приемат представените
от ГДИН гр.София писмени доказателства. По делото не са представени
доказателства, които да опровергават показанията на свидетелите.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателите,
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са, но са
неоснователни.
Безспорно по делото е и това се установява от приложените дела, че с
решение № 49269 от 28.02.2017г. по гр.д. № 41971/2014 г., 82-ри състав на
СРС, Решение № 7870 от 23.11.2017г. по в.гр.д. № 6168/2017г. на СГС и
Определение № 262 от 21.03.2019г. по гр.д. 1037/2018г., IV г.о. на ВКС, по
отношение на ищеца Х.А.Х., осъден на наказание „доживотен затвор, без
право на замяна“, е признато за установено, че за периода 15.03.2013 година
до 15.01.2014 година, като пребиваващ в Затвора гр.Плевен, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, е извършила нарушение на чл.4 ал.3 от
ЗЗДискриминацията във връзка с чл.197 ал.2, вр. с чл.151 ал.1, т.1 от ЗИНЗС,
изразяващо се в неравно третиране на ищеца, основано на „лично положение“
- неподсигуряване на условия за подстригване и поддръжка на косата в
специално пригодено помещение за фризьорски услуги, на основание чл.71
ал.1, т.1 от ЗЗДискриминацията, поради което същият е поставен в по-
неблагоприятно положение в сравнение с другите осъдени на лишаване от
свобода в същия Затвор, пребиваващи извън спално помещение 307 в зоната
за повишена сигурност, както и с осъдените на лишаване от свобода от 11
група в Затвора гр.Ловеч, където всички лишени от свобода, включително и
настанените в 11 група, осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без
право на замяна, ползват тази услуга два пъти седмично. Това решение е
влязло в сила на 21.03.2019г.
Спорни по делото са въпросите дължи ли ответната Дирекция
обезщетение за неимуществени вреди по чл.71 ал.1, т.3 от ЗЗДискр за
причинените на ищеца притеснения, липса на желание за живот, яд, нерви,
безпокойство, стрес, чувство на отритнатост, обективирани в плач, от
дискриминационното поведение на ответника спрямо него, налице ли е
7
причинно – следствена връзка между дискриминационното отношение и
претърпените вреди и какъв е техния размер.
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
събраните по делото доказателства – писмените и гласните.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
За да постанови обжалваното и от двете страни решение ПлРС е приел,
че за отговор на претенцията за обезщетение на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на доказаното дискриминационно
поведение на ответника за исковия период 15.03.2013 година до 15.01.2014
година, следва да съобрази събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите И.А.Р., М.Г.Х. и К.С.Р., лишени от свобода.
Св.К.Р., познат на ищеца, в дела с ответника, понастоящем в Затвора-
гр.Бургас посочил, че през периода 2013-2014г. не е бил в Затвора Плевен,
бил е там от 1989г. до 1999г. и от 2004г. до 2007г. Твърди обаче, че с ищеца са
се срещали често пъти, той е бил и в Затвора - Бургас преди година, преди
това са се срещали по съдебни дела в Централен софийски Затвор, където
били настанявани заедно в едно килийно помещение за по няколко
денонощия, около седмица. Ищецът му споделял, че се чувства втора ръка
човек, че не се чувствал добре, чувствал се дискриминиран заради това, че
подстригването в Плевен се е случвало не в обособената бръснарница, а пред
килийното помещение, при което падали косми и се замърсявало навсякъде
около килийното помещение. Свидетелят сочи, че в Затвора-Плевен няма
плътни врати, има решетъчни врати, и когато подстригвали ищеца
непосредствено пред килийното помещение, навсякъде хвърчала коса. В тази
връзка ищецът му споделял с болка в очите, че не се чувства добре от този
факт, че се чувства депресиран, виждал сълзи, докато ищецът му разказвал
този случай, а при следващи срещи му казвал, че няма промяна в това
положение. Твърди, че това положение в Плевен продължава да е същото, и
той сам го установил при престои в този Затвор.
Св.И.Р., познат на ищеца, в дела с ответника, понастоящем в Затвора-
Ловеч посочил, че с ищеца изтърпявали наказание в един коридор в пета
група в Затвора-Плевен през исковия период, като този свидетел е бил в
8
Затвора Плевен от 2007г. до 2017г. С ищеца били килия до килия. Описва
подстригването по следния начин: идвал бръснар в коридора пред спалните
помещения да извършва подстригването, въпреки че е имало специално
обособено помещение за тази цел, за което свидетелят знае, защото са го
водили там два пъти. Подстригването на ищеца ставало пред спалните
помещения и все едно е било вътре в спалното помещение, тъй като вратите
били на клетки, те се хранили там на място и космите попадали вътре в
килиите. Твърди, че много често са повдигали този въпрос, че ищецът
сезирал няколко пъти тогавашния инспектор социални дейности, че иска да
се подстригва в бръснарницата, която била долу в склада, но му било
отказвано и ищецът му се оплаквал за това. Заявява, че поради извършвания
начин на подстригване, ищецът не се е чувствал добре, все се оплаквал, че
влизат косми вътре в килията, а там се хранят на място. Бил притеснен,
свидетелят виждал, че психиката му била „набрала“, смятал, че го
дискриминират, защото е от турски произход, не смеел да се храни часове
наред след това подстригване, а започвал да си чисти килията и да
дезинфекцира. Свидетелят посочил, че ищецът е плакал много пъти, и не само
по този въпрос, а и по други. Твърди, че това се случвало всяка седмица,
макар че впоследствие посочил, че не може да каже дали ищецът е бил
подстригван пред килията всяка седмица през периода 2013г.¬2014 г., но било
често. Бръснарят, когато идвал питал кой иска да се подстригва, и ищецът,
свидетелят и още един-двама, по-често се подстригвали.
Св.М.Г.Х., в добри отношения с ищеца, в дела с ответника,
понастоящем в Затвора-Стара Загора, посочил, че не е бил пряк свидетел на
това къде се е извършвало подстригването в Затвора-Плевен, но е имал
наблюдения за това как се е отразила на ищеца осъществяваната спрямо него
дискриминация за същия период от време. Заявил, че ищецът се е чувствал
пренебрегнат, отхвърлен, низвергнат, бил напрегнат, тревожен, нервен,
стресиран. Твърди, че ищецът изпаднал в психо-емоционален стрес,
депресивно състояние, често плачел, страдал от безсъние, изгубил вяра в
институциите и върховенството на закона при прилагането му в затвора.
Посочил, че в Затвора-София лишените от свобода ги подстригват в
специално обособено помещение, пригодено за бръснарница за разлика от
условията в Затвора-Плевен. Твърди, че състоянията на ищеца били силни и
интензивни, проявявали се почти всеки ден и по няколко пъти на ден, той
9
изживявал много силно тази осъществена спрямо него дискриминация.
Твърди, че познава от дълги години ищеца и той проявявал нетърпимост към
всякакъв вид неравно третиране, насочено към него или към някой друг.
Заявил, че ищецът не е бил притеснен от наложеното му наказание, а
негативните състояния у него са били само и единствено във връзка с
осъществената спрямо него дискриминация относно подстригването.
Контактите между ищеца и свидетеля били при срещи в Затвора-София,
когато и двамата били на дела там, и също се чували всеки ден по телефона,
като в уречен час двамата се обаждали на неговата приятелка, която правела
конферентна връзка и така си говорили. При тези разговори, ищецът все се
връщал на тази тема, често плачел по телефона и му обяснявал, че
продължават да осъществяват тази дискриминация спрямо него относно
подстригването.
Приел също така, че след влязлото в сила съдебно решение, с което на
осн. 71, ал.1 т.1 от ЗЗДискриминация, е признато наличието на такава от
ответника спрямо ищеца за периода 15.03.2013г. до 15.01.2014 г. съдът не
може да преразгледа въпроса за наличието или не на такава дискриминация,
доколкото на осн. чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение по гр.д. №
41971/2014 г. на СРС е задължително за всички съдилища.
За предявения иск за неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените на ищеца притеснения, липса на
желание за живот, яд, нерви, безпокойство, стрес, чувство на отритнатост,
обективирани в плач, от дискриминационното поведение на ответника спрямо
него въпросите относно наличието на деяние, неговата противоправност и
дееца следва да се считат за непререшаемо установени. Намерил, че следва да
бъдат разгледани само въпросите относно характера и вида на претърпените
неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
дискриминационното отношение и претърпените вреди.
Счел, че при всеки един акт на дискриминация, у дискриминираното
лице несъмнено възникват неприятни усещания и влошаване на психичното
му състояние, които следва да бъдат обезщетени от извършващия
дискриминационни действия, и че причинно-следствена връзка между
дискриминацията и промяната в психичното състояние на дискриминираното
лице при всяко положение е налице. Това накърняване на психичната сфера
10
приел, че е от категорията на неимуществените вреди, чийто размер се
определя на принципа на справедливостта – чл.52 от ЗЗД. В случая приел, че
преценката на съда следва да се свърже с конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства за определяне на обезщетението, като се
отчитат степента на личностно засягане, начина на дискриминационно
въздействие, възрастта на ищеца, и други установени обстоятелства по
делото, относими за размера на обезщетението.
За вида на тези състояния и тяхната интензивност се позовал на
разпитаните трима свидетели, чиито показания не кредитирал изцяло. Приел,
че в случая безспорно има заинтересованост при даването на показанията на
тези свидетели с оглед обстоятелството, че те от една страна се намират в
добри отношения с ищеца, а от друга – че водят дела с ответника. Сочените
от тези свидетели обаче обективни факти, намерил, че следва да кредитира, а
именно: обстоятелството, че килията, която ищецът е обитавал за процесния
период е била с решетъчни врати, а не с плътни такива; обстоятелството, че
при подстригването в килията му са влизали косми, а той се е хранил в нея;
обстоятелството, че макар и не всяка седмица, то ищецът се е подстригвал
често. Дал вяра и на показанията на свидетеля Р., че ищецът е плакал често,
но и по други въпроси.
По отношение на твърдените от свидетелите обстоятелства за честотата
и интензивността на страданията и състоянието на ищеца, не кредитирал с
доверие свидетелските показания, доколкото и отчитайки заинтересоваността
на свидетелите, и отчитайки невъзможността за твърде честа връзка между
тях и ищеца, не счел, че тези свидетели биха могли да възприемат постоянно
толкова силни, интензивни и постоянни състояния у ищеца, каквито твърдят.
Показанията на свидетелите Р. и Х. са опосредени и не представляват преки
техни наблюдения, а са интерпретация на техни възприятия от разказите на
самия ищец за състоянията, в които е бил.
В показанията на свидетеля Р., който е бил непосредствен свидетел,
приел че същият сам посочва, че действително ищецът е плакал много пъти,
но не само по този въпрос, а и по други такива. Въпреки това възприемел, че
подстригването по посочения начин е предизвикало неприятни чувства, яд и
възмущение у ищеца, макар и не толкова интензивни и ежедневни, колкото се
твърди, а по-скоро – непосредствено при всяко едно подстригване.
11
Поради неустановяване безспорно какъв е бил графикът за
подстригване в Затвора гр.Плевен за процесния период, и колко пъти в
исковия период ищецът е бил подстригван при условията на дискриминация
приел, че дискриминационните действия на ответника спрямо ищеца са били
осъществявани средномесечно по два пъти, или общо 20 пъти за процесния
10 месечен период. Наличието на безспорни вреди при всяко едно
осъществено дискриминационно поведение, както и личността на самия
ищец, за който било посочено, че е човек, който проявява нетърпимост към
всякакъв вид неравно третиране, мотивирало съда да определи стойност на
претърпени неимуществени вреди от ищеца за всяко едно подстригване при
условията на дискриминация, в размер на 100лв.
Определил размера на обезщетението, с което биха били компенсирани
реално причинените неимуществени вреди на ищеца на 2000лв. общо за целия
период от 15.03.2013г. до 15.01.2014г. и отхвърлил иска за разликата до
предявения пълен размер на иска – 1 000 000лв.. Посочил, че в настоящото
дело на разглеждане и доказване подлежи не цялостното отношение на
ответника спрямо ищеца, а само неимуществените вреди, претърпени от
конкретното признато дискриминационно отношение – подстригването не в
предназначеното за това помещение, а пред килията на самия ищец.
Намерил исковата претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца за доказана по основание - спрямо ищеца са
реализирани действия на дискриминация в продължение на 10 месеца, защото
на основата на признака „лично положение“, е накърнено достойнството на
ищеца и е създадена за обидна за него среда, а по размер е доказана до сумата
от 2000лв.
Предявената акцесорна претенция – за мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.03.2013г. до 03.06.2020г. в размер на 100 000лв.,
също приел за частично основателна, но лихва върху главницата счел, че се
дължи не от началото, а от края на исковия период за главницата, доколкото в
началото все още не е имало противоправно деяние от ответника и забава за
заплащане на обезщетение. В ИМ ищецът не уточнява конкретни дати на
извършване на дискриминационни действия и съдът приел за начална дата на
дължимост на обезщетението - последната дата, на която се твърди такова
нарушение. Изчислил, че законната лихва върху определеното обезщетение
12
от 2000лв., за периода 15.01.2014г. - 03.06.2020г. /датата на подаване на
исковата молба/, е в размер на 1296,46лв. До този размер претенцията на осн.
чл. 86 от ЗЗД приел за основателна, а за остатъка до 100 000лв. и за периода
15.03.2013г.- 14.01.2014г. я отхвърлил.
При този изход на делото разгледал въпроса относно претендираните от
ответника разноски още в Отговора на исковата молба. Приел, че разноските
на ответника се състоят само в юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК определил в размер на 250лв.,
съобразно цената на иска, но и невисоката сложност на претенциите. С оглед
изхода на спора и размера на уважените и отхвърлени претенции осъдил
ищеца да заплати на ответника разноски на осн. чл.78 ал.3 от ГПК в размер на
249,25лв. За възражението на ищеца, че не следва да дължи разноски на
ответника, т.к. е освободен от такси и разноски в производството за защита от
дискриминация, приел че е неоснователно, защото в случая действа общата
норма на чл.78 ГПК за обезщетяване на всяка от страните по делото за
средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното
производство, щом съдът е отсъдил по спора в нейна полза – в този смисъл се
позовал на Решение № 192 от 25.06.2014г. по гр.дело № 5663/2013г. на
четвърто ГО на ВКС на РБ.
След като решението е валидно и допустимо настоящият състав на
решаващия съд приема, че следва да отговори само на конкретните
оплаквания по въззивните жалби.
По жалбата на Х.А.Х.:
Личната жалба на въззивника е бланкетна. Кое е нарушението на
материалния Закон, допуснато от ПлРС, кои доказателства е изключил съдът
без да се обоснове защо, не се разбира от жалбата. Неоснователни са
оплакванията и на осъществяващата правна помощ адв.Л. П. от АК Плевен.
Възрастта на ищеца към инкриминирания период от десет месеца, през който
е допусната непряка дискриминация на личен признак, за която има влязло в
сила решение, е била 40г. – 41г. – възрастен мъж със стабилна психика.
Начинът на дискриминационно въздействие, възприет от ПлРС не изяснява
ексцес и особености, които да не са обхванати от първостепенният съд и
които защитата на въззивника да акцентира по настоящото дело. Степента на
личностно засягане също е възприета правилно от РС гр.Плевен от гласните
13
доказателства.
Убедително съдът е мотивирал защо не кредитира показанията на
тримата свидетели и кои обективни факти от тях възприема, както и поради
каква причина. Цитираните от защитата две решения на ВКС на РБ досежно
приложението на чл.172 ГПК не водят до изводите, които прави защитата,
нито до необходимост от зачитане в по-голяма степен на тяхната
достоверност от настоящия състав на решаващия съд. Непосредствени
впечатления по време на допуснатото дискриминационно отношение за
изживяванията на ищеца е придобил единствено свидетелят Р., който за
същия период от време е бил в съседна килия с тази на ищеца в Затвора
гр.Плевен. Те установяват изпитвани от ищеца неприятни чувства, яд и
възмущение непосредствено по време и след всяко едно подстригване, но не с
такава интензивност и продължителност, че да налагат различни от изводите
на ПлРС за душевните терзания и страдания на ищеца от проявеното към
него дискриминационно отношение. Досежно твърденията, че тези актове на
дискриминация са предизвиквали плач у ищеца, свидетелят е установил, че го
е виждал да плаче много пъти, но не само по този въпрос, а и по други такива,
което не позволява да се приеме по-голяма интензивност на засягане на
психичната сфера на ищаца, отколкото оценената от ПлРС.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда според критерия за справедливост. Справедливостта не е
абстрактно понятие. Тя е свързана с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи факти, които трябва да се имат предвид при
определяне на обезщетението. В тази насока е Постановление № 4/68 г. на
Пленума на ВС.
В достатъчна степен, съответна на критериите по чл.52 ЗЗД са отчетени
всички фактори, на които ищецът се позовава в ИМ от ПлРС и определеното
обезщетение от 2 000лв. е съобразено с всички обстоятелства по конкретното
дело, имащи значение за неговото определяне като размер.
Възраженията на ответната Дирекция, че жалбата на ищеца е
неоснователна в отхвърлителната Част на решението се приемат от
настоящата инстанция. Не се установява от доказателствата по делото ищецът
да е претърпял такива трайни и незаличими психически страдания, които да
са наложили медицински или особени грижи от това, че не е третиран
14
еднакво с другите лишени от свобода по личен признак – не е подстригван в
помещението за това, а в коридора пред килията си. Междувпрочем актовете
на грижа за външния вид на ищеца са били изцяло по негово желание и
тяхната кратност е била изцяло в негов контрол.
Решението в обжалваната от ищеца отхвърлителна Част за разликата от
2 000лв. до 1 000 000лв. – главница, както и за разликата от 1 296,46лв. до
100 000лв. лихва и за периода от 15.03.2013г. до 14.01.2014г., следва да се
потвърди.
Неоснователно е и оплакването, че поради чл.75 ал.2 ЗЗдискр,
предвиждащ че за делата по този Закон не се събират държавни такси, а
разноските са за сметка на Бюджета на съда, ищецът не дължи разноските,
които ответната Дирекция е направила съразмерно на отхвърлената Част от
ИМ. В това отношение ПлРС е посочил и релевантната съдебна практика с
цитираното решение на ВКС на РБ, и поради това обжалваното решение
следва да се потвърди и в осъдителната му Част за разноските.
По жалбата на ГДИН гр.София:
Решението е правилно в осъдителната Част. Не са ограничени правата
на ответната Дирекция с отказа на съда да отложи делото – Дирекцията би
могла да бъде представлявана и от други представители в първата инстанция.
Могла е също така своевременно да представи писмените доказателства,
които сочи във въззивната инстанция и по съображения, изложени в
протокола от съдебното заседание пред ОС Плевен, съдът не прие същите по
делото.
Оплакването, че съдът е следвало изцяло да игнорира показанията на
свидетелите също е неприемливо. Те са оценени съответно от ПлРС и за
приложението на чл.172 ГПК по отношение на тези гласни доказателства
първостепенният съд е изложил убедителни мотиви, към които при условията
на чл.272 ГПК ОС Плевен препраща.
Размерът на определеното обезщетение не може и да се намали –
периодът от десет месеца, през който е допуснато дискриминационно
отношение спрямо ищеца е правилно анализиран от ПлРС и по справедливост
е определено адекватно обезщетение.
Доколкото има искане за намаляване на присъденото парично вземане
15
като лихва върху главницата от 2 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, за периода от преустановяване на нарушението –
15.01.2014г. до датата на ИМ – 03.06.2020г., определена от ПлРС на
1 296,46лв., първостепенният съд е следвало да съобрази, че при непозволено
увреждане дължимата лихва се следва по силата на Закона – чл.84 ал.3 ЗЗД, и
същата не е мораторна лихва, а компенсаторна. Не е самостоятелен иск с
конкретен размер, а е искане за законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
След като при преценяване редовността на ИМ и при Доклада по делото
такъв иск е допуснат до разглеждане, то и пресметнатата от ПлРС сума от
1 296,46лв. за периода от 15.01.2014г. до 03.06.2020г. върху главницата от
2 000лв., изчислена като законна лихва, е правилно математически
определена и доколкото в крайна сметка би се дължала като Част от
законната лихва върху размера на обезщетението от преустановяване на
увреждащото отношение до окончателното изплащане на сумата, решението
следва да се потвърди и в тази му Част.
По разноските:
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Искане се прави от ГДИН гр.София, но предвид изхода на делото и
неоснователността на жалбата на Дирекцията, на същата не се дължат
разноски. Следва да се отхвърли като неоснователно.
Няма искане за разноски от ищеца.
Настоящото решение се оказва постановено по въззивно гражданско
дело с цена на иска над 5 000лв. и съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК ще подлежи
на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 вр. чл.272 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 222/17.02.2022г., постановено по
гр.д. № 3373/2021г. на ПлРС като правилно и законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на ГДИН гр.София за осъждане на ищеца Х.А.Х.,
16
с ЕГН ********** да им заплати сумата от 250лв., представляваща разноски
за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита за настоящата
инстанция, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17