РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Монтана, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221600600086 по описа за 2022 година
С присъда на РС Лом от 07.02.2022г. по НЧХД № 64/2021г., подсъд. С. Х. АЛ С. от с.
С б , обл. М е признат за виновен в това, че на 17.01.2021г. е заявил /разгласил/ пред С Й
Трайкова от гр. Л , позорни за частният тъжител КР. ИВ. Б. от гр. М обстоятелства, за което
е направен аудиозапис със следното съдържание: „…А друго, за твоя приятел Б. аз съм му
платил да знаеш - Твоя приятел Б., съм му платил и аз, да знаеш…А сме комшии, знаеш къде
живее Б.…Аха, питай П кмета, ще ти каже къде живее Б. …и колко сме седнали на маса…
Точно тоя ли да хванеш, да хвърляш парите…мошеник, който му гръмнаха и гаража и
половината и сградата му събориха. Да си хванал по - надежден кмет……това адвокат, ти
го казвам приятелски…И взе от мене парите…работи на двата бранша…Той вземе, а така
ще го видиш“ - престъпление по чл.147, ал.1 от НК, като го е признал за невинен в това,
последният да е казал думите: „нейният адвокат по гр.д. № 424/20г. по описа на РС Лом, в
нарушение на нормите на чл.40 и чл.43, ал.3 от ЗА взема пари и от двете страни по едно и
също дело“ и го е оправдал по повдигнатото му обвинение в тази му част.
На основание чл. 78а, ал.1 от НК съдът е освободил подсъд. С. Х. АЛ С. от
наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 147, ал.1 от НК и му е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 500лв, която да заплати в полза
на държавата.
Със същата присъда подсъд. С. Х. АЛ С. е осъден да заплати на гражданския ищец
1
КР. ИВ. Б. от гр. М сумата от 2 000лв., представляващи обезщетение за причинените му с
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 17.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, а по сметка на РС Лом, в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 80лв., върху уважения
размер на гражданския иск, като е отхвърлил предявеният иск над уважения размер до
претендираният такъв от 5 000лв, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.189, ал.1 от НПК съдът е осъдил подсъд. С. Х. АЛ С. да заплати на
частният тъжител и граждански ищец КР. ИВ. Б. от гр. М направените по делото разноски
в размер на 1 608,44лв., за адвокатско възнаграждение, държавни такси и депозити за
вещото лице.
Недоволен от така постановената присъда е останала жалбоподателят С. Х. АЛ С.,
който, чрез адв. М. я обжалва в срок и изцяло, като поддържа, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Твърди, че присъдата е постановена при липса на материалноправни
предпоставки, съществени нарушения на процесуалните правила и липса на доказателства
относно твърдяното престъпление, поради което и моли настоящата инстанция за отмяната
й.
Жалбоподателят С. Х. АЛ С. се явява в съдебно заседание, явява се и
пълномощникът му адв. М., заявява, че поддържа жалбата си, излага устно същите доводи
които са визирани в нея и моли съда да отмени присъдата.
Тъжителят К.Б. се явява лично, счита постановената присъда за правилна и
законосъобразна и моли съда да я потвърди.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилият протест,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбата е основателна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Лом. По
делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото, събран в хода на съдебното следствие, проверен и приобщен от съда по
реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, но при анализа не са изяснени
задълбочено, поотделно и в своята съвкупност всички обстоятелства от съществено
значение за правилното решаване на делото по същество.
Установената от съда фактическа обстановка е следната:
Частният тъжител К.Б. е вписан в АК Монтана и работи като адвокат. В това му
качество бил ангажиран в началото на м. януари 2021г. като пълномощник от свид. С Й Т
от гр. Л по воденото против нея гр. д. № 424/20г. по описа на ЛРС образувано по подадена
от подсъдимия искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за определяне на
режим на лични контакти между него и малолетното дете А С , чиято майка е свид. Т .
При първоначалният разговор между двамата частният тъжител уведомил свид. Т че
2
се познава с подсъдимия и трябва да го уведоми за това, че ще я представлява по делото. За
тази цел на 08.01.2021г. сутринта позвънил по телефона на свид. П П – Кмет на с. С б , обл.
Монтана, като го помолил да предаде на подсъдимия, който живее в същото населено място,
че адв. Б. е поел защитата на майката на детето му във връзка с воденото от него срещу нея
гражданско дело.
На същата дата следобяд подсъдимият посетил кантората на адв. Б. в гр. М за да се
срещне с него. В хода на проведеният разговор подсъдимият не се съгласил с позицията на
частният тъжител във връзка с делото, и разговора приключил, като подсъдимият си тръгнал
от кантората видимо ядосан, говорейки на висок тон.
На 08.01.2021г. след срещата частният тъжител позвънил на свид. Трайкова и я
уведомил за случилото се.
На 11.01.2021г. частният тъжител взел участие в проведеното в ЛРС открито с.з. по
гр. д. № 424/20г. по описа на ЛРС, в качеството му на пълномощник на свид. Т .
На 17.01.2021г. ден неделя, около 17ч. свид. Т очаквала малолетното си дете А
Салех, което трябвало да бъде доведено на определеното от съда за предаване място, пред
жилищния блок, в който последната живеела в гр. Л ул. “хххххх № хх, вх.ххх, съгласно
определението на съда, с което са постановени привременни мерки до приключване на
гражданското производство. На посоченото място и време подсъдимият довел детето, като
при предаването му съобщил на майката, че ще дойде да го вземе следващата седмица.
Помежду им се провел кратък разговор досежно определените от съда привременни мерки,
който прераснал в разговор за адв. Б.. Тогава подсъдимият заявил на свид. Трайкова
следните думи: „…за твоя приятел Б.. Аз съм му платил, да знаеш…Твоя приятел Б., съм му
платил и аз, да знаеш, а сме комшии. Знаеш къде живее Б.? Питай…П кмета ще ти каже
къде е …и колко сме седнали на маса…точно този ли да хванеш? Да хвърлиш парите?
Мошеник. Който му гръмнаха гараж и сградата му събориха…Да си хванала по-надежден
кмет…това адвокат…ти казвам приятелски. Взел от мене парите. Работи на двата
бранша…“.
Свид. Т се притеснила от проведеният разговор и след няколко дни на 20.01.2021г.
позвънила на частният тъжител и му споделила за проведеният разговор с подсъдимия,
както и че същият бил записан от нея на личният й мобилен телефон. Адв. Б. поискал
последната да му изпрати записа направен по програмата „Вайбър“, който бил свален от
свид. Т на компютъра на частният тъжител, а след това презаписан от него на флаш памет,
която впоследствие е представена като доказателство по делото.
Съгласно заключението на вещото лице инж. К Т изготвила назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда записът на
телефонен разговор от 17.01.2021г. в 17,02ч. съхранен като файл на мобилният телефон на
свид. Т е автентичен. Предоставеният на флаш памет файл е презапис на оригиналния файл
от телефона на свид. Т Файловете са еднакви по технически параметри. Записаният разговор
съвпада в двата файла. Няма данни за манипулация на файловете. Лицата, които участват в
разговора са лице от мъжки пол с ясно изразен изказ на чужденец, говорещ български език и
3
лице от женски пол, което се разпознава по говора като свид. С Т След проведен разговор
от вещото лице по телефона с подсъдимия, се установява, че мъжкия глас от записания
разговор е негов.
При така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е приел, че от
доказателствата безспорно е установено, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.
147, ал.1 от НК, като на 17.01.2021г. е заявил /разгласил/ пред С Й Т от гр. Л , позорни за
частният тъжител КР. ИВ. Б. от гр.М обстоятелства, за което е направен аудиозапис със
следното съдържание: „…А друго, за твоя приятел Б. аз съм му платил да знаеш - Твоя
приятел Б., съм му платил и аз, да знаеш…А сме комшии, знаеш къде живее Б.…Аха, питай
П кмета, ще ти каже къде живее Б. …и колко сме седнали на маса…Точно тоя ли да хванеш,
да хвърляш парите…мошеник, който му гръмнаха и гаража и половината и сградата му
събориха. Да си хванал по-надежден кмет…това адвокат, ти го казвам приятелски…И взе
от мене парите…работи на двата бранша…Той вземе, а така ще го видиш“.
По отношение на осъдителната част на присъдата съдът е развил подробно и
задълбочено своето становище за това какво изисква от обективна и субективна страна
съставомерността на престъплението клевета и в чисто теоретичен план настоящата
инстанция споделя в пробладаващата му част това становище и е в състояние да разбере
волята и убеждението на съда.
Присъдата обаче има и оправдателна част със следното съдържание – „признава на
невинен в това, последният да е казал думите: „нейният адвокат по гр.д. № 424/20г. по описа
на РС Лом, в нарушение на нормите на чл.40 и чл.43, ал.3 от ЗА взема пари и от двете
страни по едно и също дело“.
Или с други думи подсъд. С.А. е признат за виновен за престъплението клевета и
думите – „… твоя приятел Б. и аз съм му платил да знаеш… взе от мене парите…работи на
двата бранша…“ и за невиновен за думите – „нейният адвокат по гр.д. № 424/20г. по описа
на РС Лом, в нарушение на нормите на чл. 40 и чл. 43, ал. 3 от ЗА взема пари и от двете
страни по едно и също дело“.
За оправдателната част на присъдата съдът не е изложил абсолютно никакви мотиви
от които настоящата инстанция да може да разбере, за какво всъщност е оправдан и какви са
били съображенията и волята на съда, тъй като смисъла и на двете твърдения е идентичен, и
е, че тъжителя взема хонорар и от двете страни по едно и също дело и именно това е
клеветническото твърдение визирано в тъжбата. Тъжителят К.Б. е посочил в тъжбата си кои
конкретно думи на подсъдимия твърди да са клеветнически и даже същите са
възпроизведени с различен шрифт и съдът именно за тези изрази и твърдения е признал
подсъд. А. за виновен. Никъде в тъжбата не се твърди, подсъдимият да е казвал думите „в
нарушение на нормите на чл. 40 и чл. 43, ал. 3 от ЗА взема пари и от двете страни по едно и
също дело“, същият не е юрист и надали тези текстове са му известни в тяхната конкретика.
Настоящата инстанция намира, че съдът погрешно е интерпретирал обосновката на
тъжителя в тъжбата, защо приема казаното от подсъдимия за клевета, за израз казан от
подсъдимия, но това е само предположение. При липса на мотиви и по отношение на
4
оправдателната част на присъдата не е възможно да се установи какво всъщност е имал
предвид съда постановявайки я, кой и къде твърди, подсъдимият А. да е казвал израза за
който е оправдан, кога и пред кого е станало или не е станало това. В мотивите си съдът е
посочил /л.163 края на трети абзац/, че изразите които приема за казани от подсъдимия
„безспорно са изрази, целящи пряко да уязвят неговото лично достойнство и безспорно са
позорни, тъй като се твърди, макар и не в пряк текст, че последният в качеството му на
адвокат е нарушил чл. 40 и чл. 43, ал. 3 от ЗА, като взема пари и от двете страни по едно и
също дело“ и същевременно признава подсъд. А. за невиновен да е казал този израз,
вероятно в пряк текст.
Съгласно чл. 305, ал. 3 НПК съдът е длъжен да изложи в мотивите си установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение, като това задължение на съда е валидно и при осъдителна
и при оправдателна присъда, а също така и когато е налице частично признаване за
невиновен на подсъдим. Без да бъдат изложени съображения в мотивите и относно
оправдателната част на присъдата, не е възможно да се извърши проверка на нейната
правилност и законосъобразност, в конкретния случай не само в оправдателната й част, но и
в осъдителната. Липсата на мотиви винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като е
неотстранимо от настоящата инстанция. Въззивната инстанция не може да замени и
интерпретира волята на първостепенният съд, която не е намерила израз в мотивите към
присъдата, при законово задължение за това. Ето защо и предвид гореизложеното,
присъдата следва да бъде отменена изцяло, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Воден от гореизложените мотиви окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда от 07.02.2022г. по НЧХД №64/2021г. по описа на РС Лом и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6