О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 133
гр. Сливен, 13. 07. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и пети
юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 510 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Г.С.С.
с постоянен адрес:***, подадена против мълчалив отказ на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, да му бъде върнато свидетелството за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/. В жалбата се твърди, че: с
Присъда № 1 от 09.01.2018 по НОХД № 304
/ 2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, влязла в сила, на жалбоподателя е
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години,
считано от 03.10.2015 г.; поради това, че от 03.10.2015 г. до 03.10.2019 г. е
изтекъл четиригодишният срок, е подал заявление за връщане на СУМПС, по което
до датата на подаване на жалбата няма отговор и не е върнато СУМПС или издадено
удостоверение за явяване на психологическо изследване. Заявено е искане съдът
да постанови решение, с което да отмени отказа на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен, за връщане на СУМПС, и да разпореди връщане на
СУМПС.
Ответникът – Началникът на Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР– Сливен, счита жалбата за неоснователна.
Настоящият съдебен състав счита, че разглеждането на
жалбата е процесуално недопустимо, по следните съображения:
От документите по делото е видно, че:
- Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 15-0804-000651 от 03.10.2015 г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, на жалбоподателя С. е наложена
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ –
временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 6 месеца, като са отнети СУМПС и СРМПС;
- На 20.11.2015
г. С. е получил СУМПС;
- С Присъда № 1
от 09.01.2018 по НОХД № 304 / 2017 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, влязла в сила на 10.12.2018 г., Г.С., на
основание чл. 343г от Наказателния кодекс НК/, е лишен от правото да управлява
МПС за срок от четири години, считано от датата на отнемане на СУМПС 03.10.2015
г.;
- С Писмо Изх. № Р-54 / 18 г. от 20.12.2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, до
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, е изпратен препис от
горепосочената присъда с указание при изпълнение на наказанието да бъде спазен
чл. 49, ал. 3 и ал. 4 от НК;
- С Писмо Рег. № 804000-346 от 07.01.2019 г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, Окръжна прокуратура
– Сливен, е уведомена, че наказанието лишаване от правоуправление на МПС,
наложено на С. по НОХД № 304 / 2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, е
приведено в изпълнение на 15.01.2019 г.;
- На 15.10.2019 г. от Г.С.С.
е подадено заявление до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Сливен, Рег. № 804000-9703 от 15.10.2019 г., за връщане на СУМПС, като в
заявлението е посочено, че е налице изтичане срока на наложеното му наказание лишаване
от право да управлява МПС, който е започнал да тече от 03.10.2015 г. и е
изтекъл на 03.10.2019 г.;
- В Писмо Рег. № 804000-11908 от 04.12.2019 г. на Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, адресирано до Г.С., се
съдържа уведомление, че наказанието лишаване от правоуправление на МПС,
наложено на С. по НОХД № 304 / 2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, за
срок от 48 месеца, е приведено в изпълнение на 15.01.2019 г. и ще бъде
изтърпяно на 29.11.2022 г., като ще бъдат приспаднати 46 дни, тъй като със ЗППАМ
№ 15-0804-000651 от 03.10.2015 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР– Сливен, СУМПС е било отнето на 03.10.2015 г. и върнато на 20.11.2015 г.,
поради резултата от Протокола за химическа експертиза – 0,42 промила.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че жалбата е недопустима поради
липса на годен за оспорване административен акт.
Не е налице отказ, тъй като Началникът на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, не е бил длъжен да постанови
административен акт по заявление Рег. № 804000-9703 от 15.10.2019 г., подадено
от Г.С.С.. Видно от представената преписка, във
връзка със заявлението е изготвено Писмо до С.– Рег. № 804000-11908 от
04.12.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, в
което се съдържа уведомление, че наказанието лишаване от правоуправление на
МПС, наложено на С., ще бъде изтърпяно на 29.11.2022 г. Писмото не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същото не е
издадено в производство по постановяване на индивидуален административен акт,
то не засяга непосредствено права или законни интереси на жалбоподателя и за
него не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за
законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК.
Редът за отнемане, съхранение и връщане на СУМПС е
регламентиран в чл. 20 – чл. 24 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Според чл. 24, ал. 1, т. 1
от Наредбата, отнетото СУМПС се връща след изтичане срока на наложеното
наказание "лишаване от право да се управлява МПС". В случая не е
необходимо изрично волеизявление на административния орган. При наличие на
законовите предпоставки, самото фактическо действие по връщането на
свидетелството обективира и волеизявлението на последния. Органът няма
задължение да издаде индивидуален административен акт по заявлението на
жалбоподателя, поради което и Писмо Рег.
№ 804000-11908 от 04.12.2019 г. не съставлява такъв акт, който да засяга
неговите субективни права и законни интереси, а има само уведомителен характер.
В случая се касае се до неизвършване на дължимо по закон фактическо действие
(физическото предаване на СУМПС), а не до мълчалив или изричен отказ, поради
което защитата срещу това бездействие е по реда на чл. 256, ал. 2 от АПК. С
оглед на изложеното, не Писмо Рег. № 804000-11908 от 04.12.2019 г. засяга
субективни права и законни интереси на жалбоподателя, а неизвършването на
фактическото действие - връщане на СУМПС, което С. счита, че му се дължи към
датата на отправяне на заявлението.
В случая съдът е сезиран с оспорване на твърдян отказ
и дължи произнасяне по така заявения предмет. Подадената жалба определя
предмета на делото и съдът е длъжен да се произнесе в рамките на очертания с
жалбата спор. Административният акт и неизвършването на фактическо действие по
смисъла на чл. 256, ал. 2 от АПК са различни правни фигури, с различни
характеристики и предпоставки, различен ред за разглеждане и съответно с
различни правомощия на съда, регламентирани в чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 256,
ал. 3 от АПК. Недопустимо е съдът да се произнесе по оспорване, с което не е
сезиран и да подмени предмета на делото, защото постановеният съдебен акт ще
бъде недопустим.
По изложените съображения, жалбата е недопустима и
като такава следва да се остави без разглеждане, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а образуваното съдебно производство – да се прекрати.
В гореизложения смисъл е и съдебната практика на
Върховен административен съд на Република България: Определение № 5835 от
10.05.2017 г. по адм. дело № 4833 / 2017 г., VII о.; Решение
№ 11989 от 01.10.2012 г. по адм. дело № 3273 / 2012
г., VII о.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и
следното: Производството по чл. 256, ал. 2 от АПК е исково. В това производство
с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като
определя срок за това или отхвърля искането. Правото на заинтересованото лице
да иска осъждането на административния орган да извърши дължимо по закон
действие е обвързано със срок. За разлика от индивидуалните административни
актове, срокът за оспорването на които тече от съобщаването им (чл. 149, ал. 1
от АПК), неизвършването на фактически действия, които административният орган
дължи по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок, който срок
започва да тече от подаването на искане до органа за извършването на
съответното действие (чл. 256, ал. 2 от АПК). В случая искането на
жалбоподателя да му бъде върнато СУМПС е входирано в ОД на МВР – Сливен на
15.10.2019 г., с което искане е поставено началото на срока за оспорване по чл.
256, ал. 2 от АПК, който е изтекъл на 29.10.2019 г., а жалбата до съда е
подадена след изтичането му - на 28.11.2019 г.
На основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 253 от ГПК, следва да бъде отменено определението, с което е приключено съдебното
дирене и е даден ход на устните състезания.
Воден от гореизложеното, Административен съд – Сливен
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение, постановено в открито съдебно
заседание на 25.06.2020 г. по адм. дело № 510 / 2019
г. по описа на Административен съд– Сливен, с което е приключено съдебното
дирене и е даден ход на
устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.С.С. с постоянен адрес:***,
подадена против мълчалив отказ на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР– Сливен, да му бъде върнато свидетелството за управление на моторно
превозно средство.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
510 / 2019 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: