Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав в публично заседание проведено на 21.12.2017г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 7727
по описа на съда за 2017г., въз
основа на данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът БТК ЕАД е предявил против Е.С.С.ЕООД искове за
заплащане на 4 943.03лв. – неустойка и 8 802.61лв. – дължима сума по Договор №
АСА114540185-23092914-1743 от 23.09.2014г. Сочи, че при подписване на посочения
договор между страните, той е предоставил на ответника 28 бр. мобилни апарати,
подробно описани. Твърди, че договорът е прекратен предсрочно на 21.07.2016г.
по искане на ответника. Сочи, че съгласно договора, при предсрочно прекратяване
от страна на ответника, той дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаментни цени, вкл. и на допълнителни услуги със срочен абонамент, без
отстъпки за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като сумата
е в размер на 4 943.03лв. Твърди, че между страните имало уговорка, че при
предсрочно прекратяване, абонатът следва да възстанови и стойността на
предоставените безплатно устройства, която възлизала на 8 802.61лв. Въпреки
поканата, изпратена на ответника, сумите не са били платени, а се е оспорила
дължимостта на сумите за безплатните устройства, което оспорване ищецът счита
за неоснователно. Счита, че дори и да е основателно възражението на ответника
за недължимост на сума на устройствата, то тази стойност е дължима на основание
чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, т.к. устройствата са били ползвани от
ответника за период от над две години и ищецът трайно се е лишил от тях, с
което се е обеднил с цената им на придобиване. Основава евентуалния си иск по
чл. 55 от ЗЗД, с обстоятелството, че е налице получаване на телефоните от ответника,
липса на заплащане на тяхната стойност, ползване на апаратите над 2 години,
чиято стойност надвишава придобивната стойност на апаратите по цени на
производителя или вносителя, и че към момента те нямат никаква остатъчна
пазарна стойност за него, поради което претендира цената на телефоните, на
която ги е придобил. Сочи, че във връзка с постъпилите от ответника
първоначални възражения, той е уточнил претенцията си до стойността на стоките,
за които има подписани приемо-предавателни протоколи, въпреки че имало данни и
за други предоставени устройства, че цената била определена по ценова листа на
дружеството за корпоративни клиенти, която е с минимална надценка, но и това
плащане било отказано от ответника. Моли съда да осъди ответника да заплати
претендираните суми, претендира разноски.
Ответникът – Е.С.С.ЕООД, счита, че исковата
молба е допустима, не оспорва и признава иска за неустойка в претендирания
размер. Оспорва претенцията за заплащане на стойността на предоставените
устройства и на двете предявени основания. Не оспорва наличието и предсрочното
прекратяване на договора между страните. Оспорва твърдението на ищеца, че му е
предоставил мобилните устройства, като твърди, че в приемо-предавателния
протокол от 10.02.2015г. няма подпис на получил/клиент и на законен
представител на дружеството. Оспорва твърдението на ищеца, че е признал във
възраженията си изложените в и.м. фактически обстоятелства. Твърди, че ищецът
първоначално е претендирал 12 000лв., като неустойка за субсидия мобилни
гласови услуги, която е била оспорена от него като основание и размер като
недължима. Твърди, че в договора и в допълнителното споразумение от
23.09.2014г. няма вписана сума на стойността на предоставените безплатно
устройства, бюджет и/или субсидии. В приложение R4 – устройства, няма посочени
и заявени такива и е вписана цена 0.00лв., в приемо-предавателния протокол няма
стойност на същите, в допълнителното споразумение няма уговорена неустойка за
субсидия мобилни гласови услуги. Не оспорва размяната на книжа между страните
във връзка с претенцията, но е неясно как посочената първоначално цена претърпява
корекции при кореспонденцията между страните. Ответникът твърди, че остава
неясно как и на какво основание и формирана претендираната сума от 8 802.61 лв.
– от една страна се твърди, че това е стойност на предоставени безплатни
устройства, определена по единични цени по фактури за придобиване и
същевременно се твърди, че цената е определена по ценова листа на дружеството
за корпоративни клиенти, която е с минимална надценка. Нямало твърдения да са
издавани фактури за стойността на предоставените устройства на абоната. Твърди
също, че в договора между страните не е посочена подобна сума, която да
отговаря на тази претенция. Такава няма в приложение R4 – устройства, нито в
четирите приемо-предавателни протокола. Също така в протоколите не е посочено,
че описаните в тях устройства се предоставят безплатно на абоната. Твърди на
следващо място, че с представените с исковата молба 5 бр. фактури, за които се
твърди, че сочат стойност на предоставените апарати са относими към
устройствата, описани в приемо-предавателните протоколи. В протоколите липсва
единична цена и стойност, а във фактурите няма описание на устройствата и
техните серийни номера. Твърди също, че не става ясно за предявения евентуален
иск, защо след като се твърди, че ответникът е получил без основание движими
вещи – телефонни устройства, то в последствие се претендира и търси парична
сума. Поради горното моли съда да отхвърли претенцията за сумата 8 802.61 лв.,
както на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, така и на основание чл.55, ал.1, предложение
1 от ЗЗД. Претендира деловодни разноски по компенсация.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства намери за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява, че на 23.09.2014г. е
сключен Договор № АСА114540185-23092014-1743 за електронни съобщителни услуги между
ищеца и ответника, със срок 24 месеца, или за периода от 23.09.2014г. до
23.09.2016г. Не е спорно между страните и обстоятелството, че договорът е
прекратен предсрочно от страна на ответника на 21.07.2016г., поради което ответникът
дължи на ищеца уговорената в договора неустойка в размер на всички месечни
абонаментни цени, вкл. и на допълнителни услуги със срочен абонамент, без
отстъпки, за периода от прекратяването до изтичането на уговорения минимален
срок /уговорка в допълнителното споразумение на л. 14 от делото, абзац
последен, изр. второ./. Не е спорно между страните, а и ответникът е направил
признание в отговора, на обстоятелството, че размерът на тази неустойка е 4
943.03лв.
Спорни между страните са въпросите –
предадени ли са телефонни апарати от ищеца на ответника, на какво основание са
предадени, дължи ли се връщане на тяхната стойност и в какъв размер е тя?
В посоченото допълнително споразумение
между страните по договора / л. 13-14/, е договорено, че независимо от
основанието за прекратяване на споразумението, когато това е преди изтичане на
минималния му срок, абонатът следва да възстанови на БТК АД стойността на
предоставените безплатно устройства, бюджет и/или субсидии по това
споразумение. Действително, в приложеното Приложение
R4 – устройства, подписано към датата на сключване на договора – 23.09.2014г.,
няма описани устройства, заявени от ответника към тази дата, и техните цени. По
делото обаче са приложени 5 бр. приемо-предавателни протоколи между ищеца и
ответника за предаване на телефонни апарати, подробно описани, както следва:
-
Приемо-предавателен
протокол от 01.10.2014 г. за предаване
на 1 бр. телефон GSM HTC ONE M8 и 1 бр. телефон GSM SAMSUNG GALAXY GRAND NEO,в който са налице подписи на представител и МОЛ на
продавача, както и подпис на получил клиент и печат с името на ответника;
-
Приемо-предавателен
протокол от 12.01.2015 г. за предаване на 10 бр. телефони GSM NOKIA 130, в който са налице подписи на
представител и МОЛ на продавача, както и подпис на получил клиент и печат с
името на ответника;
-
Приемо-предавателен
протокол от 23.01.2015 г. за предаване на 4 бр. телефони GSM SAMSUNG GALAXY S5, в който са налице
подписи на представител и МОЛ на продавача, както и подпис на получил клиент /представител
Д.И./ и печат с името на ответника;
-
Приемо-предавателен
протокол от 10.02.2015 г. за предаване на 3 бр. телефони GSM LENOVO A328 и 5 бр. телефони GSM SAMSUNG
GALAXY S5, в който са налице подписи на представител и МОЛ на продавача, а на клиента - печат с името на
ответника и изписано име Д.И.;
-
Приемо-предавателен
протокол от 11.02.2015 г. за предаване на 4 бр. телефони GSM SAMSUNG E1200 KEYSTONE 2, в който са
налице подписи на представител и МОЛ на продавача, както и подпис на получил
клиент /представител Д.И./ и печат с името на ответника;
Във връзка с установяване на стойността на телефоните,
ищецът е представил фактура № ********** от 19.12.2014 г., съгласно която е
закупил телефони NOKIA, включително и GSM NOKIA 130 на единична цена 31.69 лв.
Представена е и фактура № ********** от 12.12.2014 г. за закупуване на телефони
SAMSUNG от различни видове с цени 242.52 лв., 575.01 лв., 187.75 лв., 747.12
лв. и 747.12 лв. Във фактурата спецификациите на телефоните, които са закупени
са различни от спецификациите на телефоните, които са посочени в
приемо-предавателните протоколи. Представена е фактура за закупуване на
телефони SAMSUNG № ********** от 15.12.2014 г. за закупуване на различни видове
телефони SAMSUNG на стойност 20.53 лв./ E1200/,
207.31 лв., 322.71 лв., като спецификациите на телефоните отново се различават
от тези в приемо-предавателните протоколи. С превод на български език е
представена фактура № 314528 от 05.12.2014 г., съгласно която ищецът е закупил
от доставчик 1 000 бр. мобилни телефони А 328, 2 СИМ карти, 3G, бял, P0R0001GRO LENOVO,
с единична цена 75.68 евро. С превод на български език е представена фактура №
********* от 23.06.2014 г., съгласно която
ищецът е закупил от доставчика мобилни апарати HTS M8n /M8/ с единична цена 508.00 евро.
Представена от страните е и
кореспонденцията между тях – Ответникът е представил кредитно известие от ищеца
към него от 15.08.2016 г., съгласно което общата сума за плащане, претендирана
към 01.09.2016 г. е 16 995.21 лв. ведно с приложението към него с вписана
неустойка за субсидия мобилни и гласови услуги в размер на 12 000.00 лв.,
покана от ищеца до него от 12.10.2016г., която е вписана сумата от 12 000.00 лв. за мобилни и
гласови услуги. На 07.10.2016 г. ответникът е изпратил възражение до ищеца, в
което потвърждава, че на 21.07.2016 г. сключения договор за електронни
съобщителни услуги е прекратен по негово искане. Описано е споразумението и
условието за заплащане на неустойка и връщане на стойност на предоставени
безплатни устройства, бюджет и субсидии и е изразено несъгласие относно
искането за заплащане на неустойка за субсидия мобилни гласови услуги.
Ответникът е оспорил дължимостта на тази сума с мотивите, с които оспорва и
исковата претенция. Впоследствие ищецът е изпратил писмо от 01.11.2016 г., с
което уведомява ответника, че всъщност претендира стойността на 31 бр. мобилни
апарати на обща стойност 12 176.41 лв.
без ДДС, и че счита тази сума за дължима. На 27.02.2017 г. ищецът отново
е отправил покана до ответника за погасяване на просрочени задължения, съгласно
предсрочното прекратяване на процесния договор от страна на ответника, и е
поканил ответника да му заплати сума от 14 657.77 лв. за ползвани мобилни
услуги, мобилен интернет и устройство за лизинг за периода от 15.07.2016 г. до
14.11.2016 г. В разбивката на дължимата
сума е посочена признатата сума за неустойка в размер на 4 943.03 лв.
както и сумата 8 940.30 лв. без ДДС, представляващи остатъчната стойност
на неустойката за усвоени субсидии по договора след приспадане на кредитно
известие от 13.02.2017 г. на обща стойност 3 059.70 лв. с ДДС. Приложено е
Приложение № 1, съдържащо устройство на изплащане, мобилен интернет и мобилни
гласови услуги като вид услуги, за които се дължи плащане. Налице е и
Приложение № 2, което по стойности са посочени претенциите на ищеца спрямо
ответника. На 13.03.2017 г. е налице възражение от ответника до ищеца, с което се
оспорва начислена неустойка за субсидия мобилни гласови услуги като се твърди,
че при сключване на договора за предоставяне на такива в приложението няма
вписана сума нито за субсидии, нито за устройства. Твърди се, че сумата три
пъти е претърпявала корекция и не е ясно основанието, на което се определят
претендираните суми. Предположено е различие в екземплярите на договорите и
двете страни.
От така представените доказателства,
съдът намира, че в договорните отношения между страните действително е налице
уговорка, че при прекратяване на споразумението между тях за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, независимо от основанието, и преди изтичане на
минималния му срок, абонатът - в случая ответника, следва да възстанови на
ищеца стойността на предоставените безплатно устройства. Независимо, че в
Приложение R4-Устройства, страните не са
посочили и изброили устройства, които уговарят към 23.09.2014 г., то
предоставянето на такива устройства не е обвързано с първоначалното подписване
на договора, а би могло да бъде осъществено и в периода на действие на самия
договор. Предаването на устройства между страните може да бъде доказано и
удостоверено с приемо-предавателни протоколи, каквито са представени по делото
от ищеца, и съдът приема, че тези приемо-предавателни протоколи са били именно
във връзка със сключения на 23.09.2014г. договор между страните. Това е така,
т.к., независимо, че ответника оспорва бланкетно, че тези протоколи не са във
връзка с процесния договор, то той не е посочил други договорни отношения между
страните, на базата на които да е получавал телефоните, за да може да бъде
прието от съда, че подписаните от него приемо-предавателни протоколи не касаят
въведените в настоящето производство договорни отношения. Подписани от страна
на ответника са протоколите от 01.10.2014 г., 12.01.2015 г., 23.01.2015 г. и
11.02.2015 г. Протоколът от 10.02.2015 г. действително е подпечатан с печат на
ответника и е записано име на получател, но не носи подпис на представител на
ответника, поради което съдът намира, че този приемо-предавателен протокол не
удостоверява предаването на 8 бр. телефонни апарата от ищеца на ответника. Липсва
законово основание да се приеме, че печатът на дружеството замества подпис на представител
на това дружество, а изписването на име на определено лице не замества подписа му,
освен ако не се докаже, че името е изписано именно от лицето, чийто подпис е
следвало да бъде положен на приемо-предавателния протокол от името на
получателя. Такива твърдения от страна на ищеца липсват по делото, няма негови
изявления във връзка с този приемо-предавателен протокол дори и след изричното
оспорване от страна на ответника на наличието на подпис на негов представител в
отговора на исковата молба. Поради горното, съдът приема, че приемо-предавателен
протокол от 10.02.2015г. не доказва предаването на изброените в него телефони
между двете страни. Съгласно останалите 4 приемо-предавателни протокола, съдът
приема, че с представянето им по делото се доказва, че на ищеца са предадени
следните апарати: 1 бр. GSM HTC ONE M8,
1 бр. GSM SAMSUNG GALAXY GRAND NEO, 10 бр. GSM NOKIA 130, 4 бр. GSM SAMSUNG
GALAXY S5, 4 бр. GSM SAMSUNG E1200 KEYSTONE 2. Именно непосочването на цена на
всеки един от видовете телефони и липсата на издавани в тази връзка фактури, доказва
твърдението на ищеца, че тези телефони са предоставени на ответника безплатно. Липсват
не само доказателства, а и твърдения от страна на ответника, че той е заплатил
стойността на който и да е от телефоните по тези 4 приемо-предавателни
протоколи. По делото не са представени категорични доказателства относно
стойността на предоставените от ищеца на ответника безплатни устройства,
доколкото нито в договора е уговорено каква е тяхната стойност, как се определя
тя, и към коя дата следва да бъде определена. Доколкото обаче съдът констатира,
че за тези устройства претенцията на ищеца е установена като основателност – на
договорно основание, съгласно сключения на 23.09.2014 г. договор, и уговорката
изрично в него при сбъдналото се условие -прекратяване на споразумение преди
изтичане на минималния срок - то на основание чл.162 от ГПК, съдът определя
размера на установения като основание иск по своя преценка. Придобиването на
телефоните от ищеца на базова цена от доставчик или производител е цена, която
може да се приеме като стойност на телефоните доколкото ищецът е търговец,
който продава телефоните на своите абонати като в тяхната стойност той включва
надценка и ДДС и стойността на придобиването на тези апарати е изходната и
най-ниската възможна цена, която би могла да бъде определена като тяхна
стойност. Представените фактури за придобиване на телефонните апарати от ищеца
са на дати, близки до датите на приемо-предавателните протоколи, поради което
стойността на телефоните, посочени във фактурите за закупуване от ищеца, съдът
приема за база за определяне на тяхната стойност. Съгласно тези фактури, съдът
определя стойност на телефони HTC ONE M8 508.00
евро, или изчислено по фиксирания курс на евро към лев - 993.56 лв; стойността
на GSM NOKIA 130 - 31.69 лв.; стойността на GSM SAMSUNG E1200 на 20.53 лв.
Относно стойността на SAMSUNG GALAXY GRAND NEO и GSM SAMSUNG GALAXY S5, съдът
не констатира идентификация в представените две фактури за доставка, която да
съответства на описанието на предадените телефони в приемо-предавателните
протоколи. Поради горното, съдът приема за стойност на тези телефони - най-ниската
стойност във фактурите, която е различна от спецификацията на GSM SAMSUNG E1200,
а именно стойността от 187.75 лв. Съгласно приетата бройка на различните видове
телефони, съдът приема за обща стойност на телефоните следните суми:
1 бр. GSM HTC ONE M8– 993.56 лв.,
1 бр. GSM SAMSUNG GALAXY GRAND NEO
- 187.75 лв.;
10 бр. GSM NOKIA 130 – 316.90 лв.;
4 бр. GSM SAMSUNG GALAXY S5 – 751.00
лв.;
4 бр. GSM SAMSUNG E1200 KEYSTONE 2 –
82.12 лв.;
или общо стойност на предоставените
безплатни мобилни устройства - 2331.33 лв. Именно за тази част, съдът намира,
че предявеният иск на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен, като
за разликата до претенцията в общ размер от 8 802.61 лв., претенцията,
като недоказана, следва да бъде отхвърлена.
Независимо от частичното отхвърляне на
претенцията по чл.79, ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че евентуално предявения иск
за стойността на телефонните апарати, предявен на основание чл.55, ал.1,
предложение 1 от ЗЗД, не следва да бъде разглеждан за отхвърлената част по чл.
79 от ЗЗД. Това е така, тъй като евентуално предявения иск е предявен при
условие, че съдът не приеме първоначално изложеното основание за дължимост на
стойността на телефоните на договорно основание. В случая обаче искът е
разгледан именно на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, тъй като съдът в изводите си
констатира наличие на договорни отношения между страните, на базата на които
телефоните са били предадени от ищеца на ответника. В случая при двата
евентуално предявени иска, се касае за конкуриращи се основания и след като
веднъж съдът е приел, че се касае за наличие на договорно основание, но е
отхвърлил частично предявения иск поради недоказаност – както в броя и вида на
телефоните, така и на тяхната стойност, то разглеждане на евентуално предявения
иск – получаване на телефонните апарати при липса на основание за това, не се дължи от съда.
Поради дотук изложеното, като краен се
налага извода, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми: 4 943.03 лв. неустойка на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД по договор от
23.09.2014 г. и 2331.33 лв. - сума, дължима от ответника на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, представляваща стойността на получени от него мобилни телефони 1
бр. GSM HTC ONE M8, 1 бр. GSM SAMSUNG GALAXY GRAND NEO, 10 бр. GSM NOKIA 130, 4
бр. GSM SAMSUNG GALAXY S5, 4 бр. GSM SAMSUNG E1200 KEYSTONE 2, предоставени
безплатно, при наличие на прекратяване на договорните отношения между страните
преди изтичане на минималния им срок, като претенцията на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД до размер на
8 802.61 лв. и за 3 бр.
телефони GSM LENOVO A328 и 5 бр.
телефони GSM SAMSUNG GALAXY S5, като недоказана следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, съдът следва да разгледа въпроса за разноските на всяка
от страните. Ищецът е претендирал разноски за внесена ДТ от 747.55лв. и максимален
размер на юрк.възнаграждение, без да посочва точна сума. На осн. чл. 78 ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, с оглед липсата на сложност в производството и
проведеното едно съдебно заседание по делото при неявяване на юрисконсулт на
ищеца, съдът определя на ищеца юрк. възнаграждение в размер на 100лв. Съобразно
размерът на уважените и отхвърлени претенции, от така определените разноски, на
ищеца се дължи сума от 448.53лв. Ответникът претендира разноски в размер на
600лв. – заплатен адв.хонорар, за който е представено доказателство за
заплащане. Своевременно в и.м. ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което следва да бъде разгледано от съда. Съобразно чл. 7
ал. 2 т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при интерес
от 10 000 лв. до 100 000 лв., минимумът на възнаграждението е 830 лв. В случая
материалния интерес по делото е 13 745.64лв., поради което адвокатския
хонорар от 600лв. не се явява прекомерен и не следва да се редуцира от съда.
При този извод на съда и съобразно отхвърлената част от предявените искове, на
ответника се дължат разноски в размер на 282.47лв. Поради направеното от
ответника изявление в с.з. за присъждане на разноски по компенсация, съдът,
след извършено прихващане, следва да осъди ответника да заплати на ищеца
разноски в размер на 166.06лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, „Е.С.С.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.И.И.ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Т.К.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от А.Д., сумата от 4 943.03 лв.,
представляваща неустойка по Договор № АСА114540185-23092914-1743 от
23.09.2014г., предсрочно прекратен на 21.07.2016 г.
ОСЪЖДА,
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, „Е.С.С.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Д.И.И.ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Т.К.“ ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Д.,
сумата от 2331.33 лв., представляваща стойността на получени от него мобилни
телефони 1 бр. GSM HTC ONE M8, 1 бр. GSM SAMSUNG GALAXY GRAND NEO, 10 бр. GSM
NOKIA 130, 4 бр. GSM SAMSUNG GALAXY S5, 4 бр. GSM SAMSUNG E1200 KEYSTONE 2,
предоставени безплатно при наличие на прекратяване на договорните отношения
между страните по Договор № АСА114540185-23092914-1743 от 23.09.2014г., преди
изтичане на минималния им срок, като претенцията на основание до размер на 8
802.61 лв. и за 3 бр. телефони GSM
LENOVO A328 и 5 бр. телефони GSM SAMSUNG GALAXY S5, ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 104 от ЗЗД, „Е.С.С.“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.И.И.ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.Т.К.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.Д., разноски по делото по компенсация в размер на 166.06лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: