Р Е
Ш Е Н И Е
№ 60/24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на десети февруари през две хиляди двадесета и втора година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№399/2021г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на Р.Ц.Б. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат А., срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/9546#8 от 21.07.2021г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София, с което на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от Закон за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т. 8 и т.9 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), както и чл.5, §1 и 2 и §3,
пр.първо и чл.18, т.1, б.“б“ от Регламент 65/2011 по отношение на оспорващия е
установено публично държавно вземане, представляващо платена субсидия по мярка
214 „АЕП“ от ПРСС 2007 - 2013, направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС1), в размер на 9110,21 лв., на
основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“в“ от Наредба №11/06.04.2009г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214“АЕП“ от ПРСС 2007 – 2013 (Наредба
№11/2009). В жалбата се излагат доводи, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен и се иска неговата отмяна, като са развити доводи за
наличието на допуснати нарушения на материалния закон и
административнопроизводствените правила, които са нарушили правото на защита на
оспорващия. По същество на спора, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат А.
поддържа жалбата си, като доводи за отмяна на оспорения административен акт
излага в представена по делото писмена защита, като претендира и присъждане на
разноски по делото съобразно представен списък.
Ответника
по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Й. оспорва жалбата и поддържа, че
оспорения административен акт е законосъобразен, като претендира присъждане на
разноски по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане
№01-6500/9546#8 от 21.07.2021г.
на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с
което на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от Закон за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т. 8 и т.9 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК), както и чл.5, §1 и 2 и §3, пр.първо и чл.18, т.1,
б.“б“ от Регламент 65/2011 по отношение на оспорващия е установено публично
държавно вземане, представляващо платена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСС
2007 - 2013, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност (ВПС1), в размер на 9110,21 лв., на основание чл.18,
ал.3, т.3 и ал.4, б.“в“ от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214“АЕП“ от ПРСС 2007 – 2013 (Наредба №11/2009). За да мотивира
издаването на оспорения административен акт, административния орган е посочил,
че с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 „АЕП“ от ПРСС 2007 – 2013 с изх.№01-6500/9546 от 25.07.2019г., ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратила агроекологичния ангажимент на
оспорващия, който е с УРН 569352 и ИСАК. Административния орган е посочил, че
съгласно чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11/2009 при прекратяване на
агроекологичния ангажимент и подпомаганото лице възстановява получената
финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбата на ал.4,
когато не са спазени изискванията на чл.24, ал.2 от Наредба №11/2009, тоест
оспорващия следва да възстанови 20% от 45551, 05 лв, което е сбора на
изплатеното финансово подпомагане описано по годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента или 9110,21 лв.
От фактическа страна по делото е
безспорно следното:
Не е спорно между страните по
делото, че оспорващият е одобрен за подпомагане и има поет агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „АЕП“ ПРСР 2007-2013г.
С влязло в сила Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за
кампания 2016г. изх.№01-6500/9546/25.07.2019г. на Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (л.32 по делото) е ДФ
„Земеделие“ е отказал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент
на оспорващия по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност (ВПС1).
С писмо изх.№01-6500/9546#4 от 13.07.2020г. (л.27,28 по
делото), оспорващия е уведомен, че ДФ „Земеделие“ открива производство па
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във вр. с влязъл в
сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г. за кампания 2016г. изх.№01-6500/9546/25.07.2019г.. С писмо
вх.№02-121-9546 от 31.07.2020г. (л.25,26 по делото), оспорващия е възразил
срещу започналото производство и е уведомил административния орган за
причините, които са довели до прекратяване на поетия от него агроекологичен
ангажимент.
С Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/9546#8 от 21.07.2021г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София, на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от Закон за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.162, ал.2, т. 8 и т.9 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК), както и чл.5, §1 и 2 и §3, пр.първо и чл.18, т.1,
б.“б“ от Регламент 65/2011 по отношение на оспорващия е установено публично
държавно вземане, представляващо платена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСС
2007 - 2013, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност (ВПС1), в размер на 9110,21 лв., на основание чл.18,
ал.3, т.3 и ал.4, б.“в“ от Наредба №11/06.04.2009г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214“АЕП“ от ПРСС 2007 – 2013 (Наредба №11/2009). Административния
акт е получен от оспорващия на 16.08.2021г., както се установява от положен личен
подпис върху административния акт, тоест жалбата с вх.№01-6500/9662#15 от 30.08.2021г. е подадена в
рамките на законоустановения срок.
От събраните по делото писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, съдът стига до следните
правни изводи:
Административния акт
е издаден от компетентен орган – Заместник изпълнителния директор на
"Държавен фонд "Земеделие"- РА, на който административен орган и
на основание чл.20а, ал.5 във вр. с ал.6 от ЗПЗП, Изпълнителния
директор на РА е делегирал със Заповед №03-РД/2891#2/ 16.06.2021г.
(л.18,19 по делото) правомощия да издава актове за установяване на публични
държавни вземания. С решение по т. 6 от протокола от 15.06.2017 г. (л.20, 21 по
делото), издателя на административния акт е избран за заместник на
изпълнителния директор, тоест административният акт е издаден от компетентен
орган по силата на упражнена законова възможност за делегиране на правомощия.
Оспорения акт е в
писмена форма, спазени са основните изисквания за съдържанието на акта,
предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно
оспорващия поддържа, че в административния акт не са изложени мотиви, които са
мотивирали издаването му. Административния орган е посочил конкретни фактически
и правни основания, които са го мотивирали да акта за установяване на публично
държавно вземане. В мотивите на административния акт надлежно е посочено какъв
е размера на финансовото подпомагане по направление ВПС1и при приложението на
коя разпоредбата е определен размера на установеното публично държавно вземане
от 9110,21 лв.
Не се установява в
процедурата по издаване на обжалваното уведомително писмо да са допуснати
процесуални нарушения, ограничаващи участието на оспорващия в административното
производство. Оспорващия е надлежно уведомен за започване на административното
производство с писмо
изх.№01-6500/9546#4 от
13.07.2020г. (л.27,28 по делото) и му е предоставена
възможност да ангажира доказателства. Оспорващия е подал възражение, което е
прието от административния орган за неоснователно, като изложените мотиви в
административния акт, който мотивират издаването му при посочените фактически и
правни установявания, дават отговор на възраженията на оспорващия.
По разбиране на
настоящият съдебен състав, административния акт е издаден в съответствие с
приложимия материален закон. Това е така, тъй като с влязло в сила Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за
кампания 2016г. изх.№01-6500/9546/25.07.2019г. на Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (л.32 по делото) е ДФ
„Земеделие“ е отказал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент
на оспорващия по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност (ВПС1). При наличието на това обстоятелство,
административния орган е издал административния акт в съответствие с
разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП, съгласно който разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗПЗП, вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, а съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Така разписаните разпоредби са
приложени съответно на установеното от административния орган, който при
надлежно прилагане на разпоредбата на чл.18, ал.3, т.3 и 4, б.“в“ от Наредба
№11/2009г. е установил по отношение на
оспорващия публично държавно вземане в размер на 9110,21 лв. Размера е
публичното държавно вземане е определен при спазване на разпоредбата на чл18,
ал.4, б.“в“ от Наредба №11/2009, съгласно която подпомаганите лица възстановяват получената до момента
финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на
първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен
агроекологичният ангажимент, както следва - до края на
петата година - 20 %, като в случая вземането попада в тази хипотеза с оглед годината на
прекратяване на агроекологичния ангажимент. В случая не намира приложение
разпоредбата на чл.18, ал.7 от Наредба №11/2009, съгласно която случаите
на форсмажорни или изключителни
обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се
съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от
неговите правоприемници в рамките на 10
работни дни от датата, на
която земеделският стопанин или упълномощеното от него
лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това, тъй като оспорващия не е
уведомил разплащателната агенция.
Пълния разбор на доказателствата
изисква да се посочи, че по делото е приета съдебно-техническа и допълнителна
съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Д.Д., които се
кредитират от съда като обективни и безпристрастни. Вещото лице Д. установява,
че част от площите заявени за подпомагане са отпаднали от ангажимента, който е
поет от оспорващия, поради прекратяване на договорите за отдаването им под
наем. Това обстоятелство се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, но то не е релевантно за настоящето дело, тъй като с влязло в сила Уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за
кампания 2016г. изх.№01-6500/9546/25.07.2019г. на Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (л.32 по делото) е ДФ
„Земеделие“ е отказал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент
на оспорващия по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност (ВПС1). Оспорващия е имал възможност да оспорва
Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013г. за кампания 2016г. изх.№01-6500/9546/25.07.2019г. на Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София и в рамките на
съдебно производство да установява дали са налице основания за установяване на
неговата незаконосъобразност. В настоящето съдебно производство е недопустимо,
съдът, да се произнесе инцидентно по законосъобразността на Уведомително писмо
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. за
кампания 2016г. изх.№01-6500/9546/25.07.2019г. на Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София (аргумента на чл.17, ал.2 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК), тоест след като с влязъл в сила административен акт е
прекратен агроекологичния ангажимент на оспорващия по ВПС1 за административния
орган са възникнали основанията за издаване на оспорения административен акт по
чл.27, ал.3, 5, и 7 от ЗПЗП, който изпълнява целта на закона да се установят и
съберат недължимо платени суми по финансиране свързано с мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програма за
развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен акт
на основанията по чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника
юрисконсулт Й. за присъждане
разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, оспорващия следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“
гр.София разноски по делото
изразяващите се в разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
осъществено от юрисконсулт Й., което на основание чл.78, ал.8 от Гражданско
процесуален кодекс във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде определено в
размер на 100 лева.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорения Акт за установяване на публично държавно
вземане №01-6500/9546#8 от 21.07.2021г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.Софияе законосъобразен и следва да бъде потвърден, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна, като оспорващия се осъди да заплати
разноски по делото предвид, което на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.4 АПК,
І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ц.Б. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат А., срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/9546#8 от 21.07.2021г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София.
ОСЪЖДА Р.Ц.Б. ***, ЕГН * да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София разноски по воденото съдебно производство в
размер на 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: