Р Е Ш Е Н И
Е № 261249
гр. Пловдив, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на първи
април две хиляди двадесет и първа година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
12438 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********,
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б против Е.Г.Н., ЕГН **********,***,
с която е предявен иск с правно
основание чл. 410, ал.1, КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1795,21 лв. - главница, представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение за увредения л.а. „***“ с рег. № ***, въз
основа на застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица с № *** за
причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на
13.08.2017 г. ., когато при движение в
гр. Б. *** на паркинг *** лек автомобил марка „***“ с рег. № *** се блъснал в
паркирано МПС. Претендира се и законна
лихва.
Ищецът
посочва , че на ***, около *** в гр. Б. , на на *** на паркинг *** лек
автомобил марка „***“ с рег. № *** се блъснал в паркирано МПС, посочено в
протокола като Участник 2. Твърди, че за процесното ПТП е съставен Протокол за
ПТП № *** от двамата участници като в него е посочено, че виновен е ответникът Е.Н..
При настъпване на произшествието се
сочи, че увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца, сключена със „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на основание застрахователна
полица № *** с валидност от 02.03.2017 г. до 01.03.2018 г.
Сочи, че в резултат на процесното ПТП
са нанесени щети на застрахования лек автомобил , които са описани в
опис-заключение по щета № *** от 30.08.2017 г. – облицовка предна броня, фар
десен, калник десен преден, стойка предна броня дясна, решетка предна броня
дясна, тас преден десен, подкалник PVC преден десен- предна част, резервен
стъклоумивател, помпа стъклоумивател, корпус горивен филтър, стойка горивен
филтър, конзола предна броня дясна, основа фар (щит) десен, греда по радиатора,
държач по фар десен, джанта стомана предна дясна, ел. инсталация предна част,
маркуч стъклоумивател, шенкел преден десен, амортисьор преден десен.
Изразява становище, че щетите са
оценени на база цени и методика , прилагани от застрахователя, като въз основа
на калкулация и подадена претенция за обезщетение е определена сума в размер на
1795,21 лв. Сочи се, че след ремонта на автомобила същият е бил приет от
собственика без забележки и възражения, а за извършения ремонт е издадена
фактура с № **********/13.09.2017 г. от „***“ ООД за сумата от 1795,21 лева с
ДДС.
Посочва, че по щетата е бил съставен
Ликвидационен акт по щета № *** от 02.10.2017 г. от застрахователя, с който е
определено обезщетение в размер на 1795,21 лева.
Твърди се, че в протокола за ПТП е
посочено , че към датата и часа на произшествието – 13.08.2017 г. , автомобилът
, с който е било причинено ПТП , е бил спрян от движение
Изразява се становище, че с плащането
на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахованото
лице срещу причинителя на вредата – ответникът по иска Е.Н..
Сочи се, че ищцовото дружество е
изпратило на ответника две регресни покани с изх. № ***/23.05.2018 г. и изх. № ***/25.01.2018
г., с които е предоставило 15-дневен срок , считано от получаване на поканите,
за плащане на сумата в общ размер 1810,21 лв., от които 1795,21 лв.-изплатено
обезщетение по процесната щета и 15 лв.- направени от застрахователя
ликвидационни разходи. Посочва , че поканите не са получени от ответника.
Във връзка с изложеното се моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
1795,21 лв. - главница, представляваща размера на изплатеното застрахователно
обезщетение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното плащане. Претендират
се разноски.
В законоустановения едномесечен срок е
постъпил отговор от особения
представител на ответника. Твърди се, че в Автомобилна застраховка „Каско“ с
комбинирана застрахователна полица № *** липсват подписите и на двете страни
като сочи, че цитираната застрахователна полица се явява първичен документ, от
който се черпят и произтичат материални права, както на застрахования, така и
на застрахователното дружество. Изразява становище, че подписите на най-
важният реквизит, с който се поражда правното действие на договореното между
страните. Посочва, че съгласно закона, липсата на подпис е равносилна на
липсата на съгласие между двете страни за сключване на застрахователната полица
и същата е невалидна и не поражда правно действие между страните по нея.
Оспорва иска като неоснователен,
неправилен необоснован и незаконосъобразен и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск в тежест на ищеца е да
докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици,
т.е. положителните елементи противоправно поведение, вреди, причинна връзка
между двете и вина, която се предполага. Ищецът трябва да докаже и
положителните материално правни предпоставки от фактическия състав на чл. 410,
ал 1 КЗ – че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение с водача
на увредения автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в размера
на причинените щети.
Обратно, ответникът следва да установи онези свои
правоизключващи възражения, които са за положителни факти.
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между собственика на увреденото
имущество и
ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, а именно: застрахователна
полица № *** с валидност от 02.03.2017 г. до 01.03.2018 г., която е действала към
момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени
вреди. Същата е подписана от страните по нея, поради
и което възраженията на особения представител в тази насока се явяват
неоснователни.
Още повече, че в съдебната практика се приема, че въпреки
формалността на застрахователния договор, то следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ, според която страната не може да се
позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението, като следва да се има предвид, че
това оспорване следва да е налице към момента на извършването му. По този
въпрос е налице и задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от
Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК решение № 50/25.04.2012г. по т.д.№ 95/2011г. на ІІ т.
о., в което е прието, че: "Неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е
едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността
настъпва независимо от поведението на страните, като нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да
бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал. 3 от ТЗ, съгласно която
страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението”, както и решение №
115/23.07.2013г. по т.д.№ 348/2012г., І т.о. и др.
В случая от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че застрахованият е подал заявление за щета, като му е изплатено
определеното застрахователно обезщетение, поради и което съдът приема, че е
налице действително правоотношение по сключения договор за застраховка.
В съдебно заседание особения представител на ответника
изрично заявява и е отделено, като безспорно обстоятелство наличието на
причинно – следствена връзка между соченото събитие и претърпените по
застрахованото имущество вреди, както и заплащането на застрахователното
обезщетение в полза на застрахования от застрахователя – ищец по делото.
От приетия по делото и неоспорен от ответника протокол за
ПТП се установява, че на *** г., около *** в гр. Б. на *** на паркинг *** лек автомобил марка „***“
с рег. № *** се блъснал в паркирано МПС, посочено в протокола като Участник 2,
а именно: *** с рег. № ***, предмет на
процесната застрахователна полица. В протокола е отразено, че вина за ПТП – то
има ответникът Е. Н., която е
управлявала лекия автомобил ***. В протокола за ПТП е отразено, че
управляваният от ответника автомобил е спрян от движение, а от справка от
Гаранционния фонд се установява, че за същия не е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП-то.
При настъпване на
произшествието в протокола за ПТП е отразено и от приетата застрахователна
полица и общи условия се установява, че увреденият автомобил *** с рег. № *** е имал валидна застраховка „Каско на
МПС“ при ищеца, сключена със „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.
Приети са като писмени доказателства документи,
установяващи правото на собственост на увредения автомобил, както и СУМПС
на водача на автомобила, както и всички
документи, представени във връзка с искането за изплащане на застрахователно
обезщетение.
На 14.08.2017 г. в срок е депозирано от водача на
увредения лек автомобил *** с рег. № ***
уведомление за щета, в което е описано място и часа на ПТП, необходимостта от пътна
помощ, транспортирането на автомобила, собственост на Беста Кар ЕООД в сервиз ***
Б., като е направено Опис –заключение по щета. В описа са отразени следните
щети на застрахования лек автомобил – облицовка предна броня, фар десен, калник
десен преден, стойка предна броня дясна, решетка предна броня дясна, тас преден
десен, подкалник PVC преден десен- предна част, резервен стъклоумивател, помпа
стъклоумивател, корпус горивен филтър, стойка горивен филтър, конзола предна
броня дясна, основа фар (щит) десен, греда по радиатора, държач по фар десен,
джанта стомана предна дясна, ел. инсталация предна част, маркуч стъклоумивател,
шенкел преден десен, амортисьор преден десен.
С
калкулация на претенция от 02.10.2017 г. щетите са оценени в размер на 1795,21 лв. След ремонта на автомобила същият е бил приет
от собственика без забележки и възражения, като на 13.09.2017 г. е подписан
приемо – предавателен протокол между водача на автомобила и представител на
сервиз „***“ ООД.
За извършения ремонт е издадена фактура с №
**********/13.09.2017 г. от „***“ ООД за сумата от 1795,21 лева с ДДС.
По щетата е съставен Ликвидационен акт по щета № *** от
02.10.2017 г. от застрахователя, с който е определено обезщетение в размер на
1795,21 лева, като сумата е платена в полза на сервиза, отремонтирал автомобила
с нареждане аз групово плащане от 09.10.2017 г., съгласно приет по делото опис
към него.
След заплащане на застрахователното
обезщетение ищцовото дружество е изпратило на ответника две регресни покани с
изх. № ***/23.05.2018 г. и изх. № ***/25.01.2018 г., с които е предоставило 15-дневен
срок , считано от получаване на поканите, за плащане на сумата в общ размер
1810,21 лв., от които 1795,21 лв.-изплатено обезщетение по процесната щета и 15
лв.- направени от застрахователя ликвидационни разходи, като същите не са
платени от ответника.
На основание гореизложените обстоятелства
съдът счита, че се установяват предпоставките за уважаване на исковата
претенция, а именно: валидно застрахователно правоотношение, обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
наличието на причинно – следствена връзка между него и щетите на застрахования
автомобил, както и размера на щетите, поради и което предявеният иск за сумата
от 1795,21 лв. се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Доколкото главницата е за лихвоносно вземане, то следва
да се уважи и претенцията за законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски, съгласно отразеното в приетия списък по чл. 80 ГПК, както
и представени доказателства за извършването му. Ищецът претендира разноски в
общ размер от 798,61 лв., включващи
държавна такса в размер на 71,81 лв., възнаграждение за особен представител в
размер на 300 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 426,80 лв.,
като искането му е изцяло основателно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
претендираните от ищеца разноски.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Е.Г.Н., ЕГН **********,***
да заплати на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********,
гр. София, бул. „Витоша“ № сумата от 1795,21 лв. - главница, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения л.а. „***“
с рег. № ***, въз основа на застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица
с № *** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило
ПТП на 13.08.2017 г. ., когато при
движение в гр. Б., на *** на паркинг *** лек автомобил марка „***“ с рег. № ***
се блъснал в паркирано МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 798,61 лв.- разноски по делото.
Присъдените суми да се преведат
по следната банковата сметка: IBAN: ***, BIC ***, ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ