№ 3929
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К. Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от К. Ст. Петров Гражданско дело №
20241100107549 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. Е. В., с която са предявени
осъдителни искове срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 21.01.2022 г.. е настъпил пътен
инцидент, в който е пострадала С. Е. В., която била пасажер в л. а. „Ауди А4“ с peг. № ****,
управляван от П.М., който бил блъснат от л. а. „Ауди А6“, управляван от К. В. Д.. За пътния
инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 348р-
1463/21.01.2022 г. и протокол за оглед на местопроизшествие. Било образувано НАХД, което
приключило с влязло в сила решение № 156 от 04.05.2023 г. по н. а. х. д. № 344/2023 г. на РС
Дупница, с което К. В. Д. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
343а, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, като
на основание чл. 78а, ал. 1 НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба. Предвид решението виновен за ПТП бил К. В.
Д., който не бил съобразил скоростта си, не спрял на пътен знак В2 „Спри!Пропусни
движещите се по път с предимство“ и не спазил задължението си по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Ищцата била откарана в ЦСМП Дупница. В същия ден и била извършена манипулация в
лечебно заведение в гр. София. Причинени й били следните увреждания: „екстраорално:
разкъсана горна устна вляво, наличие на хематом и подутина в областта на премоларите“ и
„интраорално: в горната челюст експулсирани зъби 11 и 21 и силно разклатени и увиснали в
алеолите зъби 22 и 23. в долната челюст зъбите 31, 41 и 42 били силно подвижни и
луксирани лингвално“. На пострадалата било проведено лечение с анестезия, раната била
обработена и дезинфекцирана с диоден лазер, експулсираните зъби 11 и 21 са били
девитализирани „умъртвени“ и след проведена механична и химична обработка на
кореновите канали, са били запълнени с цинк-фолсфатен цимент и тимол, впоследствие
върнати в алвеолите, зъби 22 и 23 са били позиционирани обратно, без девитализация, а
всички зъби от 14 до 24 са били имобилизирани чрез шиниране с фибровлакно, като е
назначена медикаментозна терапия. Ищцата продължила лечението си, ползвала болнични
за временна неработоспособност в периода от 24.01.2022 г. до 13.03.2022 г. и от 11.07.2022 г.
1
до 13.08.2022 г. Уврежданията били във връзка с настъпилото ПТП. Ищцата изпитвала силни
болки и претърпяла негативни психологически последици. Изживяла силен стрес и битови
неудобства, не могла да полага грижи за малолетното си дете. Страхувала се да се предвижва
на открито, да се вози в автомобил и да пресича пътно платно.
Ищцата входирала застрахователна претенция при ответника на 11.01.2024 г.
Отговорността на виновния водач се покривала от застраховка ГО, сключена с ответника.
Ищцата се наложило да направи разходи за лечение /стоматологични услуги/, лекарства и за
медикаменти. Общият размер на разходите бил 5 278.49 лв., като сумата била формирана от
разходите направени по фактура от 11.07.2022 г., фактура № **********/14.03.2022 г.,
фактура № **********/19.04.2023 г., фактура от 11.05.2022 г., 14 фискални бона, издадени в
периода 21.01.2022 г. – 23.03.2023 г. и квитанция № 19/2022 г. за издаване на
съдебномедицинско удостоверение, подробно посочени и описани в молба с вх. № от
26.07.2024 г. Моли за осъждането на ответника да й заплати застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно с лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в
размер на 5278.49 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски. Сочи банкова сметка с IBAN: ****.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. ПТП не било
настъпило по изключителна вина на водача на застрахованото МПС, а по вина на АПИ,
които не поддържали процесния пътен участък /който бил непочистен и заледен/, както и по
вина на П.М., който се движил с несъобразена скорост и не направил опит да спре. Прави и
възражение за съпричиняване – липсата на правилно поставен предпазен колан. Оспорва
всички описани вреди да са възникнали поради ПТП, както и тяхната продължителност.
Оспорва избИ.ето на 2 зъба да е настъпила вследствие на ПТП. Оспорва и останалите
увреждания на зъбите. Оспорва констатираната по-късно пародонтоза и пулпит да имат
връзка с инцидента. Повечето заболявания на ищцата се дължали на лошата и устна хигиена.
Уврежданията се дължали на предходни заболявания и лоша лична хигиена. Оспорва
оздравителния процес да е с продължителност над обичайната. Оспорва ищцата да е била
временно неработоспособна. Намира, че събитието не е довело до значителни психически
последици, безсъние, натрапни мисли, депресия и др. Липсвала причинно-следствена връзка
между ПТП и претърпените болки и страдания. Претендираната сума за неимуществени
вреди била прекомерна. Оспорва и претенцията за имуществени вреди. Представените
документи не установявали, че описаните в тях услуги, изделия и лекарства са във връзка с
ПТП. Не ставало ясно за каква стоматологична услуга били голяма част от бележките.
Манипулациите по повод зъболечението на ищцата не били във връзка с инцидента. Нямало
данни на ищцата да са изписани антибиотици. Голяма част от услугите и изделията не били
необходими за лечението. Същите били луксозни разноски, направени по усмотрение на
пациента. Относно лихвата твърди, че не е в забава. Моли за отхвърляне на претенциите,
евентуално за намаляване на размера им. Претендира разноски.
По делото е конституирано като трето лице-помагач на ответника Агенция пътна
инфраструктура. С влязло в сила протоколно определение производството спрямо третото
лице-помагач на ответника е прекратено.
С определение от 04.04.2025 г. не са приети за съвместно разглеждане в
производството имуществени разходи, направени след датата на подаване на исковата молба
за провеждано ортодонтско лечение в клиника Камбов.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
2
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ:
От фактическа страна съдът приема следното:
Съдът е отделил като безспорни и признати следните обстоятелства по
производството: на 21.01.2022 г.. е настъпил пътен инцидент, в който л. а. „Ауди А4“ с peг. №
****, управляван от П.М. е бил ударен от л. а. „Ауди А6“, управляван от К. В. Д., както и, че
л. а. „Ауди А6“ към датата на инцидента е имал валидна застраховка „ГО“ при ответника и,
че на 11.01.2024 г. е заведена от ищеца претенция за обезщетения пред ответника.
На основание чл. 300 ГПК съдът е отделил за безспорно, че с решение № 156 от
04.05.2023 г. по н. а. х. д. № 344/2023 г. на РС-Дупница, К. В. Д., водач на л. а. „Ауди А6“ е
бил признат за виновен за това, че на 21.01.2022 г. е нарушил ЗДвП и е предизвикал пътния
инцидент като е причинил средна телесна повреда на С. Е. В. /избИ.е на първи горен зъб
вдясно и първи горен зъб вляво/.Това обстоятелство се установява и от приетoто по делото
влязлo в сила решение по НОХД № 344/2023 г. на РС-Дупница, с което К. В. Д. е признават
за виновен в това, че на 21.01.2022 г. около 11:50 часа в района на гр. Сапарева бамя, област
Кюстендил, на кръстовището на път II-62 и път КНЛ 3190, в посока на движение от гр.
Сапарева баня за гр. Дупница, като правоспособен водач на моторно превозно средство при
управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, ДК № KH **** ВН по път
КНЛ 3190, е нарушил правила за движение, определени със Закона за движение по
пътищата, а именно – чл. 20, ал. 1 и ал. 2, като се е движел с несъобразена с пътните условия
скорост, по непочистена от сняг и частично заледена асфалтова настилка, излизайки на
кръстовището с път II-62, поради което не е могъл да избегне удара в лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“, ДК № ****, управляван от П.З.М., движещ се в посока гр. Самоков,
нарушил е и чл. 47, ал. 1 ЗДвП, както и е нарушил чл. 50, ал. 1, отнел е предимството на
движещия се по път II-62 лек автомобил марка „Ауди“, ДК № ****, като не го е пропуснал и
го е ударил в задната дясна страна, вследствие на което по непредпазливост е причинил
телесни повреди на повече от едно лице – на П.З.М. е причинил средна телесна повреда, на
С. Е. В. – средна телесна повреда, изразяваща се в избИ.е на първи горен зъб вдясно и първи
горен зъб вляво, като травматичното избИ.е на горните централни резци е реализирало
критериите на медико-биологичния признак избИ.е на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говореното, като след извършване на деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване на помощ на пострадалите – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ вр. чл.
343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 378, ал.
4, т. 1 НПК вр. Чл. 78а, ал. 1 НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 348р-1463 от
21.01.2022 г., в който е посочен следният механизъм на ПТП – на 21.01.2022 г. водачът на
л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, ДК № KH **** ВН – К. В. Д. не съобразява поведението си с
пътен знак Б-1 на кръстовището с път KNL 3190 и отнема предимство на водача на л.а.
марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № ****. Kато пострадали лица са посочени К. В. Д., П.З.М. и
С. Е. В..
Представена са и медицински документи – болнични листове, амбулаторни листове и
др., които са били обект на изследване от съдебно-медицинската експертиза.
Представени са доказателства за направени имуществени разходи от С. Е. В. –
фактура от 11.07.2022 г. на стойност 2824 лв. и фискален бон към нея; 14 броя фискални
бонове на обща стойност 664.49 лв., издадени в периода 21.01.2022 г. – 23.03.2023 г.
/описани от позиция № 5 до позиция № 18 в уточнителна молба с вх. № от 26.07.2024 г./;
фактура от 11.05.2022 г. на стойност 600 лв. и фискален бон към нея; 1 брой квитанция на
стойност 50 лв. за издаване на СМУ от дата 24.01.2022 г.; фактура от 14.03.2022 г. на
стойност 660 лв. и фискален бон към нея; фактура от 19.04.2023 г. на стойност 480 лв. и
фискален бон към нея.
3
Представена е и писмена застрахователна претенция от ищеца до Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД във връзка с процесното ПТП. Претенцията е
заведена при ответника с вх. № 00198 от 26.01.2024 г.
По делото е изслушано и прието заключението по автотехническа експертиза.
Процесното ПТП е настъпило на Път II 62, свързващ гр. Дупница с гр. Самоков в
кръстовището с пътя към с. Сапарева баня. Път II 62 се състои от две платна, разделени с
двойна непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като
за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с
добра метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано с пътни знаци, като за
посоката на л.а . „Ауди А4“ е бил поставен пътен знак „Път с предимство“, а за посоката на
л.а. „Ауди А6“ – знак „Стоп“. Процесният лек автомобил ,Ауди А4“ се е движел по Път II 62
върху лявата пътна лента от двете, която е била предназначена за движение в права посока
след кръстовището с посока от гр. Дупница към гр. Самоков, със скорост на движение 63
км/ч. Приближавайки към кръстовището с пътя от с. Сапарева баня, в същото време л. а.
„Ауди А6“ се е движил с посока от с. Сапарева баня към кръстовището от дясно на ляво за
посоката на л.а. „Ауди А 4“. Пътят, по който се е движил л. а. „Ауди А6“, е бил заледен и
необработен. Преди кръстовището водачът на л. а. „Ауди А6“ е започнал да намалява
скоростта си, но поради малкото сцепление между гумите на управлявания от него
автомобил и пътното покритие, не е имал възможност да спре преди кръстовището. Л. а.
„Ауди А6“ е навлязъл в кръстовището, като в този момент е попаднал върху платното за
движение на Път II 62, което е било почистено и обработено с препарат против заледяване.
Поради по-голямото сцепление на гумите на „Ауди А6“ с пътното покритие на Път II 62,
водачът на автомобила е успял да извърши десен завой в посока гр. Самоков. Водачът на л.
а. „Ауди А4“ не е имал техническа възможност да спре преди мястото на движение на л. а.
„Ауди А6“, тъй като л. а. „Ауди А6“е навлязъл в опасната му зона за спиране. Л. а. „Ауди
А4“ е достигнал с предната си част до задната част на л. а. „Ауди А6“. Реализирало се е
ПТП. Л. а. „Ауди А4“ с предната си част челно е ударил л. а. „Ауди А6“ в задната му част.
Ударът е бил ексцентричен, поради което след удара, задната част на л. а. „Ауди А6“ се е
завъртяла на дясно, при което автомобилът след удара се е отклонил наляво спрямо посоката
на движение на л. а. „Ауди А4“, установявайки се в ляво на пътя. След удара л. а. „Ауди А4“
е продължил движението си и се е установил върху платното за движение в близост до
мястото на удара. Причината за настъпилото ПТП е са действията на водача на лекия
автомобил „Ауди А6“ със системите за управление на автомобила, който е навлязъл с
управлявания от него автомобил в кръстовището в момент, в който от лявата му страна го е
приближавал л. а. „Ауди А4“, навлизайки в опасната му зона за спиране. Поради това, че
пътят, по който се е движил л. а. „Ауди А6“ е бил заледен, което е довело до силно
затруднение за спиране на автомобила. Водачът на л. а. „Ауди А6“ е имал възможност да
спре преди кръстовището, ако се е движил със скорост, при която да може да спре в
разстояние преди кръстовището, определени от него съобразно заледеното пътно покритие.
Вещото лице е посочило, че водачът на л. а. „Ауди А4“, движещ се със скорост 63 км/ч. не е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с л.а. „Ауди А6“ за момента на
първата възможност да го забележи върху платното за движение. Той е щял да има
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил със скорост
34,02 км/ч или по-ниска.
В съдебно заседание на 27.02.2025 г. вещото лице Т. разяснява, че в района на
настъпилото ПТП няма ограничение на скоростта, поради което скоростта, която е
допустима е 90 км/ч. При поставен колан главата на пътника може да се отклони напред 20-
30 см., защото тя е по-свободна от тялото на пътника и тя може да се движи с по-голям
диапазон напред и настрани. Напред и под ъгъл в дясно коланът задържа в по-малка степен,
отколкото напред и наляво, тъй като единият ремък на колана преминава през лявото рамо, а
дясното е свободно, т. е. при по-голямо ускорение тялото се извива надясно и може при по-
4
голяма скорост да отиде напред с тези 20-30 см. При поставен колан според вещото лице
главата не може да достигне до облегалката и да се удари в нея. Освен това тялото отива
напред и надясно, това означава, че трябва да се удари в дясната облегалка, не в предната
облегалка. От техническа гледна точка по-малка е вероятността да е била с колан, както и
вероятността главата да достигне предна лява седалка. Ударът е бил челен, а при челен удар
коланите са най-ефективни. При лед 10 пъти било по-малко сцеплението, отколкото при сух
път. Ако не е имало лед от разстоянието, в което той е задействал спирачната система, той е
щял да спре преди кръстовището.След като автомобилът започва да се движи по леда
неуправляем, водачът не може да направи нищо, за да предотврати ПТП, не може дори да
завие наляво или надясно, нищо не може да направи на този лед. В предните облегалки няма
въздушни възглавници, има само странични завеси, няма данни за отворени завеси. С оглед
ръста на водача най-вероятно седалката е била в нормално положение, около 40-50 см. от
главата на пътника до облегалката ги е имало. Тези 20-30 сантиметра изместване на тялото
ги определял от горната част на главата. На торса на пътника отклонението било 10-15 см.
Ако главата успее да достигне до предна дясна облегалка би трябвало да се удари с
теменната част, не с устата, защото теменната част отива най-напред, когато е с колан. Без
колан можело да се удари във всички посоки. До известна степен при поставения колан дори
да достигне главата предната седалка, то коланът щял да я задържи, нямало да е такъв
ударът, с такава сила. Без колан тя отивала директно със скоростта на удара напред и може да
се удари и в ляво, тялото не се задържа от нищо. Имало данни, че ищцата е пътувала на
задна лява седалка, а на задна дясна седалка имало детско столче и разстоянието вече било
50-60 см. до предна дясна седалка.
От приетата и кредитирана КСМЕ се установява, че вследствие на инцидента ищцата
е претърпяла следните травматичните увреждания: на опорно-двигателния апарат
/кръвонасядане по дясна подбедрица с размер 10/5см.; кръвонасядане дясна глезенна става;
кръвонасядане под капачката на дясно коляно с размер 10/8см.; кръвонасядане лява
подбедрица с размер 7/4см.; задна повърхност-гръден кош, ребрена дъга охлузване с размер
1см.; дясна седалищна област кръвонасядане с диаметър 2 см. Според вещите лица, налице е
причинно-следствена връзка между получените от ищцата увреди и процесното ПТП.
Получените травматични увреждания са довели временен дискомфорт на пострадалата.
Болките по отношение на опорно-двигателния апарат са временни, без остатъчни явления
занапред. Относно травматичните увреждания в лицева област са констатирани:
травматично избИ.е на първи горен десен зъб /зъб 11/ и на първи горен ляв зъб /зъб 21/;
тежка травматична луксация /разклащане/ на втори и трети горни леви зъби /зъби 22 и 23/;
травматична луксация на първи и втори долни зъби вляво и дясно /зъби 31, 32 и 41, 42/;
мекотъканни травми – разкъсно-контузни рани на горната устна в ляво и на венечната
лигавица в областта на първи горен зъб в ляво; хирургично обработени, оток на горна и
долна устна; кръвонасядане в областта на лявата буза. Травматични увреждания в лицева
област се дължали на действието на твърди тъпи предмети и можело да бъдат получени в
условията на ПТП, а именно при претърпяна автомобилна травма, като пътник вътре в
автомобила. Травматичното избИ.е на първи горни зъби в ляво и дясно, както и тежката
луксация на втори и трети горни леви зъби са причинили затруднение на дъвченето във
фазата на отхапване, като тези увреждания съществено са се отразили функционално за
нормалното хранене. Налице била силна болка и кръвотечение непосредствено след
инцидента. Оздравителният процес на челюстната кост е в порядъка на три месеца,
разкъсно-контузните рани – 15-20 дни. Травматичните увреждания можели да бъдат
получени и при поставен предпазен колан. Травматичното избИ.е на първи горни зъби в
ляво и дясно, както и тежката луксация на втори и трети горни леви зъби причинили
затруднение на дъвченето във фазата на отхапване. Липсва приложена медицинска
документация ищцата да е страдала от съпътстващи заболявания на опорно-двигателния
апарата или пародонтит, или гингивит.
5
В съдебно заседание на 27.02.2025 г. вещите лица по КСМЕ разясняват, че, когато има
избити постоянни зъби в денталната медицина има различни възможности за лечение, като
най-съвременният метод са импланти, но те се използват при преценка ресурса на
челюстната кост. Костозаместващ материал се правил, защото при импланта се изисквал
обем на челюстната кост и височина, а при травми, при избИ.е на зъби се загубвала известна
част от челюстната кост. Трябвало да има алвеолно костна основа, за да може евентуално да
се разчита на стабилизиране на зъбите, задължително се слагала и шина, която да фиксира
зъбите. Тежката луксация означавало травматично разклащане. Тези зъби също били
наместени, репозирани и след това били фиксирани и мобилизирани със съответните
помощни средства, зъбни шини, които се използвали в стоматологията. Вещото лице Д.
разяснява, че ударът е челен за процесния автомобил, голяма част от травмите са от дясната
страна, коланът не позволява такова движение. Фактът, че имало избити зъби, означавал, че
тялото най-вероятно е достигнало облегалката на предната седалка. Експертът автотехник
трябвало да каже задните колани колко позволяват да се движи тялото напред.
В съдебно заседание на 27.02.2025 г. са разпитани свидетелите К. В. Д. и Е.З.Н..
От разпита на свидетеля Д. се установява, че е претърпял ПТП на 21.01.2022 г.
Пътувал от гр. Сапарева баня към гр. Дупница, приближавайки Т-образнато кръстовище,
образувано от Главен път II-62 Дупница-Самоков и главният път от Сапарева баня до този
път натиснал спирачката на автомобила, като той не спирал достатъчно, натиснал по-силно
спирачката и осъзнал, че под снега има лед. Излязъл на главния път II-62 Дупница-Самоков
без да може да спре, успял да завие надясно и последвал силен удар. Излязъл от автомобила
и се насочил към другия автомобил. Отзад отдясно седяла С., на която цялото лице било в
кръв. В колата имало и дете в детско столче, свидетелят взел детето и отишъл на топло в
неговата кола. След което предал детето на негови близки. Свидетелят разкрил снега и под
него на главния път имало лед. Дошла полиция, взели проби за алкохол, които били
отрицателни, а бърз помощ ги закарала в спешен център. Ищцата била отвън, не я бил видял
в колата и не знаел, дали е имала колан.
Свидетелят Н. познава С. В., тъй като са близки приятелки повече от 8 години.
Научила за ПТП-то малко след като то било станало. Травмите тотално разбили ищцата
психически. Относно физически травми и до ден днешен тя ходила на лечение и това я
променило визуално. Трудно било да я изкарат от вкъщи. Тя не искала да говори за
катастрофата. Трудно й било да говори пред детето си, свидетелката взимала детето и го
водила по детски площадки. Ищцата дълго време изпитвала затруднения за извършване на
физически дейности. Работила в салон за красота и чисто естетически важен бил начинът, по
който изглеждала. Отказвала да ходи на работа. Била няколко години на ортодонтско
лечение. След инцидента отказвала всякакви социални контакти.
От правна страна:
Фактическият състав на вземането по чл. 432 КЗ включва осъществяването на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал. 1 от КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или
6
пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Представени са доказателства за отправена застрахователна претенция, получена от
ответника на 26.01.2024 г., поради което и към дата на подаване на исковата молба
тримесечният срок е изтекъл.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Осъдителната
присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния
състав, вкл. квалифициращите признаци от обективна страна на престъплението, и правната
квалификация на деянието – решение № 115 от 11.11.2014 г. по т. д. № 2542/2013 г. на II т.
о. на ВКС, решение № 150 от 22.11.2011г. по т.д. № 1147/2010г. на ІІ т. о. на ВКС.
Присъдата има задължителен характер относно извършването на деянието с оглед на всички
негови признаци, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния състав
– решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д.№ 211/2009г. на ІІ т. о. на ВКС. Осъдителна или
оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между
деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес
пред гражданския съд.
Оттук и на основание чл. 300 ГПК се установява противоправното поведение на
водача на л. а., който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 и
ал. 2, чл. 47, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда, на С. Е. В. – средна телесна повреда, изразяваща се в избИ.е на първи горен зъб
вдясно и първи горен зъб вляво, като травматичното избИ.е на горните централни резци е
реализирало критериите на медико-биологичния признак избИ.е на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говореното, като след извършване на деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК. Противоправното
деяние на К. В. Д. е доказано с влязлата в сила присъда, която съгласно 300 ГПК е
задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата
вина и противоправността на извършеното. Водачът на лекия автомобил се е движел с
несъобразена с пътните условия скорост, по непочистена от сняг и частично заледена
асфалтова настилка, излизайки на кръстовището с път II-62, отнел е предимството на
движещия се по път II-62 лек автомобил марка „Ауди“, ДК № ****, като не го е пропуснал и
го е ударил в задната дясна страна.
По делото не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на л. л.а. Ауди
А6 с ДК № КН **** ВН към датата на инцидента. След като ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на
автомобила, заради който е причинено ПТП, то искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
е доказан по основание. От съвкупния доказателствен анализа, вкл. кредитиранта САТЕ и
свидетелските показания на водача на л. а. не се установява вина за ПТП да има и водачът на
л. а. Ауди А4 с рег. № **** – П.М..
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
7
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда
страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са
конкретни.
С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване поради
липса на поставен предпазен колан.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. Прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия
и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен
принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от 23.12.2021 г. по
т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС. Съпричиняването на вредоносния резултат може да има
единствено при доказана причинната връзка между нарушението и настъпването на ПТП.
При съвкупна преценка на КСМЕ и САТЕ, съдът намира, че по делото се установява,
че ищцата е била на задната седалка без поставен предпазен колан. Действително вещо лице
М. е посочило в т. 4 от КСМЕ, че получените травматични увреждания могат да бъдат
получени и при поставен предпазен колан. В с. з. обаче, същото вещо лице заявява, че
единствено вещото лице автоексперт може да каже задните колани колко позволяват
движението на тялото напред /л 141гръб/. Вещо лице Д. заявява в съдебно заседание, че
травмата говори за липсата на поставен колан /л. 141гръб/. Вещо лице Т. също заявява в с. з.,
че от техническа гледна точка по-вероятно е в случая да е липсвал поставен колан /л.
143гръб/.
Ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като „най-вероятна”,
от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване, от решаващо значение е
дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства,
установени по делото, извън предмета на медицинското заключение или на основание
констатации в него, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания.
За това и преценката на всички доказателства по делото, включително при изграждане на
извод за причинно-следствена връзка, е задължение на съда – виж решение № 55 от
22.02.2018 г. по гр. д. № 984/2017 г., IV г. о. на ВКС, решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр. д.
№ 1411/2009 г., III г. о. на ВКС, решение № 219 от 15.10.2015 г. по гр. д. № 1896/2015 г., III г.
о. на ВКС, решение № 457 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1264/2009 г., III г. о. на ВКС и др.
За да стигне до извода, че С. В. е била без поставен колан, съдът съобрази липсата на
данни за коланна травма, както и дадените от вещо лице Т. обяснения, че ако е с поставен
колан тялото отива напред и надясно и би трябвало да се удари в дясната облегалка, а
не в предната такава, която дясна облегалка и при наличието на детско столче е на
разстояние 50-60 см., поради което и при поставен колан главата на пострадалата не би
8
могла да достигне до нея. Важни са и изводите на вещото лице, че при поставен колан
предна дясна облегалка би трябвало да се удари с теменна част, а не с устата, защото
теменна част отива най-напред, когато е поставен колан, а без колан главата може да се
движи във всички посоки /л. 144/.
За определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на
нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за
причиненото увреждане – решение № 32 от 15.03.2021 г. по т. д. № 30/2020 г. на II т. о. на
ВКС. В случая неползването на предпазен колан има отношение към получените травми,
доколкото вещото лице и по САТЕ, а и тези по КСМЕ са категорични, че дори при поставен
колан да можеше главата да стигне до предната седалка, то интензитетът на удара няма как
да е с такава сила. Установява се, от заключенията на вещите лица, че при наличие на
предпазен колан, уврежданията на пострадалото лице, не биха били толкова тежки и биха
били по-малки на брой. Действително за ищцата е имало задължение, тъй като автомобилът
е снабден с предпазен колан, да постави същия в съответствие с предвиденото в чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП задължение. Със слагането на колана не била настъпили тези сериозни последици.
Непоставянето на колан, което способства за настъпването на вредите, действително е
решаващо. Но настъпването на вредите е причинено в по-голям обем от делинквента.
Следователно предизвикването на непозволеното увреждане има много по-голям обем в
причинно-следствения комплекс, от непоставянето на колана от пострадалата. Съпоставени
тежестта на задълженията и допуснатите нарушения от двамата участници, следва да се
приеме, че в по-голяма степен делинквента, причинил произшествието е причинил
уврежданията на пострадалото лице, като съдът намира, че приносът на пострадалия следва
да се определи в размер на 30 %.
Относно неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и, които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата ПТП
ищцата е на 30 г., в резултат на ПТП е получила множество травматични увреждания – на
опорно-двигателния апарат /кръвонасядане по дясна подбедрица с размер 10/5см.;
кръвонасядане дясна глезенна става; кръвонасядане под капачката на дясно коляно с размер
10/8см.; кръвонасядане лява подбедрица с размер 7/4см.; задна повърхност-гръден кош,
ребрена дъга охлузване с размер 1см.; дясна седалищна област кръвонасядане с диаметър 2
см. и в лицева област са констатирани: травматично избИ.е на първи горен десен зъб /зъб 11/
и на първи горен ляв зъб /зъб 21/; тежка травматична луксация /разклащане/ на втори и
трети горни леви зъби /зъби 22 и 23/; травматична луксация на първи и втори долни зъби
вляво и дясно /зъби 31, 32 и 41, 42/; мекотъканни травми – разкъсно-контузни рани на
9
горната устна в ляво и на венечната лигавица в областта на първи горен зъб в ляво; оток на
горна и долна устна; кръвонасядане в областта на лявата буза. Относно възстановителния
период съдът кредитира СМЕ и приема, че възстановителният период относно травмите на
опорно-двигателния апарат е бил кратък в рамките на 15-20 дни до месец, оздравителният
процес на челюстната кост е три месеца.
Относно травматично избИ.е на първи горен десен зъб /зъб 11/ и на първи горен ляв
зъб /зъб 21/ и тежката травматична луксация /разклащане/ на втори и трети горни леви зъби
/зъби 22 и 23/, съдът намира, че възтановителният период е значително по-дълъг, като
липсва пълно възстановяване и към настоящия момент. На 21.01.2022 г. след локална
анестезия са девитализирани експулсираните зъби, 11 и 21 зъб са били върнати в алвеолите,
22 и 23 позиционирани обратно. Всички зъби от 14 до 24 са били имобилизирани чрез
шиниране с фибровлакно. Разкъсаната горна устна е зашита. На 11.07.2022 г. е поставен
костозаместващ препарат, на 19.04.2023 г. обтурации с фотокомпозит. Видно от
представените с молба в с. з. на 27.02.2025 г. доказателства /л. 128-137/ е продължено
ортодонтско лечение в дентална клиника Камбов. Доводите на ответника, че уврежданията
на зъбите – 22, 23, 31, 32, 41 и 42, не са във връзка с инцидента са неоснователни. От КСМЕ
се установява, че всички увреждания на зъбите както избИ.ето, така и луксацията са във
връзка с настъпилия инцидент. От показанията на вещото лице М. в с. з. се установява, че
извършените обтурации и поставения костозамествща препарат са именно поради
настъпилото ПТП, като е необходимо алвеолна костна основа, за да може евентуално да се
разчита на стабилизиране на зъбите, задължително се слага и шина.
От свидетелските показания на Н. се установява, че инцидентът се е отразил тежко на
ищцата. Същата е изпитвала силни болки и се е чувствала зле психически. Работила в салон
за красота и чисто естетически важен бил начинът, по който изглеждала. След инцидента
отказвала всякакви социални контакти. Отделно ищцата е ползвала и болнични поради
временна неработоспособност, като причината е посочена в представените болнични листа.
При преценка размера на обезщетението, съдът съобрази младата възраст на ищцата и
обстоятелството, че се касае до предни горни и долни зъби, което с оглед и работата на
ищцата неминуемо се е отразило на физическото и психическото й състояние. Уврежданията
са причинили затруднение на дъвченето във фазата на отхапване, като съществено са се
отразили функционално за нормалното хранене. Увредени са общо 8 зъба на ищцата, като
три години след инцидента не може да се приеме, че е налице пълно възстановяване след
претърпените травми, с оглед представените доказателства за множество манипулации.
Съдът взе предвид лимитите на застрахователните покрития и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към
м. 01.2022 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите
/виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Обществено-
икономическите условия се отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на
икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и
техния интензитет. Отчетоха са тенденциите в периода 2021 г. – 2023 г. относно увеличаване
средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и тенденцията за
увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната
стойност – все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като израз на
конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението по
чл. 52 ЗЗД.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
10
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер от 38 000 лева. /без отчитане на
приетия процент на съпричиняване/. Подобен размер на обезщетението, съдът намира, че е
съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по
делото.
Относно имуществените вреди:
Установява се по делото, че във връзка с инцидента ищецът е направил имуществени
разходи /претърпени загуби/ на стойност общо от 5 278.49 лв. /съобразно уточнението в
молба с вх. № 84209 от 26.07.2024 г./, за което са представени разходно-оправдателни
документи, които установяват заплащането на сумите, както следва:
- фактура от 11.07.2022 г. за отрепатриране на ламбо в областта на горните фронтални
зъби с поставен костозаместващ материал на стойност 2 824 лв.;
- фактура от 14.03.2022 г. за сумата от 660 лв., заплатена на ЕТ АИППДП д-р Ю. ГА.;
- фактура от 19.04.2023 г. за сумата от 480 лв., заплатена на ЕТ АИППДП д-р Ю. ГА.;
- фактура от 11.05.2022 г. за сумата от 600 лв., заплатена на ЕТ Сани-Р.П.
АПМПИППМП-Д;
- фискални бонове за лекарствени продукти, потребителски такси и стоматологични
услуги в периода 21.01.2022 г. – 23.03.2023 г. по 14 фискални бона /л. 58-60/ на обща
стойност 664.49 лв.;
- заплатена такса за СМУ в размер на 50 лв.;
Относно обстоятелството, че имуществените вреди са във връзка с инцидента съдът
съобрази и заключението на вещото лице по СМЕ, според вещите лица проведените лечебни
дейности са били адекватни. Направените разходи са именно с оглед констатираните от
вещите лица увреждания в лицево-челюстната област. В КСМЕ са коментирани именно
извършените стоматологични и ортодонтски манипулации на 11.07.2022 г., 14.03.2022 г. и
19.04.2023 г., които са приети за адекватни с оглед търпените увреждания. Към
представените фактури са приложени и фискални бонове за заплащане на всяка една от
сумите. Несъмнено във връзка с инцидента са й заплатени потребителски такси, сумите за
рентгенография и разходите за медикаменти към Медея ООД на стойност 118.77 лв. по
фискален бон от 21.01.2022 г., като за закупените медикаменти на тази дата е налице в
медицинското становище от 21.01.2022 г., в което е предписана и назначена медикаментозна
терапия /л. 22/. Единствено съдът приема, че не следва да се включват към имуществените
вреди следните разходи – потребителска такса в размер на 2.90 лв. по фискален бон от
15.02.2022 г. и закупените от Аптека Нове 5 торбички нове, личия тампони, абофарма флора
и аугментин таблетки на 10.07.2022 г. в общ размер на 42.54 лв. Относно сумата в размер на
2.90 лв., то като клиент във фискалния бон /л. 40/ е вписан П.М., поради което съдът намира,
че този разход не е относим към С. В.. Относно сумата от 42.54 лв. няма данни посочените
медикаменти да са във връзка с получените от ПТП увреждания, не е представена рецепта за
закупения антибиотичен препарат. Отделно фискалният бон е от 10.07.2022 г., а по делото
има данни за извършени процедури на ищцата м.07.2022 г., но след тази дата, поради което и
не се установява, че този разход е направен именно във връзка с настъпилия инцидент.
Оттук и съдът намира за доказани по размер претендираните имуществени вреди на
стойност 5 233.05 лв.
Относно лихвата за забава:
Ищецът претендира лихва за забава върху обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба.
Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а
отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за
забава върху всички претенции от датата на уведомяване за настъпилото застрахователно
11
събитие. Съобразно диспозитивното начало на ищеца ще се присъди лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба 28.06.2024 г. до окончателното изплащане.
Предвид всичко изложено, искът за неимуществени вреди ще се уважи за сумата в
размер на 26 600 лв. /при отчетено съпричиняване в размер на 30 % спрямо общия размер
на неимуществените вреди 38 000 лв./, ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до
окончателното изплащане, а искът за имуществените вреди ще се уважи за сумата в размер
на 3 663.14 лв. /при отчетено съпричиняване в размер на 30 % само спрямо имуществените
вреди в размер на 5 233.05 лв. съобразно мотивите по-горе/, ведно със законната лихва от
28.06.2024 г. до окончателното изплащане. Исковете за разликата над уважените размери до
40 000 лв. за претенцията за неимуществени вреди и до 5278.49 лв. за претенцията за
имуществени вреди, ще се отхвърлят, като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Разноски се дължат по съразмерност на страните:
Ищецът не е представил доказателства за направата на разноски.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от
внасянето на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/, по сметка за държавни
такси на СГС, сумата от 1210.53 лв. за заплащането на дължимата държавна такса по делото
съобразно уважената част от иска, както и по съразмерност относно депозитите от бюджета
на съда за СМЕ и за САТЕ сума в размер на 401.03 лв. или общо дължимата сума в полза на
СГС е 1611.56 лв.
Ответникът претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
направата на разноски в общ размер на 7400 лв. Претендирано е адвокатско възнаграждение
в размер на 6600 лв. с ДДС, както разноски за депозит за свидетел и депозити по СМЕ и
САТЕ. От сумата в общ размер на 7400 лв. по съразмерност на ответника се следва 2 454 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ж. к.
ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. СВЕТА СОФИЯ № 7, ет. 5, да заплати на С. Е. В., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ул. ****, която е претърпяла пътнотранспортно произшествие на
21.01.2022 г. като пасажер в л. а. „Ауди А4“ с peг. № ****, управляван от П.З.М., който бил
блъснат от л. а. „Ауди А6“ с рег. № КН **** ВН, управляван от К. В. Д., като инцидентът е
предизвикан от противоправно поведение на водача на лекия автомобил – К. В. Д., признат
за виновен по н. а. х. д. № 344/2023 г. на РС Дупница в извършването на престъпление по чл.
343а, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, за
който автомобил / л. а. „Ауди А6“/ имало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД към датата на ПТП, следните суми:
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 26 600 лв. – представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните
увреждания /на опорно-двигателния апарат и в лицева област/ в резултат на
пътнотранспортното произшествие на 21.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 26 600 лв. до пълния предявения размер от 40 000 лв.;
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 3 663.14 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи претърпени имуществени разходи /загуби/
12
за закупени медицински консумативи, лекарства, стоматологични услуги и такси: по
фактура от 11.07.2022 г. и фискален бон към нея; 12 броя фискални бонове за платени суми,
издадени в периода 21.01.2022 г. – 23.03.2023 г. /описани от позиция № 5 до позиция № 7 и
от позиция № 10 до позиция № 18 в уточнителна молба с вх. № от 26.07.2024 г./; фактура от
11.05.2022 г. и фискален бон към нея; 1 брой квитанция на стойност 50 лв. за издаване на
СМУ от дата 24.01.2022 г.; фактура от 14.03.2022 г. и фискален бон към нея; фактура от
19.04.2023 г. и фискален бон към нея, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.06.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 3 663.14 лв. до пълния предявения размер от 5 278.49 лв.;
ОСЪЖДА С. Е. В., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. ****, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес управление: гр. София, ж. к. ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. СВЕТА
СОФИЯ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2 454 лв. – разноски по
съразмерност по производството.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ж. к.
ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. СВЕТА СОФИЯ № 7, ет. 5, да заплати по сметка за държавни такси на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от общо 1611.56 лв. за
дължима държавна такса и депозити за експертизи по съразмерност по производството.
Ищецът е посочил банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13