Решение по адм. дело №352/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от А. Д. М. чрез пълномощника му –адв. М. И.- ЛАК срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1955601/26.07.2025 г., издадена от И. А. С. –мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Ловеч. С процесната заповед на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на А. М. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но не за повече от 18 месеца“.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването й, както и противоречие с материалния закон. В тази връзка, се сочи, че към момента на издаване на процесната ЗПАМ административният орган не е установил по безспорен начин наличието на материално-правната предпоставка за налагане на ПАМ. М. оспорил резултата, отчетен от техническото средство „Дрегер Дръг тест 5000“, като незабавно се явил в посоченото в издадения му талон медицинско заведение, където дал кръв за химическо изследване, при което не се установила употреба на наркотични вещества. Ето защо, мярката била наложена без правно основание, поради което се отправя молба към съда да отмени атакуваната Заповед за прилагане на ПАМ, като незаконосъобразна. При такъв изход на правния спор се претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.И., който поддържа жалбата и изложените в нея аргументи, като отправя молба към съда да постанови решение, с което да отменени оспорваната ЗПАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса, за които представя списък и доказателство за извършеното им плащане.

Ответникът – мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В съда е депозирана молба от ответника за прекратяване на производството по делото. В условията на еветуалност, при разглеждане на делото и уважаване на депозираната жалба се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнагражение, като се отправя молба същото да бъде рецудирано от нормативно определения минимум.

Окръжна прокуратура – Ловеч, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1955601/26.07.2025 г., издадена от И. А. С. –мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя А. Д. М. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но не за повече от 18 месеца“.

За да постанови оспорената заповед, административният орган е приел за установеното въз основа на съставен АУАН сер. GA № 4278906/26.07.2025 г., че жалбоподателят М. е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

В АУАН е посочено, че на 26.07.2025 г. в 07:30 часа в [населено място] на [улица]до дом № 1 с посока на движение към [улица]А. М. управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ОВ 89 43 АТ, собственост на „Ловеч хляб 2022“ ЕООД, като участник в ПТП с пострадало лице с рег. № 2025-1021-50984, управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Д. Д. Т. – 5000 с фабричен номер ARRN- 0002, като проба № 103 отчела в 09:07 часа положителен резултат за употреба на „амфетамин“. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0156410 и осем броя стикери за валидност и сигурност на пробата.

В. А. М. бил съпроводен до МБАЛ – Ловеч, където дал кръв и урина за изследване. Същият бил задържан за срок от 24 часа.

По случая било образувано досъдебно производство № 330/2025 г. по описа на РУ МВР– Ловеч, пр. преписка № 3849/2025 г. по описа на РП- Ловеч за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В хода на разследването по ДП била назначена и изготвена токсико-химическа експертиза, според заключението на която в предоставените за изследване проби от кръв и урина, взети на 26.07.2025 г. от А. Д. М., [ЕГН] не било установено наличие на наркотични вещества и техни аналози. Ето защо, с постановление на наблюдаващия прокурор от 10.10.2025 г. наказателното производство по воденото ДП № 330/2025 г. по описа на РУ МВР – Ловеч, пр.преписка № 3849/2025 г. по описа на РП- Ловеч за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, било прекратено.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите на представената от ответника административната преписка: АУАН сер. GA № 4278906/26.07.2025 г., Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1955601/26.07.2025 г., талон за медицинско изследване № 0156410, разпечатка от паметта на Д. Д. Т. – 5000 с фабричен номер ARRN- 0002, проба № 103, протокол за сервизна проверка на Д. Д. Т. – 5000 с фабричен номер ARRN- 0002, протокол за извършване на проверка за употреба н наркотични или упойващи вещества, рег. № 906Р-7219/28.07.2025 г., докладна записка, справка за нарушител/водач, Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. на ВПД директор ОДМВР- Ловеч, Заповед № 2953-293/30.01.2025 г., издадена от директора на ОДМВР – Ловеч, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи, постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.10.2025 г. на РП – Ловеч и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената в настоящото съдебно производство заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б "а", т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените по делото Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. на ВПД директор ОДМВР- Ловеч и Заповед № 2953-293/30.01.2025 г., издадена от директора на ОДМВР – Ловеч, е видно, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и от полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в отдел "Пътна полиция" при ОДМВР. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

На следващо място, оспорената заповед е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В заповедта са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на административното нарушение, по повод на което е приложена ПАМ и обстоятелствата, при които е било извършено, индивидуализация на нарушителя и моторното превозно средство, при управление на което е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП. Коректно е посочена правната му [жк], а именно - чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която разпоредба въвежда забрана на водачите да управляват ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от същия закон, съставлява правното основание за налагане на процесната ПАМ.

Нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Допълнено е, че при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП хипотези, а именно – водачът управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания от теста, поради което по надлежния ред е дал кръвна проба за изследване в лечебно заведение, видно от отразяването в приложения към делото талон за изследване. Този факт се установява и от заключението на химико-токсикологичната експертиза. Според законодателя, при наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият случай, установените стойности от тази кръвна проба са определящи. Според чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 година), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това се следва и от разпоредбата на чл. 6, ал. 4 и ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година, които също следва да бъдат съобразени при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

От доказателствата по делото не се установява водачът да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, така както е прието от страна на административния орган. Действително същият е бил тестван с техническо средство "Дрегер Дръг тест 5000" с отчетен положителен резултат за наличие на наркотично вещество - амфетамин, но след издадения талон за медицинско изследване, същият е посетил медицинско заведение в рамките на указаното време и е предоставил биологичен материал за изследване. От извършеното химико-токсикологично изследване безспорно се установява, че няма наличие на каквито и да е наркотични или упойващи вещества. С оглед на това, съдът намира, че така посоченото фактическо основание за издаване на заповедта, не отговаря на действителното фактическо положение.

В конкретиката на настоящия казус фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния закон. Резултатът от направения тест за наркотични вещества е опроверган по несъмнен начин от резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно от заключението на изготвената експертизата. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В случая установеният факт, при изследване на кръвна проба, взета от жалбоподателя М., че не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложение към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП, следва да се съобрази по чл. 142, ал. 2 от АПК.

Оспорената ЗППАМ като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора право на разноски има жалбоподателят, чийто процесуален представител своевременно претендира присъждането на такива в общ размер на 1010 лева, от които–10 лева за платена държавна такса и 1000 лева – за адвокатско възнаграждение. Предвид направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираните разноски от страна на жалбоподателя, както и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 760 лева, от които 750 лева – платено адвокатско възнаграждение и 10 лева – платена държавна такса. Разноските следва да се възложат в тежест на ЮЛ, в чиято структура е ответника, а именно от ОД МВР - Ловеч.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл.второ от АПК, Административен съд -Ловеч

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Д. М. Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1955601/26.07.2025 г., издадена от И. А. С. –мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – Ловеч, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но не за повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА ОДМВР – Ловеч да заплати на А. Д. М., [ЕГН] сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 АПК.