Присъда по дело №432/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

  П Р И С Ъ Д А

 

 

Номер 20                       31.05. 2018  г.                  град Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                       Наказателен състав

на 31 май                                                                      Година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                  МЛАДШИ СЪДИЯ:  СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. К.Б.

 

                                                             2. С.М.

 

                                                              3.Р.Л.

 

Секретар М. Д.

Прокурор МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдията  ХРИСТАКИЕВА

нох дело номер 432 по описа за 2017 година.

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.К.И.  - роден на *** г. ЕГН**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.05.2016 г. в гр.Раднево сам направил опит умишлено да умъртви Ж.Ж. и в съучастие с А.И., Д.А. и К.И., като извършител, направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е на повече от едно лице, извършен е по хулигански подбуди и спрямо Ж.Ж., макар и да е довършен не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици, а спрямо Г.Н. е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.4 и т.11 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.58 б.“а“ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на „лишаване от свобода“ ЗА СРОК ОТ ДВАНАДЕСЕТ  ГОДИНИ, което наказание следва да изтърпи при първоначален „Строг” режим.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.59 ал.1 от НК, съдът ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият С.К.И. е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета с определение по чнд №203/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, считано от 05.05.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  К.Д.И. - роден  на *** ЕГН**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.05.2016 г. в гр.Раднево в съучастие с А.И., Д.А. и С.И. като извършител, направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е извършен по хулигански подбуди и е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.58 б.“а“ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на „лишаване от свобода“ ЗА СРОК ОТ ОСЕМ ГОДИНИ, което наказание да изтърпи при първоначален „Строг” режим.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.59 ал.1 от НК, съдът ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият К.Д.И. е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета с определение по чнд №203/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, считано от 05.05.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

 

            НА ОСНОВАНИЕ  чл.68 ал.1 от НК, съдът ПОСТАНОВЯВА подсъдимият К.Д.И. да изтърпи отделно от наложеното наказание, наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, наложено със Споразумение №51/24.02.2014 г. по нохд №33/2013 г. по описа на Районен съд – Раднево, при първоначален „Строг” режим.

                                                                      

   ПРИЗНАВА подсъдимия  Д.А.А. - роден на *** ***,  ЕГН**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.05.2016 г. в гр.Раднево в съучастие с А.И., К.И. и С.И. като извършител, направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е извършен по хулигански подбуди и е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.58 б.“а“ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на „лишаване от свобода“ ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, което наказание следва да изтърпи при първоначален „Строг” режим.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.59 ал.1 от НК, съдът ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Д.А.А. е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета с определение по чнд №203/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, считано от 05.05.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Г.И. - роден  на *** г., ЕГН********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 02.05.2016 г. в гр.Раднево в съучастие с Д.А., К.И. и С.И. като извършител, направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е извършен по хулигански подбуди и е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1  вр. чл. 58 б.“а“ вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на „лишаване от свобода“ ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което наказание да изтърпи при първоначален „Общ” режим.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.59 ал.1 от НК, съдът ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият А.Г.И. е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета с определение по чнд №203/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, считано от 05.05.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

 

ОСЪЖДА подсъдимия С.К.И., с посочени данни, да заплати на гражданския ищец Ж.П. ***, с ЕГН**********, обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от престъплението в размер на 25000 лв./двадесет и пет  хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, като отхвърля същия до размера на 40000 лева, като неоснователен.

 

        ОСЪЖДА подсъдимия С.К.И., с посочени данни, да заплати  по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 1000 /хиляда/ лева.

 

        ОСЪЖДА подсъдимите С.К.И., К.Д.И., Д.А.А. и А.Г.И., с посочени данни, да заплатят на Ж.П.Ж. направените разноски по договор за правна помощ в размер на 1000 лева/хиляда лева/.

 

 НА ОСНОВАНИЕ чл.53 ал.1 б.”а” от НК ПОСТАНОВЯВА  веществените доказателства - черен калъф за нож,  дървена част, наподобяваща част от бухалка, 1 бр. дървен детайл, наподобяващ част от бейзболна бухалка, в единият си край със следи от счупване - ДА БЪДАТ ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА и след влизане на присъдата в сила да бъдат УНИЩОЖЕНИ.

 

 ОСЪЖДА подсъдимите С.К.И., К.Д.И., Д.А.А. и А.Г.И., с посочени данни, да заплатят в полза на бюджета, по сметка на РУ – Раднево, направените по досъдебното производство разноски в размер на 3967,85 лева/три хиляди деветстотин шестдесет и седем лева осемдесет и пет стотинки/, както и в полза на бюджета, по сметка  на Окръжен съд – Стара Загора направените по делото разноски в размер на 1558 лева /хиляда петстотин петдесет и осем лева/.

 

         ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в петнадесетдневен срок, считано от днес, чрез Окръжен съд - Стара Загора, пред Апелативен съд - Пловдив.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                       МЛАДШИ СЪДИЯ:

 

                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                              2. 

 

                                                                              3.

    

 

 

 

 

 

 

           

 

 

 

        МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №20/31.05.2018 г. ПО НОХД №432/2017 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА

 

        С внесения в окръжен съд - Стара Загора обвинителен акт са  повдигнати обвинения на подсъдимите както следва:

-      На С.К.И. затова, че на 02.05.2016 г. в гр.Раднево направил опит умишлено да умъртви Ж.Ж. и в съучастие с А.И., Д.А. и К.И., като извършител, направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е на повече от едно лице, извършен е по хулигански подбуди и спрямо Ж.Ж., макар и да е довършен не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици, а спрямо Г.Н. е останал недовършен по независещи от дееца причини – престъпление по чл.116 ал.1 т.4 и т.11 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК;

-      На К.Д.И. затова, че на 02.05.2016 г. в гр.Раднево в съучастие с А.И., Д.А. и С.И. като извършител, направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е извършен по хулигански подбуди и е останал недовършен по независещи от дееца причини – престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК;

-      На Д.А.А.  затова, че на 02.05.2016 г. в гр.Раднево в съучастие с А.И., К.И. и С.И. като извършител, направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е извършен по хулигански подбуди и е останал недовършен по независещи от дееца причини – престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК;

-      На А.Г.И. затова, че на  02.05.2016 г. в гр.Раднево в съучастие с Д.А., К.И. и С.И. като извършител, направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е извършен по хулигански подбуди и е останал недовършен по независещи от дееца причини – престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура  Стара Загора поддържа повдигнатите обвинения на всеки един от подсъдимите. Предлага при определяне на наказанията подсъдимият С.К.И.  да понесе наказание „лишаване от свобода“ в най-висок размер, както с оглед тежестта на извършеното престъпление, така и с оглед  на съдебното му минало. Сочи, че следва при определяне наказанието на подсъдимия К.И. да бъде отчетен факта, че той е лидерът на групата на подсъдимите, тъй като се ползва с най-голям авторитет сред тях и сред ромската общност в град Раднево. Представителят на обвинението предлага и на двамата подсъдими С.И. и К.И. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ под средния размер, предвиден в разпоредбата на чл.116, ал.1 НК, поради това че деянията им са останали във фазата на опита.

        Предлага при определяне наказанието на подсъдимия Д.А.А.  да бъде приложена разпоредбата на чл.58, б.“а“ НК, като наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено под предвидения минимум, предвид обстоятелството че е реабилитиран и предвид неговото участие в боя.

При индивидуализиране наказанието на подсъдимия А.Г.И. прокурорът счита, че на същия следва да бъде наложено най-ниското наказание, в сравнение с наказанията на другите подсъдими, също при условията на чл.58, б.“а“ НК под предвидения минимум, като се вземе предвид участието му в престъпното деяние.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Ж.Ж. – адв.Е. изразява становище, че повдигнатото обвинение по отношение на С.И. е доказано и при индивидуализация на наказателната му отговорност следва да бъдат отчетени броят на квалифициращите признаци на деянието, извършено от него, лошите му характеристични данни  и съдебното минало. По отношение размера на наказанието, което той следва да изтърпи, предлага да му бъде наложено наказание под средния, предвиден в закона размер за съответното престъпление, а по отношение на предявения граждански иск прави искане да бъде уважен в пълен размер.

Защитникът на подсъдимите С.К., К.И. и Д.А. -  адв. Р.К., пледира за постановяване на  оправдателна присъда, тъй като счита, че  първо подзащитният й С.И. не е извършил деянието, в което е обвинен и моли да бъде оправдан.   Второ, алтернативно, моли съда да приеме, че същият не е имал умисъл за умъртвяване, а  само за нараняване, за което да му бъде наложено наказание по чл.118 вр. чл.115 вр. чл.18 от НК, което да бъде определено по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК да бъде  „лишаване от свобода“ в размер на  11 месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от 3 години. Алтернативно по отношение деянието, извършено срещу Ж.Ж. моли да му бъде наложено наказание по чл.115 вр. чл.18 от НК,  при разпоредбата на  чл.55 ал.1 т.1 НК – „лишаване от свобода“  в размер на шест месеца.

По отношение на подзащитните К.И. и Д.А. счита, че следва да бъде наложено наказание по чл.132 ал.1 т.2 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 НК, което да бъде определено по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК – „Пробация“ за срок от шест месеца, с мерки по чл.42а ал.1 от НК. Алтернативно за тези подсъдими пледира да бъдат осъдени за деяние по чл.129 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 18 НК, при разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК - наказание „Пробация“ за срок от десет месеца със същите пробационни мерки.

Защитникът на подсъдимите С.К., К.И. и Д.А., адв. С.П.,  заявява, че поддържа казаното от адв. К. и направените от нея искания, като излага съображения относно противоречия в доказателствения материал.

Защитникът на подсъдимия А.И. – адв. С.М., предлага подзащитният му А.И. да бъде оправдан по обвинението по чл.116 НК. В случай, че бъде признат  за виновен, пледира  деянието му да бъде квалифицирано като нанасяне на лека телесна повреда по чл.131 ал.1 т.12 от НК. В случай, че съдът прецени наличие на умисъл за извършване на деянието, в което е обвинен в съучастие с подсъдимите К.И., С.И. и Д.А., моли при индивидуализация на наказанието и с оглед характеристичните данни за същия, обуславящи го като личност с не толкова висока степен на общ опасност, да му наложи  наказание по-малко от пет години „лишаване от свобода“, с което счита, че целите на наказателната репресия ще бъдат постигнати.

По повдигнатите обвинения подсъдимите не се признават за виновни и се солидаризират с казаното от защитниците си.

Съдът, въз основа на съвкупния анализ на доказателствата от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и тези събрани в хода на проведеното съдебно следствие, намира за установено следното от фактическа страна:

            Подсъдимите К.Д.И., С.К.И., Д.А.А. и А.Г.И. към датата на деянието - 02.05.2016 г. живеели в ромската махала на гр. Раднево. Подс. К.И. е баща на подс. С.И., а другите двама подсъдими Д.А. и А.И. са техни братовчеди.

        Свидетелите Г.Ж.Н., Ц.И.К. и Ж.П.Ж. също към процесната дата живеели в гр. Раднево и били приятели. Св. Г.Н. тренирал активно във фитнес зала и вземал участие в свободни боеве.

        На 02.05.2016 г., на Великден, около 13,00 ч. тримата свидетели били на кафе в родния си град. След това решили да отпразнуват Великден с обяд в друго заведение, поради което се качили в автомобила на св. Г.Н., марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, черен на цвят. Автомобилът  бил управляван от пострадалия Н. *** в посока изток/югоизток, в дясната за него лента на платното за движение. Срещу този автомобил, в същата лента за движение се оказал лек автомобил марка „Ауди” с рег. № СТ 6632 АТ, управляван от  подс. С.К.И., а с него в автомобила бил и св. И.Д.Г.. Поради паркираните в неговата лента за движение автомобили, подс. Ст. И. отнел предимството на първия автомобил и  двата автомобила  не могли да се разминат. Подс. Ст. И. слязъл от своя автомобил и се насочил към този на пострадалия Н.. Отишъл до вратата на водача Н. и през отворения прозорец на предна лява врата нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето на последния и му казал: „Много си отворен“. След това  подсъдимият през предната лява врата издърпал Н. от автомобила, като му казал „Ела да се разберем в тревата”. Двамата отишли до тревната площ,  където се сборичкали, но съприкосновението между двамата било бързо преустановено. Веднага след това подс. Ст. И., заедно със свидетеля И.Г., се качил в автомобила си и напуснал мястото на инцидента, като отишъл в ромската махала на  гр. Раднево. След като разбрали от подсъдимия С.И. за случилото се, другите трима подсъдими - Д.А., К.И. и А.И., заедно с него и със св. И.Д. се качили в автомобила му и тръгнали да търсят пострадалите.

        Последните  през това време обикаляли града с автомобила на постр. Г.Н. и в близост до кафе „Оазис”, намиращо се на бул. „Г.Д.”, забелязали, че срещу тях се движи лекият автомобил на подс. С.И., който им пресякъл пътя, след което спрял и от него слезли двама-трима човека, единият от които бил  подс. К.И.. Последният хвърлил по посока на автомобила на пострадалите палка, която влязла през отворения прозорец на шофьора, без да нанесе повреда, в купето на същия и останала там.

        Пострадалият Г.Н. продължил да управлява лекия си автомобил и на огледалото си за обратно виждане забелязал,  че л.а. „Ауди“ се движи плътно зад него. Виждайки, че са преследвани от подсъдимите, пострадалият Ц.К. се обадил на своя приятел Н.Б. от фитнес зала „Маями“ за помощ и се отправили с автомобила на Г. към фитнеса, където имало техни трениращи приятели. При паркирането на пострадалите и излизането им от автомобила, пред фитнес залата, на същото място  пристигнал и лекият автомобил м. „Ауди А4“, в който били четиримата подсъдими.  Заедно с него спрял и още един автомобил, чиято марка, регистрационен номер и пътници в него, не се установиха в хода на проведеното наказателно производство.   В този момент пред фитнес залата вече били излезли свидетелите Н.Б., М.Н., Н.В.,  П.К. и Ж. Д., след като разбрали, че пострадалите са преследвани от роми и имат нужда от помощ.

        От двете коли слезли общо около десетина човека, въоръжени с бухалки, палки и сапове и започнали да отправят към пострадалите обиди и закани - „Мръсни българи“, „Ей сега ще ви изколим, ще ви избием и ще ви ебем майката“. Четиримата подсъдими К.И., С.И., Д.А. и А.И. с носените в себе си дървени предмети се насочили към групата на пострадалите,  а ромите от другия автомобил останали да пазят, за да не се намесят свидетелите, които излезил от фитнес залата.

        Подсъдимите К.И., С.И. и А.И. се насочили към пострадалия Ж.Ж., като започнали да му нанасят удари, а подс. К.И. го ударил с бухалка по главата,  вследствие на което пострадалият Ж. загубил равновесие и паднал на земята, където другите двама продължили да го удрят с носените от тях дървени предмети, след което тримата подсъдими преустановили нападението над пострадалия Ж.. Малко след това св. Ж. се окопитил и се изправил, след което станал свидетел на случващото се с пострадалия К..

        Подс. К.И., след като приключил с пострадалия Ж., се насочил към св. Ц.К. и с носената от него бухалка нанесъл силен удар по главата му, вследствие на който пострадалият К. паднал на земята в безсъзнание, като около него се образувала локва кръв и повличайки със себе си и пострадалия Ж.. При следващия опит да стане,  св. Ж.Ж. бил намушкан с нож в гърба,  отляво от подсъдимия С.И.. Ударът бил силен, острието проникнало в гръдната кухина на свидетеля минимум на 7-8 см, като при проникването ножът засегнал и 5-то ребро на пострадалия, което попречило той да проникне още повече. Пострадалият Ж., след като усетил затоплянето отзад и отляво, се обърнал и видял точно зад себе си подс. С.И. и се свлякъл, клекнал, без да загуби съзнание. Подсъдимият К.И., в този момент не бил при пострадалия Ж., но виждайки случващото се с него и тъй като не бил на голямо разстояние, се приближил и извадил ножа от гърба му.

        Междувременно подс. Д.А. се насочил към пострадалия Г.Н. и започнал да му нанася удари с дървена бухалка. Малко след това/след като преустановили побоя над Ж./, подс. А.И. също се включил в побоя над него, като също започнал да нанася удари по  този пострадал с бухалка. След като нанесъл удара с бухалка по главата на Ц. и го повалил на земята, и подсъдимият К.И. отишъл при пострадалия Г.Н. и докато другите двама подсъдими продължавали да му нанасят удари, той му нанесъл с носения от него дървен предмет силен удар в гърба, който го повалил на земята. Малко преди св. Н. да падне на земята, към другите трима подсъдими, които го налагали с бухалки, се присъединил и подсъдимият С.И., държейки в ръката си калъфа на ножа, с който намушкал постр. Ж. в гърба. След падането на св. Н. на земята, четиримата подсъдими продължили да му нанасят с ритници и с дървените бухалки множество ожесточени удари  по цялото тяло, при един от които се счупила бухалка в крака му, и по главата, за която свидетелите - очевидци сочат, че приличала  на „кървава топка“. Въпреки броя и интензитета на ударите, които свидетелите очевидци оприличават на „сечене на дърва“, свидетелят по време на побоя не загубил съзнание, а само след един от ударите по главата,  докато бил на земята, му причерняло и веднага след това подсъдимият К.И. му нанесъл последния удар – силен ритник с крак в областта на главата/лицето/, с който му причинил счупване на челюстта.

        В този момент свидетелят Н.Н. и съпругата му Г.Н., виждайки през прозореца на отсрещния офис жестокия побой, веднага се отправили към местопрестъплението.

        Свидетелят Н.Н. бил охранител с дългогодишен стаж и се познавал с подсъдимите. Когато свидетелят Н. отишъл до Г., видял, че той е в безпомощно състояние, легнал по гръб, ударен в главата и с пукната челюст. Св. Н. в този момент, без да упражнява физически контакт над който и да е от подсъдимите,  застанал над тялото /надкрачил/  на постр. Н., който  бил удрян и в този момент от подсъдимите С.И., К.И., Д.А. и А.И., казал им да спрат и така прекратил побоя над него. Докато бил над Г., свидетелят Н. видял как подсъдимият Д.А. ритнал с десния си крак лежащия на земята Ц. в областта на главата, в резултат на което главата му влязла под един автомобил. Тогава св. Н. оставил постр. Н., отишъл при Ц., за да предотврати нанасянето на следващ удар над него от подс. Д.А., като хванал последния и го изхвърлил на една страна.

        След като св. Н. отблъснал нападението на подсъдимите над пострадалите Н. и К., видял, че от пострадалия Ж. изтича голямо количество тъмна кръв и се заел да му оказва помощ, като го вдигнал, помогнал му да стигне до колата, с която бил закаран до Болницата в гр. Раднево.

        След преустановяване на нападението над пострадалите четиримата подсъдими си тръгнали, като подсъдимите С.И., Д.А. и А.И. се качили в л.а. „Ауди“, а подс. К.И. тръгнал пеш и бил забелязан малко по-късно в близост до хотела.

        Минути след потушаване на конфликта от страна на св. Н., на мястото на инцидента, с цел да подкрепи подсъдимите, дошла голяма група лица от ромски произход, около петнадесет - двадесет души, които били въоръжени с вили,  брадви, лопати и отправяли обиди и заплахи на етническа основа и искали да се саморазправят с пострадалите и другите свидетели българи. Възникналият конфликт прерастнал в размирици на етническа основа, които били потушени с намесата на полицейски служители от различни части на страната.

        Другите двама пострадали от побоя  - К. и Н. също били натоварени от св. Н. в автомобил, който ги откарал в ЦСМП гр.Раднево. Предвид сложността и тежестта на нараняванията, тримата пострадали Ж., Н. и К. били хоспитализирани в МБАЛ гр.Стара Загора, където им било проведено лечение.

        Получените от пострадалите травматични увреждания при нанесения им побой от подсъдимите се установяват от заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи в хода на досъдебнто производство, а за постр. Ж. и от допълнителното заключение на съдебномедицинската експертиза, назначена  от съда, които са изслушани и приети по делото.

        Съдебномедицинска експертиза №153/2016 г. установява, че пострадалият Ж. получил разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане по теменната окосмена област на главата. Проникващо в гръдния кош прободно-порезно нараняване по гърба вляво. Левостранен хемопневмоторакс / свободен излив на кръв и наличие на въздух в превралната кухина/. Контузия на бял дроб. Непълно счупване-срязване на 5-то ребро вляво. Подкожен емфизем. Нараняването в областта на гърба е с нож, който  е проникнал минимум 7-8 см в дълбочина на гръдния кош. Нараняването на гръдния кош е в жизненоважна област и е осъществено в гръб, като проникването на острието на ножа на такава дълбочина говори за нанесен удар с достатъчна сила, като се има предвид, че острието е срещнало и част от пето ребро. Проникващото прободнопорезно нараняване по гърба вляво представлява нараняване, което прониква в гръдната кухина. Хемопневмотораксът в лява гръдна кухина с контузия на бял дроб и установен подкожен ефизем, както в съвкупност, така и поотделно са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда по см. на чл. 129 от НК. Проникващото в гръдната кухина нараняване на постр. Ж.Ж., довело до хемопневмоторакс, било временно опасно за живота му, но в случай, че не била оказана своевременна високоспециализирана медицинска помощ в болницата в Стара Загора, леталният изход бил неизбежен. Заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза е категорично, че прободнопорезното нараняване с нож на постр. Ж. е било нанесено като той е бил с гръб към нанасящия удара, а извършителят го намушкал отзад-напред, леко отгоре-надолу. От дадените от експерта в съдебно заседание разяснения се установява, че така описаният удар с нож може да бъде нанесен с еднаква степен на вероятност, както в изправено положение на тялото на пострадалия, така и в легнало положение, като при втората хипотеза пострадалият трябва да е паднал по очи, а нападателят трябва да е клекнал над него.

        Разкъсноконтузната рана на главата с оток и кръвонасядане е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

        От заключенията на съдебномедицинска експертиза №142/2016 г. и на допълнителна съдебномедицинска експертиза №142/2016 г. се установява, че пострадалият Г.Н.  получил счупване на долна челюст по две фрактурни линии, мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица. Разкъсно-контузна рана и подкожен хематом на главата, теменно вляво. Множество охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците. Според СМЕ, тези травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са причинени при нанасяне на побой с предмет или предмети, чиято дължина многократно превишава ширината – тояги, колове, бухалки. Драскотината на лявото рамо е вследствие на тангенциалното действие на островърх предмет. Счупването на долната челюст осъществява медико-биологичния признак  „счупване на челюст“-средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, което няма изгледи да зарастне спонтанно, като по тази причина е предприето оперативно лечение чрез фиксация. Възстановителният период е 2-3 месеца, като през този период дъвченето и говоренето са затруднени. Останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

        Съдебномедицинска експертиза №145/2016 г. установява, че пострадалият К. е получил травматични увреждания, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и материалите от досъдебното производство, касаещи нанесената многостепенна лека телесна повреда по хулигански подбуди на Ц.К. са отделени в друго производство и изпратени на РП Раднево по компетентност, като е образувано  ДП №140/2016 г. по описа на РУ Полиция- Раднево. Предмет на същото производство е и разследването на нанесената лека телесна повреда на св. Ж..

        По ДП са изготвени комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи за всеки един от подсъдимите. От тях е видно, че подсъдимите К.И., С.И., Д.А. и А.И. към момента на извършване на престъплението са разбирали свойството и значението на извършеното от тях и са могли да ръководят постъпките си, както и че са годни да участват в наказателния процес. Освен това експертите са категорични, че подсъдимите  К.И., С.И., Д.А. и А.И. не са извършили престъплението в състояние на афект. Експертизата установява и различните характерови особености на всеки един от подсъдимите,  някои от които са способствали извършването на престъплението:

        Така например личността на подс. Д.А.А. се характеризира с екстравертност, жизненост и енергичност, понижен праг на фрустрация и контрол над емоциите и импулсите, хедонистична нагласа и неглижиране на моралноетичните и социалните норми на поведение.

        Подс. К.И. е екстравертен, спонтанен, импулсивен, с елементи на асоциалност в поведението, с понижен самоконтрол и контрол над емоциите и импулсите.  

        Личността на подс. А.И. се характеризира с умерена екстравертност, недостатъчност на изградени моралноетични норми на поведение, с елементи на импулсивност, самонадеяност и обидчивост, недостатъчна емоционална и социална зрялост за възрастта.

        За личността на подс. С.К.И. са  характерни  екстравертност, жизненост, енергичност и активност, както и болезнена чувствителност на тема лично достойнство и чест. Същият е с недоизграден самоконтрол и контрол над емоциите и импулсите и се проявява като повърхностен и необмислящ  достатъчно поведението си и евентуалните последици от него в дългосрочен план.

         Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията на свидетелите Ж.Ж., Г.Н., Ц.К., Н.Б., М.Н.,  Н.В., П.К., Ж.Д., Г.Р., В.С., В.И., Н.Н., Г.Н., Стилян И.,  заключенията на цитираните по-горе съдебномедицински експертизи и писмените доказателства по досъдебното производство – протоколи за оглед на местопроизшествие, епикризи за пострадалите Г.Н. и Ж.Ж., докладни записки, протоколи за доброволно предаване, фотоалбуми от оглед на местопроизшествие, от претърсване и изземване и от доброволно предаване, които бяха приобщени по реда на чл.283 НПК към доказателствената маса по делото.

        Чрез посочената съвкупност от доказателствени материали съставомерните фактите са безсъмнено конкретизирани и дават възможност да се направят категорични изводи относно предмета на доказване по настоящото дело.

         В хода на доказателствения  анализ съдът счита за уместно да  направи следното изложение:

        Съдът счита, че от съществено значение за установяване участието на подсъдимите К.И., С.И., Д.А., А.И. в извършените от тях престъпления имат показанията на пострадалите по делото свидетели – Г.Н., Ж.Ж. и Ц.К., дадени пред съдебния състав, както и показанията на св. Ж.Ж. по ДП пред съдия и пред органа на досъдебното производство, които бяха приобщени към доказателствения обем по реда на чл.281 НПК. В тази връзка от първостепенно значение са показанията на постр. Н., които като най–пълни и подробни, съдът намери, че въпроизвеждат точно събитията на процесната дата и по съображения, които ще изложи по-долу, съдът кредитира с доверието си.

        В показанията си св. Г.Н. сочи, че при първия инцидент подсъдимият, след като спрял автомобила си пред неговия, слязъл, отишъл до автомобила на пострадалите и през отвореното стъкло му нанесъл удар, казвайки му: „Много си отворен“, след което отворил вратата на колата му и го издърпал навън, предизвиквайки го да се сбият в тревната площ на градинката. Относно случилото се пред кафе „Оазис“ този свидетел посочва, че след като отново лекият автомобил „Ауди“ засякъл автомобила на пострадалите,  от автомобила на подсъдимите  слезли двама или трима човека, единият от които бил К., който хвърлил палка към колата, която директно влязла през прозореца на шофьора вътре в автомобила.

        Относно същинския инцидент пред фитнес залата свидетелят Г.Н. казва, че четиримата подсъдими К.И., С.И., Д.А. и А.И. слезли от автомобила си, носейки в ръцете си различни инструменти, които описва като „оръдия на труда, сапове, палки и бухалки“. Свидетелят твърди, че  към него първо се насочил подсъдимият Д.А. и му нанесъл удар, а в следващия момент към този подсъдим се присъединил и подсъдимият А.И..  Докато посочените двама подсъдими му нанасяли удари с носените от тях предмети, Н. става свидетел на действията на другите двама подсъдими - К. и С. Иванови, които подробно описа пред съда, като посочи, че  те са тръгнали към Ж. и Ц., без да може да посочи точно какви са ударите, които всеки един им  нанесъл, но е категоричен, че в един момент К. отишъл при Ц. и го ударил с палката по главата, при което той се свлякъл на земята в безсъзнание и се образувала локва кръв под него. През това време С.  останал при Ж. и  продължил да му нанася удари. Другото обстоятелство, което този свидетел установява, е че докато двамата подсъдими  А. и Д.  продължавали да му нанасят удари с бухалки по цялото тяло,  към тях се присъединил и подсъдимият К.И., който вече  приключил с побоя над Ц.. Отивайки до пострадалия Н., К. му нанесъл с носения от него дървен предмет силен удар в гърба, от който свидетелят паднал на земята. Малко преди да падне свидетелят Н. сочи, че към другите трима подсъдими, които му нанасяли удари, се присъединил и подсъдимият С.И., който също  започнал да му нанася удари. Свидетелят е категоричен, че в този момент С. е държал в ръката си „калъф на нож или нож с калъф“ и конкретизира, че калъфът е черен на цвят, с дължина 30-35 см и ширина около 5 см. Свидетелят е категоричен и в това, че преди да дойде при него, подсъдимият С.И. бил до Ж. и твърди, че е видял как е нанесъл удар в гърба на пострадалия Жекова, докато той се изправял, след който удар Ж.  приклекнал, както и че когато С. нанесъл този удар на Ж. около тях нямало други хора. Пострадалият Н. посочва, че след като паднал на земята, четиримата подсъдими продължили да му нанасят удари по тялото и по главата със силен интензитет, с бухалки, като една от тях се счупила в крака му, главата му била пукната, а след един от ударите по главата му причерняло и в този момент К. му нанесъл ритник в областта на лицето, с който му причинил счупване на челюстта. Ударите, които са му нанесени, този свидетел определя като „стотина и нагоре на брой“ и твърди, че е жив само благодарение на здравата си физика.

        Съдът дава вяра на  показанията на свидетеля Г.Н. не само затова, че същите са изключително конкретни, пълни и последователно пресъздаващи действията на всеки един от подсъдимите, но и затова, че изцяло се подкрепят от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №142/2016 г., установяваща нанесените по време на процесния инцидент травматични увреждания на пострадалия Н., а именно счупване на долна челюст, разкъсноконтузна рана и подкожен хематом на главата теменно вляво, разкъсноконтузна рана на дясна подбедрица, множество охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците.

        Самият свидетел Н. в разпита си пред съда заяви, че от самото начало на боя до преустановяването му, нито за миг не е губил съзнание, който факт отново се подкрепя по категоричен начин от заключението на цитираната експертиза, съгласно което причиненото му мозъчно сътресение не е било придружено с пълна загуба на съзнание.

        На следващо място съдът счита, че показанията на свидетеля Г.Н. са достоверни и пресъздават точно случилото се на 02.05.2016 г., поради това, че са в унисон с показанията на другия пострадал свидетел – Ж.Ж. относно основните факти в настоящия наказателен процес.

        Относно първоначалното спречкване между пострадалите и подсъдимите, при което автомобилът на подсъдимите препречил пътя на автомобила  на пострадалите и Н. бил ударен от подсъдимия С.И. през отворения прозорец, след което предизвикан от  него да се сбият в тревната площ и последващото разминаване между двата автомобила, при което някой слязъл от автомобила на подсъдимите и хвърлил дървена палка/бухалка/ по автомобила на пострадалите, е налице пълно съвпадение с показанията на свидетеля Г.Н..

        При съпоставка на показанията на св. Ж. с тези на св. Н. относно основния конфликт пред фитнес зала „Маями“  прави впечатление, че те са в унисон помежду си и взаимно се допълват, с оглед възприятията на всеки един от тях на динамично развиващите се събития и участието на всеки един от подсъдимите в нанесения над тримата свидетели побой. Така например твърдението на пострадалия Ж., че  той  бил бит от подсъдимите К.И., С.И. и  А.И. е в пълно съответствие с казаното от пострадалия Г.Н., че към него първоначално тръгнал Д., т.е. след като от автомобила слезли и четиримата подсъдими, те се разделили на посочените по-горе две групи. Макар и нанесения от тримата подсъдими  побой над свидетелите Ж. и К. да не е предмет на обвинението по настоящото дело, съдът излагайки аргументите си за достоверност на показанията на св. Ж., счита за уместно да се позове на съответствието на показанията на двамата свидетелите Ж. и Н. относно обстоятелството, че   К., С.  и А. са нанесли удари на Ж. с бухалки, след което К. тръгнал към Ц., ударил го с бухалка по главата и той паднал на земята. И двамата пострадали - Ж. и Н. твърдят, че при нанасяне на удара с нож в гърба на свидетеля Ж. зад него се намирал единствено подсъдимият С.И., докато в този момент останалите трима подсъдими са били „скупчени“ при пострадалия Н.. Липсва противоречие и по отношение на факта, че след като нанесъл удара с нож на пострадалия Ж., подсъдимият С.И. се присъединил към подсъдимите К.И., Д.А. и А.И. в побоя над пострадалия Н.. В показанията на свидетеля Ж.Ж., дадени по досъдебното производство пред органа на досъдебното производство и прочетени в съответната им част, се твърди: „ Видях, че С. отиде при другите трима, държейки ножа“, а свидетелят Н. заяви пред съда: „Когато С. дойде при мен видях, че държи калъф на нож или нож с калъф и това е когато аз още не бях на земята“.

        Свидетелят Ж.Ж., който е имал възможност да види   побоя над пострадалия Н., след като подсъдимите К. и А.  преустановили нападените над него и се присъединили към подс. Д.А., го описва по следния начин: „Гошо беше на земята и те тримата К., Д. и А. му нанасяха удари с палки и бухалки“. Макар и да липсва конкретика в показанията му относно действията на всеки един от тримата подсъдими, който факт съдът обяснява със състоянието на свидетеля Ж.  към този момент, същественото е, че неговото описание на нанесения над пострадалия Н. побой като цяло съвпада с това на самия Н..

        Обективни са показанията на свидетеля Ж. и относно състоянието на свидетеля Н., за който той сочи, че  бил „по принцип в съзнание“ по време на целия побой над него, включително и при пристигането на свидетеля Н., с оглед и заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №142/2016 г.

        Показанията на третия пострадал – Ц.К. не допринасят за установяване на съставомерните факти, поради това, че спомените на този свидетел за случилото се, в резултат на нанесения му от К.И. удар в главата с бухалка, са до момента, в който звъннал на приятеля си Н.Б. за помощ. По отношение на събитията, които предшестват основния конфликт, показанията на св. К. напълно съвпадат  с тези на свидетелите Н. и Ж..

        Другата група свидетелски показания, които са от съществено значение за установяване на съставомерните факти по делото, са тези на свидетелите М.Н., Н.Б., Н.В., П.К. и Ж.Д.. Посочените свидетели са станали очевидци на случилото се от самото начало, тъй като са излезли от фитнес залата още преди да пристигнат пострадалите, след като разбрали, че последните имат нужда от помощ. Техните показания съдът цени като достоверни и намира, че същите са незаинтересувани от изхода на делото, макар че са в близки приятелски отношения с тримата пострадали по следните съображения:

        На първо място, направеният по-горе извод на съда се основава на факта, че при съпоставка на показанията на тези петима свидетели помежду им, не се констатират съществени противоречия относно основните факти в процеса. В тази връзка съдът счита за нужно да се спре на показанията на всеки един от посочената по-горе група свидетели.

        Така например в показанията си пред съда свидетелят Н.Б. сочи, че на мястото на инцидента  пристигнала първо колата, в която били четиримата подсъдими и още една кола, от които слезли общо 7-8 човека, след което дошли и пострадалите. Твърди, че Ж. бил по очи на земята когато С. извадил нож отнякъде, навел се и го забил в гърба му, а К., който бил наблизо, извадил ножа от гърба на Ж.. Определя ножа като „среден“, с дължина около 20-30 см и с тъмна дървена дръжка. За пострадалия Г. този свидетел посочва, че бил в безпомощно състояние, без да е в безсъзнание, като първоначално се предпазвал докато му нанасяли удари с предмети – тръби, счупена бухалка, с ритници в челюстта, без да конкретизира кой какви удари му нанасял, но е категоричен, че  е бил ритан и бит от повече от един човек.  Свидетелят  Б., както сам се изразява, е бил в центъра на събитието и е участвал в разтърваването на пострадалите от подсъдимите и според него побоят е продължил общо от две до четири минути. Този свидетел е помогнал на пострадалите Ж.Ж. и Г.Н. да се изправят и да се качат в колата. Свидетелят Б. твърди още, че Н.Н.  разтървал момчетата, като бутнал подсъдимите и им казал да спрат,  без да конкретизира над кого от пострадалите е преустановил побоя. В показанията, дадени пред органа на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 от НПК, свидетелят Б. твърди, че слезлите от двете коли роми започнали да викат: „Сега ще ви изтрепем, ще ви изколим“.

         В показанията си пред органа на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото, които са най-обстойни и пълни и непротиворечащи на тези, депозирани пред настоящия съд и пред съдия в хода на досъделното производство, свидетелят М.Н.  твърди, че в момента, в който пристигнали пострадалите пред фитнеса и слезли от автомобила,  спрели  още две коли, едната от които марка „Ауди А4“, сива на цвят, от които слезли общо десетина човека, между които разпознава подсъдимите Д., К. и С.. Сочи, че всички носели в себе си бухалки, брадви и ножове и са викали и отправяли закани, че ще убиват. Без да разговарят С., Д. и С./К./ започнали да удрят Г.  с бухалки по главата и по краката. Сочи, че ясно е видял К. да удря Г. с дървена бейзболна бухалка, докато тя се счупи в него, че той паднал на земята, където също продължили да го бият и че в един момент Г. спрял да мърда, но въпреки това продължили да го удрят. За Ж. посочва, че бил присвит когато забелязал, че С. го намушква отзад в лявата плешка с нож, с черна дръжка, със „сериозно острие“, което останало забито в плешката му. В този момент Сурай/К./ извадил ножа от тялото на Ж. и от раната бликнала тъмна кръв. Свидетелят сочи, че видял пострадалият  Ц. да лежи на асфалта  на улицата пред фитнеса, нокаутиран. Описва като най-активни в боя Д., С. и К., а за последния сочи, че удрял всички наред с бухалката. Този свидетел твърди, че другите роми, които пристигнали заедно с подсъдимите с втория автомобил, не  участвали в побоя, а само пазели подсъдимите от намесата на присъстващите.

        Свидетелят Н.В. посочва, че веднага след като пристигнал автомобилът на  пострадалите,  спрели още две коли, едната от които на подсъдимия С.И.. Твърди, че видял  С., Д., А. и К. да нападат пострадалите и да ги бият с колове и тръби. Този свидетел заявява, че не е видял наръгването на Ж., а само разбрал за това. За пострадалия Г.Н. свидетелят В. посочва, че бил на земята и около него със сигурност били трима от подсъдимите, без да конкретизира кои, с колове в ръце, с които го удряли по цялото тяло „ от глава до пети“ и счупили в главата му един кол, докато той се гърчел и предпазвал колкото му било възможно. Според този свидетел боят продължил секунди и приключил  с намесата на свидетеля Н.Н., който защитил Г., като легнал върху тялото му.

        Другият свидетел от фитнеса – П.К., е категоричен, че първи на мястото на инцидента са дошли пострадалите с автомобила на Г. и докато слизали от колата  пристигнал и лекият автомобил „Ауди А4“, който спрял пред тях, а непосредствено зад тях спряла още една кола. Слезлите от последните два автомобила, общо десетина човека, започнали да налагат Ц., Ж. и Г.. Свидетелят не се поколеба да посочи, че от пристигналите пред фитнеса хора, четиримата подсъдими са нанасяли удари на пострадалите Ц., Ж. и Г.. Видял как докато Ж. лежал на земята на една страна,  С. забил нож в гърба му, в плешката, който К. извадил.

        За пострадалия Г.Н. свидетелят П.К. видял, че нападателите счупили бухалка в главата му, но не може да посочи кой  го удрял, само уточнява, че ударите били силни и яростни. Пред съда свидетелят сподели, че бил „стъписан и че такова „чудо“ до момента не е виждал“. С намесата на свидетеля Н.Н., който се познавал с подсъдимите, и виковете му да спрат, бил преустановен побоят над пострадалите.  

        Свидетелят Ж.Д. разказва, че пред залата са дошли първи пострадалите с колата на Г., а след тях  дошъл лекият автомобил „Ауди“, в който  били нападателите и още една кола. Слезлите от двете коли, общо десетина човека, били въоръжени с тръби, бухалки и ножове, като свидетелят конкретизира, че видял ножа, който подсъдимият С.И. носел със себе си и бухалката в ръката на подсъдимия К.И.. Свидетелят цитира отправените заплахи от страна на слезлите роми към пострадалите: „Ей сега ще ви изколим, ще ви избием и ще ви ебем майката“. Свидетелят Д. видял няколко роми, които съборили Ж.Ж. на земята, удряйки го с бухалка, с юмруци и ритници, след което  С. изкарал нож и го наръгал в гърба. Определя ножа като „касапски“, с дължина на острието поне 25-30 см. Сочи, че ножът останал забит в гърба на Ж. и притичвайки се на помощ видял, че К. извадил ножа, след което го ударил с юмрук в зъбите и го съборил на земята. Свидетелят веднага успял да стане и видял, че ромите се нахвърлили върху Г. и започнали да го удрят с бухалки, с ритници и с метални тръби по главата и по цялото тяло, а след приключване на побоя констатирал, че на Г.Н. била счупена челюстта, коляното му разцепено, а от главата му течала много кръв. Конкретизира, че  единият от нападателите се казвал Д. и че К. счупил бухалка в Г., която останала на мястото на боя. Според този свидетел продължителността на боя е от порядъка на няколко минути и бил преустановен с намесата на свидетеля Н.Н., след което започнал да звъни на Бърза помощ и закарал пострадалия Ц.К. до болницата.

        При анализа на показанията на тази група свидетели следва да бъде отбелязано, че те са единни относно няколко факта. Един от тях е, че с автомобила, управляван от подсъдимия С.И., в който били и останалите трима подсъдими, пред фитнес залата е пристигнал и още един автомобил и от двата автомобила са слезли общо десетина човека, които били въоръжени с дървени бухалки, палки и колове и отправяйки закани,  тръгнали към пострадалите. Обсъжданите свидетелски показания затвърдиха у съда убеждението, че от така пристигналата пред фитнес залата група, лицата, които участвали в побоя над свидетелите Ж., Н. и К. са именно четиримата подсъдими, тъй като никой от свидетелите не назова като участник друго конкретно лице, освен тях. Нещо повече, свидетелят М.Д. уточни, че другите роми, които пристигнали с втория автомобил, заедно с подсъдимите, не  участвали в побоя, а само пазели подсъдимите от намесата на присъстващите, а свидетелят П.К. бе категоричен, че от пристигналите пред фитнеса хора, именно четиримата подсъдими са нанасяли удари на пострадалите Ц., Ж. и Г..

        Другото обстоятелство, което по категоричен начин съдът прие, че се установява от показанията на посочените по-горе петима свидетели е това, че пострадалият Ж.Ж. бил наръган с нож от подсъдимия С.И. в гърба, в лявата плешка/уточнение, направено от св. М.Н./, с дължина на острието 20-30 см, а подсъдимият К.И. извадил ножа от гърба на пострадалия Ж.. Разминаването в показанията на свидетелите  относно положението на тялото на пострадалия Ж. при нанасяне на прободно-порезното му нараняване не налага извода за тяхната недостоверност, тъй като следва да се има предвид, че тези свидетели са били наблюдатели на едни изключително динамично развиващи се, за кратък период от време /от порядъка на няколко минути/ действия, през които положението на телата на участниците в него се променяло много бързо. С оглед на това е обяснимо и логично да са различни субективните възприятия на всеки от свидетелите относно положението на телата на участниците в боя през различните епизоди, вкл. и съобразно мястото от което са наблюдавали случващото се. В контекста на така изложеното, настоящият състав прие, че прободно-порезното нараняване с нож в гърба на пострадалия Ж. е нанесено по описания по-горе начин /изправяйки се, след като бил повлечен от тялото на К./, съгласно и обсъдените по-горе показания на свидетелите Ж.Ж. и Г.Н..

        При анализа на показанията на тази група свидетели прави впечатление, че една част от тях не сочат кой е нанасял ударите над пострадалия Н. или ако сочат, някои от подсъдимите не конкретизират кой точно какви удари е нанасял. Тази липса на точност и конкретика в показанията им, не дискредитира като цяло достоверността им, тъй като съдът намира, че тя се дължи на факта, че възприеманите от свидетелите събития се характеризират с изключителна динамика, при която не е възможно да бъдат възприети всички детайли, още повече, че при пострадалия Г.Н. са били скупчени в един момент и тримата подсъдими – К., Д. и А., а по-късно към тях се присъединил и подсъдимият С.. Единни са обаче показанията им по отношение на средствата, с които са нанасяни ударите на пострадалия Н. /дървени бухалки, колове, ритници/, интензитета и продължтелността на ударите /докато спре да мърда/, счупването на бухалката в главата му.

        Съпоставяйки показанията на свидетелите помежду им, съдът констатира, че между тези на  Б. от една страна и на Н, В., К. и Ж. Д. от друга, съществува противоречие относно факта – кой пръв пристигнал  пред фитнес залата. За разлика от Б., посочените свидетели твърдят, че  пристигнал и спрял пред фитнеса първо автомобилът м. “Фолксваген“ на пострадалите, а веднага след него пристигнали двата автомобила, единият от които бил автомобилът на подсъдимите. Съдът прие за достоверни в тази им част именно показанията на свидетелите Н., В., К. и Ж. Д. не само защото се намират в съответствие помежду си, но и защото се подкрепят от житейската логика  и развилите се малко след това събития. В тази връзка съдът има предвид, че пострадалите, които се намирали в положение на преследвани, е нормално да пристигнат първи на мястото на  инцидента.

        Действително св. Б. в показанията си сочи, че не си спомня над кого св. Н. при пристигането си е преустановил побоя, но това твърдение съдът приема, че не налага извод относно недостоверност на неговите показанаия като цяло,  тъй като при един динамично развиващ се бой, в който участват по-голям брой лица, е нормално всеки от наблюдаващите да възприеме различни епизоди и детайли, респ. да го впечатлят повече отделни действия.

        Друг довод на защитата на подсъдимите /адв. К./ за наличие на съществени противоречия, дискредитиращи достоверността на показанията на св. Ж.Д., касае обстоятелството, че твърдението на този свидетел, че след като К. извадил ножа от гърба на постр. Ж., го ударил с юмрук в зъбите и го съборил, е изолирано и не се подрепя от нито едно  гласно доказателствено средство. Този довод съдът намира за несъстоятелен, тъй като е повече от логично и нормално, на фона на развиващите се събития, да остане незабелязан от останалите очевидци/свидетелите от фитнеса/ и от пострадалите, по отношение на които посегателството е било с много по-голям интензитет и тежест, нанасянето на един единствен удар с юмрук.

        От друга страна, съпоставката на показанията на обсъжданата група свидетели, с тези на пострадалите свидетели налага извода за липса на съществени противоречия относно основните факти в настоящия процес, като първите са по-схематични, по-общи и не толкова конкретни и като такива допълват показанията на пострадалите свидетели. Освен казаното, те са в съответствие със заключенията на съдебномедицинските експертизи, установяващи нанесените травматични увреждания на пострадалите Ж.Ж. и Г.Н..

        В хода на аналитичната доказателствена дейност съдът счита, че следва да обърне особено внимание на показанията на свидетеля Н.Н., като обсъди същите както поотделно, така и в съвкупността им с останалите доказателствени средства. Неговите показания са от съществено значение не само защото същият непосредствено е възприел процесните събития, намесил се и преустановил побоя над Г., но и тъй като са много подробни и детайлни относно възприетите от него факти и като такива съдът намира, че вярно пресъздават случилото се на  02.05.2016 г. След разпита на св. Н. пред съда и с оглед изявлението му, че не е сигурен доколко точно възпроизвежда възприетото от него, след като е слушал много и различни интерпретации на случилото се, съдът по реда на чл.281 от НПК приобщи към доказателствената маса показанията му, дадени по досъдбното производство пред органа на досъдебнот производство и тези пред съдия. Като най- пълни и подробни и дадени непосредствено след случилото се /в деня на инцидента/, съдът кредитира с доверие показанията на св. Н., дадени пред органа на досъдебното производство, като отчете, че между тях и показанията му пред съдия на досъдебното производство и пред настоящия съдебен състав не се констатираха противоречия.

        Н.Н. станал свидетел на случващото се от офиса на свой познат, намиращ се точно срещу фитнес зала „Маями“. Първоначално видял оттам, че 7-8 човека от ромски произход, носещи в себе си „сапове“ се намират на улицата. Трима от тях, за които твърди, че са подсъдимите К., С. и Д., заедно с още един, на когото не назовава името, започнали да бият някого и чул викове за помощ. Тогава  той решил да помогне и тръгнал към мястото на боя, без да отделя поглед оттам. Сочи, че видял двама от ромите (не уточнява кои) да „бият момче с нещо като сап, тръба или палка“ докато е право и след падането му на асфалта, след което момчето припаднало. Определя ударите като „на убиване“. Веднага след това свидетелят видял как ромите удрят друго момче, за което после разбрал, че е Г.. Последният бил по гръб и все още оказвал съпротива. Докато вървял към пострадалите, Н.  видял, че двамата подсъдими, които удряли първото момче, се присъединили към тези, които биели Г.. Последният бил паднал на асфалта, в безпомощно състояние, и въпреки това подсъдимите не спирали да го удрят в главата, като свидетелят сочи, че нанасяните удари наподобявали „сечене на дърва“, тъй като преди да ги нанесат замахвали над главите си със саповете. Свидетелят видял как пострадалият Н.  в един момент спрял да се съпротивлява. Н. е категоричен, че е видял ясно  как К., С., Д. и другият от най-активните роми удряли Г. със саповете. Приближавайки достатъчно близко до мястото свидетелят направо скочил, избутал този, който е най-близко до него, надкрачил тялото на Г. и отблъснал нападателите. Въпреки това, те не се отказвали и свидетелят сочи, че най-упорити в действията си и в този момент били подсъдимите К., Д. и С.. След като бил ограничен достъпа му до  пострадалия Н., подсъдимият Д.А. отишъл до падналото на асфалта момче и с крак го ритнал в главата, като главата му влязла под намиращата се до него кола. Тогава свидетелят забелязал и другото пострадало момче Ж.Ж. и когато опрял ръката си на гърба му, видял, че целият му гръб е в кръв. Помогнал му да стигне до колата, с която бил откаран в болницата. На свидетеля Н. направило впечатление, че докато помагали на пострадалите да бъдат транспортирани до болнично заведение, ромите продължили да се заканват на другите момчета, че ще убият някого, след което си тръгнали с двете коли, едната от които  л.а. марка „Ауди  А4“. Свидетелят определя случилото се като „зверско“ и споделя, че виждайки резултата, е мислил, че пострадалите са извършили нещо изключително сериозно по отношение на подсъдимите, за да събудят у тях такава бруталност, както и че през живота си и десетгодишния си стаж на охранител не е виждал подобна жестокост към безпомощни хора.

        Съпоставката на показанията на свидетеля Н. с показанията на двете групи свидетели, обсъдени по-горе, налага няколко основни извода:

        Единни са показанията на свидетеля Н., които касаят нанасянето на побоя само над пострадалия Г.Н., с показанията на  свидетелите М.Н., Н.В., П.К. относно обстоятелството, че от пристигналите пред фитнес залата общо около седем-осем човека, само подсъдимите К.И., С.И., Д.А. и А.И. участвали в побоя над Г..

        Показанията на св. Н., който възприел случващото се по отношение на Г. от момента, в който последният вече бил на земята, се намират в пълно съответствие с показанията на свидетелите М.Б., Н.В., П.К. и Ж.Д. и установяват по един категоричен начин,  че пострадалият Н. бил паднл по гръб на асфалта, в безпомощно състояние, а подсъдимите К., Д., С. и А. му нанасяли силни и яростни удари с ритници, с бухалки по цялото тяло, включително и по главата, счупили в главата му бухалка, както и че дори когато спрял да мърда продължили да го бият. Това, че едни от свидетелите сочат, че на постр. Г. са нанасяни удари с бухалки, други с тръби,  с ритници, а някои конкретизират, че  ударът с „бейзболна бухалка“ е нанесен от К., по същността си не са противоречия, а съдът приема, че се дължат на факта,  че всеки от свидетелите е възприел различни фрагменти от развиващия се с голяма динамика бой, в който участват множество лица.

        Не са налице разминавания и между показанията на св. Н. и тези на пострадалите свидетели Н. и Ж. относно участието на четиримата подсъдими в побоя над Г.. Последният описва в детайли последователността на събитията, действията на всеки от подсъдимите при нанесения над него побой, докато св. Н. определя случващото се по отношение на този свидетел по-общо, като сочи, че докато Г. бил на асфалта по гръб, четиримата подсъдими го удряли със сапове, включително по главата и нанасяните удари наподобявали „сечене на дърва“. В тази връзка, съдът намира за напълно логично описанието на едно лице, което не е губило нито за миг съзнание, на нанесения над него побой, да е толкова подробно и пълно. От друга страна, свидетелят Н. наблюдавал случващото се с Г., докато вървял към мястото, на което се намирало тялото му, бързайки да му помогне, като приближавайки достатъчно направо скочил. Преценени през тази призма, е напълно обяснимо показанията на  св. Н. да бъдат по общи, тъй като той е наблюдавал случващото се от разстояние, докато върви и бързайки да помогне на пострадалия Н..

        В подкрепа на аргумента за достоверност на показанията на св. Н. е и съответствието на казаното от него, че двамата роми, които удряли на убиване припадналото момче /постр. К./, се присъединили към тези, които биели Г. с показанията на последния, който твърди, че първонначално го нападнали Д. и А., а по-късно към тях се присъединили К., след което и С..

        Съпоставката между показанията на св. Ж. с тези на св. Н. относно побоя над Г. налага извода за пълно съответствие между тях, както по отношение на участниците в него /св. Ж. сочи К., Д. и А., като пред органа на досъдебното производство заявява, че С.  отишъл при другите трима, след като го наръгал/, така и относно положението на тялото на пострадалия и средствата, с които са нанясяни ударите.

        Другият очевидец на процесния инцидент е свидетелката Г.Н., която първоначално видяла пристигането на колата на пострадалите, след която и на другите два автомобила, от които излезли общо 7-8 човека, от които останали само четиримата подсъдими, а останалите тръгнали на някъде. Тази свидетелка, виждайки през прозореца на офиса, в който се намирала заедно със съпруга си - св.  Н., че пострадалите били нападнати, също се насочила към мястото на инцидента. Това, което свидетелката споделя, че видяла, е как К., заедно с още двама от подсъдимите налагат с дървени сапове пострадалия Г., който  бил паднал на земята с ръце на главата и присвити крака и в безпомощно състояние. Бягайки видяла още, че някой го ритнал в корема. Съобщава за бухалка, минала покрай нея, която ударила Ц. по главата, след което той припаднал на земята до една кола. Свидетелката Н. в хода на проведения пред съда разпит неколкократно посочи, че когато пристигнала на мястото, видяла само четиримата подсъдими, които продължавали да удрят Г. с носените от тях дървени предмети, както и че в този момент около Г. не е имало други лица. Описва състоянието на пострадалия Н., като казва, че е имал видими белези от побоя, тъй като е бил налаган с всичка сила  по главата и тялото.

        Съпоставката на показанията на свидетелката Н. с всички обсъдени по-горе гласни доказателствени средства, налага извода, че  между тях  и показанията на свидетелите М.Н.,  Н.В., П.К. и Н.Н. е налице пълно съответствие относно обстоятелството, че от пристигналите на мястото на инцидента общо 7-8 роми, само четиримата подсъдими са нанесли побой над Г.Н.. По идентичен с посочените свидетели начин Г.Н. описва състоянието на пострадалия Н. по време на побоя, средствата, с които са нанасяни ударите, силата и интензитета на същите.

        В депозираните пред настоящия съдебен състав показания свидетелката Н. първоначално посочи, че видяла К. и още двама от подсъдимите да налагат Г., след което  неколкократно потвърди, че  когато отишла до Г. видяла само четиримата подсъдими, които го биели. Тези твърдения  на свидетелката в хода на дадените от нея показания, съдът не отчита като противоречия. Имайки предвид, че Н. е възприемала случващите се с изключителна динамика събития в движение /докато бягала към мястото, където се намира Г./, същата възпроизвежда събитията в тяхното развитие. Именно затова тя първоначално съобщава, че Г. е бил бит от трима подсъдими /Д., А. и К./, обстоятелство което съдът прие за установено по изложените по-горе съображения, въз основа на посочените доказателства, след което към тях се присъединил подсъдимият С.И.. В контекста на казаното, следва да бъде отчетено  единството между показанията  на свидетелката Н. от една страна и тези на свидетелите Ж.Ж. и Г.Н., от друга страна в съответната им част.

        Съдът счита за необходимо да обсъди показанията на свидетеля Стилян И., като очевидец на процесния инциден, които също касаят състоянието на пострадалия Г. в резултат на нанесения му побой. Съдът кредитира с доверие прочетените изцяло по реда на чл.281 от НПК показания на свидетеля И., дадени пред органа на досъдебното производство, тъй като същите са най-подробни и най-близки по време до случилото се. Свидетелят съобщава, че пред фитнес залата от лекия автомобил „Ауди“ слезли четирима човека, между които бил подсъдимият С.И., след което видял „ръкопашен бой“. Стилян И. заявява: „Много ми се запечата в съзнанието един момент, когато четирима души биеха едно момче. Един от тях държеше нещо кафяво в ръце, дали пръчка, дали тръба, не зная. Не мога да го разпозная, но го удряше с него. Може и да беше бухалка, дълго беше, около един метър. Тези четиримата налаха един и го удряха навсякъде и по ръце и по глава. В този момент  момчето падна и имаше свита поза с ръце около главата и те продължиха да го ритат. Паднал на земята, те го удряха. Това бе адски грозно, просто ми се запечата в съзнанието. Много грозна  гледка бе, това бе бой за трепане, паднал човек да риташ… Не бе само удряне, а зверски бой“.

        В показанията на този свидетел липсва конкретика, дотолкова доколкото той не назовава имената на четиримата извършители, не конкретизира кой какви удари е нанасял.  Свидетелят заявява, че си спомня само това, което най-много го е впечатлило от боя - състоянието на пострадалото момче /Г.Н./, за което говори, докато за останалите подробности съобщава, че дори и да ги е видял, не ги помни. Съдът отдава съществено значение на дадената от св. И.  характеристика  на побоя над пострадалия Г., която е плод на силното емоционално въздействие върху него на случващото се пред очите му. Липсата на конкретност и точност в показанията на този свидетел не дискредитира достоверността им, напротив съдът прие, че те пресъздават  също обективно случилото се, но през призмата на емоционалната оценка на свидетеля на случващото се и като такива допълват показанията останалите свидетели.

        Показанията на другия свидетел очевидец на процесния инцидент  Г.Р. , както и обсъжданите по-горе показания на свидетеля И. са общи и неконкретни дотолкова, доколкото тя не назовава конкретните извършители с техните имена, а говори общо за броя на нападателите и за нанесения побой над пострадалите момчета, както и за причинените им наранявания. Самата свидетелка казва: „Стана голямо меле, в което не можах да видя точно кой кого удря“. Сочи, че  тримата,  слезли от колата нанесли на Г. удари с пръти и бухалки със страшна сила и злоба, каквито друг път  не е виждала. Когато Ц. и Ж. тръгнали да помагат на Г., единият от ромите ударил Ц. по главата с бухалка, след което той паднал на земята. Направило впечатление на свидетелката, че ромите не спирали да удрят Г. и Ц. и догато лежали на земята. Липсата на конкретика в обсъжданите показания не дава основание на съда да приеме същите за недостоверни, тъй като в случая свидетелката  е възприела най-общо  случващото се през един изключително кратък период от време и не е имала възможност да разграничи участниците и подробностите, поради скупчването на много хора на едно място. Прави впечатление обаче, че направеното от нея макар и най-общо описание на случващото се по отношение на пострадалите Г. и Ц. съвпада с това на останалите свидетели, чиито показания бяха обсъдени по-горе. Поради това съдът счита, че  свидетелката добросъвестно излага пред съда отделните възприети от нея фрагменти от побоя, изразява възмущението си от случилото се, поради което  кредитира с доверие нейните показания в частта им, касаеща изложените по-горе  обстоятелства.

        За пълнота на доказателственото обсъждане, следва да се посочи, че като гласни доказателствени средства по настоящото дело в хода на съдебното следствие са приобщени и показанията на свидетелите Д.И., В.С., Н.Д., В.И., И.К.,  Д.Д. и Д. Апосполов,  които съдът намира, че не са от съществено значение за установяване на съставомерните факти по делото. Така например свидетелят Д.И., полицейски служител, който посетил по сигнал местопроизшествието и запазил същото, установява с показанията си струпването на мястото на инцидента на голям брой лица от ромски произход, които  били въоръжени с колове, пръти и отправяли  обиди. Свидетелката В.С., братовчедка на пострадалия Ц.К.,  не е видяла самия бой, а само последствията от него. Посочва, че главата на Г.  била цялата в кръв и я оприличава на  „червена топка“, а Ц. бил в безсъзнание, с кръв по лицето. Свидетелката Н.Д. била на 20-30 метра от случващото се и не е видяла нищо от самия бой, а когато отишла на мястото на инцидента само Ц. лежал на земята. Свидетелката В.И., чиито показания пред органа на досъдебното производство са приобщени към доказателствата по делото, говори за друг инцидент, който се е случил през 2014 г. с К.И.. За случилото се на 02.05.2016 г. тази свидетелка казва, че видяла на мястото на инцидента подсъдимите С.И. с бухалка в ръка и К.И., както и че някой ударил Ц. с бухалка в главата отпред, след което той паднал на земята. Свидетелят Д.А., който също бил на мястото на инцидента, в показанията си пред органа на досъдебното производство сочи, че слезлите от двете коли роми носели в ръцете си дървени сапове, с които започнали да удрят момчетата и те паднали на земята, викайки от болка и за помощ, но въпреки това ромите продължавали да ги бия. Свидетелят И.К. говори за инцидент, случил се между него и Г.Н. и Ж.Ж. през 2008 г. и ги характеризира като лице, които са агресивни, употребяват наркотици и участват в сбивания. Показанията на свидетеля Д.Д. не касаят съставомерни факти по делото, тъй като той пристигнал пред фитнес залата след като приключил побоя и видял единствено полицаите  и голяма група хора, между които не посочва нито подсъдимите, нито пострадалите.

        Свидетелите С.С. и Т.А. в показанията си пред съда дадоха характеристични данни относно подсъдимия А.И. и го определиха като добър специалист и честен човек.

        Обясненията на четиримата подсъдими К.И., С.И., Д.А. и А. Ивонов от една страна са доказателствено средство, а друга средство за осъществяване правото на защита, с оглед на което съдът ги подложи на внимателна оценка и ги съпостави с всички останали доказателства по делото.

        Подсъдимият С.И. изтъква като причина за сбиването провокацията от страна на пострадалите, които на няколко пъти с колата навлезли в тяхната лента за движение. Последвали ги и спрели след пострадалите пред фитнес залата, като още със слизането от колата Г. нанесъл удар с ритник в гърдите на Д. и го повалил на земята, а А. се включил да му помага. Той се сбил с Ц., след което в боя се включил и Ж.. Боят бил взаимен, всички били „на крака“, а кръвта била навсякъде и от всички. Сочи, че паднал за момент на земята, но баща му помогнал да стане. Твърди, че боят е бил взаимен, а на финала му всички  били прави и продължавали да си разменят реплики. Не отрича да е имало бухалка по време на боя, след като е останала на мястото на престъплението счупена част от нея, но заявява, че той самият не я използвал такава. Подсъдимият С.И. твърди, че когато Н.Н. се намесил, те /подсъдимите/ вече били качени в колата, а едва пет минути след това свидетелите от фитнеса започнали да излизат навън.

        Подсъдимия Д.А. обяснява, че причина за спречкването пред фитнеса е препречване на пътя им от пострадалите, с цел  подсъдимите да ги последват до фитнеса, където ги чакат техните приятели и да ги пребият. Сочи, че при пристигането пред фитнеса Г. го нападнал пръв,  ударил го с крак по гърдите, в резултат на което паднал и след като станал  му нанесъл множество удари, на които той отвръщал с удари с ръце, като отрича да е носил дървен предмет. Сочи, че най-активен в боя е  бил Г.  и че той не е падал на земята. За подсъдимите А., С. и К. не посочва  къде са били през това време, тъй като били зад гърба му, на метър и половина от него. Единствено уточнява, че докато К. слезе от колата, боят вече бил приключил. Свидетелят Н.Н. дошъл, след като подсъдимият К.И. го разделил с Г.. Подсъдимият Д.А. отрича той и другите подсъдими да са носили бухалки, тръби и други предмети, като заявява, че са били с „голи ръце“, както и че никой не е бил на земята. За свидетелите от фитнеса подсъдимият А. твръди, че са излезли от залата, след като  приключил боя и че дори не са подозирали, че пострадалите и подсъдимите се бият отвън. По време на побоя имало още няколко момчета – роми, но те  били встрани и не взели участие.

        Обясненията на подсъдимия К.И.  са сходни с тези на предходните двама подсъдими, като  той сочи, че Д. слязъл пръв от колата  и Г. му нанесъл удар с крак в гърдите, като го съборил на земята. След това А. се включил, за да помага на Д., а С. се бил с Ж. и Ц. с юмруци и ритници. Боят продължил няколко секунди, през които той не се намесил, тъй като бил с условна присъда. Докато слезе от колата и отиде до мястото на инцидента, боят приключил и тогава започнал да ги разтърва и да ги приканва да спрат. Вдигнал С., който в този момент бил на земята,  и заедно с другите подсъдими го вкарал  в колата. К.И. твърди, че на мястото на побоя не е имало други лица, освен подсъдимите и пострадалите. След приключване на побоя,  първи дошъл на мястото Н.Н., а след него излезли и свидетелите от фитнеса. Подсъдимият К.И. отрича да е вадил нож от гърба на Ж.  и е категоричен, че не е докосвал никого. По време на боя този подсъдим посочва, че  друго освен бухалка не е имало, и че тя се разменяла между участниците в боя. К.И. твърди, че по време на инцидента видял и камера, която е била там и обяснява, че всичко било скалъпено заради него, тъй като синът му С. отказал да разпространява наркотични вещества за Н.Н.. К.И.  заявява, че не е видял  другите  роми, които са били на разстояние от порядъка на 4 метра от тях, да вземат участие в боя.     

        Препречването на пътя на подсъдимите от пострадалите се изтъква като причина за настъпването на инцидента от подсъдимия А.И.. Той също сочи, че със слизането на Д. от колата, Г. го повалил на земята с ритник, вследствие на което той слязъл и тръгнал да оказва помощ на Д., носейки в ръка намерената от него в колата бухалка. В този момент Г. ударил и него, а той му отвърнал с удар с бухалка. След като Д. се изправил, последвал взаимен бой между двамата от порядъка на няколко секунди. Подсъдимият К.И. излязъл от колата, за да прибере останалите подсъдими. Едва след това започнали да излизат и хората от фитнес залата.

        Така депозираните от подсъдимите обяснения съдът прие за тяхна защитна теза, тъй като те  останаха изолирани и неподкрепени от обсъдените по-горе гласни доказателствени средства и заключения на съдебномедицинските експертизи. Твърдението и на четиримата подсъдими, че свидетелите Н.Б., М.Н., Н.В., П.К. и Ж.Д. не са присъствали по време на боя, респ. не са станали очевидци на случващото се, а излезли пред залата след приключване на боя, се опроверга на първо място от показанията на тези свидетели, депозирани пред съдебния състав, в които  те категорично заявиха, че са излезли пред фитнес залата ведната след като  разбрали, че техните приятели – пострадалите Ж.Ж., Ц.К. и Г.Н. имат нужда от помощ и че са били отвън още преди да пристигнат пострадалите и подсъдимите. В хода на проведените очни ставки между всеки един от подсъдимите с посочените свидетели последните потвърдиха този факт, като направи впечатление на съда, че всеки един от свидетелите изключително подробно описа отново поредността на събитията, които е възприел, без да допуска противоречия с изложеното от него в хода на разпита му. От друга страна, обясненията на подсъдимите в хода на очните ставки със свидетелите бяха изключително лаконични, като същите се задоволиха да повтарят еднотипни фрази.По време на проведените очни ставки  съдът имаше възможност непосредствено да възприеме реакциите на свидетелите и на подсъдимите, които затвърдиха убеждението за достоверността на изнесеното от свидетелите Н.Б., М.Н., Н.В., П.К. и Ж.Д.. С оглед казаното, съдът възприе тезата на четиримата подсъдими, че петимата свидетели не са били пред фитнеса по време на боя, за опит да  дисквалифицират достоверността на техните показания като такива, установяващи съставомерните факти по делото и в частност обсъжданото обстоятелство. Казаното дотук  даде  основание на съда да приеме за безспорно установено, че свидетелите Н.Б., М.Н., Н.В., П.К. и Ж.Д. са били очевидци на целия бой и са възприели случващото се от самото начало, тъй като  се намирали отвън пред фитнеса още преди пристигането на колата на пострадалите, а след тях и тази на подсъдимите. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелката Г.Р., дадени пред органа на досъдебното производство, приобщени към доказателствения обем по делото по реда на чл.281 от НПК, която  заявява, че момчетата, които са тренирали във фитнеса, излезли отвън преди да пристигне автомобилът на подсъдимите. В този смисъл са и показанията на  свидетелката Г.Н., която при очните ставки с подсъдимите е категорична, че Н.Б., М.Н., Н.В., П.К. и Ж.Д. са били отвън пред фитнеса по време на боя, като пояснява, че е наблюдавала случващото се от офиса, който е точно срещу мястото на боя, на „една алея разстояние“.

        Другата група свидетелски показания, които категорично установяват присъствието на петимата свидетели пред фитнес залата по време на боя, са тези на пострадалите Г.Н. и Ж.Ж.. Така например св. Ж. сочи, че когато пристигнали пред залата, там отвън на улицата имало 3-4 момчета от фитнеса, които не се намесили в боя, а останали само наблюдатели, като при очните ставки с всеки от подсъдимите свидетелят потвърждава, че петимата свидетели /Н.Б., М.Н., Н.В., П.К. и Ж.Д./ били отвън и присъствали на боя. Св. Г.Н. при очните ставки с всеки от подсъдимите твърди, че още когато спрял колата пред стълбите, посочените петима свидетели били на стълбите на фитнеса, на разстояние 15-20 м от мястото на боя, а към края на боя един от тях се приближил и казал „Стига толкова!“

        С цел да дискредитират показанията на св. Н., подсъдимите поддържат тезата, че не той е преустановил побоя над Г. и че е пристигнал на мястото на инцидента след приключването му, т.е. не е видял случващото се пред фитнес залата. Това твърдение на подсъдимите съдът също прие за недостоверно, тъй като то не кореспондира с останали гласни доказателствени средства. Показанията на свидетелите от фитнеса - Н.Б., М.Н., Н.В., П.К. и Ж.Д., както и тези на другите свидетели – Ж.Ж., Г.Н., Г.Р., В.С., В.И., Д.А., Г.Н. са единни по отношение на обстоятелството, че именно Н.Н. преустановил с намесата си побоя над Г., тъй като когато той пристигнал на мястото на боя, пострадалият бил на земята, а четиримата подсъдими продължавали да му нанасят удари с дървени предмети и ритници.  

        С цел отстраняване на противоречието относно обстоятелството кога се намесил в боя св. Н.Н. бяха проведени очна ставка между него и съпругата му Г.Н. от една страна с всеки един от четиримата подсъдими. По време на очните ставки свидетелят Н. отново потвърди казаното от него при разпита пред съда, със същата детайлност и точност, потвърждавайки категорично, че когато излязъл от офиса, видял и четиримата подсъдими над Г., за когото казва, че бил легнал по гръб, коленете му пред корема и гърдите, а ръцете над главата. Посочи, че последното бойно действие бил ударът с крак, който Д. нанесъл на Ц., след като той надкрачил Г..   В хода на очните ставки свидетелят Н. изрази многократно и спонтанно отношението си към действията на подсъдимите, приканвайки ги да говорят истината.  От друга страна, обясненията на подсъдимите при очните ставки със свидетеля Н.Н. бяха отново лаконични, състоящи се от заучени и кратки фрази. Непосредствено придобитите впечатления по време на тези очни ставки даде основание на съда да приеме, че свидетелят Н. добросъвестно и точно възпроизвежда това, което е видял от процесния инцидент.

        При очните ставки между всеки от подсъдимите със свидетелката Г.Н., последната потвърди, че пристигайки малко след съпруга си на мястото на боя, видяла Г. на земята, удрян с дървен сап и ритници от К. и Д. и някой от другите двама подсъдими, като заявява, че може да е имало и четвърти човек. Тогава съпругът й надкрачил пострадалия Н., след което Д. отишъл  при Ц. и му нанесъл удар с ритник в главата. Прави впечатление, че както по време на разпита, така и при очните ставки свидетелката Н. е категорична по отношение на подсъдимите К.И. и Д.А., като посочва, че над Г. са били трима човека, а може да е имало и четвърти. Относно така констатираните разминавания в показанията на свидетелката Н. съдът изложи по-горе своите съображения и  счита, че те не дискредитират достоверността им, а сочат на добросъвестност при излагане на фактите, такива каквито са възприети от нея, в тяхната динамика и развитие.

        В обобщение на изложеното по-горе, съдът прие, че с показанията на свидететелите Н.Б., М.Н., Н.В., П.К. и Ж.Д., Ж.Ж., Г.Н., Г.Р., В.С., В.И., Д.А., както и тези на свидетелите Н.Н. и Г.Н. се оборва по един категоричен начин твърдението на подсъдимите, че св. Н.Н. излязъл от офиса едва след като приключил боя и подсъдимите вече били качени в автомобила, като не се намесил по никакъв начин, за да спре нападанението над Г..

        Другите твърдения на подсъдимите, а именно, че не са носили в себе си дървени предмети, че пострадалите ги предизвикали и че Г. нападнал Д., след което се сбили помежду си, като разменяли по време на боя една бухалка, а при приключване на боя всички били прави, категорично се обориха от показанията на свидетелите Н.Б., М.Н., Н.В., П.К., Ж.Д., Ж.Ж., Г.Н., Стилян И., Г.Р., В.С., В.И., Д.А., Н.Н., Г.Н., като по-горе бяха изложени съображенията на съда относно тяхната достоверност, както и от заключенията на съдебномедицинските експертизи, установяващи травматичните увреждания, както на пострадалите, така и на четиримата подсъдими.

        Тезата на подсъдимите, че боят между тях и свидетелите Г.Н., Ж.Ж. и Ц.К. бил взаимен и че те си разменяли помежду си удари, а кръв имало навсякъде и тя била от всички, се опровергава  от самите заключенията на съдебномедицинските експертизи за всеки един от подсъдимите,  изслушани и приети от съда в хода на проведеното съдебно следствие.

        Видно от съдебномедицинска експертиза на живо лице №131/2016 г. при извършения на 02.05.2016 г. преглед на С.К.И. се установяват  повърхностни срязвания по втори, трети, четвърти и пети пръст на дясната ръка,  повърхностна порезна рана на лявата предмишница и повърхностно охлузване по дясното коляно. Установените увреждания са от действието на предмет с режещ ръб, какъвто е острие на нож и отговаря да са получени по време на инцидента. Охлузването по дясното коляно е от тангенциалното действие на твърд тъп предмет и е възможно да се получи при падане върху терен. Посочените травматични увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

        От съдебномедицинска експертиза на живо лице №130/2016 г. се установява, че при извършения на 02.05.2016 г. преглед на К.Д.И. се установява, че липсват травматични увреждания по тялото му.

        Съдебномедицинската експертиза на живо лице №129/2016 г. сочи, че при извършения преглед на 02.05.2016 г. на Д.А.А. е установено повърхностно охлузване по четвърти пръст на дясната ръка и липса на травматични увреждания по главата, шията, тялото и крайниците, с изключение на четвърти пръст на дясната ръка, като установеното увреждане е от тангенциално действие на твърд предмет и отговаря да е получено по време на инцидента.

        При извършения на 02.05.2016 г. преглед на А.Г.И. се установява липса на травматични увреждания по главата, шията, тялото и крайниците – видно от съдебномедицинска експертиза на живо лице №129/2016 г.

         На фона на нанесените травматични увреждания на пострадалите Ж.Ж., Г.Н. и Ц.К. /макар и за последния те да не са предмет на обвинението по настоящото дело/, които бяха посочени по-горе в настоящото изложение, травматичните увреждания на С.К. и Д.А., представляващи леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК и липсата на такива по тялото на подсъдимите К.И. и А.И. не говорят за нанасяне на взаимни удари помежду им, а категорично сочат на упражнено сериозно физическо насилие по отношение на пострадалите по делото лица. Следва да се отбележи, че  повърхностното срязване по хватателната повърхност на близките до дланта фаланги на втори, трети, четвърти и пети пръст на дясната ръка на подсъдимия С.И. недвусмислено сочи на факта, че той е държал в тази си ръка предмет с режещ ръб, какъвто е острието на нож – факт, който се оспорва, както от самия подсъдим С.И., така и от останалите трима подсъдими.

        Обстоятелството, че травматичните увреждания на пострадалите са им нанесени с дървени предмети, оприличавани от свидетелите на палки, бухалки и колове, се установява от заключенията на съдебномедицинските експертизи за пострадалите лица. Така например съдебномедицинската експертиза по писмени данни №153/2016 г. за пострадалия Ж.Ж., излушана и приета от съда, установява, че разкъсноконтузната рана, отока и кръвонасядането по теменната окосмена област на главата, такива, каквито са констатирани при прегледа, могат да се получат от удар с бухалка или тръба, а проникващото в гръдния кош прободно-порезно нараняване по гърба вляво е нанесено с нож, проникнал минимум 7-8 см в дълбочина на гръдния кош. Констатираните увреждания на пострадалия Г.Н., изразяващи се в счупване на долна челюст, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, разкъсноконтузна рана и подкожен хематом на главата теменно вляво, разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица, множество охлузвания и кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №142/2016 г.  са  причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени при нанасяне на побой с предмети, чиято дължина многократно надвишава ширината, каквито са тояги, колове, бухалки.

        Обстоятелството, че четиримата подсъдими са носили в себе си дървени предмети, които се оприличават на палки и бухалки, настоящият съдебен състав намери, че се установи по категоричен начин и от проведените очни ставки между пострадалия Ж.Ж. с всеки един от подсъдимите. Свидетелят Ж., както по време на разпита пред съда, така и по време на очните ставки посочи, че подсъдимите са излезли от колата с дървени палки и бухалки, с размери около метър, метър и нещо, а на подсъдимия К.И. заяви, че точно той го ударил с бухалка по главата, в резултат на което има четири шева, обстоятелство което се потвърждава от коментираната по-горе съдебномедицинска експертиза №153/2016 г., установяваща наличието на разкъсноконтузна рана, оток и кръвонасядане по теменната окосмена област на главата на постр. Ж.. В хода на тези очни ставки всеки един от подсъдимите отричаше да е носил в себе си  дървени предмети, с изключение на една бухалка, за която подсъдимият К.И. само сочи, че е имало такава, подсъдимият Д.А. обясни, че по време на боя не е видял такава, а впоследствие разбрал, че имало бухалка, докато подсъдимият А.И. обяснява за същата, че била  в тяхната кола и след като видял, че Г. съборил Д., взел бухалката и излязъл от колата с нея, а след като Г. се засилил и към него, той „посегнал“ с бухалката. За недостоверно съдът намира твърдението на подсъдимия С.И. при проведената очна ставка с пострадалия Ж., че по време на боя е нямало бухалки, палки, колове и брадви на фона на обясненията на останалите подсъдими относно наличието на бухалка и в частност това на подсъдимия А.И. за наличие на бухалка в автомобила, още повече, че той е бил негова собственост. Всичко казано до тук налага извода за недостоверност на твърденията на четиримата подсъдими, че не са носили със себе си и използвали по време на боя дървени предмети. 

        Обстоятелството, че в колата на подсъдимите имало бухалка се потвърждава и от показанията на св. И.Г., който бил заедно с тях в лекия автомобил м. „Ауди“. Този свидетел твърди, че след спирането на колата пред фитнес залата, подсъдимите слезли и започнал боят, но той не видял какво се случва, тъй като останал в колата, която била по-напред и със задницата си към мястото на боя, и писал по телефона. Когато слязъл от колата, боят бил приключил, а  подсъдимите разговаряли помежду си. Пострадалият Ж.Ж. седял на земята, държейки се за главата, с нож забит в гърба, след което дошъл св. Н.Н. и започнали да се разпрявят, а той си тръгнал. Така депозираните показания на  свидетеля Г. в частта им, касаеща твърдението, че св. Н. дошъл на мястото на инцидента, след като боят приключил, се определят от съда като недостоверни, тъй като се покрепят само от обясненията на четиримата подсъдими и се опровергават по изложените по-горе съображения от посочените гласни доказателствени средства. Показанията на този свидетел в частта им, отнасяща се до обстоятелството, че св. Ж. стоял със забит в гърба нож след приключване на побоя, не се подкрепят от нито едно гласно доказателствено средство, поради което съдът ги прие за недостоверни.

        Настоящият съдебен състав намери за безспорно установено по делото, че именно четиримата подсъдими са нанесли над Г.Н. жесток побой, при който са му причинени отразените в съдебномедицинско удостоверение №142/2016 г. травматични увреждания, както и че подсъдимият  С.И. е причинил прободнопорезното нараняване на пострадалия Ж.Ж. с нож, който не е установен в хода на разследването, в контекста на приетите за установени фактически обстоятгелства, с оглед на това, че от обсъдените по-горе в настоящото изложение гласни доказателствени средства по безспорен начин се установи и това, че след като заедно с автомобила на подсъдимите пристигнал пред фитнес зала Маями още един автомобил, от които слезли общо 7-8 човека, само четиримата подъсъдими К.И., С.И., Д.А. и А.И. се насочили към пострадалите Н., Ж. и К. и започнали да им нанасят ритници и удари с носените от тях дървени предмети, докато останалите роми стояли настрани и не вземали никакво участие. Този факт съдът прие за безспорно установен въз основа на показанията на свидетелите Н.Н., Г.Н., М.Н., Н.В., П.К. и обясненията на подсъдимите Д.А. и К.И..

 

                     ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

        При така приетите за установени фактически обстоятелства съдът квалифицира по следния начин деянията на подсъдимите:

       От обективна страна подсъдимият А.Г.И. е осъществил състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.18 ал.1, от НК, като на 02.05.2016 г. в гр. Раднево в съучастие с Д.А., К.И. и С.И. като извършител, направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е извършен по хулигански подбуди и е останал недовършен по независещи от дееца причини. 

        От обективна страна подс. Д.А.А. е осъществил състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.18 ал.1, от НК, като на 02.05.2016 г. в гр.Раднево в съучастие с А.И., К.И. и С.И. като извършител, направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е извършен по хулигански подбуди и е останал недовършен по независещи от дееца причини.

         От обективна страна подс. К.Д.И. е осъществил състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.11, във връзка с чл.115, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.18 ал.1, от НК, като на 02.05.2016 г. в гр.Раднево в съучастие с А.И., Д.А. и С.И. като извършител, направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е извършен по хулигански подбуди и е останал недовършен по независещи от дееца причини.

       От обективна страна подс. С.К.И. е осъществил състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.4 и т.11, във връзка с чл.115, във връзка с чл.20 ал.2, във връзка с чл.18 ал.1, от НК, като на 02.05.2016 г. в гр.Раднево сам направил опит умишлено да умъртви Ж.Ж. и в съучастие с А.И., Д.А. и К.И. като извършител направил опит умишлено да умъртви Г.Н., като опита за убийство е на повече от едно лице, извършен е по хулигански подбуди и спрямо Ж.Ж., макар и да е довършен не са настъпили предвидените от закона и искани от дееца обществено опасни последици, а спрямо Г.Н. е останал недовършен по независещи от дееца причини.

     С описаните по-горе действия подсъдимите К.И., Д.А., А.И. и С.И. са причинили на пострадалия Г.Н. травматичните увреждания, които са  посочени в съдебномедицинска експертиза №142/2016 г., едното от които-счупването на челюст покрива медикобиологичната характеристика на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, а останалите увреждания на лека телесна повреда с разстройство на здравето по смисъл на чл.130 ал.1 пот НК. Така описаните травматични увреждания в резултат на множество удари с ритници, с дървени бухалки по цялото тяло на пострадалия Н., вкл. и по главата, нанесени както в изправено положение, така и след като е бил съборен на земята, вкл. и след като спрял да се съпротивлява и предпазва, не следва да се разглеждат изолирано, а в контекста на цялостното поведение на всеки един от четиримата подсъдими, което тяхно поведение е насочено към умъртвяването на пострадалия Н.. Така, ползвайки се от установените в доктрината и съдебната практика /ППВС №14/63 г.; Решение №63/88 г. на ОСНК, ВС/ положения относно обективната и субективната съставомерност на конкретната престъпна проява, извършеното от всеки един от тях деяние следва да бъде квалифицирано като опит за убийство по отношение на пострадалия Н., а не като телесно увреждане по смисъла на чл.129, респ. чл.131 или чл.131а НК.

        Известно е, че в случаите, когато е засегнат телесният интегритет на едно лице, за разграничаване на хипотезите на умишлено причинени телесни повреди от случаите на опит за убийство, съдът следва да подходи комплексно, тъй като  макар и разликата между двете престъпни прояви да се състои в субективното отношение на дееца към целения резултат, е необходимо за всеки конкретен случай да се изследват обективните действия на извършителя, тъй като те представляват външен израз на психическите му преживявания и обективират наличието или липсата на съзнание относно постигнатия престъпен резултат. В конкретния случай и в контекста на приетата за установена фактология подсъдимите К.И., Д.А., А.И. и С.И. са реализирали поведение, което се проявява в нанасяне на множество удари с  ритници и дървени бухалки по цялото тяло на пострадалия Н., вкл. и главата – уязвима част от човешкото тяло, в която се намират жизненоважни органи. Интензитетът и силата на ударите с дървените предмети, които свидетелите оприличават на „сечене на дърва“ и се характеризират  с това, че са нанесени с изключително ожесточение, техният брой, силата на ударите с ритници по тялото и главата на пострадалия Н., при един от които, нанесен от подсъдимия К.И., е причинено счупване на долната му челюст, несъмнено обуславят извод за целения от подсъдимите резултат – да причинят смъртта на пострадалия Н., с оглед на което и извършеното от тях следва да бъде квалифицирано като опит за убийство, а не за нанасяне на телесно увреждане, в какъвто смисъл са наведените доводи от защитата.

        С оглед изложеното, съдът прие, че подсъдимите са действали с пряк умисъл да умъртвят Г.Н. и само намесата и решителните действия на св. Н.Н. за прекратяване на побоя и физическите способности на пострадалия  да се защитава до последно, предвид факта, че е тренирал редовно, са предотвратили  настъпването на смъртта му. Във връзка с казаното, опитът за убийство на Г.Н., извършен в съучастие между четиримата подсъдими, е останал недовършен по независещи от тях причини. Съдът прие, че в настоящия случай се касае за недовършен опит за убийство, тъй като извършителите са предприели изпълнителното деяние „умъртвяване“ на пострадалото лице, но не са извършили всичко онова, което обективно е необходимо за настъпване на преследвания от тях резултат/Решение №4-86-ОСНК/. Съгласно приетите за установени по делото фактически обстоятелства, единствено решителната намеса на свидетеля Н.Н. е спряла подсъдимите да довършат изпълнителното деяние. В тази връзка съдът взе предвид показанията на свидетелите, които описват характеристиките на нанасяния над пострадалия Н. побой, средствата които са използвани от подсъдимите, положението на тялото на пострадалия, като особено показателни са показанията на свидетелката В.С., оприличаваща главата на жертвата на „кървава червена топка“, както и тези на свидетеля С. И., описващи боя като „много грозна гледка“, „бой за трепане“, „зверски бой“. Всичко това дава основание на съда да приеме, че подсъдимите не само са целели да умъртвят Н., но и  биха извършили всичко, което обективно е необходимо за настъпване на преследвания от тях резултат, ако не е била своевременната и решителна намеса на св. Н. Н..

        С оглед изложените по-горе съображения, доводите на адв. К. относно правната оценка на извършените от всеки един от подсъдимите деяния са несъстоятелни, тъй като съдът намира, че е налице субективният признак на престъпния състав по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК и от доказателствената маса следва извод, че подсъдимите са извършили деянията си с пряк умисъл за убийство и не може да се приеме, че е налице умисъл за причиняване на съответната телесна повреда по смисъла на чл.131 от НК, чл.131а от НК, респ. чл.129 и чл.130 ал.1 от НК.

        Подсъдимите К.И., Д.А., С.И. и А.И. са извършили опита за умъртвяване на Г.Н. под формата на съизвършителство помежду им по смисъла на чл.20 ал.2 от НК. За да е налице съизвършителство между две лица и повече лица в извършване на умишлено убийство е необходимо да съществува връзка между деянията на съучастниците, както в обективно, така и в субективно отношение. В обективно отношение всеки от съучастниците трябва да участва в самото изпълнение на престъплението, а не само да улеснява съучастника си в осъществяването на намисления престъпен резултат. В субективно отношение обединяващият момент на съизвършителството е конкретния  общ умисъл на всеки от извършителите. Това означава, че всеки от съучастниците при осъществяване на действията си трябва да има съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението, заедно с другите извършители и иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици /Решение №198-78-II  ВС/. Кой от подсъдимите какви удари и с какво ги е нанесъл, е без значение относно това дали деятелността е съизвършителска. Важното е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат – смъртта на пострадалия. В този смисъл е Решение №586- 83 - II  ВС. Съдът прие за безспорно установено, че всеки един от четиримата подсъдими е участвал в изпълнителното деяние на престъплението, извършено по отношение на пострадалия Г.Н.. Обсъдените по-горе гласни доказателствени средства затвърдиха убеждението, че и четиримата подсъдими са били над пострадалия Г.Н. /подсъдимият С.И. се присъединил последен към тях, след като нанесъл прободно-порезното  нараняване на пострадалия Ж./ и му нанасяли по цялото тяло ритници и удари с дървени бухалки. Всеки един от подсъдимите е нанасял различни удари, като подсъдимият К.И. с един от ударите с бухалка в гърба е повалил Н. на земята, а с финалния удар, нанесен с ритник е счупил челюстта му, като по време на това масово сбиване всеки от тях е възприемал действията на другия и се е съгласявал с тях, като по този начин е целял с общите им усилия да бъде умъртвен пострадалия Н.. Нито множеството наранявания в областта на главата, която свидетелите оприличават на „кървава червена топка“, нито това, че жертвата спряла да се отбранява е отказало подсъдимите от техните намерения, които били предотвратени единствено и само с намесата на свидетеля Н.Н.. 

          Съдът прие, че деянието на подсъдимия С.И. осъществява квалифициращия  признак  на престъпление по чл.116 ал.1 т.4, вр. чл. 18 от НК - „опит за убийство на повече от едно лице“, тъй като  след довършване опита умишлено да умъртви пострадалия Ж., подсъдимият решил заедно с другите трима подсъдими умишлено да умъртви и пострадалия Н., което деяние също останало във фазата на опита. От обективно установените по делото действия на подсъдимия С.И. спрямо Ж.Ж., изразяващи се в нанасяне на удар с нож в гърба на пострадалия, отляво се изгражда извода относно наличие на умисъл за убийство, тъй като се касае за един удар, нанесен със сила, от близко разстояние, с предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът, насочен към уязвима част от човешкото тяло, в която се намират жизненоважни органи. Установеното със заключението на съдебномедицинска експертиза №153/2016 г. проникване в гръдната кухина с дълбочина 7-8 см  говори за нанесен удар с достатъчна сила, като се има предвид, че острието е срещнало и част от пето ребро. От казаното следва, че нанесеното проникващо в гръдната кухина  прободнопорезно нараняване, причинено от силен удар, при това не с друго, а с нож, който е средство, годно да лиши от живот човек, в задната лява част на гръдния кош, където е всеизвестно, че се намират жизненоважни органи, какъвто орган е сърцето, е било достатъчно, за да предизвика смъртта на пострадалия Ж.. Своевременната реакция по откарване на пострадалото лице в здравно заведение и оказаната висококвалифицирана помощ на медицинския екип, извършили оперативната интервенция, са спасили живота му. С оглед на това съдът прие, че подсъдимият С.И. следва да бъде признат за виновен за довършен опит за умишлено убийство на пострадалия Ж.Ж..

        Съдът прие, че престъпната дейност на подсъдимия С.И. следва да бъде квалифицирана по втората алтернатива на чл.116 ал.1 т.4 от НК, тъй като е налице опит за умъртвяване на две лица, извършен с едно деяние, като умисълът на дееца е възникнал непосредствено след извършване на опита за убийството на Ж.Ж. и опитът за убийство на Г.Н. представлява продължение на едно престъпление /ППВС №14/63 г., ТР №72/84 г. ОСНК/.

        Ръководейки се от тези принципни положения, настоящият съд прие наличие на умисъл у подсъдимия С.И. за причиняване смъртта на повече от едно лице/две лица/, съобразявайки се с цялостната картина на инцидента, която сочи на изключителна динамика в действията на подсъдимите, на изключително краткото време между опита за умъртвяване на пострадалия Ж. и опита за умъртвяване на пострадалия Н.. Първоначално подсъдимият С.И., заедно с К.И. и Д.А. нанесли побой на св. Ж.Ж., който е предмет на друго наказателно производство, и след като другите двама подсъдими се  насочили съм пострадалия Н., подсъдимият С.И. решил да умъртви Ж., като му нанесъл силен удар с нож в лявата част на гърба, който нож бил изваден от баща му К.И.. Това действие било възможно, тъй като подсъдимият С.И. се намирал в непосредствена близост до останалите трима подсъдими, които в този момент нанасяли побой на св. Н., а съответно той имал възможност да наблюдава техните действия. Веднага след като нанесъл удара с нож на Ж., дори без да извади ножа, решил да се присъедини към другите трима подсъдими, с цел да умъртви заедно с тях и Н.. От субективна страна, за да е налице квалифицирано убийство по чл.116, ал.1, т.4 НК е необходимо умисълът за убийство на повече от едно лице да е възникнал, както е в случая, непосредствено след убийството/опита за убийство/ на първото лице, като дейността на подс. С.И. е продължение на същото престъпление. Всички изброени по-горе действия на подсъдимия С.И., преценени в тяхната последователност, сочат, че умисълът му за убийство на повече от едно лице е пряк и формиран непосредствено след опита за убийство на първото лице.

В този смисъл е и Решение №252 – 89 - I – ВС, съгласно което, когато умисълът на дееца е насочен към умъртвяване на едно лице и непосредствено след довършване на деянието, същият прерастне в решение да умъртви и друго лице и пристъпи веднага към осъществяването на това решение, налице е едно деяние, което следва да се квалифицира като довършено или опит  по чл.116 т.4 предл. 2 от НК в зависимост от това дали е настъпила смъртта на едно или повече лица.

        Деянието на всеки един от подсъдимите е извършено по хулигански подбуди, с оглед на това, че опитът за убийство на Г.Н., извършен от подсъдимите К.И., Д.А. и А.И. и опитът за убийство на Ж.Ж. и Г.Н., извършен от подсъдимия С.И. са предшествани и съпроводени с хулигански действия, които са ги подтикнали да ги извършат. Мотивите им да извършат деянията са публична саморазправа с пострадалите Н. и Ж. в центъра на града, пред погледа на множество свидетели и изразяват явно неуважение към обществото, пренебрежение към обществения ред и човешката личност. Съдът намери, че е налице квалифициращия признак на деянията на подсъдимите „хулигански подбуди“, с оглед установените факти по делото и с оглед установената съдебна практика. Въпросът за мотива на дееца винаги е сложен за разрешаване, когато поначало той отрича авторството на престъплението. Затова за неговата мотивация се правят изводи на база съвкупността от всички факти и обстоятелства, свързани с престъплението. Настоящият съд прие, че подсъдимите  не са имали сериозни основания да осъществят престъпните си деяния, дори ако действията им се разгледат  през призмата на предхождащите  конфликти, изразяващи се в препречване на пътя на автомобила на пострадалите, хвърляне на бухалка в автомобила на пострадалите от подсъдимия К.И. и сбиване между Г.Н. и подсъдимия С.И., предизвикано също от последния. Тези предхождащи събития първо са предизвикани от подсъдимите и не се отличават с особен интензитет или продължителнност и по никакъв начин не оправдават безцеремонната жестокост, проявена от тях по отношение на пострадалите  лица. Не се доказа и тезата на подсъдимите С.И. и К.И., че конфликтът бил инсцениран от пострадалите поради това, че няколко дни преди това С.И. отказал предложение да продава наркотици за свидетеля Н.Н.. Така осъществените и описани по-горе действия на подсъдимите не са израз на  някакви специални лични отношения, в т.ч. вражда, завист и прочие между тях и пострадалите, а са израз на несъобразяване  с приетите от обществото норми на поведение и на субективното им разбиране за „саморазправа“, дори с цената  да се посегне на най-ценното благо – човешкия живот. Подсъдимите в този случай  са действали по хулигански подбуди, тъй като липсва съществен мотив и видим повод за опитът за убийство на Г.Н., извършен от подсъдимите К.И., Д.А. и А.И. и опитът за убийство на Ж.Ж. и Г.Н., извършен от подсъдимия С.И..

        Във връзка с направеното от адв.К.  искане за квалифициране деянието на подсъдимите като такова по чл. 132 НК макар, че същата не изложи в хода на пледоариите доводи за това, съдът счита за необходимо да изложи следните съображения:

        За да бъде квалифицирано деянието на подсъдимите като престъпление по чл.118 НК, следва безспорно да бъде установено, че те се намирали в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалите с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици да виновния или негови ближни. Съгласно приетите за установени по делото фактически обстоятелства липсват каквито и да било данни, че пострадалите по някакъв начин са провокирали подсъдимите или са извършили действия, с които да предизвикат състояние на силно раздразнение у тях. Доказателствата по делото сочат точно обратното - на действия, осъществени единствено от подсъдимите спрямо пострадалите, изразяващи се в препречване пътя на автомобила, в който се возили пострадалите, сбиване между Г.Н. и подсъдимия С.И., провокирано от последния, хвърляне на бухалка от подсъдимия К.И. в автомобила на пострадалите, след които действия подсъдимите са пристъпили пряко към осъществяване на своите намерения, нанасяйки жесток побой над пострадалия Г.Н., а подсъдимият С.И., наръгвайки с нож в гърба пострадалия Ж.Ж.. Твърденията на четиримата подсъдими, че са били предизвикани към взаимен бой с пострадалите, след като подсъдимият Д.А. при слизането от автомобила бил нападнат от Г.Н. и съборен на земята с нанесен от него ритник, по изложените по-горе съображения, съдът прие за недостоверни.

 

               НАКАЗАТЕЛНА  ОТГОВОРНОСТ

 

I. ЗА ПОДСЪДИМИЯ С.К.И.

        При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК.

        За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.116 ал.1 от НК законът предвижда три алтернативни наказания -  „лишаване от свобода” от 15 до 20 години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”.

        Съдът прие, че личността на подсъдимия С.И. се характеризира с  висока степен на обществена опасност, с оглед на това, че за същия  се събраха гласни доказателствени средства, които го характеризираха като личност с лоши характеристични данни и с други подобни прояви на сбиване. Такива данни се съдържат и в свидетелството за съдимост на същия, от което е видно, че е освободен от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание за престъпление по чл.325 НК, извършено на 20. 09.2014 г.

        Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете  чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието.

        Отегчаващи отговорността обстоятелства са лошите характеристични данни за подсъдимия,  фактът, че е осъществил два от квалифициращите признаци от състава на престъплението по чл.116 ал.1 от НК, характера и тежестта на нанесените травматични увреждания на пострадалия Ж., който е оцелял благодарение на своевременната намеса на свидетелите и оказаната му висококвалифицирана медицинска помощ и на пострадалия Н., по отношение на който опитът за убийство е останал недовършен поради решителната намеса на свидетеля Н.Н., продължителният периодът за възстановяване на всеки един от пострадалите, както и нанесените им психически травми.

        Съдът взе предвид и мотива за извършване на деянието от подсъдимия С.И., който е публична саморазправа с пострадалите в центъра на града, пред погледа на множество свидетели, без затова да съществува основателна причина.

        Вземайки предвид всичко това, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.58 б.“а“ от НК, съгласно която може да приложи разпоредбата на чл.55 при опит, като вземе предвид обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК . В случая опитът за убийство по отношение на Ж. е довършен и извършените от подсъдимия действия са били напълно достатъчни, за да настъпи целения общественоопасен резултат – неговата смърт, която е била предотвратена благодарение на своевременната и бърза реакция на свидетелите, отвели го в болницата и оказаната му медицинска помощ. Опитът за убийство на Г.Н. е недовършен, тъй като с решителната си намеса свидетелят Н.Н. е прекъснал действията на подсъдимите, които са били насочени към умъртвяването на този пострадал. Всичко това даде основание на съда да приеме, че целите на наказанието по отношение на подсъдимия С.И. ще бъдат постигнати с определяне на наказание  по правилата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет години. Съгласно чл. 57, ал.1,  т.2,  б.“а“ от ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде „строг”.

        На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият С.К.И. е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с Определение по чнд №203/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, считано от 05.05.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

 

II. ЗА ПОДСЪДИМИЯ К.Д.И.

        При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК.

        За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.116 ал.1 от НК законът предвижда три алтернативни наказания -  „лишаване от свобода” от 15 до 20 години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”.

        Съдът прие, че личността на подсъдимия К.И. се характеризира с  висока степен на обществена опасност, с оглед на това, че за същия  се събраха гласни доказателствени средства, установяващи участието му в други подобни прояви на сбиване и поради обремененото съдебното му минало.

        Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете за подсъдимия К.И..

        Отегчаващи отговорността обстоятелства са лошите характеристични данни за подсъдимия,  съдебното му минало, характера и тежестта на нанесените травматични увреждания на пострадалия Н., по отношение на който опитът за убийство е останал недовършен поради решителната намеса на свидетеля Н.Н., продължителният период за възстановяване на пострадалия, както и нанесените му психически травми. Особено значение съдът отдаде на факта, че подсъдимият К.И., макар да е бил най-възрастния от всички, не ги е спрял да осъществяват общите си намерения и както посочиха множеството свидетели, бил най-активен в побоя над Г.Н., нанесъл  най-много удари, измежду които се разграничиха силен удар в гърба с бухалка, който го повалил на земята и ритник в областта на главата,  причинил счупване на долната челюст на пострадалия.  

        Съдът взе предвид и мотива за извършване на деянието от подсъдимия К.И., който е публична саморазправа с пострадалите в центъра на града, пред погледа на множество свидетели, без затова да съществува основателна причина.

        Ръководейки се от всичко това, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.58 б.“а“ от НК, съгласно която може да приложи разпоредбата на чл.55 при опит, като вземе предвид обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК. В случая опитът за убийство на Г.Н. е недовършен, тъй като с решителната си намеса свидетелят Н.Н. е прекъснал действията на подсъдимите, които са били насочени към умъртвяването на този пострадал. Всичко това даде основание на съда да приеме, че целите на наказанието по отношение на подсъдимия К.И. ще бъдат постигнати с определяне на наказание  по правилата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от осем години. Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде „строг”.

        На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият К.И. е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с Определение по чнд №203/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, считано от 05.05.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

        На основание чл.68 ал.1 от НК съдът постанови подсъдимият К.И. да изтърпи отделно от наложеното наказание, наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено със Споразумение №51/24.02.2014 г. по нохд №33/2013 г. по описа на Районен съд – Раднево при първоначален „строг“ режим, поради това, че престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело, е извършено в изпитателния срок, определен с посоченото осъждане.

 

III. ЗА ПОДСЪДИМИЯ Д.А.А.

        При определяне вида и размера на наказанието на този подсъдим съдът се съобрази с всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК.

        За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.116 ал.1 от НК законът предвижда три алтернативни наказания -  „лишаване от свобода” от 15 до 20 години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”.

        Съдът прие, че личността на подсъдимия Д.А. се характеризира с  умерена степен на обществена опасност, с оглед данните, съдържащи се в свидетелството му за съдимост и сочещи  че е осъждан като непълнолетен за престъпление по чл.198 от НК.

        Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете  чистото съдебно минало на подсъдимия/реабилитиран/ към момента на извършване на деянието.

        Отегчаващи отговорността обстоятелства са лошите характеристични данни за подсъдимия,  съдържащи се в свидетелството му за съдимост, характера и тежестта на нанесените травматични увреждания на пострадалия Н., по отношение на който опитът за убийство е останал недовършен поради решителната намеса на свидетеля Н.Н., продължителният период за възстановяване на пострадалия, както и нанесените му психически травми.  

        Съдът взе предвид и мотива за извършване на деянието от подсъдимия Д.А., който е публична саморазправа с пострадалите в центъра на града, пред погледа на множество свидетели, без затова да съществува основателна причина.

        Ръководейки се от всичко това, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.58 б.“а“ от НК, съгласно която може да приложи разпоредбата на чл.55 при опит, като вземе предвид обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК. В случая опитът за убийство на Г.Н. е недовършен, тъй като с решителната си намеса свидетелят Н.Н. е прекъснал действията на подсъдимите, които са били насочени към умъртвяването на този пострадал. Всичко това даде основание на съда да приеме, че целите на наказанието по отношение на подсъдимия Д.А. ще бъдат постигнати с определяне на наказание  по правилата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от пет години. Съгласно чл. 57 ал.1  т.2  б.“а“ от ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде „строг”.

        На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Д.А. е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с Определение по чнд №203/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, считано от 05.05.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

 

IV. ЗА ПОДСЪДИМИЯ А.Г.И.

        При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с всички обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК.

        За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.116 ал.1 от НК законът предвижда три алтернативни наказания -  „лишаване от свобода” от 15 до 20 години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”.

        Съдът прие, че личността на подсъдимия А.И. не се характеризира с  висока степен на обществена опасност, с оглед данните, съдържащи се в свидетелството му за съдимост и сочещи,  че е неосъждан.

        Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете  чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието и добрите характеристични данни за същия.

        Отегчаващи отговорността обстоятелства са тежестта на нанесените травматични увреждания на пострадалия Н., по отношение на който опитът за убийство е останал недовършен поради решителната намеса на свидетеля Н.Н., продължителният период за възстановяване на пострадалия, както и нанесените му психически травми.  

        Съдът взе предвид и мотива за извършване на деянието от подсъдимия А.И., който е публична саморазправа с пострадалите в центъра на града, пред погледа на множество свидетели, без затова да съществува основателна причина.

        Ръководейки се от всичко това, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.58 б.“а“ от НК, съгласно която може да приложи разпоредбата на чл.55 при опит, като вземе предвид обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК. В случая опитът за убийство на Г.Н. е недовършен, тъй като с решителната си намеса свидетелят Н.Н. е прекъснал действията на подсъдимите, които са били насочени към умъртвяването на този пострадал. Всичко това даде основание на съда да приеме, че целите на наказанието по отношение на подсъдимия Д.А. ще бъдат постигнати с определяне на наказание  по правилата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири години. Съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде „общ”.

        На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Д.А. е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с Определение по чнд №203/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, считано от 05.05.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

 

        ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

        С оглед приетото за установено от фактическа страна, предявеният граждански иск от Ж.Ж. против подсъдимия С.И. за претърпени неимуществени вреди  е основателен, тъй като е причинено  непозволено увреждане, което е в пряка и причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимия И. виновно деяние.

        При определяне размера, в който следва да бъде уважен  гражданският иск, съдът взе предвид следното:

        На първо място, съдът отчете степента на нанесеното на Ж. телесно увреждане, което се изразява в проникващо в гръдния кош прободнопорезно нараняване по гърба вляво, левостранен хемопневмоторакс /свободен излив на кръв и наличие на въздух в плевралната кухина/, контузия на бял дроб, непълно счупване – срязване на пето ребро вляво, подкожен емфизем, които са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия. Опасността за живота на Ж. е била преодоляна единствено благодарение на това, че своевременно е откаран в медицинско заведение, където му е оказана високоспециализирана медицинска помощ.

        По делото е безспорно установено, че Ж. е бил приет в Клиника по гръдна хирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора в деня на инцидента и в спешен порядък му е направена животоспасяваща операция. Пострадалият Ж.Ж. е бил на лечение в клиниката по гръдна хирургия до 13.05.2016 г., след което е изписан във възстановено общо състояние, дадени указания за наблюдения от общопрактикуващ лекар и с намалена физическа активност за срок от 30 дни. Съгласно показанията на свидетеля Ж.Ж., същият и към настоящия момент чувства болки от самата операция. Случилото се е въздействало и на психиката на този пострадал, тъй като той заяви, че и понастоящем се притеснява, че всичко може отново да се повтори и се страхува да излиза из града.

        Всичко това даде основание на съда да приеме, че  претърпените от пострадалия Ж. болки и страдания ще бъдат обезщетени със сума в размер на 25000 лева, поради което и съдът уважи предявения граждански иск в този размер и отхвърли същия до размера на 40000 лева, като неоснователен.

 

        РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО И ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

        Съдът осъди подсъдимия С.К.И.  да заплати  по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 1000 /хиляда/ лева.

        Съдът осъди подсъдимите С.К.И., К.Д.И., Д.А.А. и А.Г.И. да заплатят на Ж.П.Ж. направените разноски по договор за правна помощ в размер на 1000 лева/хиляда лева/.

Съдът осъди на основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимите С.К.И., К.Д.И., Д.А.А. и А.Г.И. да заплатят в полза на бюджета, по сметка на РУ – Раднево, направените по досъдебното производство разноски в размер на 3967,85 лева/три хиляди деветстотин шестдесет и седем лева осемдесет и пет стотинки/, както и в полза на бюджета, по сметка  на Окръжен съд – Стара Загора направените по делото разноски в размер на 1558 лева /хиляда петстотин петдесет и осем лева/.

На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК съдът постанови  веществените доказателства - черен калъф за нож,  дървена част, наподобяваща част от бухалка, 1 бр. дървен детайл, наподобяващ част от бейзболна бухалка, в единият си край със следи от счупване - да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

Водим от горните мотиви съдът постанови съдебния си акт.

 

                                          СЪДИЯ:

 

                                 ЧЛЕН СЪДИЯ: