РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Враца, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20221420103462 по описа за 2022 година
Предявен е регресен иск с правно основание по чл. 558, ал. 7 КЗ за сумата от
1125.22 лева.
Ищецът Гаранционен фонд, гр. София твърди, че на основание чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а",
от Кодекса за застраховане е изплатил по щета №19110442/ 26.09.2019 г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1125,22 лева за увредения при ПТП, настъпило на
05.09.2019. около 21:40 ч., в гр. Враца, л.а „Мерцедес Е 250 Д“ с ДКН ВР 7925 СС,
собственост на Х. К. Е..
Посочва се, че виновен за катастрофата е ответникът К. П. Г., който управлявайки л.а.
„****г ***“ с ДКН ** ****, като при движение по ул.“***“ на кръстовището с ул. „***“, гр.
***, предприема маневра изпреварване, не осигурява необходимата дистанция до
движещото се до него МПС - л.а „***“ с ДКН *****, удря го, като така причинява
процесното ПТП.
В нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия
автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
До ответника била изпратена покана да възстанови изплатеното от ГФ, но и до датата
на предявяване на исковата молба лицето не е погасило задълженията си.
Въз основа на изложеното се иска от съда да осъди на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.
558, ал. 7 от Кодекса за застраховането К. П. Г. да заплати на Гаранционен фонд исковата
сума от 1125,22 лева (хиляда сто двадесет и пет лева и 22 стотинки), представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд по щета №19110442/ 26.09.2019г. обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, до
окончателното изплащане на сумата, направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срочно подаден отговор назначеният особен представител на ответника намира
1
предявения иск за допустим, но неоснователен.Оспорва представените от ищеца писмени
доказателства, включително протокола за ПТП, тъй като е съставен след настъпване на
процесното ПТП.Счита, че оспорените писмени доказателства притежават доказателствена
сила по отношение на фактите, чието установяване целят.Твърди се, че не е налице
фактическия състав на деликтната отговорност на ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Представено като доказателство по делото е заверено копие от протокол за ПТП №
1469341 за настъпило на 05.09.2019 г., около 21:40 ч., в гр.**** произшествие.В същия е
отразено, че ответникът К. П. Г., който управлявайки л.а. „*****“ с ДКН ****, като при
движение по ул.“****“ на кръстовището с ул. „***“ в гр. ***, предприема маневра
изпреварване, не осигурява необходимата дистанция до движещото се до него МПС - л.а
„****“ с ДКН *** **, удря го, като така причинява процесното ПТП /л.5/.
От представената по делото справка от ОД на МВР – гр. *** /л.6/ се установява, че на
лицето К. П. Г. е съставен АУАН, въз основа на който е издадено наказателно
постановление № 19-0967-001225 / 30.09.2019 г. на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП.
Последното е връчено на ответника Г. на 03.10.2019 г. и е влязло в законна сила на
11.10.2019 г.За водача не е съставян АУАН и не е издавано наказателно постановление по
чл.483, ал.1 КЗ.
От приложената към делото справка от Гаранционен фонд /л.7/ се установява, че към
момента на настъпване на ПТП за л.а. „*****“ с ДКН **** не е имало валидно сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите.
Представен по делото е и доклад по щета №***/ 26.09.2019 г., в която е определено
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1125,22 лева за увредения при ПТП,
настъпило на 05.09.2019. около 21:40 ч., в гр. ***, л.а „****“ с ДКН ***, собственост на Х.
К. Е..
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 01.11.2019 г. /л.17/,
Гаранционен фонд е изплатил сума в размер на 1125,22 лева, на собственика на увредения
автомобил „****“ с ДКН *** - Х. К. Е..
По делото е приета и регресна покана до ответника, изпратена от Гаранционен фонд,
като видно от попълнената от пощенския служител обратна разписка, пратката е получена.
При така разкритата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 558, ал.7 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да
предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП,
срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност". Следователно,
възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири
групи материални предпоставки (юридически факти): 1./ ищецът да е платил обезщетение
на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента
в търсения размер; 2./ за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е.
вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение;
3./ деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от
делинквента на територията на Република България и 4./ делинквентът да не е обезпечил
своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на
реализиране на ПТП.
Установи се от платежно нареждане от 01.11.2019 г. /л.17/, че Фондът е изплатил сума
в размер на 1125,22 лева, на собственика на увредения автомобил „****“ с ДКН ***** - Х.
2
К. Е.. С това съдът намира за доказан първия елемент от фактическия състав на спорното
материално право.
От доказателствата по делото се установява, че на 05.09.2019. около 21:40 ч., в гр. ****
К. П. Г., който управлявайки л.а. „*****“ с ДКН *****, като при движение по ул.“*****“ на
кръстовището с ул. „*****“, гр. *****, предприема маневра изпреварване, не осигурява
необходимата дистанция до движещото се до него МПС - л.а „******“ с ДКН ******, удря
го, като така причинява процесното ПТП. С оглед горното настоящият съдебен състав
намира за доказано, че процесното пътно-транспортно произшествие, вследствие на което са
причинени имуществени вреди е в резултат от противоправното поведение на ответника,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата. Анализът на
ангажираните по делото доказателства обосновава категорично извод, че на 05.09.2019 г. е
настъпило ПТП с участие на л.а. „****“ с ДКН ****, управляван от ответника и л.а „****“ с
ДКН В*****. Механизмът на ПТП се установява, както от протокол за ПТП, така също и от
представената справка от ОД на МВР – гр.Враца за издадените АУАН и НП. Посоченият
протокол на ПТП представлява официален свидетелстващ документ, като съставен от
длъжностно лице в кръга на службата му и има обвързаща доказателствена сила относно
фактите осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. Доколкото
ПТП не е било обслужено на момента от служители на сектор ПП, а протоколът е съставен
по- късно, след настъпването на ПТП, то сам по себе си той няма доказателствена стойност
относно вписания в него механизъм и увреждания на лекия автомобил, още повече при
предприетото от ответника тяхно оспорване. Протоколът за ПТП обаче все пак има
доказателствена стойност за тези факти, защото е подписан от ответника, с което същият ги
е удостоверил като неизгодни за него. Тоест, че отразеното в протокола като механизъм на
настъпване онагледено и на изготвената към протокола схема, както и видът на
уврежданията по автомобилите отговарят на обективната действителност.Уврежданията по
автомобила са документирани, както в изготвения протокол за ПТП, така и в описа на
ищеца и тяхното причиняване се намира в причинно - следствена връзка с въпросното ПТП.
От доказателствено значение за противоправността и вината е и факта, че за така
допуснатото от ответника нарушение на ЗДвП, той е бил наказан по административен ред, с
влязло в сила НП. Тоест, доказани са както деянието и неговата противоправност, така и
вината, която в гражданското право се предполага. По въпроса дали действията на
ответника са извършени виновно, следва да се посочи също, че законът урежда в чл. 45, ал. 2
от ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумпция. Оборимите законни
предположения водят до разместване на тежестта за доказване. При непозволено увреждане,
ако се установи, че определено лице е причинило вредата, законът заключава, че това лице е
действало виновно. В тежест на ответника е оборване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, което не е било сторено. При това положение, с оглед липсата на проведено пълно,
обратно доказване за опровергаване на презюмираното от закона обстоятелство, съдът
приема за установена вината на ответника за настъпване на процесното ПТП.
Поради изложените по – горе съображения, съдът намира за доказан и втория елемент
от фактическия състав на спорното право.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява
и третият елемент от спорното право, а именно, че деликтната отговорност е възникнала
във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява,
че водачът на л.а. „******“ с ДКН ***** К К. П. Г. нямал валидно сключена за автомобила
застраховка „гражданска отговорност“, към момента на настъпване на ПТП. Поради
изложеното съдът намира, че се явява доказан и четвъртият елемент от фактическия състав
на спорното материално право.
По тези съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
3
отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на увреденото лице
ищец Гаранционен фонд за заплатената и претендирана сума от 1125,22 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски по делото от общо 450,00 лв., от които: 50.00 лева
за държавна такса и 400.00 лева – депозит за особен представител на ответника.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал.7, вр. чл. 557, ал.1,т.2, б. "а" от Кодекса за
застраховане К. П. Г., ЕГН: ********** да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул.
Граф Игнатиев № 2, ет. 4 сумата от 1125,22 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изплатено на Х. К. Е. като собственик на лек автомобил „****“ с ДКН
********, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 05.09.2019 г., около 21:40 ч. в гр.
***** по вина на ответника като водач на л. а. „*******“ с рег.№ ******* управляван без
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска– 21.11.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. П. Г., ЕГН: ********** да заплати на
Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 сумата от 450,00 лв.,
представляваща направени разноски в производството по делото /държавна такса и депозит
за особен представител на ответника /.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4