Решение по дело №354/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

 

Обжалваното решение

 

С Решение №69/12.03.2024г. РС Казанлък потвърдил наказателно постановление №23-0284-002328 от 27.11.2023г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което на П. М. С. от [населено място], [ЕГН] за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП било наложено наказание „глоба” в размер на 200 и „лишаване от права на управление на МПС“ за срок от 6 месеца

 

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволен от решението останало административно – наказаното лице, което го обжалва в срок с довод за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, като постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуален закон. Твърди, че Съдът не обсъдил достатъчно задълбочено направените възражения относно допуснати нарушения при съставянето на акта и издаване на НП, касаещи мястото на извършване на нарушението. Не били събрани и установени доказателства за субективния елемент – наличие на умисъл в поведението на наказания. Обжалваното НП било издадено на осн. чл.36, ал.2 от ЗАНН, като нямало данни дали образуваното АНП било прекратено. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, отменящо процесното НП.

Касаторът, редовно и своевременно призован в с.з., не се явява и не се представлява. От пълномощник е подадена молба, в която се сочи, че жалбата се поддържа и се иска отмяна на решението на РС и на НП по съображения, изложени в писмено становище, като се набляга отново на довода, че нямало ясно и точно описание на мястото на нарушението, както и от описанието нямало ясна информация относно собствеността на превозното средства, както и нямало данни дали жалбоподателят знаел, че транзитните табели били невалидни към датата на установяване на нарушението.

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

За да потвърди процесното НП, въззивния съд възприел изцяло описаната в обстоятелствената част на процесното НП фактическа обстановка, а именно – на 15.06.2023г. в 10.40 часа в Община Казанлък, по ПП-1-6, кв.308 в посока изток-запад наказаното лице управлява товарен автомобил [Марка] с изтекла немска транзитна табела с регистрационен номер ***. Въз основа на тези възприети за установени факти, РС извел извод, че настоящият касатор извършил виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно бил наказан на осн. чл.175, ал.3 от същия закон. Съдът посочил, че фактите от обективна страна на деянието били удостоверени, както чрез показанията на актосъставителя, които подкрепяли административно-наказателното обвинение, че на посоченото място и път лицето управлявало товарен автомобил с поставени чуждестранни транзитни номера, чиято валидност изтекла през месец март, така и чрез писмените доказателства, приети по делото. РС посочил, че приемал извод за пълно съответствие на НП с изискванията на чл.57 от ЗАНН.

Касационната инстанция споделя крайния правен извод на въззивния съд за потвърждаване на жаленото наказателно постановление. Видно от касационната жалба, касаторът не оспорва фактът, че същият е управлявал на посоченото място, време и дата път, отворен за обществено място, визирания товарен автомобил, както и не оспорва, че по това време МПС е с поставени немски транзитни регистрационни табели, нито възразява по факта, че към 15.06.2023г. тези табели са били с изтекъл срок, както и няма твърдение, че въпросното МПС е било надлежно регистрирано по реда на наредбата, издадена на осн. чл.140, ал.2 от ЗДвП. При това положение, изводът на РС, че пред него е доказано управление на МПС на път, отворен за обществено ползване, извършено от П. С. с МПС, което не е регистрирано по надлежния законов ред /Наредба № I-45 от 24.03.2000 г./ и това е извършено от него виновно, се споделя като напълно правилно изграден.

Административно-наказателното обвинение се подкрепя не само от издадения АУАН, но и от съпровождащата го преписка, вкл. и от сведение от 15.06.2023г., написано саморъчно от наказания, в което същият изрично признава фактът, че товарното МПС е неговата собственост, закупено преди три месеца /преди датата на сведението/ и докарано с поставени транзитни номера /немски/ до България, като бил оставен за ремонт. Няма данни /нито изявление в този смисъл/, да е предприета процедурата по неговата регистрация в страната и въпреки това, на датата, на която е установено движението му -15.06.2023г., това МПС е управлявано с поставени немски транзитни регистрационни табели, които са били с изтекъл срок. Това прави изцяло неоснователни всички наведени от касатора доводи, чрез които обосновава касационното основание – неправилно приложение на закона.

Следва да се посочи, че необосноваността не е самостоятелно касационно основание по НПК. От друга страна, твърдението за непълнота на доказателствата не се подкрепя с конкретно твърдение, а видно и от данните от делото на РС, такава не се установи да има относно релевантните за спора факти. Напротив, пред РС са събрани всички относими доказателства за тези факти и изводът на въззивния съд е изграден изцяло на такива, поради което и крайният му правен извод е правилен и законосъобразно изведен.

Относно последния довод на касатора, че нямала данни дали образуваното АНП било прекратено, с оглед факта, че НП било издадено на осн. чл.36, ал.2 от ЗАНН, то следва да се посочи, че на л.10 от делото на РС е налично неоспорено писмено доказателства, че образуваното въз основа на АУАН сер. G № 943577 от 15.06.2023г. АНП е било прекратено с мотивирана резолюция.

Решението на РС Казанлък като валидно, законосъобразно и правилно следва да се остави в законна сила.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №69/12.03.2024г., постановено по анд № 1483/2023г. по описа на РС Казанлък.

 

Решението е окончателно.