№ 865
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20203110111274 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по предявени обективно и кумулативно
съединени искове с правно осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД, по реда
на чл. 422 ГПК от „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Х.К.“ № 43 срещу ЯС. Н. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „М.“, бл.
125, вх. 2, ет. 6, ап. 42, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3826,42 лв. /три хиляди
осемстотин двадесет и шест лева и четиридесет и две стoтинки/, представляваща главница
формирана от сборът от 21 броя неплатени ежемесечни вноски за периода от 30.03.2015г. до
30.11.2016г. вкл., по договор за потребителски кредит – ваканция № 210-32/2008г., част от
паричното вземане в размер на 11443,26 лв., цедирано от „МТП“ ЕООД /цедент/ на „А.К.“
АДСИЦ /цесионер/ /с ново наименование „Д.К.“ АДСИЦ/, съгласно договор за прехвърляне
на вземания от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него, което задължение е признато от
ЯС. Н. ХР. със споразумение от 12.05.2010г., сключено от името на „МТП“ ЕООД чрез
упълномощен представител „С.Г.Груп“ ООД, но за сметка на цесионера „А.К.“ АДСИЦ /с
ново наименование „Д.К.“ АДСИЦ/, по силата на сключен между „МТП“ ЕООД и „А.К. М.“
ЕАД в качеството му на обслужващо дружество на „А.К.“ АДСИЦ /с ново наименование
„Д.К. АДСИЦ“/ договор за събиране на вземания от 29.03.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 1099,02 лева /хиляда деветдесет
и девет лева и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата,
начислена за периода от 14.05.2017г. до 12.03.2020г., за които суми е издадена заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК № 2530/11.06.2020 г., постановена по гр. дело № 6071/2020 г. на
ВРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че е сключен Договор за потребителски
кредит - ваканция № 210-32/2008 г. между „А.Б.К.Б." АД в качеството му на кредитор и
ответника, по силата на който на последния е предоставен паричен заем в размер на 10000
лв. за периода от 96 месеца срещу задължението да го върне разсрочено заедно с
начислените договорни лихви, на ежемесечни анюитетни вноски, с размери и падежи,
посочени в договора и погасителния план към него. С договор за прехвърляне на вземания
от 25.03.2010г. „А.Б.К.Б." АД прехвърля на „МТП" ЕООД вземания по договори за кредит,
изброени в Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва,
срещу посочената в договора цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента. С
договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. „МТП" ЕООД прехвърля на "А.К."
АДСИЦ, ЕИК **********, с ново наименование „Д.К."АДСИЦ, вземания по договори за
кредит, изброени в Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии и
други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето
лихва, срещу посочената в договора цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента.
Твърди, че ответникът е уведомен за осъществената цесия. Навежда, че кредитополучателят
не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите вноски, като не е върнал в срока
предоставената му в заем сума, ведно с дължимите и уговорени лихви, като към 29.03.2010
г. - датата на прехвърлянето на вземането от цедента „МТП" ЕООД, дължимата от ответника
сума възлиза на 11443,26 лв.
Със споразумение от 12.05.2010г., сключено от името на „МТП“ ЕООД, чрез
упълномощен представител - „С.Г.Груп“ ООД, но за сметка на цесионера „А.К." АДСИЦ (по
силата на сключен между „МТП“ ЕООД и „А.К. М." ЕАД в качеството му на обслужващо
дружество на „А.К." АДСИЦ договор за събиране на вземания от 29.03.2010 г.), ответникът
е признал съществуването на дълга си, който към датата на подписване на споразумението е
в размер на 11443,26 лв. Страните по споразумението са се съгласили задължението от
11443,26 лв. да бъде изплатено за периода от 30.05.2010 г. до 30.12.2016 г. вкл. на 79 равни
ежемесечни вноски, включващи главница и лихва, при първоначална вноска в размер на
200,00лв., всяка следваща анюитетна вноска в размер на 200,00 лв. и последна
изравнителна, при падеж до 30-то число на месеца, за който се отнасят. Последната вноска е
следвало да бъде изплатена на 30.12.2016 г. За погасяване на своето задължение ответникът
е внесъл по банкова сметка на кредитора сума в общ размер на 715,00 лв., като е извършил
следните преводи: 195,00 лв. на 04.06.2010 г., 170,00 лв. на 07.07.2010 г., 200,00 лв. на
07.09.2010 г. и 150,00 лв. на 25.10.2010 г. Посочва, че съгласно сключеното споразумение
при неточно изпълнение от страна на длъжника, кредиторът има право да претендира цялата
неизплатена сума, намалена с направените плащания след сключване на споразумението,
която към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, възлиза на 3826,42 лв.
Изрично уточнява, че претендираната сума от 3826,42 лева е единствено формиран за
процесния период размер на дължимата главница, от общото задължение на ответника от
11443 лева.
Претендира мораторна лихва върху главницата в размер на 1099,02 лв., считано от
2
14.05.2017 г. до 12.03.2020 г., както и съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. В условията на евентуалност оспорва размера на
исковите претенции, като твърди, че дължимата сума е значително по-малка от процесната.
Релевират се ВЪЗРАЖЕНИЯ за погасяване на част от задълженията по ДАВНОСТ, като
сочи, че по отношение на претенцията за вноски от м. март 2015г. до м. май 2015г. е изтекъл
предвидения в закона давностен срок.
Твърди, че по отношение и на двете цесии не са изпълнени условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, тъй като не е налице съобщение за цесия, извършено от страна на цедента и липсват
доказателства за делегирани пълномощия на цесионера да уведомява длъжника по см. на чл.
99 и сл. ЗЗД. Счита, че продажбите не касаят вземания на кредитори спрямо него. Поддържа
възраженията, че на ответника не е съобщена нито първоначалната, нито последващата
цесия. Не следва да се счита цесията за съобщена с връчване на препис от исковата молба на
ответника, доколкото към исковата молба не са приложени съответните упълномощителни
сделки за извършване на уведомленията по чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Излага възражения, като посочва, че не е задължен по Споразумение от 12.05.2010 г.,
от чието съдържание не е ясно кой в какво качество действа, кой на кого е продал вземания,
кой в действителност е носителят на вземането. Счита, че цесионерът няма право да сключва
съглашения с длъжника и да променя характера на задълженията, като увеличава главницата
и размера на вноските и променя падежа и срока на договора, поради което посоченото
споразумение не го обвързва. Възразява относно възможността на „МТП“ ЕООД да има
делегирани правомощия да сключи валидно споразумение с ответника, включително и с
възможността да осъществи изменение на характера на задълженията, като увеличи по
размер вземането за главница, измени размера на вноските, промени падежа и срока на
договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за потребителски кредит – ваканция №210-
32/15.04.2008г., по силата на който „Алфа Банк“ АД отпуска кредит на ответника в размер
на 10000 лева при уговорен срок за изплащане на задължението 96 месеца. Представен е
погасителен план към договорът за кредит , в който се посочва, че общия размер на
задължението следва да бъде погасено на 96 бр. погасителни вноски, всяка от които в
размер на 154,40 лева. Първата погасителна вноска е с падеж на 15.05.2008г., а последната
на 15.04.2016г.
С Приложение №1 към договор за цесия от 25.03.2010г. „Алфа Банк“ АД продава на
„МТП“ ЕООД вземането, което кредитора има към ответника по отношение на договор за
кредит от 2008г. в размер на 11443,26 лева, от които 9812,89 лева главница и 1630,28 лева
лихва.
Представено по делото е уведомление №2128/09.04.2010г. от „Алфа Банк“ АД до
ответника, с което последния бива уведомен за осъществената цесия от 25.03.2010г. в
размер на вземането от 11443,26 лева., произтичащи от договор за потребителски кредит от
15.04.2008г.
3
С договор за прехвърляне на вземанията (цесия) от 29.03.2010г. „МТП“ ЕООД
прехвърля вземанията си в полза на „А.К.“ АДСИЦ с ново наименование „Д.К."АДСИЦ,
като към договора е представено и Приложение №1 от което се установява, че предмет на
цесията е и вземането към ответника по договор за кредит от 15.04.2008г. в общ размер на
задължението от 11443,26 лева.
Представено е уведомление от „МТП“ ЕООД до ответника, с което последния бива
уведомен за осъществената цесия на 29.03.2010г.
Представен по делото е договор от 06.10.2006г., с който А.К.“ АДСИЦ с ново
наименование „Д.К."АДСИЦ възлага на „А.К. М.“ ЕАД да осъществява дейност по анализ и
проучване възможност за придобиване на вземания, изготвя процедури и документация в
тази насока, да осъществява представителство при сключване на договори и анекси с трети
лица, съответно да управлява придобитите вземания.
С договор от 23.09.2010г. „А.К. М.“ ЕАД възлага на „МТП“ ЕООД да осъществява
контакт с длъжниците, да изяснява съществуване на вземанията, да разяснява задълженията
на длъжниците, съответно да им посочва банкова сметка.
Представен е договор от 29.03.2010г., с който „МТП“ ЕООД възлага на „С.Г.Груп“
ООД да осъществява дейност по контакт с длъжниците, да изяснява съществуване на
вземането, да разяснява задълженията по изплащане на дължимите суми, да посочва банкова
сметка на длъжниците.
Със споразумение от 12.05.2010г. „МТП“ ЕООД, представлявано от „С.Г.Груп“ ООД
от една страна, а от друга ответника е прието, че вземането на подления по договор за
потребителски кредит от 2008г. възлиза на 11443 лева, като бива уговорен погасителен
план, съобразно който длъжника следва да заплати първоначална погасителна вноска в
размер на 200 лева, както и 78 бр. равни ежемесечни вноски от по 200 лева, с падеж на
задължението 30.06.2010г. Крайният срок за изпълнение на задължението е уговорен на
30.12.2016г. Представен е погасителен план, от който се установява, че вземането за
главница възлиза на 11443,26 лева.
Прието по делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Р.С., в
което се посочва, че размера на задължението на ответника съобразно споразумение от
12.05.2010г. за главница възлиза на 10924,76 лева, която сума съставлява разликата между
първоначалния размер от 11443,26 лева и заплатеното от ответника в общ размер от 518,50
лева. Сумата от 518,50 лева съставлява погасяване на първите 5 погасителни вноски за
главница, за периода от 30.05.2010г. до 30.09.2010г. Заплатена е и сумата от 196,50 лева, от
която първите две погасителни вноски за лихва, за периода 30.05.2010г.-30.06.2010г., както
и частично трета погасителна вноска с падеж 30.07.2010г. в размер на 196,50 лева. Размера
на мораторната лихва за забава върху претендираната сума от 3826,42 лева за периода
14.05.2017г.-12.03.2020г. възлиза на 1099,02 лева.
4
Посочва се, че задължението за главница съобразно споразумението за периода
30.06.2015г.-30.11.2016г. възлиза в размер на 3320,52 лева, а мораторната лихва върху този
размер за периода 14.05.2017г.-12.03.2020г. възлиза на сумата от 953,73 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
В тежест на ищеца по предявеният иск е да установи, че между страните е валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, че заетата
сума е предадена на заемополучателя, че вземането по договора е придобито от ищеца по
силата на договор за цесия с първоначалният кредитор, както и че цесия е съобщена на
длъжника.
От анализа на представените по делото писмени доказателства съдът приема, че на
14.04.2008г. между ответника и „Алфа Банк“ АД е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който
кредиторът е предоставил на заемополучателя сумата от 10000 лева за срок от 96 месеца.
Вземането възникнало в полза на кредитора по посоченият договор за потребителски кредит
е придобито въз основа на договор за цесия от 25.03.2010г. от търговското дружество
„МТП“. Видно от Приложение №1 към договорът за цесия, вземането предмет на
прехвърлителната сделка възлиза на 11443,26 лева, от които 9812,98 лева главница и 1630,28
лева лихва. По делото е представено уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД от „Алфа Банк“ АД до
ответника във връзка с осъществената цесия. Процесното вземане е предмет на втора цесия
от 29.03.2010г., по силата на който договор за прехвърляне на задълженията „МТП“ от своя
страна прехвърля вземането си към ответника в размер на 11443,26 лева в полза на
ищцовото дружество „Д.К."АДСИЦ, с предходно наименование „А.К.“ АДСИЦ.
Представено по делото е уведомление от стария кредитор „МТП“ до ответника във връзка с
осъщественото прехвърляне на задълженията.
На първо време и с оглед възраженията на ответника следва да бъде даден отговор на
въпроса във връзка с направените от ответника възражения съобразно наличието на
материална легитимация на ответника, като носител на вземането срещу ответника, предвид
възраженията за липса на уведомяване на длъжника при осъществяване на цесията.
Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да осъществи
уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на задължението в полза на новия
кредитор, като това уведомление няма действие по отношение редовността на цесията, а
има за цел да сведе до знанието на длъжника на кого следва да продължи за заплаща
задължението си. Уведомяването за осъщественото прехвърляне на вземането може да бъде
осъществено и в хода на съдебното производство с получаване на препис от исковата молба
и придружаващите документи, като бъде прието, че надлежно на длъжника е съобщена
цесията, включително и в хипотезата, при която последния в съдебното производство се
представлява от назначен от съда особен представител. В настоящата хипотеза няма данни
да са съобщени уведомленията по чл. 99, ал.3 ЗЗД във връзка с двете поредни цесии от
5
25.03.2010г. и 29.03.2010г. на длъжника, но същите ведно със самите договори за
прехвърляне на вземанията са надлежно приложени като писмени доказателства към
исковата молба, които наред с останалите съдебни книжа са връчени на длъжника в хода на
съдебното производство чрез процесуалният му представител. При тези доводи съдът
намира, че възраженията на ответника в тази насока са неоснователни, като приема, че
надлежно ответникът е уведомен съобразно правилата на чл. 99, ал.3 ЗЗД за осъществените
прехвърляне на вземанията, първо от „Алфа Банк“ АД в полза на „МТП“, а след това от
„МТП“ на ищцовото дружество.
От доказателствата по делото се установява, че на 12.05.2010г. „С.Г.Груп“ ООД в
качеството му на упълномощен представител на „МТП“ е сключил споразумение с
ответника, по силата на което към момента на подписване на споразумението последния е
признал задължението си, което е породено от договор за потребителски кредит от 2008г. в
размер на 11443 лева. Включена в разпоредбата на т.3 от споразумението е изрична
уговорка, съобразно която е прието, че вземането по договора за потребителски кредит от
2008г. е обявено за предсрочно изискуемо поради неизпълнение на задълженията за
плащане от страна на кредитополучателя. Уговорено е разсрочено плащане на
задължението, като крайният срок за плащане на задължението е посочен 30.12.2016г.
Падежът за плащане на погасителната вноска, която са уговорили страните е на 30-то число
на съответния месец.
По отношение на така представеното и прието по делото споразумение от
12.05.2010г. ответникът излага възражение, като посочва, че той не е обвързван от клаузите
по същото. Съдът не споделя тази възражения, като посочва, че по силата на договор от
29.03.2010г. „МТП“ е възложило на „С.Г.Груп“ ООД да осъществява дейност по
установяване съществуването на задълженията на длъжниците, установяване на контакт с
последните във връзка с изпълнение на задълженията им и пр. От своя страна това
правомощие за „МТП“ произтича по силата на договор от 29.03.2010г., който е сключен с
„А.К. М.“ АД, което възлага на „МТП“ да осъществява дейност по повод установяване и
събиране на задълженията от длъжниците по повод придобити вземания срещу тях.
Правомощието на „А.К. М.“ АД по отношение на тази дейност произтичат от договор от
06.10.2006г., който е сключен с ответника „Д.К."АДСИЦ, с предходно наименование „А.К.“
АДСИЦ.
Процесното споразумение, с което е признато задължението по договора за кредит от
2008г. е сключено на 12.05.2010г., към този момент ответникът „Д.К."АДСИЦ, с предходно
наименование „А.К.“ АДСИЦ вече се легитимира като титуляр на вземането по договора за
банков кредит, което вземане е придобило по договор за цесия от 29.03.2010г. Ответникът
по силата на надлежно възникнало облигационно правоотношение от 06.10.2006г. с „А.К.
М.“ АД е възложил на последното дружество да упражнява дейност по управление на
придобитите от него вземания. „А.К. М.“ АД от своя страна е възложило тази дейност на
„МТП“ с договор от 29.03.2010г., а „МТП“ ЕООД на „С.Г.Груп“ ООД с договор също от
6
29.03.2010г.Споразумението което е подписано на 12.05.2010г. между ответника в
качеството му на длъжник по договор за кредит от 2008г. от една страна, а от друга „МТП“
ЕООД, чрез упълномощен представител „С.Г.Груп“ ООД, валидно обвързва както ответника
в качеството му длъжник, така и ищеца в качеството му на кредитор на вземането.
При поредица от договори за цесия небанковата финансова институция каквато е
ищцовото дружество е придобила вземане на банка в състояние, в което се е намирало то
към момента на прехвърлянето заедно с всички привилегии, обезпечения и следващите му
се принадлежности, вкл. и изтекли лихви по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Съдът вече в мотивите
си прие, че споразумението от 12.05.2010г. обвързва както ищеца в качеството му на нов
кредитор, така и ответника в качеството на длъжник. Изрично страните в т.3 от
споразумението се посочили, че вземането по договора за кредит №210-32/2008г. е обявено
от кредитора за предсрочно изискуемо поради допуснато неизпълнение на задълженията за
плащане от страна на кредитополучателя. При тези съображения съдът приема, че към
момента на осъществяване на първата цесия в полза на „МТП“ на 25.03.2010г. вземането е
съществувало в обем такъв какъвто е предмет на договора за прехвърляне на задълженията -
11443,26 лева, от които 9812,98 лева главница и 1630,28 лева лихва. В този обем е
придобито в последствие това вземане и от ищеца по силата на договора за цесия от
29.03.2010г.
С процесното споразумение страните извънсъдебно към 12.05.2010г. установяват
размера на задължението по договора за кредит №210-32/2008г. Признатото със
споразумението по размер вземане в полза на кредитора напълно кореспондира с вземането,
което ответникът е придобил по силата на договор за цесия от 29.03.2010г.Независимо от
това, че ответникът е капитализирал лихвата от 1630,28 лева, като я е прибавил към
главницата в размер на 9812,92 лева, съдът намира, че не се стига до изменение на характера
на задължението за длъжника. Към момента на възникване на вземането за ищеца, а и към
момента на сключване на споразумение от 12.05.2010г. той се явява задължена страна, както
за главница, така и за непогасената лихва, която е дължима по договор за потребителски
кредит №210-32/2008г. С това споразумение страните са преуговорили сроковете за
заплащане на задължението, като са достигнали до насрещно съгласие за заплащането им в
нови срокове. Самото споразумение следва да бъде разглеждано като извънсъдебна
спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, по силата на която ответникът в качеството му на
длъжник признава един неизгоден за себе си факт от правно значение, а именно размерът на
задължението си към кредитора в посочения в споразумението размер. В този смисъл имащо
характера на извънсъдебна спогодба се възприема същността на споразумението и от
съдебната практика в случая решение по в.т.дело № 121/2019г. на ВОС, постановено по
идентичен казус. Изложеното мотивира съда да приеме, че с процесното споразумение от
15.05.2010г. не се променя характера на задължението, а единствено се уговорят нов
погасителен период, в рамките на който длъжникът и ответник в производството по делото
следва да заплати задължението си към кредитора.
7
От заключението на в.л. С. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза,
което се кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено съдът приема, че общото
плащане, което е осъществено от страна на ответника за погасяване на задължението му
възлиза на 715 лева, от която сума 518,50 лева за главница и 196,50 лева за уговорена
възнаградителна лихва.
Макар и да не е предмет на производството по делото уговорената със
споразумението договорна лихва в размер на 10%, която се начислява върху призната сума
от 11443,26 лева, която включва главницата по договора за потребителски кредит и
уговорената лихва, уговорката в т.7.1 от споразумението, с която се уговаря възнаградителна
годишна лихва в размер на ОЛП плюс 10 пункта следва да бъде поставена за разглеждане
относно нейната действителност с оглед качеството на потребител на ответника по това
споразумение. Ответникът има качество на потребител по см. на §13, т.1 от ЗЗП, според
който "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност.
Съдът намира, че уговорка, при която се прибавя към размера на главницата при
просрочени задължения размер на редовната лихва, върху която обща сума се начислява
нова възнаградителна лихва по своята същност съставлява анатоцизъм, който е позволен
единствено при уговорка между търговци на осн. чл. 294, ал.1 ТЗ, в който смисъл решение
№ 66/29.07.2019г., постановено по т.дело № 1504/2018г. на ВКС, ІІ т.о. Процесия случай не
покрива допустимостта на института на анатоцизма доколкото не са налице условията за
приложението му, при което тази уговорка в процесното споразумение е нищожна, за която
нищожност съдът следва да следи служебно.
В.л. при изготвяне на заключението си посочи, че след сключване на споразумението
ответникът е заплатил общо сумата от 715 лева, с която общо платена сума следва да бъде
намалено задължението на страната предвид недействителността на уговорката за
възнаградителна лихва, по която се установи плащане в размер на 196,50 лева. При тези
установени факти следва да бъде прието, че от общия размер на задължението 11443 лева
ответникът е заплатил сумата от 715 лева, при което общия размер на остатъчното
задължение възлиза на 10728 лева.
По отношение на възражението за погасяване по давност на вноските от месец март
2015г. до месец май 2015г.:
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Задължението поето от ответника е да внася анюитетните вноски за погасяване на
задълженията по договора за кредит и следователно давността тече отделно за
всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на
финансовата институция. Целта на института на погасителната давност е да се отрече
8
правото на принудително изпълнение на кредитор, който в определен в закона период от
време е пропуснал да извърши активни действия за събиране на вземането си. След като
кредиторът е имал възможност да предяви вземанията си веднага след настъпване падежа на
съответната вноски и същият е бездействал в срока по чл. 110 от ЗЗД, вземанията му по
вноските с настъпил падеж повече от 5 години преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение следва да се считат за покрити с давност. /Решение по гр.д. №
6629/2013г. ВКС, IV ГО, решение по т.д. № 1153/2014г. на ВКС, II ТО; решение
№83/26.05.2017г. по търг. дело №50394/2016 ГК; решение №161/08.02.2016г. по търг. дело
№1153/2014, 2 -ро ТК; Решение по възз.т.д № 1457/2018 г. по описа на ВОС/.
По отношение на възнаградителната лихва приложение следва да намери също
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, защото по естеството си възнаградителната лихва
представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му
парични средства, респ. тя се плаща независимо от неизпълнението на главното задължение
и се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. И факта, че погасяването
на възнаградителната лихва е уговорено да става на определени вноски по приет от страните
погасителен план, не му придава характер на периодично вземане по смисъла на чл. 111,
б.“В“ ЗЗД, за да се приеме, че следва да е приложима кратката тригодишна давност/ така
Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011г., IV ГО, ГК/.
По отношение на давността в гражданското право при пряко приложение на
диспозитивното начало, съдът следва да се произнесе само тогава и ако бъде сезиран от
страната, която се позовава на нея, както и в обема посочен в отговора на исковата молба. В
случая ответникът е сезирала съда, като е релевира възражение за погасяване по давност на
дължимите погасителни вноски за месец март 2015г., април 2015г. и месец май 2015г. В
споразумението от 12.05.2010г. това са вноски с поредност №59, №60 и №61. Падежа на
погасителна вноска №59 е на 30.03.2015г., на № 60 на 30.04.2015г. и на № 61 на 30.05.2015г.
Производството по настоящото дело е по реда на чл.422 ГПК, поради което следва да бъде
прието, че съдът е сезиран по отношение на спора считано от момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Заявление от
кредитора по реда на чл.410 ГПК е депозирано първоначално (преди изпращането му по
подсъдност на ВРС) в СРС на 15.05.2020г., поради което всички задължения, които са
настъпили преди 15.05.2015г. се явяват погасени по давност.Със споразумение от
12.05.2010г. е уговорен падеж на задължението на всяка една погасителна вноска на 30-то
число на съответния месец, по този приет ред е изготвен и погасителния план. Месечна
вноска №59 и №60 са с уговорен падеж на задължението съответно на 30.03.2015г. и
30.04.2015г., съответно в размер на 167,20 лева и 168,63 лева. Месечната погасителна
вноска №61 е с уговорен падеж 30.05.2015г., поради което по отношение на същата не са
изминали повече от 5 години считано от възникване задължението за плащане на същата до
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда (15.05.2020г.). При
тези съображения възражението за погасяване по давност е частично основателно за сумата
от общо 335,83 лева, за погасителните вноски по споразумение за периода 30.03.2015г. и
9
30.04.2015г.
Доколкото съдът установи плащане на част от задължението в размер на 715 лева и
погасяване по давност на част от задължението в размер на 335,83 лева, то общия размер на
задължението на ответника възлиза на 10392,17 лева (11443 – 1050,83).
Съдът е сезиран с частичен иск в размер на 3826,42 лева, които представляват 21
бр.погасителни вноски за периода 30.03.2015г.-30.11.2016г. за този период съдът установи,
че за погасени по давност вноските за периода 30.03.2015г. – 30.04.2015г., поради което
дължими се явяват тези за периода 30.05.2015г. – 30.11.2016г. в общ размер на задължението
от 3490,59 лева, за който размер предявеният частичен иск, като част от общия размер на
задължението от 10392,17 лева следва да бъде уважен, като за разликата над уважения
размер от 3490,59 лева до пълно предявения размер от 3826,42 лева, като и за периода
30.03.2015г. до 30.04.2015г. предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Върху уважената
главница следва да бъде присъдена и лихва за забава считано от депозиране на заявлението в
съда до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на мораторната лихва:
С оглед частично уважаване на главния предявен иск, то следва да бъде уважен
акцесорния такъв за сумата от 1002,58 лева (изчислен от съда служебно с помощта на
програмен продукт „Апис – Финанси“) представляващ лихва за забава върху уважения
размер на главницата от 3490,59 лева за периода 14.05.2017г. – 12.03.2020г., като за
разликата над уважения размер от 1002,58 лева до пълно предявения размер от 1099,02 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски съразмерно уважената част на предявения иск. За основа за определяне
на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство съдът приема
определения минимален размер в чл.25, ал.1 НЗПП от 100 лева за исковото производство и
50 лева за заповедното производство, на осн. чл. 26, ал.1 НЗПП. При така приетото в полза
на ищеца за проведено исково производство в полза на ищеца са дължат разноски в размер
на 296,06 лева, а за заповедното в размер на 135,47 лева, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
В полза на ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на
предявения иск. При определяне на възнаграждението съдът следва да разгледа и
релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, което е направено от ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Материалният
интерес по делото възлиза на 4925,44 лева, при което минималното възнаграждение за
процесуално представителство съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. възлиза на 574,78 лева. Този размер следва да бъде приет за основа при
определяне възнаграждението за процесуално представителство по делото. Производството
10
по делото приключи в две съдебни заседания, същото не е със значителна правна и
фактическа трудност, което да обуславя определяне на по-висок размер на дължимото
възнаграждение за процесуално представителство. При тези съображения и с оглед изхода
на спора съразмерно отхвърлената част от предявените искове на ответника се дължат
разноски в размер на 60,97 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЯС. Н. ХР., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „М.“, бл. 125, вх. 2, ет. 6, ап. 42 ДЪЛЖИ на „Д.К.“
АДСИЦ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х.К.“ № 43
сумата от 3490,59 (три хиляди четиристотин и деветдесет лева и 59 ст.) лева,
главница формирана от неплатени вноски за периода от 30.05.2015г. – 30.11.2016г ., по
договор за потребителски кредит – ваканция № 210-32/2008г.,представляваща част от
паричното вземане в общ размер на задължението от 10392,17 лв., цедирано от „МТП“
ЕООД /цедент/ на „Д.К.“ АДСИЦ с предходно наименование „А.К.“ АДСИЦ /цесионер/,
съгласно договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010г. и Приложение № 1 към него,
което задължение е признато от ЯС. Н. ХР. със споразумение от 12.05.2010г., сключено от
името на „МТП“ ЕООД чрез упълномощен представител „С.Г.Груп“ ООД, но за сметка на
цесионера „Д.К.“ АДСИЦ с предходно наименование „А.К.“ АДСИЦ, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
15.05.2020г., до окончателно изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск В
ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 3490,59 лева до пълно предявеният размер от
3826,42 лева, както и за периода 30.03.2015г. до 30.04.2015г ., както и сумата от 1002,58
(хиляда и два лева и 58 ст.) лева - лихва за забава върху уважения размер на главницата от
3490,59 лева за периода 14.05.2017г. – 12.03.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск В
ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 1002,58 лева до пълно предявения размер от
1099,02 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
2530/11.06.2020 г., постановена по гр. дело № 6071/2020 г. на ВРС, на осн. чл. осн.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА ЯС. Н. ХР., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „М.“, бл. 125, вх. 2, ет. 6, ап.
42 ДА ЗАПЛАТИ на „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Х.К.“ № 43 сумата от 296,06 (двеста деветдесет и шест лева и 6 ст.) лева
разноски в исковото производство, както и сумата от 135,47 (сто тридесет и пет лева и 47
ст.) лева – разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Х.К.“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на ЯС. Н. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„М.“, бл. 125, вх. 2, ет. 6, ап. 42 сумата от 60,97 (шейсет лева и 97 ст.) лева съдебно –
11
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12