№ 305
гр. С., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500473 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и сл.,
вр. чл. 310 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
806/18.10.2022г. по гр.д. № 3574/22 г. на СлРС, с което е изменена опредЕ.та
с Решение № 45 от 16.01.2019 г., постановено по гр. дело № 6265/2018 г. по
описа на СлРС месечна издръжка, която С. Г. С. с ЕГН ********** от гр. С.,
бул. „Х.Д. **, се е задължил да заплаща на М. С. Д. с ЕГН ********** от гр.
С., ул. „А., като майка и законен представител на малолетното дете С. С.
Г., роден на 21.09.2017 г. с ЕГН **********, като е увеличена от 170 лева на
300 лева месечно, считано от 15.08.2022 г. до настъпване на законни
причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка закъснява вноска., като искът е отхвърлен до пълния му размер,
като неоснователен и недоказан, а производството по предявения иск с пр.
осн. чл. 149 от СК е прекратено като недопустимо и на страните са
присъдени съразмерно разноските, этветникът е осъден да заплати и д.т.
от 187, 20 лв.
Това решение е обжалвано от ищцата в първоинстанционното
1
производство.
Въззивницата атакува цитираното решение частично, само в
отхвърлителната част по отношение на иска по чл. 150 от СК, като
твърди, че в нея то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита,
че неправилно първостепенният съд е приел, че месечният доход на
ответника е от 350 лв., заявява, че в хода на производството се е
установило, че той работи в София и С. на частно и си докарва още около
500 лв. месечно. Освен това е доказано безспорно, че детето С. страда от
хронично заболяване, на моменти – животозастрашаващо, нуждите му са
се увеличили и не само с оглед здравословното му съС.ие, а и с оглед
увеличаването на всички цени за услуги, стоки и битово потребление.
Въззивницата счита, че искът й е изцяло основателен, а районният съд
неправилно е приел, че общата необходима издръжка за детето е 500 лв. и
тя следва да се поеме от двамата родители.
С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени в обжалваната
отхвърлителна част решението на СлРС и вместо това постанови ново, с
което уважи изцяло иска до претендирания размер от 500 лв. Неправилно е
решението и в частта за разноските, тъй като искът й е основателен и не
дължи разноски на ответника.
Заявява, че не обжалва решението в прекратителната му част
относно иска по чл. 149 от СК.
Няма заявена претенция за разноски за тази инстанция.
Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор в който заявява, че атакуваната част от решението на РС е
правилна и законосъобразна и иска тя да бъде потвърдена, а жалбата –
оставена без уважение. Въззиваемият развива подробни доводи относно
възможността си да дава по-голяма от присъдената издръжка, счита, че
тя следва да е съобразена и с неговите възможности и основни
потребности. Също така сам е започнал д аплаща вместо присъдениете 170
лв., по 200 лв. за детето си. Съгласно ППВС 5/81г. получаваната от
родителя помощ следва да се включи в доходите на родителя, който
отглежда детето. Заявява, че първоинстанционният съд е обсъдил правилно
2
събраните доказателства, привел ги е към съответните правни норми и е
стигнал до законосъобразни правни изводи.
Поради всичко това въззиваемият иска атакуваната част на
обжалваното решение да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, а въззивната жалба против нея да бъде оставена без
уважение.
Претендира разноски за тази инстанция.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивника, редовно призован чрез неговата майка и законен
представител, не се явява процесуалният представител по пълномощие по
чл. 32 т. 1 от ГПК, за него се явява майка му като негов процесуален
представител по закон и поддържа въззивната жалба и моли съда да я
уважи, оспорва отговора. Представя нови писмени доказателствени
средства, които съдът приема при условията на чл. 266 ал. 2 от ГПК. Иска
да се отмени в отхвърлителната част атакуваното решение и вместо него
да се постанови ново, с което искът бъде уважен в пълен размер.
Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на въззивната жалба,
моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно. Развива доводи в защита по същество. Няма
доказателствени искания, не с епротивопоставя на приемането на
представените от въззивната страна документи. Претендира разноски,
представя пълномощно и договор за правна помощ и съдействие за тази
инстанция и списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, подадена в законовия срок
от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
3
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателствени средства, намира, че атакуваната част на
обжалвания акт е и правилна.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, също
така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
За уважаване по принцип на иск по чл. 150 от СК следва да са
едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени
нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я
дава лице. Тъй като задължението за издръжка на малолетно дете е
безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с
имуществото си, съдът следва да констатира и прецени само
правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на
нуждите на едно 5 годишно дете, настъпили в рамките на 3-годишния
период от предходното определяне на издръжката. Основните нужди,
които съдът следва да обезпечи като минимум, се свеждат до базовите
потребности за живот – храна, облекло, елементарно домакинство и
играчки, евентуално – разходи за детско заведение. В случая следва да се
вземат предвид и потребностите, произтичащи от ниската възраст на
детето и бързото му израстване, както и факта, че здравословното му
съС.ие е специфично – детето има астма с преобладаващ алергичен
компонент, по рецептурна книжка му се изписват необходимите лекарства.
Установеният в тази инстанция нов факт, че 5 годишното дете посещава
уроци по английски език в училище „Европа“ въззивният съд не счита, че
обективира специални негови нужди или е свързано с особени дарби и
4
способности, които да налагат увеличаване на разходите за издръжка.
Безспорно икономическите процеси в страната се отразяват в
поскъпване на стоките и услугите, като това обстоятелство влияе както
на нуждите на детето, така и на възможностите на родителите. Също
така следва да се съобрази и това, че родителят, при когото детето ще
живее, освен в пари, ще участва в издръжката му и в натура, и като полага
лични и непосредствени, ежедневни грижи за неговото отглеждане и
възпитание, както и че получава месечни помощи въз основа на решение на
ТЕЛК до м. ноември.
Майката не е доказала доход от трудово правоотношение, макар че от
свидетелските показания на нейните баща и партньор, да става ясно, че тя
работи във фирмата на баща си. Ответникът е доказал среден месечен
доход от трудови правоотношения за последните 6 м. в размер на около 370
лв. Установено е, че през лятото на 2022г. по сметка е получил сума от 4
500 лв. капаро за ремонт на покрив и 584, 55 лв. от продажба на валута,
както и че получава спорадични доходи извън трудово правоотношение от
работа по граждански договори, но конкретен размер не може да се
установи категорично. Съдът приема за доказано твърдението на
въззиваемия, че живее под наем в гр. София, но счита, че липсват надлежни
доказателства относно размера и плащането на наемната цена.
И двамата родители на малолетното дете С. нямат задължения към
други низходящи или лица с право на издръжка, липсват и други,
утежняващи материалното им съС.ие факти - като заболяване,
неработоспособност или намалена такава.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, както и законоустановения
минимум на издръжката, въззивният съд счита, че минимално
достатъчният размер за месечната издръжка за детето С., р. 21.09.2017г.,
е в размер на 500 лв., от които следва да се възложат 300 лв. на бащата и
останалите 200 лв. - на майката.
Тук следва да се отбележи, че родителят, дължащ издръжка, може да
дава по свое усмотрение допълнителни средства на детето, да поема негови
разходи или да му купува вещи, да осигурява почивка и развлечение, но това
не се отразява на задължението за издръжка и разходите не се приспадат
от нея, тъй като е морален акт на добра воля – съдът нито може да го
5
задължи, нито да му забрани да полага повече грижи или да дава повече
средства за детето си от базовия минимум, който е постановен с
решението.
Така искът по чл. 150 от СК се явява основателен до размер от 300 лв.,
като опредЕ.та издръжка от 170 лв. месечно следва да се увеличи до този
размерсчитано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване
на правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
Въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част,
включително и по отношение на присъдените разноски и такси.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивната страна, която следва да
понесе своите и заплати тези на въззиваемата в размер на 500 лв.
адвокатско възнаграждение, представляващо минималният размер по
Наредба №1/2004г. в приложимата редакция, с оглед момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 806/18.10.2022г. по
гр.д. № 3574/22 г. на СлРС в обжалваните части.
ОСЪЖДА С. С. Г. чрез неговата майка и законен представител М. С. Д.
да заплати на С. Г. С. направените разноски по делото за въззивното
производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7