Решение по дело №7886/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3600
Дата: 25 юли 2023 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20231110207886
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3600
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110207886 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с Изходящ
№ СОА23-РД11-358 регистриран на 05.04.2023г. на Заместник-Кмет на
Столична община, упълномощен със Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г. на
Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.22,
ал.5 от ЗМСМА е наложено на В. П. Р., ЕГН: ********** административно
наказание „парична глоба“ в размер на 200.00 лева за административно
нарушение по чл.14, т.1 вр. чл.36, ал.2 и ал.12 от Наредба за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.
В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения
против издаденото НП. Твърди се, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални
нарушения. Релевират се доводи за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично.
Представлява се от защитник, които инвокира допълнителни съображения в
подкрепа на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
1
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 05.05.2023г. в законоустановеният
14-дневен преклузивен срок до 05.05.2023г. (присъствен работен ден, без
отчитане на 01.05.2023г. – понеделник като официален празник в страната) на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, връчено на 20.04.2023г. с обратна разписка на
„Български пощи“ ЕАД, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен районен съд (въззивна инстанция) на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
За дружеството „С. К.“ ООД, ЕИК: ********* бил вписан на 24.10.2022г.
в ТРРЮЛНЦ управителят В. П. Р.. Посоченото ЮЛ стопанисвало търговски
обект – заведение бар „М.“, находящо се в гр.С., ул. „Ц. И. Ш.“ № ****. На
03.11.2023г. след 22:00 часа била извършена проверка на заведението от
свидетелите П. Р. И. и П. Т. Т. – полицейски инспектори от 01 РУ-СДВР. В
хода на проверката свидетелите И. и Т. поискали от управителя Р. заявление
за работно време. Управителят Р. посочил на свидетелите И. и Т., че не може
да представи такова, тъй като вървяла процедура за издаването му.
Жалбоподателят Р. след това подал заявление до Кмета на Район „Средец“ с
вх. № РД 26 1643 от 16.11.2022г. за определяне на работното време на
търговския обект – заведение бар „М.“, находящо се в гр.С., ул. „Ц. И. Ш.“ №
**** от 10:00 часа до 02:00 часа. Това заявление било подписано от самия
управител на името на дружеството „С. К.“ ООД.
Въз основа на АУАН № I-189 Серия АД с бл.№ 354284 от 03.11.2022г.
било издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) Изходящ №
СОА23-РД11-358 регистриран на 05.04.2023г. на Заместник-Кмет на
Столична община, упълномощен със Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г. на
Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.22,
ал.5 от ЗМСМА е наложено на В. П. Р., ЕГН: ********** административно
наказание „парична глоба“ в размер на 200.00 лева за административно
нарушение по чл.14, т.1 вр. чл.36, ал.2 и ал.12 от Наредба за реда и условията
за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.
В АУАН № I-189 Серия АД с бл.№ 354284 от 03.11.2022г. била
отразена дата на административното нарушение – 03.11.2022г., около 23:55
часа.
В НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) Изходящ № СОА23-
РД11-358 регистриран на 05.04.2023г. на Заместник-Кмет на Столична
община била отразена дата на нарушението – 04.02.2023г., около 22:20 часа.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
2
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН и въз основа на показанията на
свидетелите П. Р. И. и П. Т. Т. – полицейски инспектори от 01 РУ-СДВР ,
въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира
изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената
фактическа обстановка. Предвид липсата на противоречия във всички
писмени доказателства и събраните гласни доказателствени средства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
1.). Решаващата инстанция на съда приема, че в съставения АУАН № I-
189 Серия АД с бл.№ 354284 от 03.11.2022г. и издаденото Наказателно
постановление (НП) Изходящ № СОА23-РД11-358 регистриран на
05.04.2023г. на Заместник-Кмет на Столична община, е налице съществено
процесуално нарушение от абсолютен характер, което накърнява правото
на защита на жалбоподателя В. П. Р. да разбере кога точно е извършил
твърдяното административно нарушение, за което е административно-
наказателно преследван. Този момент е от значение и за преценката за
определянето на началото на действието на преклузивните срокове по
смисъла на чл.34 от ЗАНН и на срока за издаване на НП, който е 6 (шест)
месечен. Налице е съществено нарушаване на правилата на чл.42, ал.1, т.3
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на точната дата на твърдяното
като извършено административно нарушение. Възниква въпросът кога е
осъществено административното нарушение – на 03.11.2022г., около 23:55
часа, както е записано в АУАН, или на 04.02.2023г., около 22:20 часа , както
е отразено в НП? Само на това процесуално основание НП следва да се
отмени изцяло, без да се разглежда по същество.
2.). Настоящият съдебен състав приема, че неправилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя В. П. Р..
Същият е законен представител (управител) на дружеството „С. К.“ ООД,
ЕИК: ******** от 24.10.2022г., съгласно данните, отразени в ТРРЮЛНЦ - по
аргумент от разпоредбата на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят Р.
има само търговско качество – управител на ЮЛ (законен представител). Той
не е физическо лице, което да стопанисва самостоятелно търговския обект –
заведение бар „М.“, находящо се в гр.С., ул. „Ц. И. Ш.“ № ****. От тук,
неправилно е била ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност в лично качество, както и/или в търговско качество на законен
представител (управител) на ЮЛ „С.К.“ ООД. Жалбоподателят Р. не е и ЕТ, а
още повече – ЮЛ. Въззиваемата страна не ангажира доказателства
търговският обект да се е стопанисвал от ФЛ Р. в лично качество или отново
от него самия като ЕТ. Неправилно е да се ангажира неговата
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя Р. като законен
представител (управител) на дружеството „С. К.“ ООД, доколкото липсва
изрична правна разпоредба в Наредба за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община в тази насока, както е
регламентирано по ЗДвП. Законният представител (управителят) на ЮЛ не е
3
самостоятелен правен субект, за да се приеме, че може да носи лична
административно-наказателна отговорност по реда Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община. Субекти на правото са само физическите лица, юридическите лица и
Държавата чрез държавните й органи. Законните представители на тези
дадености не са самостоятелни субекти на правото. Поне такава е идеята и
същността на института на представителството в гражданското и търговското
право. В случая, административно-наказателната отговорност на субекта,
стопанисващ търговския обект – заведение бар „М.“, находящо се в гр.С., ул.
„Ц. И. Ш.“ № *** е следвало да се ангажира спрямо дружеството „С. К.“
ООД, ЕИК: ***********, а не спрямо жалбоподателя Р. в качеството му ФЛ
и/или като законен представител (управител) на същото ЮЛ.
3.). Допуснато е нарушение на материалния закон по чл.36, ал.2 и ал.12
вр. чл.14, т.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община.
Съгласно чл.36, ал.2 от Наредба за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община за нарушения на
разпоредбите на чл. 5, ал. 5, чл. 14, чл. 26, чл. 32, ал. 2 и ал. 3, чл. 33д, чл. 33л
и чл. 33р на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция в размер от 100.00 лева до
1 000.00 лева.
В разпоредбата на чл.36, ал.12 от същия подзаконов нормативен акт се
регламентира, че при повторно нарушение по тази глава, виновните лица се
наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с
имуществена санкция в двоен размер.
В чл.36, ал.2 и ал.12 от Наредбата не се регламентира какъв е размера на
глобата, която може да се наложи на физическо лице. На тези разпоредби се е
позовал административно-наказващия орган. Административно-наказателна
отговорност не може да се обоснова с разширително тълкуване („interpretio
extensiva”) или с предположения. Административно-наказателната норма се
тълкува стриктно “strictu sensu” и в рамките на съдържанието на
административно-наказателния закон по повод на посочените в хипотезата,
диспозицията и санкцията юридически факти. Разпоредбите на чл.36, ал.2 и
ал.12 от Наредбата дефинират единствено размера на имуществената санкция
само спрямо ЕТ и ЮЛ. Жалбоподателят Р. не е нито ЕТ, нито ЮЛ. Спрямо
него административно-наказващият орган е определил и наложил реално
административно наказание, съответстващо по съдържание на
административното наказание „имуществена санкция“ в размер на 100.00
лева. Възведеното в НП твърдение, че административното нарушение е
повторно реализирано, не е доказано от административно-наказващия орган.
Същият с оглед тежестта на доказване „onus probandi” в производството не
представя доказателства кога жалбоподателя Р. е бил наказван в по-ранен
момент с друго НП за същия вид административно нарушение, още повече,
че същият е бил вписан като управител на дружеството „С. К.“ ООД, ЕИК:
********* на 24.10.2022г. (близо седмица преди датата на проверката от
4
03.11.2022г.), съгласно данните, отразени в ТРРЮЛНЦ. Повторността следва
да е налична към датата на проверката 03.11.2022г. Същата е недопустимо да
се обосновава със задна (последваща) дата. Противното би довело до
съществено нарушения на принципите на административното наказване по
ЗАНН.
4.). Съгласно представеното по делото влязло в сила Решение №
547/29.01.2019 г. на АССГ по адм.д. № 10483/2018г., потвърдено с Решение
№ 17078/12.12.2019г. на ВАС по адм.д.№ 4455/2019г. спрямо дружеството
„С.К.“ ООД е бил отменен срокът на действащото до 12.12.2018 г. по силата
на подаденото заявление работно време за търговския обект заведение бар
„М.“, находящо се в гр.С., ул. „Ц.И. Ш.“ № ****. Т.е. в информационните
масиви на Столична община е имало подадено заявление по чл.14, т.1 от
Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община. То е било безсрочно към 03.11.2022г. и не
се е изисквало да бъде подавано ново такова. Т.е. липсва извършено
административно нарушение по чл.14, т.1 вр. чл.36, ал.2 и ал.12 от Наредба за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община.
По тези съображения издаденото НП следва да се отмени изцяло като
неправилнои незаконосъобразно.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора предвид проведените по делото
интензивни съдебни заседания съгласно договор за правна помощ в размер на
100.00 лева. Според посочената процесуална норма – когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съдът следва да се произнесе и по сторените в производство разноски от
бюджета на съдебната власт в размер на 140.00 лева за свидетел.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с Изходящ № СОА23-РД11-
5
358 регистриран на 05.04.2023г. на Заместник-Кмет на Столична община,
упълномощен със Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г. на Кмета на Столична
община, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.22, ал.5 от ЗМСМА е
наложено на В. П. Р., ЕГН: ********** административно наказание
„парична глоба“ в размер на 200.00 лева за административно нарушение по
чл.14, т.1 вр. чл.36, ал.2 и ал.12 от Наредба за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община.

ОСЪЖДА въззиваемата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА чрез законния
й представител с адрес гр.София, ул. „Московска“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на
въззивника В. П. Р., ЕГН: ********** на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр.
с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 100.00 лева за дължимо адвокатско
възнаграждение за представителство в настоящото производство.

ОСЪЖДА въззиваемата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА чрез законния
й представител с адрес гр.София, ул. „Московска“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Софийски районен съд по бюджетната сметка на Висш съдебен съвет
на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.144 вр. чл.143 от АПК вр. чл.77
ГПК сумата от 140.00 лева, за сторените в производството разноски за
изпълнена експертиза.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6