РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2319
14.12.2020 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХV
състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен съдия: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
При секретаря
Станка Журналова
Като разгледа докладваното АД № 2082 по описа за 2020
г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 220 от
Закона за митниците, вр. с чл. 44 от Регламент на
Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия
кодекс на Съюза (Регламент 952/2013).
Образувано по жалба от „Аудакс
Корп“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Удроу Уилсън“ № 12, представлявано
от управителя Д.Б. срещу Решение № 32-218450/28.07.2020г. на Директор на ТД
„Дунавска“ при Агенция „Митници“ в частта, в която е отказано възстановяването
на лихви, заявени с Искане за възстановяване на суми вх. № 32-193852 от
07.07.2020г.
В жалбата са изложени съображения за материална
незаконосъобразност на оспорения акт с твърдения, че неправилно е приложена
нормата на чл. 116 §6 предл.1 от Регламент (ЕС) 952/2013, вместо чл. 129, ал.6
от ДОПК, съгласно която недължимо внесените или събрани суми се връщат със
законна лихва. Иска се отмяна на
Решението на Директора на ТД „Дунавска“ в обжалваната част и се претендират
направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор на ТД „Дунавска“ при
Агенция „Митници“, чрез процесуалния представител юрисконсулт Я., в писмен
отговор и представена писмена защита, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли за отхвърлянето й с доводи, че няма законова разпоредба,
съгласно която се дължат лихви върху недължимо платени суми.
Съдът, след преценка на събраните в производството
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството е образувано по искане с вх. №
32-193852 от 07.07.2020г. от дружеството-жалбоподател за възстановяване на суми
както и за изплащане на лихви, считано от 13.05.2019 г. до датата на
възстановяване по сметка на дружеството, по Решение № 32-125989 от
25.04.2019г. на Директора на
Териториална дирекция (ТД) „Дунавска“, потвърдено с решение № РД-669/32-197068
от 05.07.2019 г. на Директор на Агенция Митници.
От данните по преписката се установява, че Решение №
РД-669/32-197068 от 05.07.2019 г. на Директор на Агенция Митници е обжалвано по
съдебен ред, като с Решение по адм. дело 2238/2019г.
на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на „Аудакс
корп“ ЕООД, против Решение №32-125989/25.04.2019г. на
Директор на Териториална дирекция „Дунавска“, потвърдено с Решение №
РД-669/32-197068/05.07.2019г. на Директор на Агенция „Митници“, с което е
определено ново тарифно класиране на декларираните стоки, както следва: промяна
на съответната кл.33 ”Тарифен код”, трето подразделение, което да се впише
„А999“; промяна на кл.34 „Държава на произход“ да се чете „Китай“ както и е
определено като краен резултат да се доплати по същото общо сумата 29 457,32
лева, от които 24 547.76 лв. мито и 4 909,56 лева данък добавена стойност.
Решението на Административен съд Пловдив е отменено с
Решение № 7508 от 16.06.2020 г. по адм. дело №3259 по описа на ВАС за 2020 г.
В резултат на постъпилото искане от дружеството за
възстановяване на суми от 07.07.2020 г. е постановено оспореното Решение №
32-218450/28.07.2020г. на Директор на ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“, с
което е възстановено антидъмпингово мито в размер на
24547,76 лв. и е отказано възстановяване на лихви, заявени с искане за
възстановяване на суми с вх. № 32-193852 от 07.07.2020 г., считано от
13.05.2019 г. до датата на възстановяване по сметка на дружеството.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна
между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни
изводи.
При така установената фактология съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява като неоснователна.
Спорът между страните е относно дължимостта
на законна лихва за забава върху сумата от 24 547,76 лв. мито и 4909,56
лв. ДДС лв., считано от 13.05.2019 г. до датата на възстановяване на сумата.
Лихвата по правило е обезщетение за забавено плащане.
Процедурата по възстановяване на митни сборове е
регламентирана в глава 28 от Закона за митниците - чл. 214 - чл. 219а.
Разпоредбата на чл. 219а от ЗМ урежда въпроса за дължимост на лихвите върху недължими митни сборове, поради
което във всички случаи, в това число и при незаконосъобразно определени с
митнически акт задължения, редът за възстановяване е по чл. 214 от ЗМ. Нормите
на чл. 214 - 219а от ЗМ обаче са отменени с ДВ бр. 58 от 26.07.2016 г. в сила
от 29.07.2016г.
Безспорно съобразно цитираната разпоредба на чл. 219а
изр. второ от ЗМ в сила до 29.07.2016 г., "в случаите, когато митните сборове
са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо
платените суми се връщат със законната лихва", но след отмяната й
националната правна уредба не предвижда изплащане на лихва в хипотезата на
заплатени митни сборове в изпълнение на акт на митнически орган, признат за
незаконосъобразен, т.е. недължимо платените суми не следва да се връщат със
законната лихва.
Според чл. 241, второ тире от Регламент (ЕИО)
2913/1992 г. на Съвета от 12 октомври 1992 г., относно създаване на Митническия
кодекс на Общността при възстановяване на митни сборове лихва се изплаща в
случай, че "националните разпоредби предвиждат това", като тези лихви
се изчисляват по начин, равен на този, който би бил начислен за тази цел на
националния паричен или финансов пазар. В този смисъл е и нормата на отменения
чл. 219а, предл. второ от ЗМ. Тук следва да се посочи
обаче, че и регламент № 2913/1992 г. на Съвета е отменен с чл. 286 § 2 от
регламент № (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9.10.2013
г., считано от датата посочена в чл. 288 § 2 от този регламент, а именно от
01.05.2016 г., т. е. към момента на подаване на заявлението за възстановяване
на лихви-07.07.2020, както и към момента на постановяване на решението на Директор
на ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“- 28.07.2020 г., и регламент № 2913/1992 г. и чл. 241 от
този регламент са отменени. Т. е. както по националната уредба, така и по
посочения регламент от 1992 г. не е налице основание за възстановяване на лихви
за забава, тъй като не предвиждат изплащане на лихва в хипотезата на заплатени
митни сборове в изпълнение на акт на митнически орган, признат за незаконосъобразен,
т. е. не е налице правна уредба, която да регламентира недължимо платените суми
да се връщат със законната лихва.
Следва да се съобрази чл. 288 от ДФЕС, съгласно който
Регламентът е акт с общо приложение, задължителен в своята цялост и се прилага
във всички държави-членки.
Към момента на подаване на заявлението действащата
правна уредба на тази хипотеза е в чл. 116 § 6 от Регламент № 952/2013 г. от
09.10.2013 г. Според тази разпоредба обаче "Възстановяването не е
основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Въпреки това,
лихва се изплаща, когато решението за възстановяване не е изпълнено в срок от
три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако
неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите
органи". Видно е че съобразно
новата общностна уредба възстановяването на
митнически сборове не е основание за изплащане на лихви от митническите органи.
В разпоредбата е предвидена една хипотеза, при която лихви се дължат, а именно
когато решението за възстановяване на митните сборове не е изпълнено в
тримесечен срок от датата, на която е взето. В конкретния случай обаче и тази
хипотеза не е налице.
Следва да се отбележи, че позоваването от
жалбоподателя на разпоредбата на чл. 129 от ДОПК е неоснователно, поради това,
че този кодекс е с предмет обхват задължения за данъци, осигурителни вноски и
събиране на публични вземания, възложени на органите по приходите и публичните
изпълнители (по арг. на чл. 1 от ДОПК). Разглежданите митнически сборове не
попадат в кръга на изброените. По отношение на тях е налице специална уредба,
регламентираща дейности, свързани с въвеждането или извеждането на стоки и
други-изброени в чл. 1 от ЗМ на или от митническата територия на Европейския
Съюз. (Решение № 13951/17.11.2017 г. по адм. д. № 7185/2017 г.; Решение № 1767 от 8.02.2018 г. по
адм. д. № 8093/2017 г. на ВАС).
От гореизложеното следва, че при възстановяване на
недължимо платената сума не се следва заплащането и на лихва за забава, въпреки
че още към датата на плащане на сумите, същите се явяват заплатени без
наличието на фактическо и правно основание за това.
Следователно оспореното решение на ТД „Дунавска“ при
Агенция „Митници“ се явяват законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Аудакс
Корп“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Удроу Уилсън“ № 12, срещу Решение №
32-218450/28.07.2020г. на Директор на ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“ в
частта, в която е отказано възстановяването на лихви, заявени с Искане за
възстановяване на суми вх. № 32-193852 от 07.07.2020г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: