Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в закрито съдебно заседание
на десети юни 2021г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на
секретаря Румела Михайлова
и прокурора
Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 1005/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 ал.2 изр.трето и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.Ч.Г., ЕГН **********,
от гр.Варна, против Решение № 260426/23.03.2021г. на ВРС, постановено по НАХД №
290/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП №
20-0819-004877/15.12.2020г. на Началника на група в
Сектор ПП при ОД на МВР - Варна, с което: 1.За нарушаване разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и
на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв.; и 2.За нарушаване разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от един месец.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния
закон. Конкретно сочи, че съдът не е изяснил в цялост фактическата обстановка и
не е изложил мотиви относно релевантни за спора факти. Оспорва изводите на ВРС
за липса на допуснати при съставяне на АУАН и НП съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Счита, че тези актове не отразяват
правилно обстоятелствата по нарушението, предвид издаването им без да е
извършен оглед и проверка на местопроизшествието и без да са описани и
съобразени всички обстоятелства по случая. Твърди, че в НП е налице
несъответствие между словесното описание на нарушението и посочената в същото
като нарушена норма на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП. Заявява, че не е извършил
вмененото деяние, нито от субективна, нито от обективна страна.
На
изложените основания моли да се отмени въззивното решение и да се постанови
друго, с което да се отмени НП в неговата цялост. В съдебно заседание и по
съществото на спора, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът
по касационната жалба – ОД МВР – Варна,
в депозирана чрез процесуален представител писмена молба, оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно. Моли потвърждаване на същото.
Представителят на ВОП дава заключение за
частична основателност на жалбата, по отношение наведените възражения за нарушението по чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП. Счита, че в тази
част ВРС неправилно е подвел установените факти в хипотезата на нормата, като
отсъстват каквито и да са доказателства за виновно поведение от страна на
касатора. Дава заключение, че в тази част решението на въззивния съд следва да
се отмени, както и НП по пункт две.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима. По нейната основателност съдът съобрази следното:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на П.Ч.Г., против гореописаното НП, с което е
ангажирана административно-наказателната му
отговорност за нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП, като
са му наложени наказания глоба съответно в размер на 20 и на 100 лв., както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. За да се произнесе по
спора въззивният съд е приел от фактическа страна, че в 14ч. на 05.12.2020г. в
гр.Варна зад Градска болница по ул.“Хр.Попович“, при движение назад водачът не
се убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и блъснал намиращия се на
пътното платно пешеходец Ст.Ст. Напуснал ПТП без да уведоми съответната служба
за контрол на МВР, като в последствие – в 16ч. е установен в двора на МБАЛ
„Света Анна“, където пострадалото лице постъпило за преглед. На Г. бил съставен
АУАН, а АНО като възприел изцяло описаната в него фактическа обстановка, издал
процесното НП.
Въззивният
съд е приел, че
описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната
преписка и
допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания на свид.П. -
актосъставител и свид.М. – воден от въззивника, които e счел за логични, последователни и взаимнодопълващи се.
В
решението си съдът е изложил мотиви, че административнонаказателното
производство /АНП/ е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани
в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от
компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения
срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е
приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват
деянията, за които са наложени административните наказания и че нарушенията са
извършени от жалбоподателя, като са осъществени съставите на чл.5 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Настоящата
инстанция намира така постановеното решение за неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон.
1.Въззивният съд не е констатирал допуснатото от
административно-наказващият
орган противоречие между фактическото описание на деянието и правната му
квалификация. Посочената от наказващия орган като нарушена разпоредба
на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП регламентира
задължение за всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не
създава опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност
живота и здравето на хората, и да причинява имуществени вреди. От фактическа
страна повдигнатото на Г. административно обвинение се основава на това, че при
движение назад не се е убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и е
блъснал намиращият се на пътното пратно пешеходец. Така описаното текстово в
АУАН и НП поведение, неправилно е било квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като
представлява неизпълнение на вменото с разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗДвП задължение за водача на МПС - преди да започне движение
назад да се убеди, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. В тази връзка, неправилно е определена и санкционната
норма. Лицето е наказано по чл.185 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда
санкция за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове. Т.е. същата е обща и е приложима само в случай, че деянието
не осъществява състав на друго, специално предвидено със закона, нарушение.
Както беше посочено и по-горе, по делото е установено, че процесното ПТП е
възникнало при извършване на маневра „движение назад“ без водачът да се е
убедил, че пътят зад автомобила е свободен. При неизпълнение на това задължение
приложение следва да намери санкционната норма на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, която е специална
по отношение на чл.185 от ЗДвП.
2.Касационният състав намира, че въззивния съд
при правилно установена фактическа обстановка е извел неправилен извод за
осъществен състав на нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП при доказана
форма на вина - пряк умисъл. Цитираната разпоредба предвижда задължение на
водач на пътно превозно
средство, който е участник в ПТП да уведоми компетентната служба на МВР, когато при
произшествието са пострадали хора. Т.е изпълнението на задължението се предпоставя от
наличие на пострадало лице. От една страна, в процесното НП изобщо липсва
описание като състав на нарушението, че има „пострадало“ лице. От друга, с оглед установената фактическа обстановка,
която е безспорна между страните, не може да се приеме, че към момента на ПТП
Станев е бил „пострадал“ по смисъла на зцаскона. Дори и да е така, касаторът е
направил всичко зависещо от него да се увери, че Станев не е пострадал като е останал
на разположение, дал е телефонният си номер и се е отзовал незабавно при
обаждане от стана на пешеходеца, че е почувствал болка, като по същото време е
подал сигнал и на телефон 112. В тази насока са всички както писмени така и
гласни доказателства. Субективният елемент се извежда
от обективните данни за деянието и начина на извършването му. Идеята на
закона е да се санционира лице, което има за цел да се укрие и да избегне
административнонаказателно или наказателно преследване, а конкретния случай не
е такъв.
Предвид
горното касационният състав намира, че както наказващия орган, така и
първоинстанционния съд неправилно са приложили материалния закон. Поради това
въззивното решение следва да бъде отменено, а по същество - да бъде отменено и
наказателното постановление.
Воден от горното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдебният
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260426/23.03.2021г. по НАХД № 290/2021г. по описа на ВРС и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
НП № 20-0819-004877/15.12.2020г. на Началника
на група в Сектор ПП при ОД на МВР - Варна, с което на П.Ч.Г., ЕГН **********, от
гр.Варна: 1.За нарушаване разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание
чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20
лв.; и 2.За нарушаване разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП и на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от един месец.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.