№260009
гр. Силистра, 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд гражданско отделение в откритото заседание,
проведено на деветнадесети януари през
две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН
МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Данаила Георгиева и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от ВАСИЛЕВА в. гр. д. №441/2020 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от ЗК „16 ДЕКЕМВРИ“, ЕИК *********, чрез адв. Б.,***, против решение № 512 /28.10.2020 г., постановено по гр. дело № 836/ 2020 г. на Силистренския районен съд в частта, с която съдът е ПРИЗНАЛ за незаконно уволнението на В.А.Н. с извършено със заповед № 74 от 18.06.2020 г. на председателя на ЗК „16 Декември” с ЕИК ********* и адрес на управление: с. Гарван, общ. Ситово, обл. Силистра, представлявана от Иван Добрев Иванов, като ОТМЕНИЛ същото.ВЪЗСТАНОВИЛ Е В.А.Н. с на длъжност „склададжия” в ЗК „16 Декември” с ЕИК ********* и адрес на управление: с. Гарван, общ. Ситово, обл. Силистра, представлявана от Иван Добрев Иванов и е ОСЪДИЛ жалбоподателя да заплати на В.А.Н. сумата от 5021,62 лв. (пет хиляди двадесет и един лв. и 62 ст.), представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода от 19.06.2020 г. до 14.10.2020 г., законната лихва върху тази сума от датата на постъпването на исковата молба в съда - 10.08.2020 г., до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лв.) за адвокатски хонорар , а също и да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер 300,86 лв Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като е развил съображения в тази насока. В с.з. пред тази инстанция се представлява от адв. Б.,***, която поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство- В.А.Н., чрез адв. М.Р.Б. от АК-гр.Ямбол, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение – за правилно, поради което моли да бъде потвърдено.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК, В.А.Н., чрез адв. Б. е предявил насрещна въззивна жалба, с която заявява, че обжалва решение № 512 / 28.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 836/2020 г. по описа на Районен съд - гр.Силистра, в частта в която обективно съединеният акцесорен иск по чл.344, т.З във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е уважен частично в размер на сумата от 5201, 62 лв. за периода от 19.06.2020 г. до 14.10.2020 г. (датата на провеждане на устните състезания), в едно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на исковата молба - 10.08.2020 г. до окончателното и заплащане, а над тази сума до претендирания от него пълен размер от 7891. 14 лв е отхвърлен като неоснователен. Счита, че неправилно е определен периодът, за който се дължи обезщетението, като същият следва да е до 19.12.2020 г. , а не до 14.10.2020 г. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да осъди ответника Земеделска кооперация „16 Декември”, да му заплати и разликата до пълния размер на претендираното от него обезщетение по чл.344, т.З във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, а именно: 7891, 14 лв., /седем хиляди, осемстотин деветдесет и един лева и четиринадесет стотинки/, като и да му присъди направените съдебно деловодни разноски за въззивната инстанция. В с.з. пред тази инстанция се представлява от адв. Темелков, преупълномощен от адв. Б., който поддържа изразените в отговора по първоначалната жалба и насрещната въззивна жалба становища.
Процесуалният представител на въззивника, адв. Б., в с.з. пред тази инстанция заявява , че оспорва насрещната въззивна жалба в контекстна на основното и становище, че искът за отмяна на уволнението е неоснователен и обжалваното решение в тази част е неправилно, доколкото същият е уважен. Не излага отделни доводи по повод основателността и размера на исковата претенция, предмет на въззивната жалба.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбите са подадени в срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което е допустима.
Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства, първоначално между страните е сключен трудов договор № 67 от 19.04.2011 г. , с който ищецът е назначен в ответната кооперация на длъжността „шофьор снабдител“ на пълен работен ден и за неопределен срок от време. Впоследствие – на 14.11.2011 г., от страните е подписано допълнително споразумение, съгласно което е бил преназначен на длъжността „домакин“. От края на месец януари до 27.02.2020 г. ищецът е бил в дългосрочен отпуск по болест. Независимо от това, по време на този отпуск той подписал допълнително споразумение от 01.02.2020 г, съгласно което е преназначен на нова длъжност - „склададжия“, за която съгласно представена от ответника длъжностна характеристика се изисква средно икономическо образование.
С писмо от 15.06.2020 г. ищецът бил поканен от работодателя си да му представи конкретно посочени документи, всред които и копие от диплома за средно образование, в отговор на което той представил свидетелство № 046806 от 04.07.1976 г. на Министерство на народната просвета, което вече фигурирало по досието му . Според работодателя му, това свидетелство удостоверява завършен двугодишен курс в Професионално - техническо училище по дървообработване в гр. Силистра, а не доказва придобиването на средно образование, поради което и прекратил трудовото му правоотношение със заповед № 74 от 18.06.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на работника на основание чл, 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на изискуемото за заеманата длъжност образование, а именно средно такова.
Правилно, първоинстанционния съд е преценил, че двугодишният курс в Професионално - техническо училище по дървообработване в гр. Силистра не е приравнен на средно образование, тъй като, съгласно чл, 13, ал. 1 от действащия към датата на издаване на свидетелството Закон за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в HP България постъпването в професионално-техническите училища (каквото е било училището по дървообработване в Силистра) става след завършено основно образование, а курсът на обучение в тях трае от 1 до 3 години - в зависимост от изучаваната професия. В тази връзка, съгласно ал. 2 на същата разпоредба, на завършилите тези училища се дава възможност да получат средно образование, като им се признава изучаваният материал, което потвърждава становището на работодателя, което също подкрепя извода, че завършеният курс на обучение в професионално - техническо училище не е прриравнен на средно образование и следователно ищецът отговаря на това изискване за заемането на длъжността, на която ищецът е бил назначен.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ , работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдът не споделя становището на районния съд, че това основание за прекратяване на трудовото правоотношение намира приложение при въвеждане на изисквания за образование или за професионална квалификация за съответната длъжност след възникване на правоотношението, защото в този смисъл е предвидения чл. 328, ал.1, т.11 КТ, съгласно който трудовото правоотношение може да бъде прекратено от работодателя с писмено предизвестие „при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях“ . В случая, обаче, районният съд правилно е отчел, че работодателят от самото начало на правоотношението е разполагал с документите, удостоверяващи образователната степен на неговия служител, и е приел, че те са достатъчни за назначаването му на длъжността, дори е вписал в трудовия договор , че е завършил средно образование. Нещо повече, ищецът е работил на тази високоотговорна длъжност – домакин, доста сходна с тази на склададжия, на която понастоящем е преназначен, свързана с боравене на значителни по обем материални активи, години наред без да са налице наказания, забележки или възражения относно способността му да се справя със задълженията си. Ето защо, съдът счита, че такова прецизиране на изискванията към ищеца на толкова късен етап без конкретен повод, даващ основание, че не се справя със задълженията си , не може да послужи като основание за прекратяване на договора, сключен именно при същите условия, т.е. без да е налице каквато и да било промяна, относима към правомощията на работодателя да сложи край на трудовоправната обвързаност на страните. Да се приеме, че работодателят своеволно може да сключва подобни трудови договори в нарушение с изискванията по длъжностната характеристика за съответната длъжност и по своя преценка да ги прекратява на основание чл. 325, ал.1, т.6 , действително би парализирало защитната функция на трудовото законодателство и поставя развитието на правоотношението във властта на по - силната страна, както е посочил първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение.
Пред тази инстанция жалбоподателят заявява, че е бил подведен от съпругата на ищеца, която е заемала длъжност в кооперацията при първоначалните му назначения и е изготвила трудовия договор, в който е вписала,че има средно образование. Като изключим, че възражението е преклудирано и за него не могат да се събират доказателства пред тази инстанция, то същото, освен че е недоказано е и в противоречие с неоспорения от жалбоподателя факт, че документите за завършено образование на ищеца са били на разположение в досието му и никой не е бил измамен или подведен относно това изискване. Това, че работодателят е избрал да се предовери на служителката, която е изготвила трудовия договор и по погрешка или съзнателно е вписала, че ищецът има средно образование, без да провери сам приложените документи, удостоверяващи изискванията за заемане на длъжността, е негово решение, което има за последица незаконност на уволнението на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Нещо повече, изискването на образование не е било предявено на ищеца и при сключване на допълнително споразумение във връзка с настоящата му длъжност „склададжия“. Едва след няколко месеца му бил поискан документа, касаещ това обстоятелство.
В посочената съдебна практика от страна на процесуалния представител на въззивника - Решение № 436 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 441/2009 г., IV г. о., действително е изведен извода, че работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, щом като работникът или служителят нямат изискуемото се образование или квалификация както към момента на сключване на трудовия договор, така и след това. В самото решение, обаче, се посочва, че съдебната практика по този въпрос е изключително разнопосочна. В него е цитирано решение № 1627/2003 г. по гр. д. № 3072/2002 г. ВКС, IIIГО, според което „Когато при сключването на трудовия договор работодателят знае, че работникът или служителят не отговаря на въведените от него образователни или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, той не може да го уволни поради липса на необходимото образование или квалификация за извършената работа", което е изцяло в унисон със становището на настоящата инстанция по казуса.
Другото решение, на което се позовава процесуалният представител на въззивника - №295 от 09.12.2014г., постановено по гр.дело №979/2014г., на IV ГО на ВКС, касае именно разликата между чл.328, ал.1, т.6 и чл.328, ал.1, т.11 КТ, на която се спря и настоящата инстанция. Т.11 е неотносима към настоящия казус, защото изискването за образование не е променено впоследствие, а е било налице и при сключване на договора.
Предвид неоснователността на жалбата, предявена от кооперацията и правилността на решението в частта, с която уволнението на ищеца е признато за незаконно и е възстановен на заеманата от него длъжност, основателна се явява насрещната въззивна жалба, с която се претендира да му бъде заплатено допълнително обезщетение по чл.344, т.З във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за периода след приключване на устните състезания пред районния съд , а именно от 14.10.2020 г. до 19.12.2020 г. Представя доказателства пред тази инстанция, неоспорени от въззиваемия по насрещната жалба, съгласно които не е бил зает в трудово правоотношение през целия шестмесечен период. Не е спорно и обстоятелството, че БТВ на ищеца за м. май 2020 г. (месеца, предхождащ месеца на възникване на основанието за уволнение съгласно чл. 228 КТ) възлиза на посочената в исковата молба сума от 1315,19 лв. При това положение следва кооперацията да бъде осъдена да заплати на въззивника по насрещната жалба сумата от 2869,52 ., явяваща се разлика между пълния размер на претендираната от него сума от 7891, 14 лв. и присъдената вече от районния съд такава в размер на 5021,62 лв. за периода от 15.10.2020 г. до 19.12.2020 г. Искането на въззивника по тази жалба съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част , касаеща присъждането на обезщетението няма как да бъде уважено, защото първоинстанционният съд правилно не е постановил отхвърлителен диспозитив. Към момента на приключване на устните състезания не е изминал пълният шестмесечен период , визиран от КТ за присъждане на обезщетение, поради което и няма как искът да бъде отхвърлен като неоснователен з бъдещ период. Понастоящем периодът е изтекъл напълно и присъждането на обезщетението в пълен размер следва да бъде постановено без отмяна на първоинстанционния акт в някоя част.
Страните претендират разноски по делото, като такива следва да се присъдят само на ищеца в първата инстанция, тъй като решението на въззивния съд изцяло уважава неговите искания. Представен е документ за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като процесуалният представител на кооперацията възразява за прекомерност на същия. Съдът счита, че възражението е неоснователно. Възнаграждението включва защита по две искови претенции – едната за признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на работника на работа, като според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът за защитата е в размер на 650 лв. минимум. Според чл. 7, ал.2, т.2 от същата наредба, адвокатската защита по оценяем иск с размерите на предявената пред настоящата инстанция по насрещната жалба претенция от 2869,52 лв. следва да бъде възнаградена с минимална сума от 431 лв. Общата минимална сума на адвокатския хонорар възлиза на 1081 лв. Като се вземе предвид, че делото не е с най – елементарна фактическа и правна сложност, то сумата от 1200 лв. , заплатена от ищеца за адвокатско възнаграждение, според тази инстанция не е прекомерна, поради което следва да бъде присъдена изцяло. Кооперацията следва да заплати и ДТ в размер от 4% върху присъденото пред тази инстанция обезщетение от 2869,52 лв., която възлиза на 114,78 лв.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 512 /28.10.2020 г., постановено по гр. дело № 836/ 2020 г. на Силистренския районен съд в частта, с която съдът е ПРИЗНАЛ за незаконно уволнението на В.А.Н. извършено със заповед № 74 от 18.06.2020 г. на председателя на ЗК „16 Декември” с ЕИК ********* и адрес на управление: с. Гарван, общ. Ситово, обл. Силистра, представлявана от Иван Добрев Иванов, като ОТМЕНИЛ същото.ВЪЗСТАНОВИЛ Е В.А.Нна длъжност „склададжия” в ЗК „16 Декември” с ЕИК ********* и адрес на управление: с. Гарван, общ. Ситово, обл. Силистра, представлявана от Иван Добрев Иванов и е ОСЪДИЛ ЗК „16 Декември” с ЕИК ********* да заплати на В.А.Н. сумата от 5021,62 лв. (пет хиляди двадесет и един лв. и 62 ст.), представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода от 19.06.2020 г. до 14.10.2020 г., законната лихва върху тази сума от датата на постъпването на исковата молба в съда - 10.08.2020 г., до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лв.) за адвокатски хонорар , а също и да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер 300,86 лв.
ОСЪЖДА ЗК „16 Декември” с ЕИК ********* и адрес на управление: с. Гарван, общ. Ситово, обл. Силистра, представлявана от Иван Добрев Иванов, да заплати на В.А.Н. с ЕГН сумата от 2869,52 лв. (две хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и 52 ст.), представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода от 15.10.2020 г. до 19.12.2020 г., законната лихва върху тази сума от датата на постъпването на исковата молба в съда - 10.08.2020 г., до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ЗК „16 Декември” с ЕИК ********* и адрес на управление: с. Гарван, общ. Ситово, обл. Силистра, представлявана от Иван Добрев Иванов, да заплати по сметка на СсОС държавна такса за настоящото производство в размер на 114,78 лв. / сто и четиринадесет лева и 78 ст./.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок, считано от 02.02.2021 г. от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.