Решение по дело №8577/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 14.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

 мл.съдия:  Павел Панов

 

при секретаря Антоанета Луканова…..……………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.д. № 8 577........ по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от К.М.Т., с която обжалва решение № 375 630 от 30.03.2018 г., постановено по гр.д. № 46 931/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 120 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Инвокира доводи, че съдът неправилно е квалифицирал предявеният иск, като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК, а действителното основание на предявеният иск е чл.439 от ГПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е налице основания за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като от образуването до налаането на запор върху трудовото възнаграждение са изтекли повече от две години. В тази връзка навежда твърдения, че изпълнителото производство е прекратено. Твърди, че извършените плащания не означават, че е налице признание за целия дълг. Твърди, че основанието за прекратяване на производство е настъпило на 13.06.2012 г. , както и че новата давност е изтекла на 13.06.2013 г. В тази връзка твърди, че давността за погасяване на вземането е тригодишна. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение, като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявеният иск, като претендира и разноски за двете инстанции.

                        Ответникът „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен оспорва въззивната жалба. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а наведените във въззивната жалба основания са неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да го потвърди, като претендира и разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 375 630 от 30.03.2018 г., постановено по гр.д. № 46 931/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 120 състав, съдът е отхвърлил предявения от К.М.Т. срещу „Т.С.“ ЕАД, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи сума в размер на 4 775.03 лв. - главница за топлинна енергия и 2 714.43 лв. - законна лихва върху главницата за периода 01.11.2003 г. - 27.05.2009 г., както и сумата от 467.69 лв., представляваща разноски по изпълнителен лист от 29.04.2010 г., издаден по гр.д. № 7 234/2009 г. на СРС, 87 състав, за недоставена, неизмерена и непотребена от ищеца топлинна енергия, като претендирана неоснователно, както и като погасена по давност, като неоснователен и е осъдил К.М.Т. да заплати на „Т.С.” ЕАД за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сума в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 1 от ГПК.

                        Не се спори между страните, а се установява и от заверения препис на изпълнително дело № 20108380402720 по описа на ЧСИ М.Б., per. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, че в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист на 29.04.2010 г. по гр.д. № 7 234/2009 г. на СРС, 87 състав. С изпълнителния лист ищецът е бил осъден да заплати сумите от 4 775.03 лв. - главница за непогасено задължение за използвана топлинна енергия, ведно със законната лихва от 15.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1 778.74 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2003 г. до 27.05.2009 г., както и разноски от 467.69 лв. Видно от същите въз основа на цитирания изпълнителен лист е образувано изпълнително производство пред ЧСИ М.Б. с посочения по-горе номер. Видно от представеното копие на изпълнителния лист, върху същия има положени печати за извършени плащания в полза на взискателя, както следва: на 28.06.2010 г. е изплатена сумата от 1 663 лв.; на 25.11.2010 г. -216 лв.; на 25.07.2013 г. - 50 лв.; на 11.12.2013 г. - 50.56 лв.; на 28.03.2014 г.- 111.68 лв.; на 06.06.2014 г. - 50.56 лв.; на 07.07.2014 г. - 25.56 лв.; на 11.08.2014 г. - 25.56 лв.; на 02.09.2014 г. - 25.56 лв.; на 01.10.2014 г. - 50.56 лв.; на 03.11.2014 г. - 25.56 лв.; на 06.01.2015 г. - 71.12 лв.;  на 21.01.2015 г. - 50.56 лв.; н а  21.03.2015 г. - 5 056 лв.; на 22.05.2015 г. - 50.56 лв.;  на 13.07.2015 г. - 101.12 лв.; на 02.09.2015 г. - 50.56 лв.; на 06.10.2015 г.  -50.56  лв.,  на 19.10.2015 г. - 30.56 лв.; на 16.11.2015 г. – 30.56 лв.; на 18.12.2015 г. - 50.56 лв.; на 29.01.2016 г.         - 50.56 лв.; на            23.02.2016 г.  - 30.56 лв.; на 14.03.2016 г.  -50.56  лв.; на 18.05.2016            г.-50.56лв.;на 17.06.2016г – 30.56   лв.;на 05.08.2016 г.   -30.56  лв.; на 16.08.2016     г. - 25.56 лв.;            на18.10.2016  г.-25.56лв.;на30.11.2016г.-50.56лв.; на 15.12.2016 г. - 25.56 лв. ; на     06.02.2017г. - 50.56            лв.;на 15.02.2017 г.-50.56 лв.;  на 30.03.2017 г. - 25.56 лв.; на 23.05.2017 г. - 101.12 лв.

                        Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по изпълнителното дело е видно, че съдебният изпълнител е наложил запори по банкови сметки на длъжника - ищец по настоящото производство още през месец юни 2010 г., като с молба от 16.06.2010 г. ищецът е посочил, че е внесъл 2 000 лв. за погасяване на дълга и е поискал от ЧСИ Б.да му бъде дадена възможност за разсрочване на остатъка по дълга. С уведомление от 15.10.2013 г. ЧСИ Б.е указал на работодателя на ищеца, че следва да наложи запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и да превежда дължимите суми по сметката на съдебния изпълнител. На 24.03.2017 г. ЧСИ Б.е изпратил съобщение до длъжника, че пристъва към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, находящи в жилището на последния в гр. София, ж.к. Толстой. С молба от 27.03.2017 г. ищецът е поискал да бъде прекратено изпълнителното производство, тъй като по делото в периода от образуване на изпълнителното производство до 09.10.2013 г., когато било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, не били извършвани изпълнителни действия и взискателят не бил подавал молби за извършване на такива. ЧСИ Б.е отказал да прекрати делото, поради липса на основание, с резолюция от 29.03.2017 г. С молба от 06.07.2017 г. ищецът е поискал да бъде вдигнат запора върху трудовото му възнаграждение, получавано от работодателя „Х.- ВБФ“ ООД, тъй като възнаграждението било в несеквестируем размер на 475 лв. ЧСИ Б.е отказал да вдигне запора с резолюция от 06.07.2017 г.

                        Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че така събраните суми са преведени на взискателя.

           От правна страна:

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи, следните правни изводи:

                        Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване установителни искове, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

                        С атакуваното решение № 375 630 от 30.03.2018 г., постановено по гр.д. № 46 931/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 120 състав, съдът е отхвърлил предявения от К.М.Т. срещу „Т.С.“ ЕАД, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи сума в размер на 4 775.03 лв. - главница за топлинна енергия и 2 714.43 лв. - законна лихва върху главницата за периода 01.11.2003 г. - 27.05.2009 г., както и сумата от 467.69 лв., представляваща разноски по изпълнителен лист от 29.04.2010 г., издаден по гр.д. № 7 234/2009 г. на СРС, 87 състав, за недоставена, неизмерена и непотребена от ищеца топлинна енергия, като претендирана неоснователно, както и като погасена по давност, като неоснователен и е осъдил К.М.Т. да заплати на „Т.С.” ЕАД за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сума в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 1 от ГПК.

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

                        По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът, в настоящия си състав намира, че същата е процесуално допустима. Подадена е от оправомощени лица и в установените от закона срокове.

                        В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното решение, свързани с неправилно приложение на закона и задължителната съдебна практика. Наведени са и доводи за неправилност на атакуваното решение, поради неправилна квалификация на предявените искове. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни, по следните съображения:

    По отношение на наведеният довод за неправилна квалификация на предявените искове, следва да се вземе предвид, че оспорването на материалноправните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, образуван въз основа на издаден на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист е допустимо да се реализира чрез предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК - отм., сега с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. С този иск се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, въз основа на несъдебно изпълнително основание, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. С прекратяване на изпълнителното производство с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител, ще бъдат отменени извършените изпълнителни действия, съответно заличени с обратна сила правните последици от тези действия в пределите, очертани от законодателя в чл. 433, ал. 2 и ал. 3 ГПК. След като по време на висящността на изпълнителното дело бъде установено със сила на пресъдено нещо, че вземането, чието принудително изпълнение се търси, не съществува, то съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнението/ по арг. от чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК/. По време на висящността на принудителното изпълнение длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Само при вече приключило изпълнително дело длъжникът би могъл да се брани срещу материалната му незаконосъобразност с осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес.

    В случаите, когато сумите, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, са внесени (постъпили по сметката на съдебния изпълнител в съответната банка, не може да се приеме, че е налице основание за прекратяване на принудителното изпълнение). Тези суми не принадлежат на взискателя, те не са внесени за взискателя. По аргумент за противното, в случаите, когато тези суми са преведени на взискателя,  то длъжникът в изпълнението разполага с осъдителен иск срещу взискателя, поради което следва да се приеме, че отрицателния установителен иск е недопустим. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в частта, в която са събрани сумите от 3 203.04 лв., предявените искове са недопустими, поради което атакуваното решение в тази част следва да се обезсили, а производството по предявените искове да се прекрати.

           Със задължителните указания за съдилищата, по приложението на закона, дадени с ТР №2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/13 г. е прието, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

           С оглед установените по делото факти, за които не се спори между страните, настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на липсата на предпоставките за перемиране на изпълнителното производство са законосъобразни. Задължителната практика приема, че изпълнителното производство се прекратява по силата на закона с непоискването от страна на взискателя на извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок. Така предвидения срок е санкция за недобросъвестността и незаинтересоваността на самия взискател. В конкретния случай, видно от доказателствата и твърденията на страните не е налице такава незаинтересованост от страна на взискателя, тъй като същият преди изтичането на предвидения срок е поискал извършването на изпълнителни действия, които прекъсват давността. Липсва спор относно обстоятелството, че след предприемането на тези действия, с които е прекъсната давността е налице събиране на вземанията, което от своя страна предполага, че липсват основания за предприемането на нови действия от страна на взискателя, с които отново да се прекъсва давността. Възприемането на обратното би довело до вменяването на задължение на взискателя да иска нови различни способи, при наличието на такъв, чрез които се събира вземането, което е нелогично.

           По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е недопу,стимо, в частта, в която са предяви исковете за сумата от 3 203.04 лв., а в останалата част същото е законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди.

            С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че на въззивника не се дължат разноски за настоящето производство. Такива се дължат на въззиваемата страна, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 20 лв., юрисконсутско възнаграждение.

                       Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                       

                        ОБЕЗСИЛВА решение № 375 630 от 30.03.2018 г., постановено по гр.д. № 46 931/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 120 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от К.М.Т. срещу „Т.С.“ ЕАД, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи сума в размер на 3 203.04 лв., като недопустимо.

                        ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният от К.М.Т. срещу „Т.С.“ ЕАД, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи сума в размер на 3 203.04 лв., като недопустимо.

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 375 630 от 30.03.2018 г., постановено по гр.д. № 46 931/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 120 състав, в останалата част, като правилно и законосъобразно.

           ОСЪЖДА К.М.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис - партер, чрез адвокат В. Т. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 20 (двадесет) лв., представляваща разноски за юристконсулт, пред настоящата инстанция.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.