Р Е Ш Е Н И Е №.........
гр. Казанлък ..................2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при секретаря ...................С.К.……......................................като разгледа докладваното от съдията ................................................гр.дело №843 по описа за 2007 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е частичен иск за сумата 9999 лв. с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищeцът твърди, че е с решение №67 от 30.05.2006 г. на РС гр.Казанлък било одобрено споразумение по чл.100 ал.1 от СК и бракът му с Ж.Д. Р. бил прекратен. По време на брака, в продължение на двадесет години живеели в жилище, находящо се в гр.С.З., представляващо: апартамент №1, заемащ целия първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда, със застроена площ 108.82 кв.м., състоящ се от две спални,2 хол, дневна, кухня, баня и тоалетна, коридор и две тераси, построена в парцел ІІІ-1707, в кв.22 по плана на гр.СТ.З., който към датата на предявяване на иска има следното фактическо разпределение: две обособени, отделни части с два отделни външни входа: І. Основно жилище и ІІ.отделен офис от 31 кв.м., състоящ се от две стаи/отдадени под наем/. Имотът бил собственост на ответниците. Първоначално имотът бил собственост на П. П. Ж. и Т.Ж.М.- баба и майка на първата ответница. На 29.12.2001 г. Т.Ж.М. прехвърлила на бившата му съпруга 1/2 ид.част от същото жилище по дарение. Междувременно П.Ж. починала на 28.01.2007 г. като оставила втората ответница като наследник. Твърди, че владял и ползвал имота от 1984 г. до 14.02.2006 г.. В следствие на прекратяването на брака и освобождаване на жилището, по силата на горепосоченото решение загубил владението на имота. Есента на 1984 г. П.Ж. напуснала жилището и заживяла в с.О., а втората ответница напуснала жилището през 1985 г. През целия период от време той и първата ответница живели и владяли имота като техен, без да бъдат обезпокоявани от П.Ж. и Т.Ж.. В периода от 1999 г.-2003 г. твърди, че направил подобрения, с което увеличил стойността на имота. Касаело се за такива промени в него, които не можели да бъдат премахнати без съществено да го увредят. Посочва по вид осъществените от него подобрения в имота. Твърди, че описаните трайни подобрения в имота, в който живял правел като влагал разходи за материали и труд. В резултат на вложените от него средства се увеличила стойността на имота с 5250 лв. Всички подобрения били правени от него без изрично или по какъвто и да е друг начин противопоставяне на собствениците, като твърди, че те активно одобрявали, което е ставало при посещението им в жилището. На основание чл.116 от ГПК е допуснато изменение на иска. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумата 9999 лв., представляваща част от стойността на направените трайни подобрения в имота, тяхна собственост, по времето в което осъществявал фактическа власт в този имот, представляващ апартамент находящ се в гр.Ст.З., и които подобрения увеличили стойността му, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.
Ответниците чрез процесуалния си представител оспорва иска по основание и размер. Не оспорват, че описаните в исковата молба дейности са извършени по време на брака между ищеца и ответницата Ж.М.. Позовават се на изтекъл давностен срок, тъй като подобренията били извършени преди 1999 г. Молят съда да отхвърли иска по подробни доводи, съображения и аргументи изложени в писмена защита. Претендират съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
От удостоверение №213/2006 г. на РС-Стара Загора и заверено копие на решение №67/30.05.2006 г. по гр.д.№213/2006 г. по описа на РС-Стара Загора се установява, че с влязло в сила на 16.06.2006 г. решение, постановено по гр.д.№213/2006 г. по описа на РС-Стара Загора сключения на 24.06.1984 г. граждански брак между И.Т.Р. и Ж.Д. Р. е прекратен, ползването на семейното жилище в гр.С.З. е предоставено за ползване на Ж.Д. Р. и е постановено за вбъдеще тя да носи предбрачното фамилно име М.. С нотариален акт 29.12.2001 г. Ж.Д. Р. придобила чрез дарение 1/2 ид.част от процесния недвижим имот. Ответниците не оспорват, че описаните в исковата молба дейности са извършени по време на брака между ищеца и ответницата Ж.М..
Не е спорно, а и от показанията на св.Т., св.С., св.И., св.С. и св.П. се установява, че след сключване на брака на брака ищецът и първата ответница останали да живеят в процесния апартамент, собственост на П. и Ж. Ж. -бабата и дядото на ответница Ж.М.. От показанията на св.П. се установява, че преди да се изнесат родителите на ответницата М. и баба й апартаментът бил годен за живеене. Семейство Р. поели сами инициатива и направили ремонт за да освежат апартамента. Съгласно показанията на св.Стойчев до 2001 г. в апартамента била направена камина, поставен теракот около нея, покрив от плоскости на терасата, изместили кухнята и в последствие я върнали на старото място. На основание чл.109 ал.4 от ГПК е прието за безспорно в отношенията между страните, че разделянето на имота, с обособяване на отделен вход на част от жилището-офис с площ от 31 кв.м. е извършено по време на брака между ищеца и първата ответница.
Представен е изготвен от Т.И. проект за преустройство на жил.етаж с разделяне на две самостоятелни жилища, неодобрен от който е видно, че е изготвен м.01.1996 г. Съгласно показанията на св.Т.И.Т. в ищецът извършил преустройство в апартамента, като той направил проекта-скица. Ремонтите дейности извършвали повече от две години /”…Това стана повече от две години, аз му помагах и той вършеше повече от работите.Избихме вратата, помагах му да направи камина…по-късно направи газова инсталация…На юг правихме врата със стълбище от входа към двора.Отделно направиха една стая със самостоятелен вход от запад на улицата към двора. Жана искаше да прави там занималня за работа с деца…Коридора сам си направи облицовката с ламперия, сам си купуваше материалите. Веднъж ме попита за бояджии и аз му изпратих двама човека. В дневната сложи дюшаме и теракот около камината, мисля, че имаше старо дюшаме преди…Знам, че И. плащаше на майсторите..След като направиха стълбището към двора, тогава направиха и покрива..От северната страна сложи решетки на прозорците…В разговор с баба П. тя ми каза, сега като направихте ремонт с И. ми кажи аз какво да направя че имам мухъл в избената стая…”/.
От показанията на св.С. през 1997 г., когато помагала на семейство Р. при отглеждане на детето им Т. в хола имало камина. От показанията на св.С. се установява, че първата ответница направила детска градина, в която св.С. работела /”..Ж. направи детска градина-една голяма стая стана занималня към която стая вкараха коридор който влезе в стаята, една стая за спалня отделиха, преградиха една стая като отделиха за тоалетна на децата, аз работех като лелка…След като приключи годината Ж. видя, че няма полза и затвори детската градина…”/. След закриване на детската градина ищецът и първата ответница направили промени в апартамента. Ищецът в последствие направил теракот в антрето, подменил плочките в банята, сменил водопроводната инсталация/”… Махнаха тоалетната за деца, стана кухня, в голямата стая направиха камина, виждала съм я…Знам кога И. прави теракота в антрето, подменя плочките в банята, сменя водопроводната инсталация, освен това И.доведе работници за канализацията в мазето преди 7-8 години.. ” св.С./.
Представени са договор за проектиране на сградна газопроводна инсталация от 13.03.2001 г., договор за проектиране на вътрешна газопродна инсталация от 13.03.2001 г. с количествено стойностни сметки сключени между ищеца като възложител и “Овергаз инженеринг” ЕООД гр.Ямбол като изпълнител, 5 бр. договор от 12.09.2001 г., от 02.08.2001 г., от 15.10.2001 г., от 28.08.2001 г. и от 28.10.2001 г. сключен между ищеца и като възложител с различни изпълнители, с приложения, квитанция от 25.10.2001 г. за платена от ищеца сума 1580 лв., изработен идеен проект за обект “Отоплителна инсталация на апартамент на ул.ххххххх на името на ищеца, Акт за техническо освидетелстване на вътрешна газопроводна инсталация от 14.11.2001 г., квитанция №05/27.09.2001 г. за платени от ищеца 2136 лв. и приемо- предавателен от 27.09.2001 г., съгласно който към 27.09.01 г. е изградена и въведена в експлоатация отоплителна инсталация в процесния апартамент. От представените фактури е видно, че ищецът заплатил суми за изработка на СКШ и за проектиране и съгласуване на вътрешната газопороводна инсталация в имота.
Съдът като взе предвид доказателствата по делото и показанията на разпитаните свидетели в частта, в която кореспондират помежду си приема, че извършените от ищеца дейности в имота са до 2000 г. с изключение на газовата инсталация, която е направена м.11.2001 г.
От нотариална покана рег.№838/27.02.2006 г. П.М.Ж. и Т.Ж.М. поканили ищеца и Ж.Д. Р. да им заплащат наем за ползване на ½ ид.част от процесния апартамент в размер на 600 лв.месечно, както и заплащане на половината от наема за предоставени помещения от имота на наематели. Видно от удостоверение за наследници №1043/27.03.2007 г. П. П. М. починала на 28.01.2007 г. като оставила законен наследник Т.Ж.М.-дъщеря.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза с депозирани писмени заключения, не оспорени, които съдът възприема като компетентно изготвени. В т.5.1 в заключението от 09.10.2007 г. експертизата е визирала дейностите заявени от ищеца, които са необходими и полезни за имота и такива, свързани с разделянето на апартамента. Съгласно заключението стойността на дейностите, които са необходими и полезни за имота предвид характера му на жилище е 10763 лв.. стойността на дейностите, свързани с разделянето на апартамента е 1062 лв. Съгласно заключението на екпертизата от 25.08.2008 г.оценката на апартамента без подобренията е 126220 лв., а оценката с подобренията- 164100 лв. или стойността на процесния имот се увеличава с 37880 лв. към м.08.2008 г. В с.з. вещото лице пояснява, че за разделянето на имота за офиси няма строително разрешение, но независимо от това стойността се увеличава. За узаконяването на двата офиса следвало да се заплатят допълнителни средства.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявеният частичен иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане на сумата от 9999 лв. за подобрения, извършени в чужд имот. Установи се, че до 2000 г. ищецът е извършил посочените в исковата молба ремонтни дейности и преустройства в процесния имот по време на брака му с ответницата Ж.М., със знанието и без противопоставянето на собствениците към този момент - П.Ж. и Т.М. майка и баба на Ж.М.. От сключването на брака до раздялата на ищеца и първата ответница през 2006 г. последните са упражнявали фактическата власт /corpus/ върху процесния апартамент като семейството, със съгласието на собствениците, които са им го предоставили за послужване предвид родствените отношения. Съгласно чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Презумпцията на чл.69 от ЗС е оборена от основанието, на което ищецът и ответницата Ж.М. са получили фактическата власт върху процесния апартамент, поради което в тежест на ищеца е да докаже промененото си намерение. По делото той не доказа не доказа /animusа/- т.е. намерението да свои вещта за себе си, да се е противопоставил на собствениците; намерението си за своене да е демонстрирал така, че всеки да е могъл да го научи и то да е стигнало до собствениците. Тези признаци на владението следваше да бъдат установени по категоричен и безспорен начин предвид етичните житейски отношения и връзка между ищеца и собствениците Т.М. и П.Ж. по сватовство / зет-тъща и баба/. В тази връзка липсват факти и доказателства, че собствениците са разбрали за намерението на ищеца да упражнява фактическата власт върху апартамента само за себе си. Следователно ищецът и ответницата Ж.М. преди, по време и след извършването на ремонтните дейности и преустройство в апартамента са подобрители-държатели на имота т.е. те са го владели за другиго. Държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него не може да се ползва от разпоредбите на чл.72 и чл.74 от ЗС / Тълкувателно решение №85/68 г. на ОСЗГ/. Тъй като между ищецът е подобрител-държател то отношенията му със собственика за извършените подобрения следва да се уредят съобразно правилата на неоснователното обогатяване. Той може да иска онова, с което собствениците са се обогатили, до размера на обедняването. Ответниците са се обогатили със стойността на извършените в имота полезни и необходими разноски, които съгласно СТЕ са в размер 11825 лв. Тъй като разноските са направени по време на брака между ищеца и първата ответница и той не доказа, че са с негови лични средства, съдът приема, че той може да претендира за 1/2 от стойността им т.е. за 5912.50 лв. Задължението за заплащане на подобренията респ. полезните и необходими разноски възниква в тежест на лицето, което притежава собствеността върху имота по време, когато те са били извършени. Към м.11.2001 г. първата ответница е била държател на имота, поради което искът спрямо нея следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Искът спрямо е втория ответник Т.Ж.М. е основателен в размер на 5912.50 лв., а в частта до претендираните 9999 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан. Тъй като е налице неоснователно обогатяване по арг.на чл.110 от ЗЗД вр.с чл.114 от ЗЗД общата 5-годишна погасителната давност ще тече от извършване на разходите, които в настоящия случай са извършени до м.11.2001 г.вкл. От м.12.2001 г. до датата на завеждане на исковата молба- 26.04.2007 г. общата пет годишна погасителна давност е изтекла, поради което искът спрямо ответника Т.Ж.М. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Ответниците претендират съдебни разноски съгласно чл.64 ал.2 от ГПК. Видно от договор за правна защита и съдействие №017365 от 01.11.2007 г. страните са договорили 1000 лв. адвокатско възнаграждение с отметка платимо “след приключване на делото в РС”..По делото няма представени доказателства договореното възнаграждението да е заплатено от ответниците и да се явява направени от тях разноски, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.Р., с ЕГН-********** *** частичен иск сумата от 9999 лв., явяваща се стойността на подобренията в имота, находящ се в гр.С.З. с правно основание чл.59 от ЗЗД срещу Ж.Д.М., с ЕГН-********** *** като неоснователен и срещу Т.Ж.М., с ЕГН-********** *** като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ж.Д.М., с ЕГН-********** *** и Т.Ж.М., с ЕГН-********** *** за присъждане на съдебни разноски като недоказана.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: