РЕШЕНИЕ
№ 2683
гр. Бургас, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120104109 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Г. Х. Д. против „КРЕДИТ ИНКАСО
”
ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ищецът
не дължи на ответника суми в общ размер от 4 566,02 лв., от които 1 575,48 лв. - главница, 206,05
лв. – обезщетение за забава за периода 28.11.2008 г. – 01.12.2009 г., 515,69 лв. – възнаградителна
лихва за периода 30.10.2008 г. – 29.10.2010 г., 2 015,11 лв. – лихва за забава за периода 14.12.2019
г. – 27.06.2022 г. и 253,69 лв. – разноски, които суми са обективирани в изпълнителен лист от ***
г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 5712/15.12.2009 г. по ч.гр.д. № 8679/2009 г. на
БРС. В исковата молба се твърди, че изпълнителният лист от **** г. е бил издаден в полза на
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и въз основа на него на 07.07.2010 г. е било
образувано изп.д. № 20108030400681 при ЧСИ Т. М., по което реално изпълнение не е било
предприето и което е било прекратено от ЧСИ поради настъпила перемпция. Твърди се също така,
че въпреки прекратяването на изпълнителното дело, ищецът и негови близки са продължили да
получават агресивни и заплашителни обаждания по телефона от страна на „КРЕДИТ ИНКАСО
”
ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД с искане да плати несъществуващия дълг, както и заплахи, че ще бъде
образувано ново изпълнително дело със същия изпълнителен титул. С писмо от 29.03.2022 г.
ищецът уведомил ответното дружество, че счита дълга за погасен по давност и е поискал да не
бъде образувано ново изпълнително дело. В отговор той получил писмо от ответника, в което не
се признава изтекла погасителна давност и се сочи, че е образувано ново изпълнително дело - №
3067/2021 г. по описа на ЧСИ М., преобразувано в изп.д. № 1461/2021 г. по описа на ЧСИ И. Х. с
рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Ямбол. Ищецът счита, че в случая на 27.08.2012 г. е
настъпила перемпция по силата на закона, тъй като последното предприето от ЧСИ М.
изпълнително действие – запор на банкова сметка, е било извършено на 24.08.2010 г., а запорното
съобщение е получено на 27.08.2010 г., след което в продължение на повече от 5 години
1
взискателят е бездействал. Поради това и тъй като от датата, на която е следвало да се прекрати
първоначално образуваното изпълнение – 27.08.2012 г., до момента на образуване на
последващото изпълнително дело се изтекли повече от осем години, ищецът счита, че
погасителната давност по отношение на задълженията му към ответника е изтекла на 27.08.2017 г.,
съответно той не дължи процесните вземания. При условие на евентуалност съгласно направеното
в съдебно заседание уточнение, ищецът претендира, че през периода от 27.08.2010 г. (датата на
налагането на запора на банковата му сметка) до следващото изпълнително действие, осъществено
с молба от 14.12.2015 г. от новия взискател, отново е изтекла 5-годишна погасителна давност. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани
са доказателства. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, като същият е допустим.
Ответното дружество е подало отговор в законоустановения срок, в който твърди, че искът
е неоснователен. Твърди, че изп.д. № 681/2010 г. по описа на ЧСИ Т. М. е било образувано на ***
г. по молба на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като в хода на
това дело са били предприети множество изпълнителни действия, всяко от които е прекъсвало
изпълнителната давност, като са посочени конкретни такива действия, извършени на 28.07.2010 г.,
03.08.2010 г., 06.08.2010 г., 19.08.2010 г., 24.08.2010 г., 14.12.2015 г., 30.03.2016 г., 02.07.2018 г.,
20.09.2019 г. и 24.08.2021 г. Твърди се също така, че след прекратяване на изп.д. № 608/2010 г. е
било образувано ново изпълнително дело с № 3067/2021 г. по описа на ЧСИ Т. М., с което за
пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния
изпълнител са били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е направено искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими
вещи, като това дело е било изпратено по компетентност на ЧСИ с район на действие ОС-Ямбол и
е било образувано под № 1461/2021 г. по описа на ЧСИ И. Х.. Според ответника всяко направено
от взискателя искане за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност,
тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото изпълнение и евентуалното
му бездействие не следва да е санкция за взискателя. На следващо място се твърди, че е налице
разлика между перемпционния и давностния срок, като перемпцията е без правно значение за
прекъсване на давността. Твърди се също така, че Тълкувателно решение по т.д. № 2/2013 г. няма
обратно действие и за периода от образуването на изп.д. № 681/2010 г. на 07.07.2010 г. до
постановяването на ТР № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и
погасителна давност не е текла, независимо дали са били извършвани изпълнителни действия, а от
26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност и същата би изтекла на 26.06.2020 г.
при условие, че не са били предприети изпълнителни действия, които да я прекъснат, което в
случая е било сторено. С оглед на това ответникът счита, че вземането срещу ищеца не е погасено
по давност. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. При условие на евентуалност - ако съдът възложи разноските в
тежест на ответника, е направено възражение за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско
възнаграждение и се моли то да бъде намалено, ако размерът му е прекомерен съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото. Ответникът моли също така на ищеца да
бъде указано да посочи банкова сметка, по която да му бъдат преведени евентуално присъдени в
негова полза разноски, като от своя страна е посочил своя банкова сметка. В съдебно заседание не
се явява процесуален представител на ответното дружество, но с писмена молба е заявено
поддържане на отговора, представени са писмени доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното копие на изп.д. № 20108030400681 по описа на ЧСИ Т. М., същото е
било образувано на **** г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД против
длъжника Г. Х. Д. въз основа на изпълнителен лист от **** г., издаден по ч.гр.д. № 8679/2010 г. по
описа на БРС, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя следните суми: 1 575,48 лв. –
главница по договор за потребителски кредит **** от 26.02.2008 г., 206,05 лв. – обезщетение за
забава за периода 28.11.2008 г. – 01.12.2009 г., 515,69 лв. - възнаградителна лихва за периода
30.10.2008 г. – 29.01.2010 г., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от 14.12.2009
2
г. до окончателното изплащане на вземането, както и 253,69 лв. – разноски по делото.
С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ЧСИ
всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, като е видно, че ЧСИ М. е извършила справки за трудовите
договори на длъжника, за вписванията, отбелязванията и заличаванията на негово име в Служба по
вписванията – Бургас, както и за имущественото му състояние и за банковите му сметки.
На 22.07.2010 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, която
е била редовно връчена на длъжника на 18.08.2010 г.
На 03.08.2010 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „БАНКА ДСК“
ЕАД, като същото е получено на 10.08.2010 г.
На 28.07.2010 г., на 06.08.2010 г., на 19.08.2010 г. и на 25.10.2010 г. съдебният изпълнител е
изпратил запорни съобщения до „Инвестбанк“ АД, до „ЦКБ“ АД, до „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД и до „Алианц Банк България“ АД.
“
С молба от 14.12.2015 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД е поискало да
бъде конституирано като взискател по делото, като на осн. чл. 18 от ЗЧСИ е възложило на ЧСИ М.
извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
С молба, входирана при ЧСИ М. на 30.03.2016 г., „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
”
БГЕАД е поискало да се пристъпи към принудително изпълнение, като бъде насрочен опис,
оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника Г. Д. и находящи се на
домашния му адрес, като такъв опис е бил насрочен за 11.08.2016 г.
”
С молба от 12.07.2017 г. кредиторът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД е
поискал от ЧСИ да бъде извършена справка в електронния регистър на БНБ за наличие на банкови
сметки на длъжника, а на 26.06.2018 г. е поискал да бъде извършена справка за наличие на трудов
договор на същия.
На 02.07.2018 г. ЧСИ М. е изпратила запорно съобщение до работодателя на длъжника Д.,
но от приложената обратна разписка е видно, че то не е получено.
”
С молба от 16.09.2019 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД отново е
поискало ЧСИ М. да извърши справка в електронния регистър на БНБ за наличие на банкови
сметки на длъжника, както и да наложи запори върху неговите сметки.
На 24.08.2021 г. ЧСИ М. е изпратила запорно съобщение до „ПРОМЕТ СТИЙЛ“ ЕАД –
работодател на длъжника, с което е наложила запор на трудовото му възнаграждение
На 27.08.2021 г. длъжникът е поискал делото да бъде прекратено, поради настъпила
перемпция, като с Постановление от 27.08.2021 г. ЧСИ М. е прекратила изпълнителното дело на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Видно от приложеното по последващото изпълнително дело копие
на изпълнителния лист, в положен от ЧСИ М. печат на гърба на същия е посочено, че изп.д. №
681/2010 г. е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 27.08.2021 г., в сила от
13.09.2021 г., като последното изпълнително действие по това дело е било извършено на
25.10.2010 г.
Видно от приложеното копие на изп.д. № 20218780401461 по описа на ЧСИ И. Х., с молба
”
от 15.10.2021 г., депозирана пред ЧСИ Т. М., „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД е
поискало въз основа на същия изпълнителен лист от **** г. да бъде образувано ново изпълнително
дело против длъжника Г. Д., като е такова дело е било образувано под № 20218030403067 по описа
на ЧСИ Т. М., но след молба на кредитора от 12.11.2021 г. делото е било прехвърлено на ЧСИ И.
Х..
”
По делото е представена молба от Г. Д. до „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД,
получена от дружеството на 30.03.2022 г., с която е направено изявление за настъпила погасителна
давност по отношение на задълженията му по изпълнителния лист от 06.04.2010 г., както и се моли
да не бъдат предприемани действия за принудително събиране на тези суми. Със становище от
01.04.2022 г. ответникът е уведомил ищеца, че не счита вземанията си за погасени по давност, тъй
като по изп.д. № 681/2010 г. на ЧСИ М. са били предприети редица изпълнителни действия,
прекъсващи погасителния давностен срок, както и че възражението за изтекла давност може да
3
бъде навеждано в рамките на съдебно производство с участието на двете страни.
При така ангажираните доказателства, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и доказан по следните съображения:
Установи се, че по отношение на процесните вземания на 07.07.2010 г. е било образувано
изп.д. № 20108030400681 по описа на ЧСИ Т. М., поради което следва да се приеме, че на осн. чл.
116 от ЗЗД на тази дата е била прекъсната течащата погасителна давност по отношение на
предявените за събиране вземания.
Установи се също така, че след извършеното на 25.10.2010 г. изпълнително действие, а
именно изпращане на запорно съобщение до „Алианц Банк България“ АД, което е посочено и от
самия ЧСИ като последно изпълнително действие, до предприемане на следващото изпълнително
действие, годно да прекъсне давността, са изтекли повече от две години, през който период
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Поради това съдът намира, че
прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона на 26.10.2012 г., макар това да е
констатирано от ЧСИ едва на 27.08.2021 г.
През периода на висящност на изпълнителното дело (2010 г. - 2012 г.) е действало
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което
погасителна давност не е текла, докато е траел изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, т.е. за периода 07.07.2010 г. - 26.10.2012 г. погасителна давност по
отношение на процесните вземания не е текла, а след тази дата е започнала да тече нова давност.
На 26.06.2015 г. е постановено Тълкувателно решение № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС е
изгубило сила. Прието е също така, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
настоящия случай обаче, към датата на постановяване на това ново тълкувателно решение изп.д.
№ 20108030400681 вече е било прекратено по право на 26.10.2012 г., с което са били обезсилени по
право и всички извършени по него изпълнителни действия, освен тези, изграждащи изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права, каквито липсват в настоящия
случай. Поради това и тъй като новото изпълнително дело е било образувано едва на 15.10.2021 г.,
съдът намира, че погасителната давност, която е започнала да тече на 25.10.2010 г., не е била
прекъсвана и по отношение на лихвите и разноските същата е изтекла на 25.10.2013 г., а по
отношение на главницата давността е изтекла на 25.10.2015 г. С оглед на това, съдът намира за
доказано, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист от 06.04.2010 г., за
събирането на които е било образувано изп.д. № 20218780401461 по описа на ЧСИ И. Х., тъй като
тези вземания са погасени по давност.
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед основателността на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по делото, които са в размер на 813,65 лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответното дружество за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, тъй като с оглед цената на иска минималният размер на адвокатското
възнаграждение в случая е бил 549,62 лв. (съгласно актуалната към датата на сключване на
договора редакция на Наредба № 1/07.07.2004 г.), като платеното от ищеца възнаграждение в
размер на 600 лв. не надвишава значително този размер, т.е. същото не е прекомерно и следва да
бъде присъдено на ищеца в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Х. Д., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **, не дължи на
4
”
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление гр. С**, район ****, суми в общ размер от 4 566,02 лв., от които 1 575,48 лв. –
главница, 206,05 лв. – обезщетение за забава за периода 28.11.2008 г. – 01.12.2009 г., 515,69 лв. –
възнаградителна лихва за периода 30.10.2008 г. – 29.10.2010 г., 2 015,11 лв. – лихва за забава за
периода 14.12.2019 г. – 27.06.2022 г. и 253,69 лв. – разноски, които суми са обективирани в
изпълнителен лист от ***** г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 5712/15.12.2009 г.
по ч.гр.д. № 8679/2009 г. на РС-Бургас.
”
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГЕАД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление гр. С**, район ****, да заплати на Г. Х. Д., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **,
сумата от 813,65 лв. (осемстотин и тринадесет лв. и шестдесет и пет ст.), представляваща
направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Бургас в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5