№ 21544
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110117424 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от С. Н. П., ЕГН ********** срещу
„.....
1. Съдът да признае за установено, в отношенията между страните С. Н. П., ЕГН
********** и „....., че сключеният между тях Договор за пот. Кредит №********** от
08.04.2019г. е нищожен;
2. В условията на евентуалност, в случай, че приеме за валиден договора, да прогласи за
нищожна клаузата на чл. 7 от Договор за потребителски кредит №********** от
08.04.2019г., сключен между страните С. Н. П., ЕГН ********** и „....., с която се
задължавала ищцата да заплаща застрахователна премия и такса за оценка на риска,
поради противоречие със ЗПК, към които се прилага ЗЗП;
3. Да признае за установено, в отношенията между страните С. Н. П., ЕГН ********** и
„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕЖ: *********, че С. Н. П. не дължи претендираните от
ответното дружество суми в размер на 50.00 лева /частично от обшия размер от 786. 66
лева/, на основание нищожност на Договор за потребителски кредит №********** от
08.04.2019г., сключен между страните. Ищцата Твърди, че на 08.04.2019г. С. П. е
сключила договор за потребителски кредит №********** с ответникът „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД. Страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 2 000.00
лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 14, срок на
договора 15.06.2020 год., като посочено е ГПР в размер на 47.49 %, ГЛП в размер на
21.25 %, а размерът на месечния лихвен процент е посочен като 1/360- та част от ГЛП.
Съгласно чл.19 от процесния договор за потребителски кредит, кредитодателя
предлагал застраховки, в качеството му на застрахователен агент. Съгласно договора
заемателят се е присъединил към предлаганите от кредитодателя застраховка Програма
„Защита живот безработица/хоспитализация“. Така към задълженията към процесния
договор е включена сумата от 186,65 лева, която включва застрахователен пакет
„БАНК КОМБО ЖИВОТ“ - 92,40 лева и застрахователен пакет „БАНК КОМБО
БЕЗРАБОТИЦА“ - 94,25 лева. Застраховките са предлагани от кредитора и така
застрахователната им премия се заплаща от кредитодателя директно на застраховате ля
или застрахователния посредник. Към кредита е начислена и еднократна такса за
оценка на риска в размер на 262,40 лева. Съгласно договора за потребителски кредит
същата се дължала от деня на подписване на договора, финансира се от кредитора и се
възстановява с дължимите месечни вноски. Уговореният лихвен процент, изчислен
като годишен лихвен процент (ГЛП) е 21.25 %, като същия се изчислява по метода на
простата лихва върху остатъчния размер на главницата на базата 30 дни в месеца и 360
дни в годината. Уговорена е и клауза за забава, според която потребителят дължи
лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода
на просрочието. Тази лихва е била в размер на основният лихвен процент плюс десет
1
проценти пункта. Годишният процент на разходите по процесния кредит (ГПР) по
всички суми изброени по-горе е 47.49 %. Така общата дължима сума по кредита е в
размер на 2 786, 66 лева, което страните се договорили да бъде върната на равни
месечни вноски за период на кредита. Вноската по кредита е уговорена в размер на
199, 05 лева. Съгласно договора, в случай на частични плащания по кредита най-
напред се погасявали съдебните вноски, после лихвата за забава, после начислените
такси, след това договорната (възнаградителна) лихва и най-накрая накрая главницата
(чл. 25. 4.2). За усвояването на кредита и връщането на сумите е открита банкова
сметка на ищцата при кредитодателя. До настоящия момент ищцата е извършвал
частични плащания на дължимите суми по договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК и чл.143-148 ЗЗПотр., договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК). Смята, че процесният договор е нищожен на
основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма. Смята, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора, както и договорът не е подписан на всяка
страница. Същевременно, съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде
предвидено събирането на такива такси - то те трябва да бъдат конкретно и
точно посочени в договора. В настоящият случай застраховката по застрахователна
програма „Защита живот безработица/хоспитализация“ е сключена между ЗК"УНИКА
Живот" АД и С. Н. П., като "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД е застрахователен посредник и
ползващо се лице, но кредитодателя не договоря за себе си, а от името и за сметката на
застрахователя (арг. чл. 313 КЗ). Кредитодателят е трето правоимащо се и ползващо се
лице по договорите за застраховки. Същият има право да получи застрахователното
обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по
премията. Неясно оставало в случай, че застрахователната премия се заплаща
директно на застрахователя, как този разход е включен в сумата за връщане към
кредитодателя, но не е отразен в ГПР.
Счита, че така уговореното съдържание само формално съответства на
изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 7 и 8 ЗПК. Тъй като, при този начин на обявяване на
съществената престация за потребителя, определяща не само търсеното от него благо
като непосредствена цел на финансовата услуга (кредитиране), но и допълнително
завишената финансовата тежест, която следва да понесе за това придобиване,
съществува голяма вероятност потребителя да не е в състояние да възприеме в цялост
последиците от множеството изявления, които е направил в хода на преговорите,
довършени с този документ.
Освен това нямало данни застрахователната премия да е заплатена на
застрахователя от кредитодателя, за да има последният правно основания да
претендира въпросните суми на свой ред от кредитополучателя.
Счита, че така уговореното, като застрахователна премия, добавена отделно
към вноската по кредита, е елемент от същественото съдържание, за което страните се
договарят индивидуално, доколкото не е формулиран ясно и разбираемо не само от
граматическа гледна точка, но и по начин, позволяващ на клиента да осъзнае
действително произтичащите за него икономически последици от съгласието му да
бъде застрахован от кредитора си. , като се заобикаля закона , което е самостоятелно
основание за нищожна клауза от потребителски договор за кредит, на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно ПМС № 426
от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, законната лихва е десет процентни пункта. На основание чл. 19,
2
ал, 4 ЗПК ГПР не може да надвишава петкратния размер на законната лихва, което е 50
%. Твърдим, че в настоящия случай ГПР е некоректно посочен и в този смисъл е
нарушена императивната норма на чл. П, ал. 1, т. 10 от ЗПК (чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК),
което на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК определя тази клауза от договора като нищожна.
На следващо място, счита за нищожна и клаузата от договора за потребителски
кредит, с която е уговорена „такса за оценка на риска“. По отношение на таксата за
оценка на риска, счита, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде
предвидено събирането на такива такси - то те трябва да бъдат конкретно и точно
посочени в договора. В конкретния случай в чл. 7.1. от договора е видно, че
еднократната такса за оценка на риска включва дейности по проверка за
платежоспособността на кандидата за заемополучател. Тази такса се начислява в деня
на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя като се включва в равни месечни вноски към връщане на сумата по
кредита.
Следва да се обърне внимание, че с тази такса не просто не се предоставя
услуга, а се влошава положението на потребителя. Тоест излиза, че доверителят ми
следва да заплати сумата в размер на 262,40 лева - такса оценка на риска, за което не
просто няма да получи каквато и да е услуга, а ще обезпечи единствено интереса на
кредитодателя. Твърди , че клаузата е нищожна, поради нейното неравноправие на
основание чл. 24 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП.
Ответникът в срока за отговор оспорва иска.
Ответника в срока за отговор на исковата молба оспорва иска по основание и по
размер.
Признава сключването на договора за заем и договора за застраховака, но счита, че и
двата договора са действителни и отговарят на всички императивни изисквания.
оспорва да са налице всички изброени от ищеца пороци, не е налице неравноправност,
не е налице основание застрахователната премия да се начислява в ГПР, не е налице
заобикаляне на закона, както и нарушения при формиране на ГПР, договорът за
страховака не е бил задължителен, доколкото ищецът е можел да го прекрати, не е
разход по кредита. Договорът отговарял на изискваният на закона, вкл. на чл 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК
В тежест на ищеца по първоначалните искове - иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да
установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за
кредит и договор за застраховка ( което не се спори) със соченото в исковата молба
съдържание на оспорените клаузи ( което съдържание не се спори), които
противоречат на императивни материалноправни разпоредби, което е довело до
нищожност на целия договор или сочената клауза ( евентуален иск). В тежест на
ответниците е да докажат: наличието на валидни договорни правоотношения и
валидно обвързващи страните клаузи, както и индивидуална договореност между
страните.
В тежест на ответника по иск с правно основание чл. 124 ГПК за недължимост на
сумата в размер на 50 лв- частично предявена от сумата в размер на 786.66лв. - е да
докаже валидно облигационно отношение, по силата на което има вземане в сочения
от ищеца размер.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА , че е негова тежестта при доказвне на горното, да докаже
плащане, както и че следва в 1 седмичен срок от получаване на съобщението да
3
уточни - какво представлява сумата в размер н 786.66лв., която претендира да не
дължи, доколкото в искова молба няма никакви твърдения в тази насока, освен в
петитуманата част на исковата молба, както и да заплати държавна такса в
размер на 130 лв. за предявените искове в горния срок по сметка на СРС
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради
което следва да бъдат приети.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.10.2025г. от 10:00ч..,
за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
УКАЗВА на ищеца да изпълни, дадените по - горе указания, като уточни иска по чл. 124 ,
ал. 1 ГПК за недължимост на сума и внесе държавна такса за исковете, в указания срок.
ДОПУСКА СЧЕ в въпроси в ИМ.
ОПРЕДЕЛЯ ВЛ Десислава В.ова.
Определя депозит в размер на 500 лв., вносим от ищеца в 1 седмичен срок от получаване на
съобщението.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и отговора на
исковата молба.
Указва на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост или в срок, исковата молба
ще бъде върната, макар да е насрочено з апроцесуална икономия, преди изпълнение на
горното.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4