РЕШЕНИЕ
№ 1560
гр. В.., 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Н. П.
Членове:Н.П. Н.
мл.с. С. Р. Д..
при участието на секретаря Г. Г. Сл..
като разгледа докладваното от Н.П. Н. Въззивно гражданско дело №
20223100501835 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно е по въззивна жалба вх. №37856/06.06.2022г. на Д. И. Д.
срещу решение №1184/27.04.2022г., постановено по гр.дело №10391/2021г. по
описа на ВРС, в частта, с която е осъден да заплати на Л. Н. Ш. сумата от
2500 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
причинени й болки и страдания от ухапване от куче порода „Ротвайлер“,
който инцидент е осъществен на 27.03.2021г. в гр. В., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 27.03.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 27.03.2021г. до окончателно изплащане
на задължението, на осн. чл. 50 ЗЗД. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и необосновано, като е постановено при допуснати нарушения на
материалния закон и на съществени процесуални правила. Счита, че
решаващият състав не е взел предвид всички факти и обстоятелства, които го
оневиняват, като отделно от това неправилно е преценил размера на
1
обезщетението за получените от пострадалата телесни увреждания, които не
са били с висок интензитет, нито са причинили големи физически,
психически и емоционални последици, не са довели до затруднения,
дълготрайни болки и страдания, което е станало причина за неправилно
приложение на критерия за справедливост, посочен в чл. 52 от ЗЗД. По
изложените съображения моли, след като въззивният съд отмени решението в
обжалваната му част, на ищцата да се присъди обезщетение в размер на
500лв., а за горницата-претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, тъй като първ. Съд е допуснал грешка при тълкуването и
прилагането на чл. 50, чл. 45, чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗД, касаещи
отговорността на собственика на животно. На следващо място излага, че
решението е постановено и при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като съдът не е съобразил всички допуснати
доказателства. Счита, че не са налице основания за ангажиране на неговата
отговорност, тъй като вредите са резултат от непреодолима сила, изразяваща
се в моментното измъкване на кучето от повода и намордника му, съчетана с
изключителна вина на пострадалата. Твърди, че причинените на ищцата
вреди, изцяло или в голяма степен се дължат на нейното поведение, а именно,
че е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пуснала
притежаваното от нея куче, свободно без повод на улицата; имала е
предостатъчно време за да влезе във входа на кооперацията заедно с кучето
си, ако се е чувствала застрашена от приближаващия А., (а тя явно не е била)
и трето- като се е опитвала да удари кучето на ответника без то да е проявило
каквато и е агресия спрямо нея. Жалбоподателят излага, че при отглеждането
и грижата за притежаваното от него куче, е изпълнил всички изисквания,
касаещи безопасността на гражданите, като същото никога не е извършвало
прояви на насилие спрямо хора или животни. Твърди, че в конкретната
ситуация също не би се стигнало до неблагоприятните последици, ако ищцата
със своето поведение не е допринесла за предизвикване на естествените
инстинкти на кучето, опитвайки се да го ритне и удари, а същото е реагирало
в минимална степен. По отношение на размера на обезщетението за
неимуществените вреди, счита, че то не отговаря на реално претърпените
такива, поради което моли да бъде редуцирано, тъй като е видно, че не е
имало сериозно увреждане на целостта на кожата и по тялото на ищцата,
2
лечението им не е включвало специални извънредни мерки, а психическото и
емоционално състояние на ищцата също не е било много засегнато. По
изложените съображения, жалбоподателят моли обжалваното решение на
ВРС да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло или
отчасти, поради наличието на изключващи отговорността обстоятелства и
съпричиняване. В условията на евентуалност, моли същият да бъде уважен
само частично – чрез намаляване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди до 500 лева, тъй като претендираният в исковата молба
е несъответстващ на увреждането по интензитет и вид. В ос.з. жалбата се
поддържа
Ответната страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си оспорва изцяло въззивната жалба. Твърди, че решението е
правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде
потвърдено, тъй като не са допуснати твърдяните от въззивника нарушения
на материалния закон. Излага, че първ. съд не е извършил процесуални
нарушения, поради което и направените доказателствени искания следва да се
оставят без уважение като преклудирани. Излага, че формираната и изложена
в мотивите на решението фактическа обстановка е правилно установена, като
напълно кореспондира на събраните по делото доказателства, а правните
изводи на съда – са обосновани, и съответстващи на материалния закон и
съдебната практика. Счита, че са налице всички основания за уважаване на
предявения иск, поради което и законосъобразно е било присъдено
обезщетение в претендирания размер. По изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Настоящият състав на ВОС, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Производството е образувано по иска на Л. Н. Ш., ЕГН **********
срещу Д. И. Д., ЕГН ********** за осъждането му да заплати сумата от
2500 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди, вследствие причинени й болки и страдания от ухапване от кучето на
3
ответника, порода „Ротвайлер“, случило се на 27.03.2021г. в гр. В. ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.03.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 87,32 лева -
обезщетение за причинени й имуществени вреди, съставляващи разходи по
лечение, вследствие на осъществения инцидент, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 27.03.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 5 ЗЗД. Ищцата излага,
че на 27.03.2021г. била нападната от куче, собственост на ответника,
вследствие на което били причинени разкъсно-контузни рани на ръката и
крака й, нарушаващи целостта на кожата, достигащи мускулатурата,
ожулвания и кръвонасядания в областта на лявата подбедрица и лявата
предмишница, травматичен оток в областта на лявата подбедрица. Посочва,
че й останали грозни белези за цял живот. В спешния кабинет промили
раните й, поставили са й инжекция против тетанус и са я изпратили за
домашно лечение, като сама е почиствала и превързвала раните си. Твърди, че
изпитва шок, ужас и паника при вида на всяко голямо куче. Заради
претърпените от нея физически и психически болки и страдания, моли
ответникът да бъде осъден да заплати прендираните суми за имуществени и
неимуществени вреди да бъда уважен, като бъдат присъдени и направените
по делото разноски.
Ответникът, чрез депозирания в срока по чл.131, ал.1 от ГПК писмен
отговор оспорва предявените искове. Излага, че по време на разхождане по
обичаен маршрут кучето му порода „Ротвайлер“, внезапно се освободило от
повода и намордника си, за да гони кучето на ищцата за да си играе с него.
Отрича кучето да е било без надзор. Твърди, че ищцата с поведението си е
допринесла за настъпване на увреждането, тъй като след като се е прибрала
във входа на жилищната сграда е крещяла по посока на кучето на ответника,
което е останало пред входната врата за да души около нея, след което е
направила опит да го ритне по главата, което е довело до проявление на
инстинкта за самосъхранение на животното и същото захапало крака на
ищцата. Счита, че до инцидента не би се стигнало ако ищцата не била
пуснала без повод собственото куче. При тези действия осъществени от
ищцата, намира, че е налице съпричиняване. Непосредствено след инцидента
ищцата показала на ответника следите от ухапване, като същия й предложил
помощ, при което тя отказала. Оспорва размера на вредите, които се
4
претендират от ищцата, като намира, че след ухапването не са нанесени
трайни увреждания. По изложените съображения моли исковете да бъде
отхвърлени като неоснователни, като им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Съставът при ВОС, след като съобрази представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата
на страните и нормативната уредба, регламентиращи процесните отношения,
за да се произнесе, съобрази следното:
Между страните липсва спор, че именно куче порода „Ротвайлер“,
собственост на ответника е нападнало ищцата на 27.03.2021г.
От приетото по делото медицинско удостоверение № 250/2021г.,
изготвено от д-р. Ст. -отделение „Съдебна медицина “ при МБАЛ „Света
АННА“ гр. В., се установява,че обективното състояние на ищцата към
момента на прегледа – 29.03.2021г. се изразява с налични увреждания по
тялото на същата, съответно по лявата предмишница, лявата подбедрица,
травматичен оток в областта на лявата подбедрица.
По делото са представени касови бонове от 29.03.2021г. на стойност 40
лева, от които се установява заплащането на медицинска услуга – съдебна
медицина, както и касов бон от 28.03.2021г. на стойност в размер на 47,32
лева за закупени медикаменти – Зинсед на стойност 16,25 лева, Линекс форте
на стойност 14,51 лева, Левофлоксан на стойност 12,02 лева, 1бр. опаковка
компрес на стойност 3,42 лева и Риванол на стойност 1,12 лева.
От приети по делото АУАН № 1579/18.06.2021г. съставен от Дирекция
„Управление на собствеността“ при Община В., се установява, че е
констатирано нарушение на чл.172, т.2 от ЗМВД от страна на ответника, с
които си действия той е допуснал инцидент, при който животното е ухапало
преминаващ в близост гражданин.
От заключението на съдебно – медицинска експертиза, изслушана в
о.с.з, проведено на 21.01.2022г., възприета от съда като компетентно и
обективно изготвена, се установява, че в следствие на инцидента ищцата е
получила ожулвания, кръвонасядания и разкъсно – контузни рани в областта
на лявата предмишница и лявата подбедрица, които са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Тези увреждания биха могли да
бъдат причинени по посочения от ищцата в исковата молба начин. В
5
заключението се излага, че след медицински преглед във връзка с назначената
съдебно – медицинска експертиза, който е осъществен на 06.12.2021г. по
тялото на ищцата е установено наличието на белези, които са загрозяващи
тялото. Походката на ищцата е нормална, като не се наблюдава накуцване.
Установява се наличие на белег в областта на Ахилесовото сухожилие с
големина около 3-4 см. в диаметър. В тази област от пред и леко в страни към
малкопищялната кост се установява друг белег с неправилна форма и
диаметър около 2-3 см. Установяват се и два малки белега по кожата с
диаметър 2-3 см. В заключение се посочва, че не са налични трайни
функционални увреждания в следствие на инцидента, като белезите от
ухапването могат да бъдат заличени с помощта на естетичната хирургия. По
отношение на медикаментите, които са посочва, че ищцата е закупила за
лечение се излага, че единствено медикамента „Зинсет“, който по същността
си е хранителна добавка съдържаща селен, цинк, витамин Д и С, не е
относима към лечебния процес. В о.с.з. вещото лице посочва, че ухапванията
са били поне две – едно на предмишницата и друго на подбедрицата.
Възстановителният процес е отнел около 15-20 дни, като в този период е
нормално да бъде наблюдавано накуцване.
От заключението на изслушаната и приета в о.с.з., провдено на
02.11.2022г. съдебно – психологична експертиза, че при ищцата са налице
психологични маркери за преживян силен стрес, които се изразяват с
нарушено социално функциониране, влошен сън и загуба на тегло.
Установява се повишена възприемчивост на външни стимули, които са
характерни за тревожния човек. Посочва, че в резултата на инцидента ищцата
е станала по-затворена и необщителна личност, като в емоционален план
установява по-висока степен на тревожност. Общите когнитивни процеси не
са нарушени в резултат на инцидента. Към момента на осъществяване на
изследването по повод назначената експертиза се констатира, че ищцата е с
ясно съхранен спомен за инцидента.
В о.с.з. са разпитани водените от страните свидетели.
Свидетелката В. М. Б. – без дела и родство със страните разказва, че на
27-ми март имала уговорена среща с ищцата. В момента, в който свидетелката
се приближила към входа на сградата, видяла, че по тялото на ищцата има
кръв, а в същото време един мъж държал куче на повод и го биел.
6
Свидетелката видяла как мъжът сложил намордник на кучето и си тръгнал.
Излага, че ищцата й споделила, че е искала да защити нейното куче, като го е
хванала да го дръпне, при което е била нахапана от другото куче.
Свидетелката М. Т. Г. – без дела и родство със страните посочва, че с
ответника са непосредствени съседи, и знае, че той има две кучета, едното от
които порода „Ротвайлер“. Известно й е, че той го разхожда извън двора си,
но при извеждане е виждала, че кучето се води на повод. Свидетелят не е
виждала животното да излиза навън без повод.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива.
За да се произнесе по основателността на иска, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 50 ЗЗД за вреди, произлезли от каквито и да са вещи или
животни, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. Отговорността по чл. 50 е обективна и безвиновна. За да възникне
отговорността за вреди от животни е необходимо наличието на следните
предпоставки: вреда, разбирана като промяна чрез смущение, накърняване и
унищожаване на благата на човека /имущество, права, телесна цялост и
здраве, душевност и психическо състояние/, вредоносно противоправно
7
причиняване от вещ /животно/ и причинна връзка между вредата и
вредоносното въздействие на вещта.
По настоящото дело тези елементи от фактическия състав са
установени:
От събрание по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установява, че на 27.03.2021г. ищцата е била ухапана на две места -
по лявата под-бедрица и лявата пред-мишница от куче порода Ротвайлер,
собственост на ответника, предвид което съдът намира, че са налице
основания за ангажиране на отговорността на ответника на осн. чл.50 ЗЗД.
Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди
да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетение, както изисква чл. 52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди,
следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и
страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за
ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение.
Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да
компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца.
Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
8
вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и
интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.
Настоящият състав като съобрази претърпените от пострадалата болки
и страдания по време на инцидента, периодът на оздравителния процес,
продължил около 15-20 дни, и изживените физически и емоционални
страдания, намира, всички изброени обстоятелства ценени в тяхната
съвкупност дават основание за определяне на обезщетение в размер на 1 200
лева.
Съдът намира, че не са налице основания за присъждане на по-висок
размер на обезщетението, тъй като получените наранявания, макар и
болезнени, не са налагали оперативна намеса или друго лечение, а само
почистване, превързване и поставяне на ваксина против тетанус. Същите са
се характеризирали с висок интензитет на болката в момента на
получаването, но след като ищцата е успяла да присъства без проблем на
огледа, и едва след това да отиде в спешния център, означава, че не са били
нетърпими нито в момента на получаването им, нито непосредствено след
това. Съдът съобрази също и сравнително краткия възстановителен период,
който е протекъл гладко и без никакви усложнения.
От друга страна, от показанията на св. Б., се установява, че ответникът е
носел намордника и повода на кучето в ръка, като поради липсата на
свидетели, неизяснени остават всички обстоятелства, при които е настъпил
инцидента, и по-точно дали малкото кученце на ищцата не е предизвикало по-
голямото куче, което към този момент да е било на каишката си. Остават и
съмнения защо ищцата след като е пуснала своето кученце във входа на
сградата, самата тя е останала пред сградата и дали не е предизвикала със
своето поведение агресия от страната на ротвайлера.
Въпреки това, доколкото ответникът, който е собственик на кучето, и
чието е основното задължение да осъществява надзор над поведението му, е
допуснал то да нападне и захапе ищцата, то същият следва да понесе
отговорността си по чл. 50 ЗЗД, като бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 1200лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея физически
болки и емоционален стрес, причинени от ухапването.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба следва да се отбележи,
че не са налице основания нито за отхвърляне на иска, нито за намаляване на
9
обезщетението до размер от 500лв., тъй като ищцата е получила твърдените
наранявания, и въпреки, че раните са заздравели, без оперативно лечение и в
сравнително кратък срок, то са останали белези, които дори да избледнеят
никога няма да се заличат от само себе си. По делото не се събраха и
категорични доказателства, че ищцата или нейното куче са предизвикали
инцидента, поради което и съдът не можа да освободи ответникът от
отговорност, нито да направи безспорен извод, че е било налице
съпричиняване от нейна страна.
По отношение на неимуществените вреди липсва жалба, поради което
същите не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Предвид частично несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с
тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът е уважен за горницата над 1200 лв. до 2 500 лв. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба, съдът намира,
че на въззивника следва да бъде присъдена част от направените в настоящото
производство разноски, доколкото той претендира само внесената държавна
такса за въззивно производство, то съдът му присъжда 15.00лв. от общо
40.00лв.
Въззиваемата страна, предвид частичната неоснователност на жалбата
има право на част разноските, за адвокатски хонорар, които съдът определя в
размер на 145.00лв/ от общо претендираните 300.00лв./
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1184/27.04.2022г., постановено по гр. дело
№10391/2021 г. по описа на РС – гр. В., 21 – ви състав, В ЧАСТТА, с която Д.
И. Д., ЕГН ********** от гр. В******* Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н.
Ш., ЕГН ********** от гр. ****** сумата над 1200.00 /хиляда и двеста/ до
2500 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
причинени й болки и страдания от ухапване от куче порода „Ротвайлер“,
който инцидент е осъществен на 27.03.2021г. в гр. В., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 27.03.2021г. до окончателно
10
изплащане на задължението като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Н. Ш., ЕГН ********** от гр. В., кв. „******
срещу Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. В., кв. „*******за заплащане на сумата
над 1200.00 /хиляда и двеста/ до 2500 лева, претендирани като обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие причинени й болки и страдания
от ухапване от куче порода „Ротвайлер“, който инцидент е осъществен на
27.03.2021г. в гр. В., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 27.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1184/27.04.2022г., постановено по гр. дело
№10391/2021 г. по описа на РС – гр. В., 21 – ви състав, В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ.
ОСЪЖДА Л. Н. Ш., ЕГН ********** от гр. В., кв. „****** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. В., кв. „******* сумата от
15.00 (петнадесет) лева разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН ********** от гр. В., кв. „*****ДА ЗАПЛАТИ
на Л. Н. Ш., ЕГН ********** от гр. В., кв. „****** сумата от 145,00 (сто
четиридесет и пет ) лева съдебни разноски за въззивното производство на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11