Решение по дело №6660/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260656
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20194520106660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                               РЕШЕНИЕ

                                                   № 260656

                                                гр.Русе, 17.12.2021г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд, XV - ти граждански състав, в открито заседание на 17 ноември през две хиляди, двадесет и първа година, в състав:

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 6660  по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:

 

 

Предявени е иск с правно основание чл.59, ал.9, вр. с чл.127, ал.2 от СК.

Ищецът В.Л.Р. *** твърди, че от брака си с ответницата Р.А.Т. с ЕГН:********** се родило детето М. В.Т. с ЕГН:**********.

Твърди, че с Решение N:1493/20.10.2014г. по гр.д. N:4790/2014г. по описа на Русенски районен съд, бракът им бил прекратен по реда на чл.50 от СК, като родителските права по отношение на детето били предоставени на майката.

С Решение oт 02.08.2018г. по гр.д. N:5287/2018г. по описа на Русенски районен съд били изменени мерките относно упражняването на родителски права върху детето М., като родителските права били предоставени на бащата, а на майката бил определен режим на лични отношения.

Твърди, че ответницата била крайно психически нестабилна, имала зависимост от алкохол и осъществявала кореспондеция по viber с друг мъж, на когото изпращала снимки на дъщеря им, която предизвикала сексуален интерес у мъжа. Твърди, че ответницата ползвала компютъра на детето им, където съхранявала снимки с порнографско съдържание.   

Моли съда да постанови решение, с което да измени режима на лични отношения на ответницата с тяхната дъщеря, като го ограничи както следва: Ответницата да осъществява срещи с детето всяка втора и четвърта събота в месеца от 10,00 до 18,00 часа, както и всяка първа и трета сряда в месеца от 17,00  до 19,00 часа в присъствие на бащата – В.Л.Р..

С отговор в срок по чл.131 от ГПК, ответникът излага пространни доводи за неоснователност на исковете. Представени са множество писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

С протоколно определение от 08.06.2020г. съдът е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК и изпратил същото на Русенска районна прокуратура по компетентност за произнасяне налице ли е извършен състав на престъпление от общ характер.

С писмо с вх.N:276147 /27.09.2021г. Русенска районна прокуратура е уведомила съда за това , че е постановен отказ да се образува Досъдебно наказателно дело по пр.пр. N:3228/2021г.

С Определение N:262041 /01.10.2021г. на основание чл.230 , ал.1 от ГПК, съдът възобновил производството по делото.

Съдът анализа на събраните по делото доказателства и прие за установена  следната фактическа обстановка:

От представеното по делото Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане N:0624 /14.06.2012г. се установява, че страните имат родено от брака си дете – М. В.Т. с ЕГН:**********

След извършена служебна справка от съда се установява, че с Решение N:1493/20.10.2014г. по гр.д. N:4790/2014г. по описа на Русенски районен съд, бракът им бил прекратен по реда на чл.50 от СК, като родителските права по отношение на детето били предоставени на майката - Р.А.Т. с ЕГН:**********.

Установява се, че с Решение oт 02.08.2018г. по гр.д. N:5287/2018г. по описа на Русенски районен съд били изменени мерките определени със споразумение по чл.51 от СК по гр.д. N:4790/2014г. на РРС относно упражняването на родителски права върху детето М., като родителските права били предоставени на бащата, а на майката бил определен режим на лични отношения и задължение да плаща ежемесечна издръжка за детето.

От събраните по делото гласни доказателства се събраха противоположни по смисъл и съдържание данни за родителския капацитет на майката. Така, свидетелите посочени от ищеца установиха данни за злоупотреба с алкохол от страна на ответницата, съответно и неполагане на необходимите грижи за отглеждане и възпитание на детето.

От друга страна свидетелите посочени от ответницата съобиха данни за грижовност и добър родителски капацитет на майката.

От заключението на експерта по назначената и приета съдебно-психологична експертиза се установява, че детето М. поведенчески и вербално изразява привързаност и по-силна емоционална близост към своя баща. Към майката е налице емоционална ангажираност, но с известна дистанцираност. Установява, че въпреки всичко детето се стреми да запази балансирано отношение към родителите си и включва своята майка в цялостта на семейството.

Експертът М. твърди, че обективните данни от проведеното изследване на взаимоотношенията между детето и неговите родители не показват наличие на синдром на родителско отчуждение към нито един от тях.

Експертът е категоричен, че проведеното психологично изследване показва майката - Р.Т. като личност, която не притежава агресивни нагласи и не е опасна физически за обкръжението си. Твърди, че към настоящия момент липсват обективни данни тя да е опасна в емоционален план за своята дъщеря М..

Екпертът изразява становище, че като цяло детето М. В.Т. е общително, неагресивно и има добре установено понятие за граници. Налична е средна степен на тревожност, чиято тенденция при наличните семейни обстоятелства би била прогресивна. Предвид на факта, че детето желае майката да е също основен фактор в семейството му, едно ограничаване на контактите с нея би било допълнителен стресогенен фактор и ще засили тревожността му. Експертът твърди, че в конкретния случай са необходими пълноценни контакти с майката. Съобщава, че между бившите съпрузи са налице болезнено-проблемни отношения, което налага системна психотерапевтична работа в посока нормализирането им до степен те да не рефлектират отрицателно върху детето.

От приетия по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Русе се установява, че към настоящия момент основните потребности на детето М. от дом, уют, здравеопазване се задоволяват адекватно от бащата, който проявява отговорност към грижите за детето. Установява се, че към момента режима на лични взаимоотношения между детето и майката не се спазва. Указват, че продължава подкрепата за родителите и детето чрез предоставяне на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа" в ЦОП към КСУДС - Русе в посока поддържане на положителния образ на другия, възстановяване на комуникацията помежду им и спазването на общи правила, граници в общуването и по въпроси свързани с отглеждането и възпитанието на момичето. Считат, че това ще позволи момичето да общува с двамата си родители и да прекарва достатъчно време с всеки един от тях.

Установяват, че социалната и психологическата работа с детето М. е насочена към изграждане на положителен Аз - образ, подобряване на уменията за споделяне на силни емоции и чувства, взаимодействие и комуникация с връстници.

По делото от ищеца са приложени значително количество фотоснимки и USB памет с порнографско съдържание. Предвид отказа на Русенска районна прокуратура да образува Досъдебно наказателно производство, тези доказателства не следва да бъдат обсъждани в хода на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи.

Обстоятелствата, които съдът е длъжен да съобрази при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права, са посочени в чл.59, ал.4 от СК. По същество те съвпадат и с изведените в задължителната съдебната практика критерии /вж. т.II от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС/. Тези обстоятелства следва да бъдат съобразявани не само когато този въпрос се решава в рамките на бракоразводния процес, но и когато родителите нямат сключен граждански брак, по силата на препращащата разпоредба на чл.127, ал.2 от СК, като съдът е длъжен да следи служебно за най – добрия интерес на детето /вж. легалната дефиниция по § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт/.

При решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права от значение са не отделните обстоятелства, а тяхната съвкупност. Такива други особено важни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени в случая са полът и възрастта на детето / т.II, б.”е” и б”ж” от ППВС № 1 от 12.XI.1974 г./. Както е отбелязано и в цитираните точки, майката е по-пригодния родител да отглежда деца в ниска възраст, тъй като те се нуждаят от непосредствената майчина грижа, която трудно може да бъде заместена.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. V от Постановление № 1/12.11.1974 г., Пленум на ВС, определянето на мерки в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за всестранна защита на детето. Изборът на тези мерки цели правилното развитие на детето, поради което, в случай, че обстоятелствата се изменят съществено, следва да се вземат нови мерки съобразно с изменените обстоятелства.

Не винаги обаче, изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до вече определената мярка и нейната рационалност. Поради това съдебната практика правилно приема, че от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права.

По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на вече взетите мерки, които определят същото.

В настоящия казус съдът приема, че не се доказа по безспорен начин наличието на трайно и съществено изменение на обстоятелствата, което да обуславя по смисъла на закона и съдебната практика изменение на мерките относно режима на лични отношения между ответницата и малолетното дете  М., постановени по гр.д.5287/2018г.  по описа на Районен съд - гр.Русе.

Съгласно визираното решение, родителските права са предоставени за упражняване на бащата и местоживеенето на детето е определено при него, а на майката е определен режим на лични отношения, както и е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето.

Неоснователни за доводите, че обстоятелствата относно родителския капацитет на майката са се променили, като са се влошили до такава степен, че майката не притежава необходимите морални качества. Напротив, от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че след постановяване на решението по гр.д5287/2018г.  на Районен съд-гр.Русе, до настоящия момент майката, в случаите когато осъществява режим на лични отношения с детето М., притежава нужния родителски и морален капацитет, като такава промяна в това отношение, каквато сочи бащата, не е настъпила.

Недоказани са твърденията на ищеца, че неморалното поведение на ищцата са се отразили негативно на детето, като това се опровергава изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели, които споделят преки и непосредствени впечатления за отношенията между майка и дете.

            Анализа на събраните доказателства дава основание на съда да формулира извод, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като от събраните доказателства не се установява майката да има каквито и да било характеристики, още по-малко пък заболяване – алкохолна зависимост, които да възпрепятстват тя да осъществява нормален режим на лични отношения със своето дете. Твърденията на ищеца се опровергават от заключението на експерта по приетата съдебно-психологичната експертиза, а от от социалния доклад по делото се установява, че е нарушен режима на лични отношения между майка и дъщеря.

Изложеното по-горе кореспондира и със свидетелските показания на свидетелите на ответника, които съдът кредитира. Напълно опровергани са доводите на ищеца за такава настъпила промяна в обстоятелствата, която не само да е влошила родителския капацитет на майката, но и да е поставила в риск детето, което да налага ограничаване на режима на лични отношения с нея.

При този изход на делото ищеца дължи на ответницата сумата от 505,00 лева направени разноски по делото.

Мотивиран така, съдът

 

 

                              РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от В.Л.Р. с ЕГН:********** срещу Р.А.Т. с ЕГН:********** иск за изменение на Решение от 02.08.2018г. постановено по гр.д. N:5287 /2018г. по описа на Русенски районен съд, в частта му относно упражняването на режима на лични отношения между Р.А.Т. с ЕГН:********** и детето М. В.Т. с ЕГН:**********.

ОСЪЖДА В.Л.Р. с ЕГН:********** да заплати на Р.А.Т. с ЕГН:********** сумата от 505,00 лева направени разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

           

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/