Номер 227514.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София9-ти търговски
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503165 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. Е. П. лично и като пълномощник
на сестра си Е. Е. Б. против определение №6559 от 05.05.2020г. по В.гр.д.
№3145/2016г. на СГС, ГО, IV -Д въззивен състав, с което е оставена без
разглеждане молбата им /наименувана жалба/ с вх.№38488 от 21.03.2019 г. за
допълване на определение № 32894 от 15.12.2017 г. за прекратяване на
въззивното производство по същото дело.
Жалбоподателките излагат доводи по съществото на спора, предмет
на въззивното производство. Твърдят, че определението е недопустимо, тъй
като не са изпълнени указанията на САС с предходното негово определение, с
което е указал, че става въпрос за искане /молба/ по чл.250 ГПК. Молят
въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт и да постанови, че се
прекратява и производството пред СРС,като решението му се обезсилва, като
се обезсилят и издадените изпълнителни листове срещу частните
жалбоподателки.
Препис от частната жалба е връчен на другите страни – ищец и трето
лице-помагач на ищеца, но в срока по чл.276 от ГПК отговор не е постъпил.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното
определение във връзка със събраните доказателства и законовите
изисквания, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни
страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна поради следното:
1
От данните по делото се установява, че производството пред СГС е
образувано по въззивна жалба на Ц. Е. П. и Е. Е. Б. срещу решение от
03.07.2015 г., постановено по гр.д. № 34727/2013 г. на Районен съд – София, с
което е уважен иск на „Топлофикация София“-ЕАД по чл.422 ГПК срещу
двете жалбоподателки. Решението е постановено при участието на „МХ
Елвеко“-ООД като помагач на ищеца и С. П. М. - трето лице помагач на
ответниците.
С протоколно определение на СГС от 18.05.2017 г. е спряно
производството пред въззивния съд на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК –
поради смърт на третото лице помагач С. М., като е указано на страните,
включително и на ищеца, че в шестмесечен срок от получаване на
съобщението следва да ангажират доказателства за смъртта и наследниците
на третото лице-помагач, с оглед конституирането им в производството,
както и че ако в този срок не ангажират такива доказателства, производството
по делото ще бъде прекратено.
С определение №32894/15.12.2017 г. е прекратено въззивното
производство на основание чл.230, ал.2, изр.2 ГПК по съображения, че в
указания шестмесечен срок указанията не са изпълнени – не са посочени
наследници на третото лице-помагач С. П. М..
С молба (наименувана жалба) с вх.№38488/21.03.2019 г. /л.75/
въззивниците Е. Е. Б. и Ц. Е. П. са поискали поправка на очевидна фактическа
грешка в определението от 15.12.2017 г. като допълни, че решението на СРС
се обезсилва и производството пред първата съдебна инстанция също се
прекратява, както и да обезсили издадените два изпълнителни листа от
04.04.2018 г.
С определение от 2.08.2019г. съдът е оставил без уважение молбата
за поправка на ОФГ. Това определение е обжалвано пред САС, който с
определение №181 от 21.01.2020 г. е обезсилил определението на СГС
приемайки, че съдът е бил сезиран с молба за допълване на определението от
15.12.2017 г., а не за поправка на очевидна фактическа грешка, и е върнал
делото на СГС за произнасяне по молбата на жалбоподателките по чл.250 от
ГПК.
С обжалваното в настоящото производство Определение №6559 от
05.05.2020г. съдът е оставил без разглеждане молбата на Ц. Е. П. и Е. Е. Б. с
вх.№ 38488 от 21.03.2019 г. за допълване на определението от 15.12.2017 г.
като е приел, че същата е просрочена.
Така постановеното определение е правилно и съобразено със
закона.
Според разпоредбата на чл.250 от ГПК, страната може да поиска
2
допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане,
като молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на
решението или от влизането му в сила.
Определението на съда от 15.12.2017 г., с което е прекратено
въззивното производство, е съобщено лично на жалбоподателката Ц. П. и на
същата като пълномощник на сестра си Е. Б. на 21.12.2017 г./л.66 и 67/.
Същото не е обжалвано в указания едноседмичен срок от съобщаването му.
Поради това е влязло в законна сила.
Молбата за допълване на определението от 15.12.2017 г. е
депозирана на 21.03.2019 г., което е доста след изтичане на едномесечния
преклузивен срок по чл.250 от ГПК, започнал да тече от връчване на
определението – 21.12.2017 г. или от влизането му в сила на 28.12.2017 г.
Поради това правилно съдът я е оставил без разглеждане като
недопустима.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено,
а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №6559 от 05.05.2020г. по В.гр.д.
№3145/ 2016г. на Софийски градски съд, ГО, IV -Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3