РЕШЕНИЕ №3
гр.Силистра, 15.02.2022 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в открито
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор при ОП-Силистра С.Г., като
разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД
№106 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №186/12.10.2021г., постановено по АНД №365/2021г.,Силистренският районен
съд е отменил Наказателно постановление №38-0001487/31.05. 2021г., издадено от директора
на РД“Автомобилна администрация“ гр.Русе, с което на Д.А.И. ***, на основание
чл.178в ал.5 пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно
наказание,по вид „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на същата
разпоредба от ЗДвП.
Производството е образувано по касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Русе, представлявана от директора Венцислав Шахънов, с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС
и, след произнасяне по същество от настоящата инстанция,да бъде потвърдено процесното
пред районния съд НП. Оплакванията в жалбата сочат на довод за неправилно приложение на закона.
Касаторът счита, че изводът на районния съд за накърняване правото на защита на
ответника по касация поради непосочване на нарушената материалноправна
разпоредба,е неправилен,защото приложената санкционна такава, съдържа и
диспозиция,т.е. правилото за поведение, за нарушаване на което е санкциониран деецът.С оглед на изложеното настоява за отмяна на съдебния
акт и потвърждаване на НП №38-0001487/31.05.21г. Не претендира разноски, но заявява
изрично възражение за прекомерност по чл.63 ал.4 ЗАНН(в редакцията му към
датата на образуване на касационното производство, ДВ,бр.94/2019г.),във вр. с чл.144 АПК и чл.78 ал.5 ГПК, на заплатеното
(евентуално) адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Ответникът
по касация - Д.А.И. ***, не се явява
и не се представлява в процеса. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа правилност на обжалваното
решение на СРС и неоснователност на касационната жалба. Счита, че при призната
правоспособност за управление на МПС от съответната категория, не следва да се
прилагат противоречащите на ЗДвП правила от Наредба № 36/15.05.06г.и повторно да бъде изискван
и издаван документ за същата тази правоспособност на правоспособността.Намира
за неправилно нормираното изискване за дублиращо удостоверение за
правоспособността,проверена и установена по надлежния ред с издаденото
свидетелство за правоуправление на МПС. Ето защо счита, че атакуваното от
касатора съдебно решение е правилно, като съдът е дал отговор на всички
релевирани пред него въпроси,поради което настоява за потвърждаването му с
отхвърляне на касационната жалба.
Производството
е по реда на Глава XII /чл.208 u сл./ АПК,вр.с чл.63
ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:Касационното основание, което е заявено
пред настоящата инстанция е за неправилно
приложение на закона (чл.63 ал.1 ЗАНН,вр. с
чл.348 ал.1 т.1 НПК).Административнонаказващият орган
- касатор счита,че отменителното основание,посочено в
мотивите на процесния съдебен акт не е осъществено,защото приложената
разпоредба на чл.178в ал.5 ЗДвП е съставна- съдържа както диспозиция (правило
за поведение),така и санкция при неговото неизпълнение, което сочело на
правилно формулирано и предявено административно обвинение. А щом това било
така, то в противоречие със закона, при липса на какъвто и да е порок в
процесния пред СРС юрисдикционен акт, съдът е
постановил оспорения резултат. Настоящият контрол следва да се извърши на
терена на касационния довод и в параметрите, зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
С процесното пред Силистренския районен съд
наказателно постановление на ответника по касация, в качеството му на водач,
извършващ превоз на товар - дърва за огрев, е наложена глоба в размер на 500
лева, на основание чл.178в ал.5 ЗДвП,за-това че е осъществявал превоз на товари
за собствена сметка, като не е представил при проверка от длъжностни лица при
касатора, Удостоверение за психологическа годност.
Решаващият
съд е провел законосъобразно съдебното следствие (арг.
чл.13 и чл.107 ал.2 НПК),като е изслушал показанията на актосъставителя М.М.и свидетеля Г.М.- ст.инспектор при РД“АА“-Русе,отдел
„Контрол“ гр.Силистра и е приобщил по надлежния ред представените писмени
доказателства.От същите е установил, че на 12.04.2021г. жалбоподателят пред СРС,
е превозвал дърва за огрев, за собствена сметка, с товарен автомобил „ГАЗ 66“,с
рег.№ **СС АН, категория
N2, в посока от гр.Добрич за гр.Силистра, с маршрут
с.Алеково,Община Алфатар - гр.Силистра.При извършената му проверка от служители
на РД“АА“ Русе в 11:50 ч.,не е представил Удостоверение за психологическа
годност, каквото, след служебна справка в информационната система на ИА“Автомобилна
администрация“ било установено, че към 12.04.2021г. не е било издадено на Д.А.И..
Съдът е обсъдил гласните доказателствени средства, ведно
с писмените и е обосновал решаващите си изводи, базирайки ги изцяло на
законосъобразно събраната доказателствена съвкупност. Изрично е приел в
мотивите на съдебното решение, че в обстоятелствената част на административното
обвинение не е посочено кой точно закон или подзаконов нормативен акт вменява
задължение на ответника по касация, след като е придобил вече правоспособност
за управление на товарни автомобили (автомобилът в случая е от категория N2) - категория „С“ и упражнява това занятие (превоз на
товари), да е снабден с въпросния документ,представляващ Удостоверение за
психологическа годност. Приел е, че разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5
и т.6 ЗАНН,императивно изискват от АНО изчерпателното изписване на всички правнозначими факти и обстоятелства, както и на съответните
на тях материално-правни разпоредби,с чието нарушаване е свързана приложената санкционна
норма.След като това не е било направено, е приел че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на
дееца, което е неотстранимо в съдебната фаза на производството, защото съдът не
може да замести волята на АНО. Ето защо отменил НП.
Преодолявайки по горния начин несъответствието
на националните материалноправни норми с правото на
Европейския съюз,съдът е постановил правилно по своя резултат решение. Съгласно
официално изявление на Европейската комисия (Решения по процедури за нарушение)
в Брюксел, от 15.07.2021г.,достъпно на сайта: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/INF_21_3440>, за
сектор Мобилност и транспорт, Автомобилен транспорт, Комисията специално призовава България да премахне изискванията за професионалните водачи да представят свидетелство
за психологическа годност в допълнение към свидетелството им за управление на
МПС, позовавайки се изрично на правилата от Директива 2006/126/ЕО и
Директива 2003/59/ЕО. Приложение III към първата
съдържа минималните изисквания за физическа и психическа годност за управление
на превозно средство със силово задвижване,като няма пречка всяка отделна
държава да въведе по-строги (по-високи) такива изисквания,но проверени и
удостоверени със Свидетелството за управление на МПС от съответния тип/група,
съгласно §1 т.1.3. от същото Приложение.
Действащата в страната Наредба №36/15.05.2006г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии (Обн.ДВ,бр.46/06г.,посл. изм.ДВ,бр.36/16г.),в
частта ѝ на глава Трета „Условия за провеждане на психологическото
изследване“ (чл.5-чл.11), противоречи на европейското право, защото:
Съгласно съображение (8) от преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на
превозни средства,критериите за изпитите за управление на МПС и издаване на
свидетелство за управление, следва да бъдат хармонизирани, като в основата на
изпитите във всички държави-членки следва да лежат минималните стандарти за физическа
и умствена годност за управление на такива превозни средства от Директивата. Няма
забрана националните законодатели да въведат по-високи изисквания,които обаче
да бъдат проверявани по един и същи ред и удостоверявани с един и същи
документ.В контекста на Директива 2006/126/ЕО релевантната по делото
„психологическа годност“,следва да се разглежда като част (основна) от
понятието „умствена годност“,употребено в директивата.В съображение (9) от
преамбюла на същата, изрично е предоставена възможността държавите-членки да
регламентират периодичен контрол за наличие на минималните стандарти за
физическа и умствена годност на водачите,свързан с преиздаване (периодично) на
свидетелството за управление на МПС от съответната категория.Това обаче, следва
да става посредством медицински прегледи, като гаранция за спазване на
минималните стандарти и, тези прегледи да съвпадат по време с периодичността на
подновяването на СУМПС, поради което да се определят изцяло от срока на
валидност на свидетелството.При тази общностна
регламентация очевидно действащата Наредба №36/2006г., в коментираните части,противоречи
на нормативни актове от по-висок ранг, в ракурса на базовите принципи от чл.4 и
чл.5 АПК. А/ Съгласно чл.8 ал.2
Наредба №36/06г. удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от
3 години, а когато се издава след навършване на 65 годишна възраст на лицето и
в други изчерпателно посочени случаи - удостоверението е валидно за срок от
една година.Според ал.4 на с.чл. лицата по ал.1 подлежат на психологическо изследване
на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение. Тези
срокове са различни (по-кратки) от сроковете на валидност на Свидетелствата за
управление на МПС, които се издават от органите на МВР и срокът им на валидност
за по-ниските категории (АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ) е 10 години, съгласно чл.51
ал.3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). За по-високите
(т.нар.“професионални“ категории - С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и T) този срок е 5 години, според чл.51 ал.4 ЗБЛД.
Следователно, проверката и установяването на „умствената годност“,съгласно
националното право, не се извършва когато свидетелството се издава и периодично
след това (при неговото подновяване), съгласно регламентацията от европейското
право, а в съвсем различни и несъвпадащи срокове;
Б/ Според Директивата държавите-членки
могат да регламентират извършването на медицински прегледи като гаранция за
спазването на минималните стандарти за физическа и психологическа годност на
водачите, но Българската държава с чл.5 от Наредба №36/06г. е разпоредила психологическата годност да се установява с
психологическо изследване, което не се извършва от медици, а от психолози (чл. 11в
от Наредба №36/06г.);
В/ Както стана въпрос по-горе
Директивата предписва минималните стандарти за процесните годности,
като дава възможност на държавите-членки да въведат по-строги такива, но според
Приложение III към Директива 2006/126/ЕО,
същите могат да бъдат въвеждани на национално ниво само и единствено във връзка
с първоначалното издаване и последващото подновяване
на Свидетелствата за управление на МПС, не и извън тях, изискващи нарочни,
допълнителни свидетелства и удостоверения, имащи свое собствено легитимиращо
действие наред с валидното СУМПС.В този ракурс поставен спорният въпрос в
процеса сочи,че в националното ни право психологическата годност,вместо да бъде
само предпоставка за правоспособността за управление на МПС от съответната
категория, е въздигната в отделно, успоредно съществуващо с правоспособността, юридическо
качество, видно от правилото от чл.7а ал.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтП).
В обобщение, следва да се приеме, че
извън периметъра на позволеното с Директивата въвеждане на по-строги стандарти
за физически и умствени годности на водачите да
управляват МПС от съответната категория, с релевантната по делото Наредба
№36/2006г., такива са разписани в нарушение на изрично въведените ограничения
от европейския законодател,както следва - проверката на съответните годности, вкл. умствената („психологическата“ по нашето
право), да се извършва изцяло и във
връзка с издаването на Свидетелство за управление на МПС; същата проверка да се
осъществява чрез медицински прегледи и то само в сроковете (не по-кратки) на
валидност на свидетелството за управление на МПС.Горните ограничения не са
съобразени в националното законодателство относно изследването на
психологическата годност на водачите.
Освен
изложеното по-горе правно значение за изхода на делото има и отговорът на
въпроса - след като нормите на Директивата нямат пряко действие,тъй като с нея
се разписва очакван резултат,до който всяка държава-членка преценява как да
стигне,следва ли сезираният съд да откаже прилагането на националните норми, вменяващи
задължение за водачите, осъществяващи обществен превоз на пътници и товари, да
притежават удостоверение за психологическа годност, според изисква- нето на
чл.7а ал.2 ЗАвтП във връзка с чл.8 ал.1 Наредба №36/2006г. Съгласно постоянната
съдебна практика на СЕС, произтичащото от дадена директива задължение за
държавите-членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението
им по чл.4 §3 ДЕС и чл.288 ДФЕС да предприемат всички необходими мерки,общи или
специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички
органи на държавата-членка,вкл. в рамките на тяхната компетентност - върху
съдебните органи (Вж.т.57 от Решение на Съда от 04.10.2018г. по дело
С-384/17г.,образувано по преюдициално запитване на
Съд по административни и трудовоправни спорове на
Унгария,в което са цитирани много предхождащи го решения в същия смисъл на Съда).
В настоящия случай,коментираните
по-горе несъответствия с Директива 2006 /126/ЕО не произтичат от една
единствена разпоредба, която да е достатъчно ясна, точна и безусловна, за да
ѝ бъде признат директен ефект, което в известен смисъл препятства
неприлагането на националното право само въз основа на общия разум на
Директивата (Вж.Решение на Съда - голям състав от 24.06.2019г. по дело С-573/
2017г.,образувано по преюдициално запитване във
връзка с изпълнението в Нидерландия на Европейска заповед за арест, издадена от
Районен съд Познан, Полша). В контекста на генерираната практика на СЕС по
процесния въпрос е сигурен изводът,че несъответствието между правото на
Европейския съюз и националното право, се установява служебно от
съда.Последното е в духа и на служебното касационно правомощие за контрол на
материалната законосъобразност (арг. чл.218 ал.2 АПК,вр. с чл.63в ЗАНН).В светлината на базовия принцип за
предимство на Общностното право, в т.64 на ECLI:EU:C:2019:530 е прието, че за да се признае дирек-тен
ефект на разпоредба от Директива, същата е необходимо да е достатъчно ясна,
точна и безусловна, като очертаните по-горе в изложението ограничения на Директива
2006/126/ЕО, макар и да не са фиксирани в една разпоредба, отговарят на
критериите за точност и безусловност. Ето защо могат и следва да бъдат
приложени директно относно релевирания проблем с възможността на
държавата-членка да завиши изискванията за физическа и умствена годност за
управление на МПС на водача, стига същите да не излизат извън регламентацията
за тяхната проверка от медицински лица (а не психолози или други специалисти);
да не битуват в отделен, със самостоятелно правно значение, еманципиран от
Свидетелството за управление на МПС, документ и да не са разписани като
задължителни за установяване в срокове извън нормативно определените такива за
валидност на СУМПС.
Освен това, с Решение ECLI:EU:C:2018:810 на СЕС е прието още по-категорично, в т.56-т.57, че
дори когато дадена разпоредба на Директива няма директен ефект,произтичащото от
Директивата задължение за държавите-членки да постигнат предвидения в нея
резултат,както и задължението им от чл.4 §3 ДЕС и от чл. 288 ДФЕС, ги обвързва
да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят изпълнението на това
задължение, което тежи върху всички органи на държавата, вкл. върху съдебните.
Как следва да процедират последните, в т.61-т.62 от същото решение на СЕС, е
пояснено - да тълкуват националното право в съответствие с лишената от директен
ефект разпоредба на Директивата или, ако такова съответства-що тълкуване не е
възможно, да оставят без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде
приложена, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.
В подкрепа на горния правораздавателен подход е и
официалното изявление на ЕК от 15.07.2021г.,за което стана въпрос по-горе,звучащо
в императивен порядък: Комисията
призовава България да премахне изискванията за професионални водачи да представят
свидетелство за психологическа годност в допълнение към свидетелството им за
управление на МПС, което сочи на еднозначната преценка на Европейската
комисия, че въпреки своевременното транспониране на Директива 2006/126/ЕО в
националното ни право, последното не е постигнало заложения с нея резултат
съгласно изискването от чл.288 §3 ДФЕС. Ето защо, настоящият съд не следва да
приложи националните разпоредби,които са съсредоточени в Наредба № 36/2006г.,
издадена по законовата делегация от чл.152 ал.1 т.2 ЗДвП, и в чл.7а ал.2 ЗАвтП,
последните изрично посочили в свои ПЗР, че въвеждат изискванията на Директива
2006/126/ЕО (напр: ЗИД на Закона за движението по
пътищата (ДВ,бр.54/ 10г.,изм.и доп.,ДВ,бр.60/2012г.,в сила от 7.08.2012г.)….§35.Този
закон въвежда изисквания на: 1.[…] 3.Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006г. относно
свидетелства за управление на превозни средства; както и ЗИД на Закона за
автомобилните превози (ДВ,бр.17/11г.) Допълнителна разпоредба […] §51.Този закон въвежда изискванията на Директива
2009/5/ЕО от 30.01.2009г. за изменение на Приложение III към Директива 2006/22/ЕО…)
Освен това, видно от съображение (2) от преамбюла на
Директива 2006/126/ ЕО - Правилата за свидетелствата за управление на превозни
средства […] допри-насят за подобряване на пътната безопасност и
улесняват свободното движение на хора […] насърчават свободното движение и свободата на
установяване на хората. Следователно, нарушаването на философията (духа) и
разписаните правила с Директивата, води до пряко нарушаване на субективните
права на гражданите на Съюза по чл.21;чл.45;чл.49 и чл.56 ДФЕС,което е още едно
основание да не се приложат националните разпоредби свързани със задълженията, вменени
на водачите на МПС, за притежаване на отделно от СУМПС, Удостоверение за
психологическа годност.
При горните
съображения настоящият състав намира, че правилно районни- ят съд е отменил НП
№38-0001487/31.05.21г., макар и по различни от изложените съображения. В хода
на служебната проверка от чл.218 ал.2 АПК се установява, че оспореният съдебен
акт е валиден; постановен е в допустим процес и е съответен на материалния
закон,в контекста на приоритетно приложимото Европейско право, поради което
подлежи на потвърждаване. В обобщение, касационната инстанция приема,че
оспореното решение на СРС е съответно на установените по делото факти и закона,постановено
е при отсъствие на касационно основание за неговата отмяна,воден от което и на
основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,във вр. с чл.63в ЗАНН
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №186/12.10.2021г.,постановено по АНД №365 по описа за 2021 година на Силистренския
районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.