РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова-Младенова частно гр. дело № 4976 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 390, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 117 от ЗПКОНПИ.
С Определение от
03.10.2019г. по гр. д. № С-64/2019г. по описа на СГС е допуснато обезпечение на
бъдещ иск на Комисията за
противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ за отнемане в полза на
държавата на имущество на основание чл.
153, ал. 1 от ЗКПКОНПИ срещу В.К.А., М.Л.А., „Л.“ ООД, „О.К.Л.“; „В.Г.ВМ“ ЕАД;
“И.Т.“ ООД; „Д.Е.Л.“; „Х.К.Л.“; „В.Г.С.“
ООД, „А.Т.***“ ЕООД; „В.Т.“ АД с цена на иска 379 450 968 лв.,
чрез налагане на възбрани и запори на имущество, твърдяно
за собствено на бъдещите ответници, както и на трети за спора лица.
Настоящото производството
е образувано по
жалба от 17.03.2020 г., подадена от трето за
изпълнението лице - „Х.Б.“ ЕООД чрез
адв. П. срещу действия на ДСИ по изп.дело №643/2020 г. по описа на СИС при СРС
– изземване на лек автомобил марка „Ролс Ройс“, модел „Фантом“, с рег. № *****
и предаване на същия за съхранение на служител на Комисията за противодействие
на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ комисията/.
Жалбоподателят иска и
да бъде указано на ДСИ да предаде посоченото МПС на жалбоподателя - „Х.Б.“
ЕООД.
Жалбоподателят
иска отмяна на посочените действия на съдебния изпълнител.
Поддържа се, че запорираният и иззет лек автомобил не е собственост на
посоченото в протокола за опис на движимо имущество лице „Х.К.Л.“, а е придобит
и е собственост на жалбоподателя „Х.Б.“ ЕООД, като към жалбата са приложени
писмени доказателства – фактура, договор за покупко-продажба на МПС и
свидетелство за регистрация. Твърди, че предмет
на изпълнителните действия е имущество на трето за изпълнението лице, поради
което са незаконосъобразни. Незаконосъобразността на действията се аргументира
и с липсата на изложени в протокола за опис фактически и правни съображения на
ДСИ за нуждата за предаване на автомобила на пазач-представител на взискателя,
които да аргументират преценката на ДСИ по чл.470 ГПК.
Ответната страна КПКОНПИ в депозирано
становище по подадената
жалба поддържа, че същата е неоснователна. Сочи че извършените от съдебния
изпълнител действия за правилни и съобразени с изискванията на чл. 122, ал.3 ЗПКОНПИ.
Според ответника жалбата обжалваните действия на съдебния изпълнител се
основават на наложена обезпечителна мярка „запор“ върху посочения автомобил по
обезпечителна заповед, издадена от СГС. Излага се, че взискателят КПКОНПИ е
поискала налагане на запор върху процесния автомобил във връзка с проверка
срещу лицата М.Л.А. и В.К.А., за които са събрани данни, че са реалните
собственици на „Х.К.Л.“ – офшорно дружество, регистрирано в Британските
Вирджински острови, което е едноличен собственик на капитала на „Х.Б.“ ЕООД.
Срещу посочените физически лица е внесен обвинителен акт за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3,
т.2 вр. ал.2, по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1, вр.
чл.20, ал.3, вр. ал.1, чл. 255 ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.20, ал.3,
вр. ал.1, по чл. 256, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 16, ал.1 вр. чл.20, алл.3 вр.
ал.1 и по чл. 253, ал.4, вр. ал.2 пр.1 и пр.3, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 чрез дружествата „Захарен комбинат Пловдив“ АД и „В.Г.К.“ АД. Твърди, че„Х.Б.“
ЕООД, ЕИК*****не е трето лице, защото дружеството „Х.К.Л.“ е едноличен
собственик на капитала. Като такова то притежавало разпоредителна власт върху
имуществото на дъщерното си дружество като о този начин намали капиталовата му
адекватност. Искането за извършване на обжалваното изпълнително действие
е мотивирано с твърденията, че имуществото на това дружество е капиталова собственост
на ответниците – ЮЛ, по делото, на които крайни бенефициенти/собственици са
проверяваните физически лица; че това дружество е контролирано лице по смисъла
на §1, т.6 от ДР на ЗПКОНПИ; че имуществото му подлежи на отнемане по аргумент
от чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ; че е налице обезпечителна нужда предвид
възможността от разпореждане с това имущество. Иска се оставянето на жалбата без уважение.
В мотивите
си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител сочи, че
жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи, че
автомобилът е иззет и предаден на КПКОНПИ на основание чл.122, ал.3 от ЗПКОНПИ,
като органът по изпълнението не е излязъл от рамките на законовите си
правомощия. Излага, че действията на ДСИ са обвързани с допуснатото обезпечение
на бъдещия иск на КПКОНПИ – обезпечителна заповед на СГС, ГО, II-Г въззивен
състав, издадена на 03.10.2019 г.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
От
представените от съдебния изпълнител материали по изп. д. № 643 по описа на СИС при СРС, се установява, че
по отношения на лек автомобил марка „Ролс Ройс“, модел „Фантом“, рег. №С0*****,
рама SCA1S68055UX00528, двигател N73B68A61123506 от КПКОНПИ с молба от 04.03.2020
г. е поискано изпращане на образуваното при СИС при РС- Пловдив изпълнително
дело по компетентност в гр. София, тъй като автомобилът е предаден на лицето П.Б.В.,
адресна регистрация в гр. София. С постановление от 05.03.2020 г. изпълнителното
дело в гр. Пловдив е прекратено и същото е изпратено по компетентност в гр.
София.
Изпълнителното производство спрямо
индивидуализирания автомобил е образувано вследствие на обезпечителна заповед
от 03.10.2019 г., издадена от СГС, II-Г въззивен състав, съгласно определение
от 03.10.2019 г. по гр.д. № С-64/2019 г. на основание чл.116 ЗПКОНПИ вр. чл.390 ГПК, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ предявим от комисията срещу посочените в заповедта лица, чрез налагане
на обезпечителна мярка „запор“ върху същия.
С разпореждане от 06.03.2020 г. ДСИ
от СИС при СРС е разпоредил извършването на действия по опис, оценка и
предаване на посочения лек автомобил, като описът е насрочен за 09.03.2020 г.
От протокола за опис на движимо
имущество от 09.03.2020 г. се установява, че на основание посочената
обезпечителна заповед, чл.467 ГПК и чл.122, ал.3 ЗКПКОНПИ, в присъствието на
представител на КПКОНПИ и вещо лице е извършен опис на представения от лицето П.В.лек
автомобил /предаден му от специализираната прокуратура/, назначена е оценителна
експертиза и същият е предаден за съхранение на взискателя КПКОНПИ чрез старши
инспектор М.Т.. Протоколът е подписан от ДСИ Д.И., М.Т.- за взискателя, лицето П.В.,
като длъжник и вещото лице К.. Съставен е протокол, от който е видно, че П.В.е
предал на ст. инспектор М.Т. 1бр. ключ за автомобила, малък и копие от големия
талон, удостоверение за техническа изправност.
Посочените действия по опис,
изземване и предаване на представител на взискателя на процесния автомобил са
предмет на обжалване в настоящото производство.
След преценка
на събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обезпечитеното производство протича в две фази: производство по допускане на обезпечението и производство по налагане на обезпечителните мерки. В зависимост от избраната и допусната обезпечителна мярка втората част може а да се развие с участието на съдебен изпълнител. В чл. 120-134 от ЗПКОМПИ са уредени различни хипотези по налагане на допуснато обезпечение, а по силата на препращащата норма на чл. 135 от ЗПКОМПИ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. Тъй като в специалния закон не е е уредено действието на наложените обезпечителни мерки , приложима е разпоредбата на чл. 401 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 401 ГПК запорът, наложен за обезпечение на иск, произвежда действието, предвидено в чл. 451-453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512-514 ГПК. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които се отказва да предаде доброволно. За случая се прилага разпоредбата на чл. 435,ал. 4 и чл. 440 ГПК. Препращането към тези разпоредби, намиращи се в глава 39 ГПК „Защита срещу изпълнението“ налага извод, че за третото лице способите за защита срещу обезпечението са същите, както при защита срещу изпълнението (в този смисъл т. 6 от ТР № 6/2013г. от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС; Определение № 642/07.12.2012г. по ч. гр. д. № 401/2012г. на 1 г. о. на ВКС). По изложените съображения третото лице-жалбоподателят в настоящия случай, който твърди, че владее вещта в деня на налагане на обезпечителната мярка върху нея, е процесуално легитимиран да обжалва действията н съдебния изпълнител по налагане на обезпечението.
С нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК е дадена възможност трето за изпълнителното производство лице да обжалва действията на съдебния изпълнител, единствено в случаите когато изпълнението е насочено върху вещ, която към деня на запора се намира във владение на това лице. ВСъдът намира, че под владение в нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК се има предвид упражняването на трайна фактическа власт върху вещта. Тук владението се разбира като фактическо състояние, а не като право на владение като едно от правомощията на собственика на вещта. Законът в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК не отдава правно значение на факта, въз основа на който е установена фактическата власт върху вещта, съответно дали той се е осъществил законосъобразно или не. Такава проверка не може да бъде направена от съдебния изпълнител, доколкото се касае за обстоятелства извън тези по конкретното изпълнително дело. Съдебният изпълнител съгласно чл. 465 ГПК описва вещите само ако са във владение на длъжника, респ. при констатация, че не са във владение на длъжника, ЧСИ може да откаже извършването на опис, евентуално предаване за пазене.
Взискателят Комисия за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ е депозирала молба по
изп. д. № 8272/2019г. по описа на СИС при РС Пловдив на основание чл. 123, ал. 3
от ЗПКОНПИ за предприемане на действия по опис, оценка и предаване на
владението на лек автомобил – марка „Ролс Ройс“, модел фантом, с рег. № *****.Към
молбата е приложена Обезпечителна заповед от 03.10.2019г., издадена от СГС, по гр. д. №С-64/2019г. След констатиране на
обстоятелството, че автомобилът, предмет на изпълнението се намира на
територията на гр. София, образуваното изпълнително дело е прекратено и
изпратено по подсъдност на СРС. Изпълнително дело № 643/2020г. по описа на СРС е образувано въз основа на
писмо с вх. № 5960/06.03.2020г. от държавен съдебен изпълнител в СИС при РС
Пловдив на основание чл. 427 от ГПК.
Страните не спорят, че на 09.03.2020г. ДСИ при СИС на СРС е извършил опис на движимо
имущество, отразен в Протокол, приложен по делото и подписан от представители
на двете страни. В протокола е вписано, че изземваният автомобил е собственост
на „Х.К.Л.“. Назначена е оценка на автомобила, която е извършена от лицензиран
оценител на транспортна техника, приложена към делото, в която като собственик
е посочен „Х.Б.“ ЕООДV
В депозираната жалба срещу действията
на съдебния изпълнител се твърди, че иззетият от ДСИ автомобил никога не е бил
собственост на посоченото в протокола за опис дружество “Х.К.Л.“. Автомобилът е
собственост на трето лице – „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *******. За установяване на това обстоятелство
към жалбата са приложени: Договор за покупко-продажба на МПС от 16.07.2015г. с
нотариална заверка на подписите на страните;
Фактура № 53 от 16.07.2015г.; и Свидетелство за регистрация № *********
от 08.08.2015г.
От приложените документи за собственост
на лекия автомобил, предмет на изпълнителните действия, безспорно се
установява, че същият е собственост на „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *******. От това
следва, че взискателят е поискал налагане на обезпечителна мярка по отношение
на имущество на трето лице, което не е страна по бъдещите искове.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящият състав намира жалбата за основателна. По делото е безспорно установено, че собственик на лекия автомобил, предмет на обжалваните изпълнителни действия е трето лице по издадената обезпечителна заповед. Неоснователно е твърдението на ответника по частната жалба, че по аргумент от чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ е налице обезпечителна нужда и мярката опис и изземване на лекия автомобил е адекватна, тъй като жалбоподателят е контролирано лице, чието имущество също подлежи на отнемане при установяване на съответните законови предпоставки за това. Цитираните текстове от Закона легитимират КПКОНПИ при твърдение, че едно лице е контролирано по смисъла на ДР на ЗПКОНПИ, да предяви иск за отнемане имуществото и на това контролирано от проверяваните и свързаните с тях лица лице. В случая иск по чл.145 или чл.146 ЗПКОНПИ срещу „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК*****за отнемане имуществото на последното като незаконно придобито не е предявен, нито е заявено намерение за предявяване на бъдещ такъв иск. Недопустимо е да бъде отнето имущество на лице, което не е ответник в производството, както и да се присъди повече от поисканото с исковата молба – да се отнеме имущество, което не е предмет на петитума на иска. В този смисъл е и константната практика на ВКС / вж. Определение №420 от 28.10.2020г. по ч. гр. д. № 3116/2020г. по описа на ВКС 3 г.о. Определение № 297/30.07.2020г. по ч. т.д. № 1116/2020г. на ВКС, ІІТО;/
В конкретния случай са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е собственик на вещта, върху която си извършва изпълнителното действие. Освен това в деня на описа и изземването е била във владение на собственика.
По изложените съображения следва да се направи извода, че в конкретния случай не са били налице основанията по см. на чл. 470, ал. 1 и ал. 2 ГПК за изземване на лекия автомобил и за предаване пазенето на взискателя. Поради което жалбата се явява основателна и действието на ЧСИ подлежи на отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, който е претендирал сумата от 25 лв. заплатена държавна такса и 3500 лв. представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция. Процесуалният представител на жалбоподателя своевременно е представил списък по чл. 80 ГПК, и Договор за правна защита и съдействие № *****81168 от 01.04.2021г. който служи и като разписка за заплатения хонорар в брой.
Своевременно релевираното от ответника по жалбата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно. С указанията в т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК приема, че намаляването на адвокатското възнаграждение при направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните размери в Наредба № 1/2004 г. / в конкретния случай в размер на 1910лв./, само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно. В този смисъл, настоящият състав приема, че с оглед на материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция е основателно. При преценката на подробно изложените мотиви по оплакванията във въззивната жалба с оглед особеностите на случая, не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права на въззиваемата страна и определения размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение.
При изложените съображения, настоящият състав приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна платеното адвокатско възнаграждение в общ размер на размер на 1910 лева за осъществено процесуално представителство в настоящото производство и заплатена държавна такса в размер на 25 лв или общо 1935лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на Държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 643/2020
година по описа на СИС при РС гр. София, изразяващи се в изземване на лек автомобил
марка „Ролс Райс“, модел „Фантом“ с рег. № 0*****, собственост на „Х.Б.“
ЕООД, ЕИК*****и предаване на
същия за съхранение на служител на КПКОНПИ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество - гр. София, пл. „*******да заплати на „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК*****със седалище и адрес на
управление *** *******, сумата от 1935лв.
сторени разноски в настоящото произовдство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.