Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
19.09.2019г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №10763/19г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Подадена е жалба от адв.Х.М.от АК
Пловдив, пълномощник на Р.А.Ч. ЕГН **********, длъжник по изп.дело
№1954/18г. на ЧСИ Р.М.рег.№790 с район на действие СГС срещу Постановление от
18.02.2019г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е
неправилно и в нарушение на законовите разпоредби. Иска се неговата отмяна.
В свои мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК
ЧСИ Р.М.твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че не е
изтекъл предвидения в закона двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното
дело, поради което е постановила отказ на молбата на длъжника. Твърди, че взискателят не е изоставил изпълнението, напротив
многократно е депозирал молби за изпълнителни действия с посочване на конкретни
изпълнителни способи.
За да се произнесе съдът установи от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото изпълнително дело се
установява, че то е образувано по молба на взискателя
Банка ДСК ЕАД ЕИК ******въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
15.09.2011г. от РС Пловдив на основание Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№15660 от 2011г. срещу длъжника Р.А.Ч. ЕГН ********** с
адрес ***.
С образуване на делото по молба на взискателя са били наложени запори върху банковите сметки
на длъжника, както и върху дружествените дялове, които последният притежавал в
търговски дружества. Била е вписана възбрана върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот и било насочено принудително
изпълнение към него.
Искането за вписване на възрбаната
е от 16.05.2012г., изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника от
19.10.2012г. му е била връчена на 31.10.2012г.
От съставения протокол за опис на движими
вещи от 30.11.2012г. е видно, че е бил насрочен за 06.03.2013г.
На 05.02.2013г. е било изпратено запорно съобщение до ОББ АД.
На 06.03.2013г. е била изпратена призовка за
принудително изпълнение с уведомление, че на 08.04.2013г. от 10.00ч. до 13.00ч.
съдебен изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение.
На 04.12.2013г. ЧСИ изисква справка от ТД на
НАП Пловдив за декларирани банкови сметки, трудови договори, притежавани
движими и недвижими вещи от Р.Ч..
На 12.08.2014г. взискателят
Банка ДСК ЕАД е поискал от ЧСИ К.Д.да бъде извършен опис и насрочена публична
продан на ипотекирания имот. В изпълнение на молбата на взискателя
е била назначена експертиза, от която е било установено, че обектът не
съществува, поради което ЧСИ Д.с разпореждане е отказала насрочване на
проданта.
С молба от 30.03.2016г. Банка ДСК ЕАД е
поискало налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в У.Б.АД и със запорно съобщение от 20.05.2016г. същият е бил наложен.
На 03.10.2016г. взискателят
е посочил изпълнителен способ – пълно имуществено проучване с оглед вписване на
възбрани, налагане на запори, вкл.върху дружествени дялове. На 09.02.2018г. е
постъпила отново идентична молба от Банката. Последната е поискала прехвърляне на
делото при ЧСИ Б.А.рег.№908 с район на действие ОС Пловдив, където е било
преобразувано изп.дело под №20189080400936 и били
наложени запори върху банковите сметки на длъжника със съобщения от
27.11.2018г. По молба на взискателя делото е било прехвърлено
при ЧСИ Р.М.с район на действие СГС и преобразувано под №20187900401954.
С молба вх.№3499 от 15.02.2019г. до ЧСИ М.длъжникът
е поискал прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433
ал.1 т.8 от ГПК с мотив, че от 05.02.2013г. в продължение на две години до 05.02.2015г.
по изпълнителното дело не са били извършвани изпълнителни действия, които да
прекъсват двугодишната давност.
С обжалваното постановление ЧСИ М.е отказала
да прекрати изпълнителното дело.
Въз основа на така установените факти по
делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
едноседмичен срок от легитимирано да я подаде лице и като такава се явява допустима.
Преценката по съществото на спора по
настоящото дело изисква да се отговори дали в продължение на две години от 05.02.2013г.
до
05.02.2015г. взискателят е бездействал и е направил
възможно прилагане на разпоредбата по чл.433 ал.1 т.8 ГПК – прекратяване на
изпълнителното производство. Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай,
че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането
на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва
по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител.
Съдебният – изпълнител следва само да констатира, че производството е
прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне
наложените обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят
в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия,
спрямо длъжника, същият се е дезинтересирал от хода
на изпълнителното производство.
Предпоставките за прекратяване на
изпълнението по силата на закона са две - непредприемане на изпълнителни
действия по молба на взискателя и изтичане на двегодишен преклузивен
срок. Изпълнителните действия по дадено изпълнително дело се извършват по молба
на взискателя. Той е този, който трябва да
посочи какви изпълнителните способи за
събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител. В някой случай взискателите подават молби до съдебния-изпълнител с искане
за проучване на имущественото състояние на длъжника. Проучването на
имущественото състояние на длъжника обаче не е изпълнително действие. След като
съдия-изпълнителят направи справка за имущественото състояние на длъжника взискателят следва да посочи какви изпълнителни действия
иска да бъдат извършени по отношение на длъжника – например да бъде наложен запор или възбрана
върху имущество на длъжника. Извършването на самите изпълнителни действия
прекъсва двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, след което започва да тече
нов срок.
Проучването на имущественото състояние на
длъжника обаче, както и връчването на Покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело са подготвителни действия във връзка с провеждане на
същинското производство, които не прекъсват двегодишния срок, с изтичането, на
който изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.
Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да
е налице прекратяване, взискателят следва да е
изоставил изпълнението. В случая такова изоставяне от страна на Банка ДСК ЕАД
не е налице. Беше установено, че от образуване на изпълнителното производство и
към настоящия момент непрекъснато се извършват действия по изпълнението по
инициатива на взискателя с искане за прилагане на
определен изпълнителен способ. За твърдения период на бездействие от страна на взискателя ат
05.02.2012г. до 05.02.105г. са били извършени следните действия по негова
инициатива, които са прекъсвали давността – насрочен опис на движими вещи за
06.03.2013г., на 05.02.2013г. е било изпратено запорно
съобщение до ОББ АД, на 12.08.2014г. взискателят
Банка ДСК ЕАД е поискал от ЧСИ К.Д.да бъде извършен опис и насрочена публична
продан на ипотекирания имот и в изпълнение на молбата на взискателя
е била назначена експертиза и т.н.
Следователно разгледана по същество жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 18.02.2019г. на
ЧСИ Р.М.рег.№790 с район на действие СГС, с което е отказано прекратяване на изпълнително
дело №20187900401954 на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.