Р Е Ш Е Н И Е
№511 03.05.2010г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, І-ви състав
На двадесет и втори март година 2010
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНИ
ГАЙДУРЛИЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: И.Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
ГАЙДУРЛИЕВ
НАХ дело №648 по описа за 2010 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Н.И.К., ЕГН **********
*** срещу наказателно постановление №22-0000106/08.02.2010г., издадено от и.д.
Началник на областен отдел „КД-ДАИ” гр. Бургас, определен от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда
на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, с което за нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 37/02.08.2002г. на МТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 178, ал. 1, т. 6 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
С
жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление,
като се поддържа, че същото е издадено в противоречие с материалния закон и се излагат
съображения в тази насока. Моли се съда да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме,
че жалбоподателят е извършил цитираното в акта и в НП нарушение, се моли съда
да измени наказателното постановление, като намали размера на наложената глоба
до предвидения в чл. 178, ал. 1 от ЗДвП минимум от 100 лева.
В
съдебно заседание пред настоящия съд, жалбата и изложените в нея доводи се
поддържат от адвокатски пълномощник на жалбоподателя.
За ответника по жалбата – Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, редовно призовани, представител не се яви
в съдебно заседание пред настоящия съд. Представят преписката по случая. Не
ангажират нови доказателства.
Жалбата
изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Бургаският
районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 18.01.2010г., около 15.50 часа, в гр. Бургас, на бул.
„Демокрация”, до бл. 117, служители на областен
отдел „КД-ДАИ” гр.Бургас, сред които и св. Д.В.Ш., спрели за проверка
учебен автомобил „Мерцедес С220D” с рег. № А 5545 ВС. При проверката на документите се
установило, че автомобилът е собственост на жалбоподателя Н.И.К.,
ЕГН ********** - преподавател по практическо
обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, а
превозното средство се управлява от курсиста М. С. К., ЕГН **********, който провеждал
практическо обучение по управление на МПС. Жалбоподателят К. обяснил на
контролните органи, че курсистът взема
допълнителни часове, защото му престояло да се яви на изпит. В хода на проверката св. Ш. констатирал, че преподавателят К. не носи учебния картон на обучавания
Канев.
С оглед констатациите от извършената на 18.01.2010г.
проверка, на следващият ден жалбоподателя бил поканен да се яви в областен отдел „КД-ДАИ”
гр.Бургас, където в негово присъствие св. Д.В.Ш. му съставил
Акт за установяване на административно нарушение
№089399/19.01.2010г., за това, че на 18.01.2010г., около 15.50 ч., в гр.
Бургас, на бул. „Демокрация” до бл. 117, преподавателя извършва обучение по
кормилна практика на курсиста М. С. К., ЕГН **********,
със собствения си учебен автомобил „Мерцедес С220D” с рег. № А 5545 ВС,
като не представя картона на обучаемия. Актосъставителят
квалифицирал така установените обстоятелства като нарушение на разпоредбите на
чл. 22, ал. 1, т. 4 от Наредба № 37/02.08.2002г. на МТ.
Въз
основа на установеното с АУАН №089399/19.01.2010г., впоследствие е било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №22-0000106/08.02.2010г.
на и.д. Началник на областен отдел „КД-ДАИ” гр. Бургас, определен от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, с което за нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 37/02.08.2002г. на МТ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 178, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
с фактическо описание идентично с посоченото в акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на свидетелските показания на Д.Ш. (актосъставител и
очевидец) и К.Г. (свидетел по съставяне и връчване на акта),
потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в АУАН №089399/19.01.2010г., както и от
писмените доказателства, приети в съдебното производство.
Съдът,
с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите
на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Видно от представените доказателства АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По
съществото на спора:
Съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 4 (нова - ДВ, бр. 3 от 2008 г.) от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за
тяхното обучение (издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ,
бр. 82 от 27.08.2002 г., в сила от 27.08.2002 г.), по
време на практическото обучение по управление на МПС освен определените в чл.
100 ЗДвП документи преподавателят е длъжен да носи и учебния картон на
обучавания.
Санкционната
норма на чл. 178, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 100
до 1000 лв., който нарушава установените с нормативен акт предписания във
връзка със състоянието на материалната база и с изпълнението на учебните
програми в учебните форми за подготовка на водачи на моторни превозни средства,
получили разрешение по реда на чл. 152, ал. 1, т. 3 и чл. 157, ал. 3 от ЗДвП.
С
оглед на тази законодателна уредба, относима към разглеждания случай, и предвид
установените по делото факти, настоящият състав на БРС приема, че в случая жалбоподателят
в качеството си на преподавател по
практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС е нарушил задължението си по чл. 22, ал. 1, т. 4 от Наредба №37 от 2.08.2002 г., тъй като при извършената
проверка на 18.01.2010г., около 15.50
часа, в гр. Бургас, на бул. „Демокрация”, до бл. 117, е констатирано, че по време
на практическо обучение по управление на МПС на курсиста М. С. К., ЕГН **********, извършвано със собствения на
жалбоподателя учебен автомобил „Мерцедес С220D” с рег. № А 5545 ВС,
преподавателят не носи учебния картон на обучавания. От обективна страна за
осъществяване състава на това нарушение е достатъчно този документ да не се
носи от преподавателя, да не се намира във фактическата му власт, да не се
представи при поискване от контролните органи, а в настоящият случай, безспорно
се установи, че такъв документ не е бил представен от жалбоподателя при
извършената проверка. Нарушението на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от Наредба №37 от 2.08.2002 г. е обявено за наказуемо с административно наказание
със санкционната норма на чл. 178, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Именно по този законов
текст административнонаказващият орган е санкционирал нарушителя за извършеното
административно нарушение, правилно издирвайки и прилагайки материалния закон. Предвид
на това съдът счита, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното
наказателно постановление за реализиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършването на това административно нарушение.
При
така установените факти по делото съдът счита, че административнонаказващият
орган неправилно е оценил значимите за определяне на административното
наказание обстоятелства, което е довело до несправедливост на наложеното
наказание. Цитираната санкционна норма на чл. 178, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че за такъв вид нарушение се налага глоба в размер от
100 до 1000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В случая за това нарушение
административнонаказващият орган е определил наказание в размер около средния
предвиден, а именно глоба от 500 лв. Съдът счита, че така определения размер на
наказанието глоба е несправедлив, тъй като не е съобразен с разпоредбата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. По конкретно съобразно с това, че констатираното нарушение е
извършено за първи път, че по делото не са налице данни жалбоподателя до този
момент да е бил наказван административно за неспазване на разпоредбите на Наредба №37 от 2.08.2002 г., както и предвид
добрите характеристични данни на жалбоподателя, съдът приема, че наложеното на К.
наказание глоба в размер на 500 лв. следва да бъде намалено на минимално
предвиденото в чл. 178, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 100
лева, който размер съдът намира за съответен на тежестта на нарушението.
С
оглед на изложеното до тук, съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като размерът на наложеното на
жалбоподателя наказание глоба в размер на 500 лв. бъде намален на глоба в
размер на 100 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен
съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №22-0000106/08.02.2010г., издадено от и.д. Началник на областен
отдел „КД-ДАИ” гр. Бургас, определен от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 92,
ал. 2 от ЗАвП, с което за нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 4 от Наредба №
37/02.08.2002г. на МТ, на Н.И.К., ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 178, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП, като намалява размера на
наложената глоба от 500 лева на 100 (сто) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яни Гайдурлиев
Вярно с оригинала:
Секрлетар: Т. Т.