Определение по дело №2803/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1092
Дата: 6 април 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20217050702803
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2022 година

Административен съд – Варна, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Дарина РАЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2803 по описа на Административен съд – Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от К.П.К. ***, ЕГН **********, срещу отказ на Директора на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ към Община Варна рег. № АУ 120289ВН_001ВН от 24.11.2021 г. да приеме представено удостоверение за сключен в чужбина граждански брак и да състави акт за сключен граждански брак съгласно чл. 72, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация.

В жалбата се твърди, че жалбоподателката е сключила във Федерална република Германия граждански брак с И.Я.Ц., български гражданин с постоянен адрес ***. Представила многоезично стандартно удостоверение за сключен граждански брак съгласно Регламент (ЕС) 2016/1191 пред Община Варна с искане въз основа на него да бъде съставен акт за сключен граждански брак по чл. 72, ал. 3 от ЗГР. С писмо административният орган отказал да издаде акт за граждански брак, като се мотивирал, че към представения акт, съставен в чужбина, следва да има заверен превод на български език съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Счита отказа за приемане на съставения в чужбина акт и за издаване на акт за гражданско състояние за неоснователен и неправилен поради нарушение на Регламент (ЕС) 2016/1191. По-конкретно твърди, че регламентът е пряко приложим и задължителен в своята цялост за органите в Република България, а предвидените в него правила въвеждат възможността да не се изисква превод на многоезичните удостоверения, съставени в друга държава членка. Счита, че член 70, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация противоречи на регламента, който има директен ефект и следва да се прилага в случай на противоречие с национална норма. Счита още, че дори представеното удостоверение да е такова по Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданска регистрация, тя съдържа указания и разяснения на всички езици, включително български, за значението и съдържанието на всяко поле от документа. Посочва, че в представените от нея документи – удостоверение за сключен граждански брак по образец и копия от валидни български лични карти се съдържа всичката необходима информация за съставяне на акт за сключен граждански брак. Моли отказът да бъде отменен и преписката върната на административния орган за съставяне на искания акт със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Моли и за присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът в производството, Кметът на  Община Варна счита, че не е налице отказ от страна на Директора на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ при Община Варна, тъй като в посоченото от жалбоподателката писмо е указан редът за вписване на събитието „брак“ съгласно българското законодателство. Посочва, че представеното в административното производство удостоверение не е многоезично стандартно удостоверение по приложение ІV към Регламент (ЕС) 2016/1191, а съгласно Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние. Твърди, че съгласно чл. 70 от ЗГР и Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функцията на Единната система за гражданска регистрация, документите, издадени от чуждестранен местен орган, трябва да са снабдени със заверен превод на български език, тъй като без превод и транслитерация на съществените данни длъжностното лице по гражданското състояние не може да извлече необходимата за съставяне на акта информация. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна И.Я.Ц. не изразява становище по съществото на спора.

 

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Писмо рег. № АУ 120289ВН_001ВН от 24.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ към Община Варна не подлежи на оспорване по реда на Административно-процесуалния кодекс и жалбата е недопустима като подадена от лице, което няма правен интерес от обжалване на това писмо.

За да бъде обхванато от понятието индивидуален административен акт, писмото следва да отговаря на критериите по чл. 21, ал. 1, 2 или 3 от АПК, което не е изпълнено в случая.

Първо, писмото не засяга права, свободи или законни интереси на заявителката, нито създава за нея задължения.

Производството пред длъжностното лице по гражданското състояние e по чл. 70, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация – представяне на препис от съставен от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт за гражданско състояние на длъжностното лице в Република България. След представяне на акта от чужбина, на основание чл. 72, ал. 3, т. 2 от Закона за гражданската регистрация, длъжностното лице по гражданската регистрация съставя акт за граждански брак, съдържат данните от получения препис относно имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака.

Съгласно трайната практика на ВКС по дела относно брачни правоотношения, актовете, съставени по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗГР, имат вторичен характер (така в Решение № 118 от 21.12.2017 г. по гр. д. № 4596/2016 г. на ВКС, I ГО, Решение № 173 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 3828/2018 г. на ВКС, III ГО и др.). По изрично разпореждане на закона в тези актове длъжностното лице вписва без изменение данните от съставения в чужбина акт за гражданско състояние. Правните последици на брака, сключен в чужбина, настъпват от датата на сключването му, така както е удостоверена в съставения акт за гражданско състояние на компетентния орган в чужбина, а актът за регистрирането на брака в Република България няма конститутивно действие, тоест не създава права или задължения, нито непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателката като административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. Този акт само отразява един вече настъпил в чужбина факт, релевантен за гражданското състояние на лицата. Неспазването на срока по чл. 75, ал. 1 от ЗГР за регистрация на сключения в чужбина брак не води до незачитане на брака, сключен в чужбина, нито до непротивопоставимост на този акт спрямо трети лица до момента на вписването му в България. По този начин писмото не променя правното положение на жалбоподателката, не засяга нейния семейноправен статут, нито неин охраняван от закона интерес. Всички правни последици за нея настъпват от факта на сключения в чужбина граждански брак и се удостоверяват с издаден въз основа на акта за този брак документ. В този смисъл, актът за граждански брак, съставен в България, не само няма конститутивно действие, но не е и волеизявление или документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 2 и 3 от АПК. Писмото също така не създава пряко и непосредствено задължения за жалбоподателката, доколкото в него са описани конкретните постъпки, които следва да направи, за да бъде съставен акт за граждански брак въз основа на удостоверението за сключен граждански брак в чужбина.

Предвид това, писмото, срещу което е насочена настоящата жалба, не представлява годен за обжалване индивидуален административен акт и за жалбоподателката липсва правен интерес от неговото обжалване. Това обуславя недопустимост на предявената жалба, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.

При този изход на правния спор и предвид направеното своевременно искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сума в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8, изречение второ от ГПК и чл. 144 от АПК – 100 лева.

 

По гореизложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на К.П.К. ***, ЕГН **********, срещу отказ на Директора на Дирекция „Информационно и административно обслужване“ към Община Варна рег. № АУ 120289ВН_001ВН от 24.11.2021 г. да приеме представен акт за сключен в чужбина граждански брак и да състави акт за сключен граждански брак съгласно чл. 72, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2803 по описа на Административен съд – Варна за 2021 г.

 

ОСЪЖДА К.П.К. ***, ЕГН **********,*** сумата 100 (Сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: