№ 315
гр. Бургас, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20232100100199 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37 /ПИБ/, против И. К. А., гражданин
на Р. Ф., родена на ***, БУЛСТАТ *********
Предявени са осъдителни искове за заплащане на парични задължения от
ответницата по договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на
недвижим имот № 317-265/ 08.07.2008г, сключен между ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД
/чийто правоприемник е ищеца/ и ответницата И. А., както следва: 13 787,92 евро-
изискуема главница; 5498,36 евро- непогасена договорна лихва за периода
20.07.2015г.- 19.01.2023г., дължима на основание раздел III, т.6.1 от договора за кредит;
8438,90 евро- наказателна лихва за периода 20.08.2015г.- 25.01.2023г., дължима на
основание раздел III, т.6.2 от договора за кредит; 166,45 евро- разноски за учредяване
и подновяване на ипотеката, дължими на основание раздел III, т.9.2 от договора за
кредит, както и разноски за връчване на покана, дължими на основание раздел VII, т.
19.6 от договора за кредит; ведно със законната лихва върху главницата от подаването
на исковата молба на 26.01.2023г. до окончателното й плащане.
Твърди се, че по силата на сочения договор на ответницата е предоставена
сумата от 22 000 евро, усвоена изцяло на 04.08.2008 г., за закупуване на недвижим
имот, върху който била учредена в полза на банката договорна ипотека. Сочи се, че
кредитът е в просрочие общо 2747 дни, считано от 20.07.2015 г., като са просрочени 91
вноски по главница с общ размер от 13 787,92 евро, 91 вноски лихва в общ размер от
5498,36 евро, с краен срок на погасяване 30.07.2023 г. Сумите се претендират на
основание настъпила с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост.
С нарочна молба е извършено изменение на претенцията за главницата, като
същата е увеличена на сумата от 15033,45 евро., включваща и падежиралите до края
на договора вноски.
Заявява се, че на 17.10.2013 г. е променено наименованието на ТБ „МКБ
1
Юнионбанк“ АД, а на 04.03.2014 г. е вписано преобразуване на дружеството, като
ищеца е станал негов универсален правоприемник.
В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор от особените представители на
ответница, с който оспорват предявените претенции, като считат същите за
неоснователни. Навеждат се твърдения за погасяване по давност на сумите за главница
за вноските с падеж от 20.07.2015 г. до 20.01.2018 г.; за договорна и наказателна лихва
за вноските с падеж от 20.08.2015 г. до 20.01.2020 г. Независимо от соченото се твърди
нищожност на клаузата на двата вида лихви поради противоречие с добрите нрави, тъй
като общия им сбор надхвърлял размера на главницата. Считат се клаузите по т.6.1. и
т.6.2. и за неравноправни на основание чл.143 ЗЗП, поради липса на яснота относно
начина на формирането им.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а това се потвърждава и от приложеното съглашение, че
на 08.07.2008 г., между ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД /чийто правоприемник е ищеца/ и
ответницата И. А., е сключен договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за
покупка на недвижим имот № 317-265, по силата на който на А. е предоставена и от
същата е усвоена сумата от 22 000 евро, с условие за погасяване чрез 180 равни
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви. Крайният падеж на
издължаване на кредита е уговорен за 30.07.2023 г.
Съгласно чл.15.2 е договорено правото на банката да може да обяви кредита за
предсрочно изискуем в случай, че не е погасена в срок която и да е погасителна вноска
по главница, дължими лихви, такси и комисионни, или при неплащане в срок на
разноските по подновяване на ипотеката, с която е обезпечен договора.
Видно от т.6.1, прието е между страните, че дългът по кредита се олихвява за
първата година с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 8,15%, а за
останалите години непогасената част от главницата се олихвява с плаващ лихвен
процент, определен в размер на действащия 6-месечен EURIBOR плюс фиксиран
надбавка в размер на 3 пункта, но не по- малко от 8,15%.
Съгласно т.6.2, при нарушаване сроковете за погасяване на главницата на
кредита, върху просрочената част от главницата, за времето на просрочие и/или
предсрочна изискуемост на кредита, банката събира от кредитополучателя наказателна
лихва, включваща договорената лихва по т.6.1 и наказателна надбавка от 10 пункта,
която се начислява на годишна база.
По делото е изготвена съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице по която
даде заключение, че кредита е усвоен от ответницата на 04.08.2008 г. уговорено е било,
че ще се погаси на 180 месечни анюитетни вноски в размер на по 212,96 евро, не по-
късно от 30.07.2023 г., като общото задължение съгласно погасителния план възлизало
на сумата от 38335,31 евро, от които 16335,31 евро- лихва. Задължението е погасявано
до 20.07.2015 г.- последна заплатена вноска. Към датата на подаване на исковата молба
останала непогасена сумата от 13787,92 евро- главница, 5498,36 евро- договорна
лихва, 8438,90 евро- наказателна лихва, 166,45 евро- разноски за подновяване на
ипотека.
Ищецът претендира сочените суми на основание настъпила предсрочна
изискуемост поради просрочие и неплащане на анюитетни вноски, като в исковата
молба е инкорпорирано нарочно изявление в тази връзка. За да бъде надлежно
2
упражнено това право следва кредиторът да е предприел действия с цел обявяване
кредита за предсрочно изискуем, като отправи нарочно изявление в тази насока, което
следва да достигне до длъжника. Едва тогава вземането по договор за банков кредит
следва да се приеме, че става изискуемо. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Когато
изявлението се съдържа в исковата молба, изискуемостта на непадежираните вноски
настъпва с връчването на препис от нея на ответника. Видно от т.24 от договора,
ответницата е посочила К. Г. А. като лице, което да получава изпратените от банката
книжа във връзка със сключения договор, като е приложено по делото потвърждение
от А. в тази насока /л.50 от делото/. Действително това лице не отговаря на
изискванията на чл.32 от ГПК да представлява по пълномощие ответницата пред съда,
поради което на последната са назначени особени представители. Няма пречка, обаче,
К. А. да получи изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, включително и когато същото е инкорпорирано в исковата молба. Видно от
намиращото се по делото съобщение /л.76/, препис от исковата молба е бил изпратен
до К. А., но същия е бил получен от Живко Желязков, посочен като пълномощник, без
по делото да е налично такова пълномощно. В тази връзка съдът счита, че с
получаването на 05.06.2023 г. на соченото съобщение от Желязков не може да се
приеме, че ответницата е била надлежно уведомена за упражненото от ищеца право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Този факт следва да се приеме за случил се
едва с връчване на книжата на назначените на А. особени представители през 2025 г.
Към тази дата, обаче, вече е бил настъпил крайния падеж на договора, който факт
следва да се съобрази в случая на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме за доказано по делото, че между
страните са налице сочените облигационни отношения, както и че търсените суми не
са заплатени. Тяхната изискуемост е настъпила поради настъпване на падеж, поради
което следва да се разгледат наведените възражения досежно неравноправност на
клаузите по т.6.1. и т.6.2. от договора, касаещи уговорки относно дължимостта на
възнаградителна и наказателна лихва от страна на кредитополучателя, съответно
тяхната нищожност. Твърди се, че същите накърняват добрите нрави с оглед на това,
че общия им размер надхвърлял размера на просрочената главница, като по този начин
още към момента на сключване на процесния договор създавали възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора. Наред с това същите били и неравноправни
на основание чл.143 ЗЗП поради липса на яснота относно начина на формирането им,
съответно потребителят не можел да прецени икономическите последици от
сключването на договора и задължавал кредитополучателя да заплати необосновано
високо обезщетение, като позволявал на търговеца да промени тези условия
едностранно без същите да са разяснени предварително на потребителя.
По делото няма спор, че ответникът е потребител на банкови услуги по смисъла
на чл. 9, ал. 3 Закона за потребителския кредит във вр. с § 13, т. 1 ДР на Закона за
защита на потребителите, поради което по отношение на процесния кредит
приложение намират нормите на ЗЗП.
Съдът намира, че за да се извърши исканата преценка досежно
неравноправност, съответно нищожност на двете клаузи, не може да се възприеме като
основа, на която да се стъпи, общия размер на двете лихви. Касае се за две различни
по вид лихви, дължими на различни основания, с различни функции и различни
размери, поради което и няма как да се разглеждат като едно общо задължение, а като
3
отделни такива.
Видно от т.6.1, уреждаща дължимост на договорната възнаградителна лихва,
прието е между страните, че дългът по кредита се олихвява за първата година с
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 8,15%, а за останалите години
непогасената част от главницата се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в
размер на действащия 6-месечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 3
пункта, но не по- малка от 8,15%.
Клаузата на т.6.2, сочи, че при нарушаване сроковете за погасяване на
главницата на кредита, върху просрочената част от главницата, за времето на
просрочие и/или предсрочна изискуемост на кредита, банката събира от
кредитополучателя наказателна лихва, включваща договорената лихва по т.6.1 и
наказателна надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база.
Така посоченото съдържание на двете клаузи съдът намира за достатъчно ясно
кога и при какви предпоставки се дължат сумите, включително и относно начина им
на формиране, поради което в тази насока възражението на ответницата е
неоснователно.
Съдът, обаче, намира договорката по т.6.2 за нищожна, както като
противоречаща на добрите нрави на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, така и като
неравноправна, на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, задължаващ потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. Видно от съдържанието на клаузата, касае се за санкция в случай не
неизпълнение на задълженията в срок. Заложеният, обаче, размер на уговореното
обезщетение, каквото е наказателната лихва, настоящата инстанция намира за
прекомерно висок. Предвиденият размер излиза извън присъщата санкционираща
функция и не отговаря на принципа на добросъвестност в договорните отношения.
Действително съобразно нормата на чл.9 от ЗЗД е налице свобода на договарянето
относно клаузите на договора, включително и да се договаря между страните лихва за
забава в плащанията. Това, обаче, е поставено под условието да не противоречи на
добрите нрави. В случая, както бе отбелязано по- горе, договореният размер се явява
прекомерно висок и противоречи на принципите на добросъвестност и на добрите
нрави, поради което уговорката се явява нищожна. Съгласно дадените в мотивите към
т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г., тълк.д.№ 1/2009 г., на ОСТК
на ВКС разрешения, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, като
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави. Посочено е, че добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Визирано е, че добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е този на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Съгласно задължителните разяснения в ТР № 1/09 г. на ОСТК на ВКС нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка /какъвто характер има
наказателната лихва/, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. В мотивите на тълкувателното
решение са дадени принципни критерии, приложими при преценката за нищожност на
4
клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, като: естеството на
задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка – парични или
непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение;
видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на
неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. В случая размера на търсената наказателна лихва /8438,90
евро/ съставлява над 60% от търсената главница, като кредита е и допълнително
обезпечен с договорна ипотека. Този размер обуславя твърде високо съотношение с
очакваните от неизпълнението вреди, още повече, че за същия период от време се
претендира и възнаградителна лихва, която също не е в малък размер. В тази връзка
съдът намира, че клаузата на т.6.2 от договора се явява неравноправна, съответно
нищожна, поради което и ответницата не следва да дължи сумата от 8438,90 евро.
По отношение на претендираната договорна лихва съдът намира, че така
уговорена същата не покрива сочените в предходния абзац критерии. Имайки предвид
срока на договора, представляващ времето, през което с предоставената сума банката
няма да може да оперира- 15 години, годишна лихва в размер на 8,15%, обвързана
след втората година с 6-месечния EURIBOR, върху който ищеца не може да влияе,
следва да се приеме, че същата не се явява прекомерна. Процесната уговорка е ясна и
разбираема. Лихвата е определена на годишна база и представлява възнаграждение на
банката за ползвания кредитен ресурс, като се начислява върху реално усвоените
средства по главницата. Съпоставянето на размера на кредита с общия размер на
средствата, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора, не може да
обоснове извод за накърняване на добрите нрави, тъй като, както бе посочено, сумата
зависи не само от размера на лихвата, но и от срока за ползване на кредита, както и от
уговорения погасителен план. При извършена справка в сайта на БНБ
/https://www.bnb.bg/ е видно, че основният лихвен процент към датата на сключване на
договора- 08.07.2008 г., е бил в размер на 5,06%, поради което лихва в размер на 8,15%
не може да се приеме за прекомерна. Всичко това налага извода за валидност на
клаузата на чл.6.1, поради което и сумата в размер на 5498,36 евро се явява дължима.
За претендираната сума от 166,45 евро, представляваща разноски за учредяване,
подновяване на ипотеката, и връчване на покана, не се навеждат оспорвания от страна
на ответницата. Видно от уговорките в т.9.2 на договора, държавните такси, както и
всички останали необходими разноски за учредяване, подновяване и заличаване на
обезпеченията, са за сметка на кредитополучателя, а съобразно т.19.6- и разноските по
принудителното изпълнение. Съобразно приложените платежни нареждания ищецът е
заплатил сумата от 280,04 лв. за подновяване вписването на ипотеката, 21 лв.- за
вписване и 24 лв.- за връчване на книжа за принудително изпълнение. В този смисъл
търсената сума се явява дължима от ответницата.
От страна на особените представители на ответницата бе наведено
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, както следва: за
главница за вноските с падеж от 20.07.2015 г. до 20.01.2018 г.; за договорна и
наказателна лихва за вноските с падеж от 20.08.2015 г. до 20.01.2020 г. С оглед
изводите за нищожност на клаузата за претендираната наказателна лихва, преценка
следва да бъде направена единствено по отношение на главницата и договорната
лихва.
Съгласно постановките на ТР № 3/2023 г. от 21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС, при
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
5
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. Съобразно нормата на чл. 110 ЗЗД давностният
срок за търсената главница е 5- годишен, а по силата на чл.111, б.в ЗЗД- 3 години за
възнаградителната лихва. В тази връзка всички суми за главница за периода преди
20.01.2018 г. и всички суми за възнаградителна лихва за периода преди 20.01.2020 г. се
явяват недължими, като погасени по давност, вземайки предвид, че настоящото
производство е образувано на 26.01.2023 г. Това прави претенцията за главница
основателна до сумата от 11265,46 евро за вноските, дължими за периода от 20.02.2018
г. до 20.07.2023 г., като за останалата част до претендираните 15033,45 евро следва да
бъде отхвърлена.
По отношение на възнаградителната договорна лихва, за вноските за периода от
20.02.2020 г. до 19.01.2023 г. /в рамките на времевия период на предявената
претенция/, основателен се явява иска за сумата от 1170,16 евро, като за останалата
част до претендираните 5498,36 евро следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ищеца с
оглед изхода на спора. Съобразно представеният списък банката претендира сумата от
общо 9430,12 лв.- разходи по държавна такса, превод, възнаграждение на вещи лица и
особени представители, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. С
оглед частичната основателност на исковете, на ищеца се следва сумата от 4083,68 лв.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда
сумата от 57 лв., представляваща заплатено частично възнаграждение на вещо лице,
съответно на отхвърлената част от претенциите.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. А., гражданин на Р. Ф., родена на ***, БУЛСТАТ ********* да
заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, сумата от 11265,46 евро,
представляваща незаплатена главница по договор за предоставяне на ипотечен банков
кредит за покупка на недвижим имот № 317-265/ 08.07.2008г, сключен между ТБ
„МКБ Юнионбанк“ АД /чийто правоприемник е ищеца/ и ответницата И. А., дължима
за периода от 20.02.2018 г. до 20.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до претендираната 15033,45 евро, представляваща
дължима главница за периода от 20.07.2015 г. до 20.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху разликата, считано от 26.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. К. А., гражданин на Р. Ф., родена на ***, БУЛСТАТ ********* да
заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, сумата от 1170,16 евро,
представляваща договорна лихва по договор за предоставяне на ипотечен банков
кредит за покупка на недвижим имот № 317-265/ 08.07.2008г, сключен между ТБ
„МКБ Юнионбанк“ АД /чийто правоприемник е ищеца/ и ответницата И. А., дължима
за периода от 20.02.2020 г. до 19.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената
сума до претендираната в размер на 5498,36 евро, дължима за периода от 20.07.2015 г.
до 20.01.2020 г.
6
ОТХВЪРЛЯ иска на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37,
за осъждане на И. К. А., гражданин на Р. Ф., родена на ***, БУЛСТАТ ********* да
заплати сумата от 8438,90 евро, представляваща наказателна лихва по договор за
предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот № 317-265/
08.07.2008г, сключен между ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД /чийто правоприемник е
ищеца/ и ответницата И. А., дължима за периода от 20.08.2015 г. до 25.01.2023 г.
ОСЪЖДА И. К. А., гражданин на Р. Ф., родена на ***, БУЛСТАТ ********* да
заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, сумата от 166,45 евро,
представляваща разноски за учредяване и подновяване на ипотека, и за връчване на
покана, дължими по договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на
недвижим имот № 317-265/ 08.07.2008г, сключен между ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД
/чийто правоприемник е ищеца/ и ответницата И. А., както и сумата от 4083,68 лв.,
представляващи разноски по настоящото производство и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, да заплати по
сметка на Окръжен съд- Бургас сумата от 57 лв., представляващи заплатено частично
възнаграждение от бюджета на съда, съответно на отхвърлената част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7