Р Е Ш Е Н И E
№ 513
13.12.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар
Станка Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
258 по описа за 2019 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на Ф.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Любомир Георгиев от АК - Перник, със
съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Люлин 10“, бл. 109П, ет.7, ап.21, против „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Чолаков - главен
изпълнителен директор и Бистра Василева - изпълнителен директор, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на
80 000лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за настъпилите неимуществени вреди и трайните последици от тях,
вследствие смъртта на малолетното ѝ внуче, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до
окончателното ѝ изплащане.
От фактическа и правна страна ищцата твърди,
че 25.10.2014г. около 13:20ч. на главен път I-6 София - Бургас, на км.
461, при управление на МПС - марка БМВ 520И с peг.
№ А8800 КХ,
водачът Л.А.Г., с ЕГН **********,*** към град Айтос, с несъобразена с
атмосферните условия и състоянието на пътя скорост – валеж и мокра настилка, от
81,5 км/ч., при съобразена такава около 60 км/ч., предприел изпреварване на
друго МПС, при намалена видимост пред управлявания от него автомобил около 300
метра, по - малка от разстоянието, необходимо за извършване на маневрата 579 -
580 метра, виждайки, че не може да се пристрои да завърши предприетата маневра,
рязко завил волана надясно и напуснал пътното платно, удряйки се в крайпътно
дърво. Сочи, че с присъда № 124/16.06.2016г., постановена по н.о.х.д.№ 417 по
описа за 2016г. на БОС, влязла в законна сила на 14.07.2016 г., водачът на МПС
бил признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и смъртта на малолетния А.Л.Г.-
на шест месеца, в следствие на получените при ПТП увреждания, който пътувал на
задната седалка заедно със своята майка.
Твърди се още,
че от описаното автопроизшествие за ищцата настъпили тежки неимуществени вреди
от загубата първородния внук, чиято поява била очаквана с нетърпение и много
радост, а бабата кроила планове да го дари с много любов, нежност и грижи. След
ужасяващата загуба изпитала силна душевна болка, която се отразила крайно
неблагоприятно върху здравословното и емоционалното ѝ състояние, станала
необщителна, затворила се в себе си и променила поведението си. Плачела по цял
ден и повтаряла как иска само това да не се бе случвало. Изразявала желание да
е на мястото на внучето. Тази дълбока душевна агония била трайна, необратима и
продължавала и понастоящем.
Сочи, че
увреждащият автомобил имал сключена действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД съгласно комбинирана
полица № 06114000705052 от 28.02.2014г. с начална дата на покритие от
01.03.2014г. до 01.03.2015г.
Излагат се
съображения, че ищцата, като баба на починалото внуче, влиза в кръга на лицата,
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка гражданска
отговорност при смърт и е материално легитимирана да получи такова съгласно ТР
№ 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016г. на
ОСНГТК на ВКС и директивите от правото на ЕС.
Размерът на
исковата претенция ищцата мотивира с установената съдебна практика за сходни
случаи, като се позовава на Директива 2009/103 / ЕО и на решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С -227. Счита, че обезщетението следва да се определи по
правилата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като при отчитане на действителния размер на
моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователното покритие за
неимуществени вреди за процесния период - октомври 2014г., които съгл. §27
ал.1, т.2 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при две или повече пострадали лица
до 10 000 000 лв., без да се съобразява предвидения в §96, ал.1 от ЗИД на КЗ
максимален размер.
В съдебно
заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът признава
частично претенцията, до размера на сумата от 5 000 лева, като оспорва
размера на предявения иск над тази сума до претендирания размер от
80 000лв. В условията на евентуалност оспорва като погасена по давност
претенцията за законна лихва считано от датата на ПТП – 25.10.2014г. до
20.05.2016г.
Признава, че
ищцата е в кръга на лицата, оправомощени да търсят обезщетение, но сочи за
приложима разпоредбата § 96. (1) от КЗ, т.е. дължимото обезщетение е в размер
на 5 000 лв. Позовава се на горецитираното тълкувателно решение. Излага съображения относно
неприложимостта на цитираните с исковата молба Директиви на ЕС и решение на
СЕС, като счита, че решението касае най-близкия кръг увредени лица, каквото
ищцата, като баба, не е. Счита, че директивите не са пряк източник на правото,
а държавите членки разполагат с дискреция при тяхното транспониране в
националното си законодателство. Предвид горното, дори при наличие на
противоречие между вътрешна норма и директива, приложима би била вътрешната
норма.
В хода на
производството, след посочване на банкова сметка ***, ответникът е заплатил
сумата от 6 736,18 лв., от които 5000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП от 25.10.2014 год. и 1 736,18 лв. – лихва за периода от
20.05.2016 год. до 21.10.2019 год. (датата на плащането).
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е
пряк иск против застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на близък
родственик (баба) в размер на 80 000
лв.
С протоколно
определение от 15.10.2019 год. е обявено за безспорно между страните, че ищцата
е баба на починалото дете Адем Левент Гази. Не се спори също, че на 25.10.2014
год. е настъпило пътно-транспортно произшествие, от което е причинена смъртта
на детето Адем Гази. Водачът Л.А.Г. е признат за виновен с влязла в сила
присъда, която е задължителна за гражданския съд относно противоправността на
деянието и вината – чл.300 от ГПК.
Няма спор, че
гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника.
Ответникът не
оспорва, че ищцата е лице, придобило право на обезщетение за вредите от деликта,
но счита, че обезщетението следва да бъде определено в рамките на лимита по §96
ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (обн.ДВ бр.101/2018 год.).
С ТР
№1/21.06.2018 год. по т.д.№1/2016 год. на ОСНГТК ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
От показанията
на свидетеля А.О.С., снаха на ищцата, се установи, че тя очаквала с нетърпение
раждането на детето на дъщеря си Х.. След като детето се родило, ищцата била
горда и щастлива. Свидетелката заявява, че Х. и съпругът ѝ живеели в
друго село – Манолич и ищцата ходела да им помага. Смъртта на детето била голям
шок за ищцата, тя преживяла голяма душевна мъка и до ден днешен не можела да
приеме случилото се. След загубата на детето ищцата се променила емоционално –
не вземала другите си внуци на ръце, не ги целувала, защото ѝ било много
мъчно. Ищцата получила здравословни проблеми – започнала да вдига кръвно и
напуснала работа. Свидетелката споделя, че семейството вече се събира по-рядко
по общи поводи.
От събраните
доказателства може да бъде направен извод, че ищцата е установила силна и
дълбока емоционална връзка с внука си, макар и за твърде кратък период от време
от раждането до загубата му.
С оглед на
изложеното съдът намира за доказани предпоставките, от които е възникнало
материалното право на ищцата да получи обезщетение по пряк иск против
застрахователя – трайна и дълбока емоционална връзка с интензитет по-голям от
обичайния при такава степен на родство, както и морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка.
С §96 ал.1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ (обн.ДВ бр.101/2018 год.) се определя максимален размер от
5 000 лв. при присъждане на обезщетение на пострадалите лица по чл.493а
ал.4 от КЗ (включително братя и сестри), до приемането на методиката по чл.493а
ал.2 от КЗ. Тази ограничителна разпоредба не намира приложение в настоящия
случай, по няколко съображения. На първо място следва да се посочи, че
отношенията между ищцата и ответника се регулират от КЗ (отм.), а не от
действия КЗ, част от чиито разпоредби се явява §96 ал.1 от ПЗР КЗ. Отделно от
това, определянето на максимален размер на обезщетение се явява в противоречие
с основен правен принцип, въведен в чл.51 ал.1 изр.първо от ЗЗД, а именно, че
на обезщетяване подлежат всички имуществени
и неимуществени вреди, а по аргумент от чл.493 ал.1 т.1 от КЗ, съотв.чл.223 от КЗ (отм.) отговорността на застрахователя съвпада по обем с отговорността на
деликвента. С решение по дело С-277/12 Vitalijs
Drozdovs срещу Baltikums AAS, постановено по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от
ДФЕС, СЕС приема, че чл.3 пар.1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април
1972 год. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на МПС и за прилагане
на задължението за сключване на такава застраховка и чл.1 пар.1 и 2 от Втора директива 84/5/ЕИО
на Съвета от 30 декември 1983 год. за сближаване на законодателствата на
държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при
използването на МПС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива. Актовете на Съда на ЕС,
постановени в производства по преюдициални запитвания, отправени от
националните юрисдикции (чл.267 от ДФЕС), представляват тълкувателен източник
на правото на ЕС при прилагането му и имат същата сила както нормите, за които
се отнасят, включително следва да бъдат такъв източник и при разрешаването на
настоящия правен спор. Определянето на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., който е значително по-малък от
възприетия в чл.1 пар.2 от Втора директива, се намира в противоречие с правото
на ЕС и поради това не следва да бъде взето предвид. В цитираното решение е
признато правото на държавите членки в националната си правна рамка да
определят кръга от лица, които имат право на обезщетение (чл.493а от КЗ), но
щом като определят този кръг лица, не могат да въвеждат ограничения в размера
на обезщетението, по-големи от тези във Втора директива. С оглед на изложеното
по-горе съдът намира, че следва да определи обезщетението, воден от принципа за
справедливост и при съблюдаване на критериите, съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Загубата на
близък човек винаги е свързана с мъка и душевно страдание. В конкретния случай
мъката е била много силна непосредствено след събитието, но с годините тя ще
отшумява, тъй като живота на семейството е настъпило щастливо събитие
(раждането на дете), което ще откъсне ищцата от страданията ѝ. Предвид
краткотрайната емоционална връзка между ищцата и починалото ѝ внуче и предвид
обстоятелството, че душевната загуба на ищцата е била смекчена от раждането на
дете в семейството и от общуването с другите ѝ внуци, съдът намира за
справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на
5000 лв.
Ответникът
дължи лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането -
неговата гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя
отговорност на застрахователя за всички причинени от прекия причинител вреди и
при същите условия, при които отговаря самият причинител. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата
на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В
този смисъл е и постоянната практика на ВКС,
изразена в решение № 45/15.04.09 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.09 г. по т. д. №
475/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 594/17.10.06 г. по т. д. № 192/2006 г. на
ВКС-ТК и решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о.,
ТК.
Ответникът е
въвел възражение за погасяване на вземанията за лихви по давност за тригодишния
период преди предявяването на иска, което е основателно. Исковата молба е
постъпила в съда на 20.05.2019 год., следователно на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД вземанията са погасени за периода от датата на деликта 25.10.2014 год. до
20.05.2016 год. С помощта на онлайн калкулатор http://calculator.bg съдът
изчисли, че законната лихва от 20.05.2016 год. до 21.10.2019 год. (датата на
плащането) върху главницата от 5 000 лв. възлиза на 1 736,18 лв.
В резултат на
изложеното до тук се налага извод, че претенцията следва да бъде отхвърлена
поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на производството, който
факт следва да бъде взет предвид на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Ответникът
напълно е изплатил дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обезщетението
за забава за периода, който не е обхванат от погасителната давност.
Ищцата е
поискала присъждане на разноски и е представила списък по чл.80 от ГПК,
включващ адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ и пътни разноски
за пътуване от София до Бургас и обратно в размер на 100 лв.
В практиката
си ВКС с решение №
67/3.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о. приема, че отговорността
за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от
процесуалния закон, като тази материалноправна отговорност е деликтна по
естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за
производството, направени от насрещната страна по делото (за останалите вреди
отговорността е виновна и се носи при злоупотреба с процесуални права - чл. 3 ГПК)
и може да бъде реализирана само във висящия исков процес. По аргумент от чл.
78, ал. 2 ГПК при преценката си за отговорността за разноски, съдът следва
да съобрази и поведението на насрещната страна.
На основание
чл.78 ал.2 от ГПК ответникът следва да бъде освободен от отговорност за
разноски. Предпоставките за
освобождаване от отговорност са две – ответникът с поведението си да не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска. Съдебната практика
безпротиворечиво приема, че плащането в хода на процеса не е релевантен факт
при преценката за приложението на чл.78 ал.2 от ГПК. В конкретния случай ищцата
не е поканила ответника да ѝ заплати обезщетение след постановяване на ТР
№1/21.06.2018 год. по т.д.№1/2016 год. на ОСНГТК ВКС, с което се разшири кръга
на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техни близки. Застрахователят не разполага с информация за т.нар.
„разширен роднински кръг“, поради което не би могъл сам да предложи
изпълнение. С отговора на исковата молба
ответникът е признал иска до уважения от
съда размер, а след като ищцата е посочила банкова сметка, *** за неимуществени
вреди, ведно с лихвите за забава, което последващо плащане е индиция за
добросъвестност. С оглед на тези факти, ответникът не трябва да понесе
разноските на ищцата, тъй като не е дал повод за завеждане на делото и е
признал претенцията в счетения за основателен размер, а в негова полза следва
да се възложат на основание чл.78 ал.3 от ГПК сторените разноски в размер на
300 лв. за адвокатско възнаграждение.
В тежест на
ответника е заплащането на дължимата
държавна такса върху заплатеното от него обезщетение, чийто размер съвпада с
приетия от съда размер на обезщетението - главница и лихва.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ф.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Любомир Георгиев от АК - Перник, със съдебен адрес: гр.София,
ж.к. „Люлин 10“, бл. 109П, ет.7, ап.21, против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Витоша“ №
89Б, представлявано от Коста Чолаков - главен изпълнителен директор и Бистра
Василева - изпълнителен директор, осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата в размер на 80 000лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за настъпилите неимуществени вреди и трайните последици от тях,
вследствие смъртта на малолетното ѝ внуче, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до
окончателното ѝ изплащане, поради извършено плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА Ф.М.М., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Витоша“ № 89Б, представлявано от
Коста Чолаков - главен изпълнителен директор и Бистра Василева - изпълнителен
директор разноски по
делото в размер на 300 (триста) лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б,
представлявано от Коста Чолаков - главен изпълнителен директор и Бистра
Василева - изпълнителен директор, да заплати на в полза на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 269,67 (двеста
шестдесет и девет 0.67) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: