Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2792 03.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2380 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът О.Б. А., ЕГН ********** ***, п.
6 е предявил против „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл.
Бенч Марк Бизнес Център, иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 880,12 лева, допълнително начислена електроенергия за
периода от 03,08,2018 г. до 31,10,2018 г., за която сума е издадена фактура №
*********/ 08,11,2018 г.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия, която ответникът
доставя в собствен обект, находящ се в
гр. С..
При проверка на текущите си задължения
ищецът установил, че имал задължение в размер на 880,12 лв. за периода
03,08,2018 г. – 31,10,2018 г. За това
задължение била издадена фактура № *********
за начислена допълнителна ел. енергия, вследствие на едностранна
корекция на сметка.
Оспорва дължимостта й. Навеждат се
твърдения, че за тази корекция ищецът не бил уведомен. Сумата посочена в
процесната фактура е недължима, тъй като не отговаря на реално потребената от
ищеца ел. енергия. Ответникът нямал законоустановено право да извършва
едностранна корекция за минал период. Била начислена без правно основание и в
нарушение на нормите, уреждащи предоставянето и потреблението на ел. енергия.
С оглед горното се моли за
установяване недължимостта на сумата, начислена като едностранна корекция на
сметка. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. По същество – ищецът
потребявал ел. енергия като страна по договор за доставка, по партида с кл. № ***,
за адрес: гр. С., ул. „***. Ищецът бил клиент и потребител на предоставяните
услуги. ОУ били действащи, а предвид характера на отношенията, не се налагало
изричното им писмено приемане. Проверката била извършена законосъобразно, въз
основа на действаща и точно приложена нормативна уредба, а фактите по
извършването й били удостоверени в присъствието на двама независими свидетели.
Манипулацията се установявала по
категоричен начин, предвид констатациите, обективирани в констативен протокол №
****/31,10,2018 г. Установено било, че електромерът не отчита реално потребена
ел. енергия, поради което е направена корекция, съгл. ПИКЕЕ.
Било налице основание за корекция на
сметката, съгл. чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл. 51, вр. с чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ.
Клиентът бил уведомен писмено за корекцията и издадената фактура, с писма с
обратна разписка. Предвиденият ред по чл. 17, ал. 2, вр. с 18 и чл. 49, ал. 2
ОУ бил спазен, с което било изпълнено и изискването на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ.
След приемането на ПИКЕЕ, ответникът
имал право да извършва едностранна корекция на сметки, при наличие на
останалите законови и фактически предпоставки. Позовава се на съд. практика.
Липсвало противоречие на ПИКЕЕ с чл. 82 ЗЗД, т.к. нормативно била предвидена обективна
отговорност на потребителя.
Допълва се, че ползването на ел.
енергия с частично измерване или без измерване, водело до обогатяване на
потребителя за сметка на продавача, при което извършената корекция отстранявала
последиците на обедняването му. Налице било неизпълнение на договорно
задължение от страна на клиента, поради консумиране на ел. енергия, без
заплащане на стойността й. С оглед горното се моли за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Няма спор по делото, че ищецът е
абонат на ответника с клиентски номер **** и, че за обект на потребление,
находящ се в гр. С., ул. ***, й е начислена сума за плащане по фактура № **********/08.11.2018
г. на стойност 880,12 лева, за периода 03.08.2018 г. – 31.10.2018 г., издадена
въз основа на констативен протокол.
Видно от констативен протокол № ****,
служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в присъствие на двама свидетели-
представители на федерацията на потребителите, са извършили техническа проверка
на електромер с фабр. № ****, монтиран да отчита потребената ел. енергия от
абоната в имота, като са установили, че е направено присъединение преди
средството за търговско измерване. Установени са промени в схемата за свързване
в измервателна система на ел. енергия. Посочено е, че електромерът е демонтиран
и монтиран нов изправен такъв.
На база констативния протокол е
изготвено предложение за корекция на сметка, като е изпратено и писмо до
абоната за извършената проверка на електромера, както и за издадената
корекционна фактура.
Представени са общите условия на
енергийния оператор, доказателства за публикуването им в печата, както и
лицензията на ответника за обществено снабдяване с ел. енергия.
Събрани са и гласни доказателства,
чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ответника. Св. И.Ю.З., който
работи в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, заявява, че при проверката на
електромера установили, че кабелът е захранен и е преди електромера. Влиза и
захранва къщата. Абонатът е бил потърсен, но е нямало никой. От
присъединяването имало товар 3 ампера, а от електромера нищо не се ползваше.
Пристигна патрул с две момчета. Пред тях беше обяснено и пред тях била
възстановена правилната схема на свързване. Пред тях са махнали кабела и пред
хората от федерацията. След като са възстанови правилната схема, техниците,
които били на място, подмениха електромера. Това се е наложило поради
периодична проверка на стария електромер. Проверката се извършила пред
представители на Федерацията на потребителите. Свидетеля Е.М.Ф. от Федерацията
на потребителите, заявява, че присъствала на проверката. Видяла е има направено
присъединяване преди СТИ.
По делото е приета съдебно- техническа
експертиза, в която в.л.К. установява, че присъединяването на допълнителен
проводник към изходящата клема на входящия предпазител, преди електромера,
представлява, промяна на електрическата схема на свързване на СТИ. В резултат
на това СТИ измерва само част от преминаващата към обекта ел. енергия.
Преизчисляването на консумираната ел. енергия било извършено правилно при
спазване на методиката на ПИКЕЕ, а за преизчислението на сметката били
приложени действащите за периода цени, утвърдени от КЕВР.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
В случая е предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа
енергия, поради което ответникът трябва безспорно да установи съществуването на
претендираното от него вземане и размерът му, а ищецът- да докаже възраженията
си срещу недължимостта на твърдяното задължение.
Безспорно е по делото, че ищецът е
клиент на ответника и абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като
провереният електромер е отчитал консумация на жилищен обект. Основният въпрос
по делото е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна
едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според
методиката на допълнителната за плащане сума.
За извършената едностранна корекция на
сметката, ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.
104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48, чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ. Съгласно посочените норми, условията, при които се извършва продажбата
на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, според правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В раздел IX на ПИКЕЕ /чл.48,
ал.1/ е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни. Периодът, за който е
извършена корекцията, е след измененията на чл.98а от ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ и след приемане на ПИКЕЕ с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ,
бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.
С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на
ВАС по адм. дело № 2385/ 2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради
съществено нарушение на процедурата по приемането им, с изключение на чл. 48 –
чл. 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/ 14.02.2017 г., като относно
извършената на 31.10.2018 г. проверка на средството за търговско измерване,
ПИКЕЕ съставляват приложим материален закон единствено в частта на чл. 48 – чл. 51. Постановено е и Решение № 2315/
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС, IV отделение, влязло
в законна сила на 08,11,2018 г., с което Върховният административен съд е
отменил разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и
51 ПИКЕЕ, но действието му е занапред.
В ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,
по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава.
Тези случаи като цяло се свеждат до две групи: първо- на констатирано обективно
неизмерване, неправилно или неточно измерване и второ- на субективно
въздействие върху измервателната система. Така корекция се допуска от една
страна при липса на средство за търговско измерване или при установено
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ със
заложените нормативи, водещо до неизмерване на консумацията, а от друга- при
случаите, когато при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя
схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на
потребената електроенергия.
В по – новата съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №111/17.07.15 г. по т.д. № 1650/14
г. на I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на II т.о. и
Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о., ВКС приема, че с
изменението на ЗЕ от 2012 г., вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл.98а,
ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона
се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че
след изменението в ЗЕ с ДВ бр.54/12 г., съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си
по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В договорните отношения между
страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната
отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и обективна
/безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 48 ПИКЕЕ.
Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в
сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е
предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, каквото
изискване липсва в по-старите редакции на закона и в ОУ на ответника.
Следователно ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а,
ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на
договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция въз основа на наличните правила /ПИКЕЕ/. Не е изпълнен фактическият
състав, пораждащ правото на ЧЕЗ да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция /в т. см. - Решение
№ 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др./.
Възраженията в
отговора в обратна насока не се споделят, тъй като ОУ не съдържат специален ред
за уведомяване в сочената хипотеза, видно от съдържанието на цитираните норми –
чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ, които предвиждат, че клиентът следва да бъде уведомен,
но не и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши
преди корекцията, а не постфактум. В
този смисъл Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II
т. о. Предвид отмяната на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и лисата на предвиден ред за
уведомяване на клиента в ОУ, респ. за изпращане на констативния протокол, не са
налице основания за корекция. Поради липсата на надлежна регламентация в т.ч. в
ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к. е извършена корекция, за
която той не научава преди осъществяването й и не получава съставените
документи. Така операторът начислява суми по свои данни, като изцяло лишава
абоната от участие в облигационната
връзка и свързаните с нея дейности, което не е допустимо.
Законовата възможност за едностранна
корекция на сметка за минал период не означава автоматично начисляване на суми
за неточно измерена ел.енергия /което обстоятелство не е доказано/, т.к. същото
е допустимо само и единствено при наличие на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента, регламентирани в ЗЕ и ПИКЕЕ, които в случая не бяха
установени.
Отделно от това, едностранната
корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия противоречи на
норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права- чл.
143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от
ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието
им със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните
в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите
при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно
положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на
дружеството служебна корекция на сметката му за минал период, когато
доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във
времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото без да се държи
сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е
принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на
задълженията си по заплащане на доставената енергия.
Предвидената възможност в материалния
закон не създава право за едностранна корекция на сметки на клиента, а измененията
в нормативния акт, както вече се посочи, касаят съдържанието на общите условия
на оператора при реда за уведомяване на абоната в подобни случаи. Тази законова
възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период съвсем не
означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а
предвижда такова само и единствено след надлежно доказване на всички
предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл.
48 ал. 1, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ, включително след установяване по несъмнен
начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й
измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно
чл. 82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни
задължения. Обективната отговорност по принцип е изключение, доколкото ангажира
отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено
на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на
потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима
общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД,
регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази
норма, както по- горе вече беше посочено. Това е така, тъй като не може нито с
подзаконов нормативен акт, още по- малко пък с правила, създадени от орган без
законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Както се
отбеляза, посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв
начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения
по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
процедурата за изчисляване на консумирана ел. енергия съгласно чл. 83 т. 6 от
ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че
именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от
ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на
преносното дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ).
На следващо място, съответната сметка
е коригирана за минал период от 90 дни, без обаче по делото да се ангажирани
доказателства от ответника за това кога точно е била извършена последната
проверка на конкретния електромер, защото това обстоятелство е пряко свързано с
периода на корекцията, чийто начален момент следва да бъде безспорно установен,
при наличието на твърдения за редовно ежемесечно отчитане. Независимо, че
периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 48 ал. 1 от
ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен този период, при
положение, че в отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще
някаква проверка е била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният
максимален срок. Така реално се дава право на доставчика едностранно да
коригира сметка за минал период без точното му определяне и да получи цена за
услуга, която не е доказано, че за този период е била доставена или ползвана.
С оглед горното, не е необходимо да се
навеждат повече допълнителни съображения по всички наведени от страните доводи,
защото като краен резултат съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата се явява основателен и като такъв
следва да се уважи изцяло.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират, като за
тях е представен съответният списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства,
че те са действително направени- внесена държавна такса в размер на 50 лева и
350 лева- адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, поради което
съдът дължи произнасяне по същото. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на
другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по
смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г.
решаващият състав е свободен да намали възнаграждението дори точно на
предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум. В конкретния случай действително делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, в хода на процеса не са настъпили
никакви усложнения, нито пък са събирани допълнителни доказателства извън
първоначално поисканите, а и по този род дела вече е създадена трайно
установена и еднопосочна съдебна практика, в който смисъл са налице
предпоставките за намаляване на възнаграждението. С оглед цена на иска, според
нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата,
минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата
от 300 лева. Именно до този размер съдът намира, че е справедливо да намали
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като точно
тази сума се възложи в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. Бенч Марк
Бизнес Център, че О.Б. А., ЕГН ********** *** не дължи сумата в размер на
880,12 лева, представляваща допълнително начислена електроенергия за периода от
03,08,2018 г. до 31,10,2018 г., за което вземане е издадена фактура №
*********/ 08,11,2018 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Цариградско шосе“
№ 159, район Младост, бл. Бенч Марк Бизнес Център, да заплати на О.Б. А., ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски, в размер на 350 лева, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ