РЕШЕНИЕ
№ 6180
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110154981 по описа за 2022 година
Ищецът К. К. Р. е предявил срещу ответника Г.. кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ във
вр. чл. 558, ал.5 КЗ вр. с чл. 45 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 15
500.00 лв., ведно със законната лихва от 06.10.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано по вина на В. В. К. на
06.10.2017 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП), управлявал лек
автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. № ..., е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
Твърди, че на 16.09.2022 г. е подал молба до ответника, по която е образувана
щета №22210138/19.09.2022 г., но не е получил компенсация за причинените
вреди.
Ответникът Г.., в законоустановения едномесечен срок е подал отговор
на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер.
Навежда твърдения за съпричиняване. Позовава се на давност. Претендира
разноски.
В. В. К., конституиран в производството като трето лице-помагач (ТЛП)
на страната на ответника, оспорва предявените искове.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Видно от представеното по делото Наказателно постановление №17-
4332-023252/03.11.2017 г. на началник – сектор ПП-СДВР във връзка с
настъпилото на 06.10.2017 г. около 17.30 ч. в гр. София ПТП, на В. В. К. са
наложени административни наказания по чл.179, ал.2, пр.1 и чл. 183, ал.1,
пр.2 от ЗДвП за допуснати виновно нарушения на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от
представените доказателства, че при горепосоченото ПТП е пострадал ищеца
К. К. Р..
Ответникът Г.. не оспорва, че към момента на процесното ПТП за лек
автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. № ..., управляван от В. В. К., не
е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който да
обезпечва вреди, настъпили вследствие на поведението на водача.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза
(СМЕ), което настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено
и кредитира с доверие, се установява, че в следствие на процесното ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания – открита рана по
окосмената част на главата. След извършения преглед на ищеца вещото лице
е констатирало, че към настоящия момент няма последици от нараняванията,
получени в резултат на процесното ПТП. Ищецът е търпял оток и болки по
темето на главата в следствие на силния удар в тавана на автомобила и
сенника пред него, като е бил с поставен предпазен колан. Болката е била най-
силна непосредствено след удара, траеща около 5-6 часа и е продължила да е
силна около 30 дни, като периодът на възстановяване е около 40 – 50 дни.
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ), което настоящият състав намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че лек автомобил с
марка „Ауди А6” с рег. № ..., управляван от ищеца, е оборудван фабрично с
предпазни колани.
От показанията на свидетеля Божидар Димитров К.ов, които показания
съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от
събраните по делото писмени доказателства, и преценени по реда на чл. 172
2
от ГПК кредитира с доверие, се установява, че ищецът се обадил по телефона
на свидетеля и го уведомил, че е катастрофирал, като свидетелят посетил
мястото на настъпилото ПТП, където вече имало полиция. Свидетелства, че
към 12.00 ч. вечерта прибрал от там колата на ищеца, която не можела да се
придвижва на собствен ход. Сочи, че след около два дни посетил ищеца,
който бил с превързана глава и силно притеснен, като 10-15 дни след
катастрофата продължавал да изпитва болки и световъртеж.
От показанията на свидетеля Е.. – Р-. (съпруга на ищеца), които
показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи
се от събраните по делото писмени доказателства, и преценени по реда на чл.
172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че след процесното ПТП
ищецът променил поведението си, отказвал да говори по телефона, да гледа
телевизия, страдал от главоболие и безсъние, болки в главата и врата, и
изтръпване на крайниците.
Не е спорно между страните по делото, че от ответника не е изплатено
обезщетение на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ във вр. чл. 558, ал.5 КЗ вр. с
чл. 45
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните предпоставки: 1. да са били
причинени неимуществени или имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на моторно превозно средство, и 2.
причинителят на вредите да не е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за причинените вреди.
На основание чл. 558, ал. 5 КЗ, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Г.. не се произнесе по подадената
молба в срока по чл. 496 КЗ - не повече от три месеца след завеждане на
претенцията от увреденото лице пред фонда, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
3
06.10.2017 г. около 17.30 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. № ..., водачът В.
В. К. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл.20, ал.2 и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, вследствие на което виновно реализирал ПТП, при
което е, пострадал ищеца К. К. Р., както и че към момента на реализиране на
ПТП за процесното МПС - лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег.
№ ... не била налице валидно действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, покриваща отговорността за причинените вреди.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял травматични
увреждания. От приетата като компетентно изготвена СМЕ се изяснява
правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалия
увреди е травматичен, които в съвкупност са й причинили болки и страдания,
с възстановителен период в рамките на 40 – 50 дни.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние (виновно
осъщественото нарушение на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП),
неудобствата в нормалната деятелност на ищцеца, продължили за период от
около месец и вероятността от наличието на последващи отзвуци върху
емоционалното му състояние, в резултат на изпитания страх от процесното
ПТП.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените
4
му от противоправното поведение на делинквента В. В. К. неимуществени
вреди е в размер на 5 000.00 лв.
Относно възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
За да има основание за прилагане на института на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за
увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това
поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го
обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск
или неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е
противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен. ( В този
смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСГТК).
Направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата е неоснователно, тъй като както от представените по делото
доказателства, така и от допълнителното заключението на СМЕ, се
установява, че пострадалият В. В. К. обективно не допринеслъл чрез
поведението си за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал с
поставен обезопасителен колан.
Следва да се отбележи и, че възражението на ответника за давност е
неоснователно, доколкото исковата молба, по която е образувано
производството по настоящето дело, е постъпила в СРС на 06.10.2022 г.,
видно от пощенското клеймо – на л. 33 от делото.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан
до размера от 5 000.00 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от 06.10.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно на уважената част на искове в общ размер на в размер на 779.03
5
лв., представляващи сбора от заплатената държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответника Г.. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК своевременно
поисканите разноски за производството съразмерно на отхвърлената част на
искове в общ размер на 779.03 лв., представляващи сбора от възнаграждение
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
.. да заплати на К. К. Р. , ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ...,
адв. Н. М., на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ във вр. чл. 558, ал.5 КЗ вр. с
чл. 45 и чл.86 ЗЗД сумата от 5 000.00 лв. представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, във връзка с реализирано на 06.10.2017 г.
около 17.30 ч. в гр. София, пътно-транспортно произшествие, настъпило по
вина на В. В. К., водач на лек автомобил с марка „Фолксваген Пасат” с рег. №
..., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
.. да заплати на К. К. Р. , ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ...,
адв. Н. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 779.03 лв.,
представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА К. К. Р. , ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ...,
адв. Н. М. да заплати на Г.., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, .. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 779.03 лв.,
представляващи разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В. В. К., ЕГН
**********, като трето лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7