Р
Е Ш Е
Н И Е №260023
23.09.2020г., гр.ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на 01.09.2020г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ПЕТКО
МИНЕВ
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА и прокурора ДИМИТЪР МАХМУДИЕВ, като разгледа ВНОХД № 779/2020г.,
докладвано от съдия Розалия Шейтанова, за да се произнесе, прецени следното:
Производство по реда на глава
ХХІ от НПК
С Присъда № 84/11.03.2020г. по НОХД № 8084/2019г., Районен съд Пловдив, XІV
н.с., е признал подсъдимия Д.Б., за виновен в това, че на 13.03.2018 г. в гр.Пловдив
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган
на властта – Б.Л.Л.- старши полицай в група „***“ на сектор „***“ при ***РУ при
ОД МВР - Пловдив и А.С.Ч.- старши полицай в група „***“ на сектор „***“ при ***РУ
при ОД МВР- Пловдив, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред,
поради което и на основание чл.325, ал.2 вр. ал.1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го
осъдил на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Има произнасяне по направените разноски.
Срещу присъдата, в законоустановеният срок, е постъпила въззивна жалба от подс.Б., подадена чрез защитника му –
адв.Й.Д., който я намира за неправилна и незаконосъобразна, поради което
настоява за отмяната й, последвана от оправдаване на подсъдимия.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание, както от защитника,
така и лично от подсъдимия.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Пловдив е на становище, че жалбата е
неоснователна, поради което предлага атакуваната присъда да се потвърди изцяло.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки
като въззивна инстанция, правилността на постановената присъда, във връзка с
направените оплаквания, доводите на страните, и съобразно с изискванията на
чл.314 от НПК, констатира следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установени следните факти:
Свидетелите Х. К. и Н. П. били охранители към ОП „Общинска
охрана“ - гр. Пловдив. Двамата били на работа в екип за времето от 20.00ч. на
13.03.2018г. до 08.00ч. на 14.03.2018г., като им било възложено охрана на района
на ул. „Княз Ал. Батенберг“, от бившия „Партиен дом“ до разкопките на пл.„Джумая“
с едноименната джамия в гр.Пловдив. Вечерта преди полунощ свидетелите К. и П. видели
подс. Б., който имал неадекватно поведение. Същият крещял, удрял в земята скейтборд
и блъскал по витрините на магазини разположени по Главната улица. Двамата свидетели
се насочили към него и му направили забележка да не постъпва по описания начин.
Тогава подс. Б. леко хванал свид. К. за униформата и започнал да му крещи. Последният
и свид. П. се опитали да успокоят подсъдимия, но той изблъскал с ръце в гърдите
свид. П.. Охранителите решили да се отдалечат, за да не става по-голям конфликт,
и се насочили към Римския стадион. Там направили една обиколка и пак поели към пл.“Ст.Стамболов“.
В това време по Главната улица минавали случайни граждани. Тъй като подс.Б. си говорел
на глас за проблемите си, един от тези граждани /неустановен по делото/ му направил
забележка. Тогава подсъдимия започнал да му се оплаква от положението си, а именно
проблеми в семейството, проблеми с образованието му, необходимостта да работи, за
да се грижи за близките си. В това време вече на връщане, свид.К.и П. стигнали в
близост до Художествената галерия – гр. Пловдив, където отново видели подс. Б..
В този момент той крещял, но също така и ударил главата си в земята. Към този момент
действията на подсъдимия привлекли на место и свидетелите М. П. А. и П. Г. М., които
приближили Б. и се опитали да го успокоят. Свидетелите К. и П. решили, че няма да
успеят сами да се справят със ситуацията и поискали съдействие от служители на
02РУ – ОДМВР – Пловдив. На място бил изпратен автопатрул в състав свид.Б. Л. и свид.
А. Ч.– полицейски служители изпълняващи задължения по опазване на обществения ред.
Последните възприели подс. Б., който седял на земята, а на десетина метра били служителите
на Общинска охрана. Свид.Ч. поискал документ за самоличност на подсъдимия, който
предоставил лична карта на чужденец постоянно пребиваващ в страната. Първоначално
Ч. приел това за дебитна карта, но в последствие все пак направил справка за самоличността
му. Докато правел това обаче чул зад себе си шум. Обърнал се и видял как подс. Б.
бутнал с ръце в гърдите свид. Л.. Тогава полицейските служители разпоредили на подс.
Б. да преустанови тези си действия и му казали, че ще го задържат. Това обаче само
усложнило положението, тъй като подсъдимия смятал, че няма причина да бъде задържан.
На опита им да го качат в полицейския автомобил подс. Б. също оказал съпротива като
се дърпал, опитал да ритне свид.Л., а при вкарването в колата все пак ритнал и вратата
на служебния автомобил.
За
да възприеме описаните факти, съдът е ползвал отчасти обясненията на подсъдимия
Д.Б., показанията на свидетелите М. П. А., включително и прочетените такива,
давани пред друг състав по същото дело, П. Г. М., Х.Л. К., Н. Г. П., А.С.Ч.и Б.Л.
Л.както и събраните писмени доказателства. Ползвана е изготвената съдебно-психиатрична
експертиза по отношение на подсъдимия, от чието заключение е видно, че той не страда
от психично заболяване, не се води на учет към ЦПЗ Пловдив. Разбирал е свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Склонен е на импулсивни
и необмислени действия. Възприето е и заключението по назначена СМЕ, съгласно което,
на 13.03.2018г. на подсъдимия е било причинено счупване на коронката на седми долен
ляв зъб, разкъсно контузна рана в устната кухина, охлузвания и кръвонасядания по
главата, горните и долните крайници. Последните биха могли да се получат и при съпротива
за арест и вкарване в кола, а удар в земята с глава би могъл да обясни и някои от
другите наранявания, но не всички.
Първоинстанционният съд е направил обстоен
анализ на събраните доказателства, като ясно е откроил тези, които не се
кредитират, както и тези, които се възприемат и ползват, дадена е и подробна
аргументация за това, въз основа на което са направени и правните изводи.
Последните обаче не съответстват на възприетите факти, предвид което и въззивната
жалба на защитата е частично основателна.
Правилно и законосъобразно е преценено, че
действията на подсъдимия представляват хулиганство по смисъла на чл.325, ал.1
от НК. Чувството на безизходица в което се е намирал подсъдимия и на което е
дал външен и доста шумен израз на обществено място – на главната улица в град
Пловдив, не оправдава действията му по смущаване на обществения ред, макар и в
актуалния късен час, там да е нямало граждани. Виковете и опитите му за
самонараняване, било то и заради моментна несигурност в бъдещето, породена от
липса на средства за обучение/лечение и изобщо издръжка в страната, надскачат
линията на допустимото и засягат обществените отношения, свързани с охрана на
реда и спокойствието в степен, обуславяща попълването именно на престъпния
състав по чл.325, ал.1 от НК. Подсъдимият е съзнавал противоправния характер на
извършваното от него, като очевидно е целял да даде гласност на проблемите си,
независимо от нарушаването на обществения ред на публично място. Разпитаните
свидетели потвърждават това, като всички те споменават за заявените оплаквания от
страна на подсъдимия. На практика, хулиганската проява е възприета като такава от
служителите на Общинска охрана, а останалите двама свидетели – случайни
минувачи, по-скоро са вникнали в проблема на подсъдимия и са направили опит да
го успокоят, без проявата му да е предизвикала възмущение у тях, но и
съобщеното само от охранителите е достатъчно за съставомерността на деянието от
обективна страна. Що се отнася до квалификацията по ал.2 на посочения текст –
съпротива срещу орган на власт, като в диспозитива са включени двамата
полицейски служители от Второ РУ на Полицията в Пловдив, явили се на място по
сигнал, подаден от служителите от Общинска охрана, то такава в конкретния
случай не се откроява. Ясно е кога има съпротива срещу орган на власт,
практиката по този въпрос е трайна и непротиворечива, необходимо е наличие на хулиганска
проява, която не се прекратява въпреки намесата на орган на власт. Ясно е и
това, че оказана съпротива от лице при задържането му от полицейски органи,
свързана дори с бутане, блъскане, обиди и изобщо изявено нежелание за
задържане, не могат да бъдат квалифицирани като съпротива срещу орган на власт,
а в настоящия случай е направено точно това. За да има съпротива срещу орган на
власт, трябва да е налице упорито непрекратяване на хулигански действия и след
намесата на такива органи, като неподчинението на дееца следва обективно да
затруднява органа на реда да изпълни задълженията си по ***, а данни за токова
поведение от страна на подсъдимия, по делото липсват. В този смисъл Решение №
169/04.04.2011г. по н.д. № 1145/2011г., III н.о. ВКС, Решение
№ 405/03.02.2011г. по н.д. № 362/2010г., III н.о. ВКС, Решение №
52/13.02.2013г. по н.д. № 2206/2012г., III н.о. ВКС. И при
пристигането на полицаите, подсъдимият продължавал да афишира проблемите си с
крясъци, но при представянето им той им предоставил документ за самоличност за
проверка, да – отказал е да бъде задържан, но действията му по този отказ не
могат да се квалифицират като хулиганска проява – продължение на вече смутилото
обществото негово предходно поведение, напротив, това са действия пряко
изразяващи нежеланието на подс.Б. да бъде задържан и нецелящи нарушаване на
обществения ред. Към момента на пристигането на полицаите, служителите на
Общинска охрана са били на около 10 метра от подсъдимия, изчаквайки идването
им, а самия подсъдим е бил на земята, продължавайки да вика, като не се
открояват негови действия, които обективно да са възпрепятствали полицейските
служители да изпълнят задълженията си по ***. Тези задължения са изпълнени, а
подсъдимият е бил отведен за справка в Районното управление, въпреки
нежеланието си.
Предвид изложеното, от квалификацията на
извършеното от подсъдимия Б., ще следва да отпадне ал.2 на чл.325 от НК и той
ще следва да носи отговорност по основния текст на чл.325, ал.1 от НК. Този
текст предвижда наказание Лишаване от свобода до две години или Пробация, което
автоматично води до приложение института на чл.78а от НК, предвид данните за
личността на подсъдимия и обстоятелството, че в конкретния случай не е налице
нито една от забраните по ал.7 на този текст, в частност – престъплението не е
извършено спрямо орган на власт, при или по повод изпълнение на службата му. С
оглед на това, след преквалифициране на извършеното по основния текст,
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание Глоба в размер на 1000 лева, съобразена с данните за
имотното му състояние – студент в България, със статут на постоянно пребиваващ
в страната, в затруднено материално положение, предвид хронично болен член на
семейството.
В този
смисъл са налице основания за изменение на обжалваната присъда, с преквалифициране
на извършеното по основния текст на чл.325, ал.1 от НК, и прилагането на
института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, предвид наличието на всички предпоставки за това по
чл.78а, ал.1 от НК.
С оглед
изложеното, и след извършената проверка на обжалваната присъда в нейната
цялост, при което не констатира допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, които да налагат отмяната й, Пловдивският окръжен съд намери, че тя следва
да се измени в посочения по-горе смисъл, поради което и на основание чл.334,
т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 и т.4 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 84/11.03.2020г. постановена по НОХД № 8084/2019г., по
описа на Районен съд гр.Пловдив, XІV н.с., както следва:
Преквалифицира извършеното от
подсъдимия Д.Б. като престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като го признава за НЕВИНОВЕН
в това деянието да е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта
- Б.Л.Л.- старши полицай в група „***“ на
сектор „***“ при ***РУ при ОД МВР - Пловдив и А.С.Ч.- старши полицай в група „***“
на сектор „***“ при ***РУ при ОД МВР- Пловдив, изпълняващи задълженията си по опазване
на обществения ред, и го оправдава по първоначално повдигнатото му обвинение в
този смисъл по ал.2 на чл.325 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание Глоба в размер
на 1 000 лева.
Отменя присъдата в частта, с която е наложено наказание Лишаване от
свобода, както и приложението на чл.66, ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: