РЕШЕНИЕ №13
гр.Пловдив 15.01.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,наказателно отделение,в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при участието на секретаря
Гергана Спасова,като взе предвид докладваното от Председателя ВНЧХД №- 2009г/2019г по описа на ПОС,за да се
произнесе,взе предвид следното:
С присъда №- 230/18.09.2019г.
по НЧХД № 259/2019г. по описа на ПРС ХХІІІ н.с.подс. В. е ппризната за виновна в
това,че на 09.12.2018
г. в гр. П.,
жк. „***" бл. ****,
публично, е разгласила позорни обстоятелства за К.С., нарекла я е „****", в нейно отсъствие - престъпление по чл. 148
ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78А от НК е ОСВОБОДЕНА от
наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Подсъдимата Д.В. е осъдена да
заплати на частния тъжител К.С. сумата от 1000 /хиляда/ лева, като обезщетение
за причинените а неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от
датата на същото – 09.12.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН предявения
иск за разликата над 1000 /хиляда/ лева до пълния му предявен размер от 3000
/три хиляди/ лева, като НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, подсъдимата Д. В. е осъдена да заплати на частния тъжител К.
С. направените по делото разноски
общо в размер на 412 лева, от които 400
лева за адвокатско възнаграждение и 12 лева държавна такса,както и
по сметка на ПРС сумата от 40.00 /четиридесет/ лева,
представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Срещу
присъдата е депозирана въззивна жалба от
защитника на подсъдимата адв. П.,която
е застъпила становище за отмяна
на съсдебния акт и постановяване на оправдателна присъда,поради неговата
неправилност и незаконосъобразност.
В
съдебно заседаниеподс. В. поддържа
жалбата.
Пловдивският
окръжен съд,въззивна инвстанция, като провери изцяло атакуваната присъда,с
оглед изискванията за обоснованост и заканосъобразност и справедливост,предвид
наведените от страните съображения,намира и приема за установено следното:
Жалбата
е допустима и разгледана по същество е неоснователна.
За да
постанови присъдата си първия съд е приел от фактическа страна следното: Майката на частният тъжител – св. Д. С. и подсъдимата се
познавали, тъй като живеели в един и същи блок в гр. П., ж.к. „****“ бл.***. С.
обитавала апартамент на третия етаж с едната си дъщеря – М. С. и нейния
съжител, а подсъдимата живеела на петия етаж заедно с бившия си съпруг и детето
им. Самата тъжителка живеела отдавна в Г., но поддържала контакт с близките си
по телефона и понякога се прибирала в България. На 09.12.2018г. било проведено общо
събрания на етажната собственост с цел решаване на въпросите относно
отглежданите от семейство С. котки пред блока и поставеното видео наблюдение на
входа. Част от живущите във входа не били съгласни с поставените камери,
включително подсъдимата и бившият й съпруг, поради което се взело решение
всеки, който желае наблюдението да бъде запазено, да се подпише в нарочен
списък. След края на събранието майката на тъжителката – Д. С., заедно със св.
З. М. отишли до апартамента на друга тяхна съседка – св. Н. В., която не
присъствала на събранието, за да подпише
в списъка. Трите разговаряли на площадка
на четвъртия етаж на блока, като обсъждали поставеното видео наблюдение и
изразявали несъгласие с част от присъствалите на събранието, които били
предложили да се поставят нови камери, но срещу заплащане. В един момент от
горния етаж по стълбите се задала подс. В., която се обърнала към майката на
тъжителката с думите „дебела, дърта крава“, след което заявила : „Едната ти
дъщеря К. е **** в Г., а другата М.няма деца.“ На това свид. Д. С. отвърнала да
внимава, защото също има деца. В същия момент по стълбите заслизал и бившия
съпруг на подсъдимата – св. В. В. и между него и майката на тъжителката
започнала размяна на реплики на висок тон. Поради това свидетелките И. и В. се
намесили, тъй като се опасявали да не се стигне до физически конфликт и в крайна сметка подсъдимата и свид. В. се
прибрали в жилището си. Непосредствено след това на свид. Д. С. й прилошало и
била придружена от посочените две свидетелки до дома си. На следващия ден С.
разговаряла по телефона с дъщеря си – тъжителката К.С., на която споделила
какво се е случила предната вечер. На отправените по неин адрес думи
тъжителката реагирала остро, като заявила, че й е много обидно, тъй като не е
дала никакъв повод по някакъв начин някой да мисли така за нея.
Тази
фактическа обстановка съдът е възприел
на основата на обстоятелствен анализ върху обясненията на подс. В. и от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С., И., А., К. и частично от тези на св.В., наред
с приобщените по делото писмени
доказателства- трудов договор, лиценз, диплома – на името на тъжителката,
удостоверение за раждане на детето на подсъдимата и свид. В., свидетелство за съдимост.
Съдът е посочил,че тези гласни
доказателства за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон
помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства. За това
е посочил,че обсъдените гласни доказателства почти пълно се припокриват относно
обстоятелствата, предхождащи, тези които са съпътствали и тези непосредствено последвали инцидента.
Обосновано
съдът е посочил,че по делото не съществува спор или несъответствие върху голяма
част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните
събития, протекли преди, по време и след деянието, вменено във вина на
подсъдимата.Правилно е отразил,че за доказано обстоятелството, че подс. В. е била в
конфликт с тъжителката,което представлява обективната връзка за причината тя да изрече обидните думи по отношение на тъжителя.Анализираните факти произхождащи от показанията на
свидетелите С., И. и В. обосновано са представени като такива,в които еднозначно
са инкорпорирани изявленията на подсъдимата, под формата на реплика към св. Д. С.,
включващи отправената обидна квалификация
спрямо частния тъжител, а именно, че е „****“.
Обсъдените
гласни доказателства относно обясненията на подс. В. и показанията на св.В. в частта,
в която твърдят,че е било налице обидно
поведение от страна на св. Д. С.,като
претекст подсъдимата също да изкаже свое
негативно отношение,обосновано е прието от съда с извода,че този факт се
възприема от съда не като доказателство по делото, а като реализация на
защитната позиция на подсъдимата по делото, с цел да бъде тя поне отчасти
оневинена по повдигнатото й обвинение.Обосновано съдът е приел,че посочените от подсъдимата и подкрепени
в показанията на св. В. факти, че подсъдимата е била нападната от св. Д. С. с
обидни жестове,което е причина за отправените
реплики съдът е счел за
необективни, заинтересовани и в
противоречие с останалите гласни доказателства по делото. Намерената от
съда опора за този извод предвид
показанията на свидетелките И. и В. са категорични и според въззивният съд е налице да се възприеме от фактическа страна,
че подсъдимата е отправила обидни
реплики към св. Д. С.,но и с това е разгласила позорни обстоятелства към тъжителката.
Правното
съдържание на мотивите към присъдата законосъобразно представят,че подс. В. публично,
е разгласила позорни обстоятелства за К.С.,като я е нарекла „****“ в нейно отсъствие.
Обективната
страна на деянието е обсъдена с изложеното изследване дали съдържанието на
употребените от подсъдимата думи и
изрази, отговаря на твърденията в
частната тъжба и дали те накърняват доброто име и чест на пострадалата.Според
въззивният съд като е оценил характеристиката на инкриминираните изрази,времето
и мястото на неговото изказване законосъобразно съдът е приел наличието на всички
обективни признаци на деянието.В тази връзка се явяват обосновани изложените
доводи относно действията на подсъдимата на стълбищната площадка, присъствието
на свидетелите С., И., В. и В., които обективно
са възприели обидните квалификации, в последствие предадени на тъжителя от нейната
майка. Правилно съдът е обосновал,че с
цитираните думи, подсъдимата е изразила своята отрицателна оценка и мнение за
личното достойнство и човешки качества на пострадалата. С това изреченото от
нея притежава качеството да засегне това лично достойнство,а възоснова на общоприетите морални норми за човешко
общуване са относими към имащите унизителен характер за честта на
личността.Правилно съдът е приел наличието на
квалифициращия признак за
нанесена публично клевета по реда на чл.148 ал.1 т.1 от НК,тъй като е изказана в присъствието на много хора. При
установеното отсъствие на пострадалото лице достатъчно е било обидните думи и
квалификации да са възприети от други лица, извън пострадалия и това възприятие
да се съзнава от дееца. От
субективна страна деянията правилно е оценено,че е реализирано при форма на вината с пряк умисъл,тъй като деецът е съзнавал
противоправния характер на извършеното - отправените обидни квалификации спрямо
тъжителя, като непосредствено подсъдимата е искала настъпването на
противоправните последици на поведението си и постигне преследваната от нея цел
да унижи тъжителя пред останалите присъстващи на стълбището.
Извършената
индивидуализация на наказанието е законосъобразна и обоснована. При наличието на обсъдените материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът правилно е приел, че подс. В.
следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализация размера на така
посоченото наказание, съдът е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива.Според въззивният съд справедливо е определено и наказанието “глоба” в размер на – ХИЛЯДА ЛЕВА.
Присъдата в
гражданско осъдителната й част се явява правилна и справедлива.Обосновано е
прието,че гражданския иск за причинени неимуществени вреди от престъплението по
чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК в размер на 3 000лв.се явява
доказан по основание предвид признаването на подс. В. за виновна в
реализирането на описаното по-горе деяние по отношение на пострадалата. П
отношение на предявения размер съдът е отчел характер на претенцията-репариране на
причинените на тъжителката болки и страдания от емоционално естество, както и
дискомфорта в резултат на изречената клевета и настъпилото чувство за
срам от казаното по отношение на нея, че е ***. На това основание съдът
е приел,че в конкретния случай справедливият размер за репариране на
преживените от гражданския ищец и частен тъжител болки и страдания от престъплението
по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК се явява сумата от 1 000лв,което
въззивният съд намира за справедливо.
Постановените за подсъдимата разноски
за сумата от 412лв., представляваща направените от последния разноски по
делото и сумата от 40лева,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск са обосновани.
Въззивният
съд не намира за обосновани съображенията в жалбата на защитата и така
наведените доводи в съдебно заседание.Дефинираното от страна на подсъдимата
поведение не обосновава умисълът й да
представя обидни квалификации по адрес на
не присъстващата на възникналия скандал между Д. С. и подсъдимата пострадала. Липсва
обективно основание основание съда да се
възприеме,че целта на подсъдимата е била да
нанесе обида само на св. Д. С., а не
и на нейната дъщеря и пострадала.
При
извършената проверка на присъдата не се установиха някои от отменителните основания на чл. 348 ал.3 НПК.
Предвид
изложеното и на основание чл. 334 т.6,вр. чл.338 НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №- 230/18.09.2019г. по НЧХД №
259/2019г. по описа на ПРС ХХІІІ н.с.
Осъжда на
осн. Чл. 189 ал.3 НПК подс. Д.И.В. да
заплати на частния тъжител К.С.С.
направените по делото разноски от 400/четиристотин/ лева през въззивната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: