О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №289
гр.Силистра, 24.04.2020 г.
Административният съд гр.Силистра, в
закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и двадесета година,
в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова, разгледа
постъпилото частно административно дело №77/ 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искане, подадено от П.Е.М.
***, против действия, извършени от административен орган - Областен управител
на област с административен център гр.Силистра, изразили се в премахване на
поставена телена ограда по регулационната граница на ползван от него имот с
идентификатор: 73496.501.3701 към второстепенна улица с идентификатор: 73496.501.261. В самото сезиране се твърди факт за вече извършени
действия, т.е. преустановени. След изрично дадени указания на страната за посочване
на вида и характера на действието, чието безусловно прекратяване се претендира,
с уточнение в искането вх.№349/24.04.2020г., се поддържа, че освен „[…]премахване на
изградена от моя страна ограда[…]“, релевираните
действия представлявали и „[…]такива, предприети
срещу мен да не ме допускат да поставя такава ограда[…]“, което
ирелевира избрания ред за защита по чл.250 и следващите от АПК, поради липса на
предмет.
Съгласно чл.250 ал.1 АПК всеки, който има правен интерес,
може да поиска прекратяване на действия, извършвани от административен орган
или длъжностно лице, когато не се основават на административен акт или на
закона. От логическото тълкуване на разпоредбата следва, че съдебната защита по
този ред може да бъде поискана при наличието на действия, които са започнали да
се осъществяват и не са приключили към момента на подаване на искането. Нормотворецът
в чл.253 ал.2 АПК е предвидил с разпореждането на съда нареждане за
прекратяване безусловно на действията, които не се извършват в изпълнение на
представен при проверката акт или на закона, което означава, че се имат предвид
само ефективно продължаващи фактически действия, за да могат същите да бъдат
прекратени. Не може да се прекрати нещо, което вече е осъществено. В настоящия
случай се иска извършване на контрол върху вече преустановени/приключили
действия по премахване на поставена от оспорващия ограда, доколкото и самият
той сочи, че същата е демонтирана на 25.03.2020 г. и следователно, съдебното
разпореждане за безусловното им прекратяване би било безпредметно, а редът за
защита по чл.250 АПК - недопустим. Ако в резултат на извършените вече действия е
възникнал противоправен резултат, неговото отстраняване следва да се осъществи
по съответния исков ред.
Допълнителното твърдение за предприети действия от същия
орган срещу ищеца да не бъде допускан да постави занапред такава ограда,
логически стоят извън обхвата на хипотезата от чл.250 АПК, а какво е
измерението на тези хипотетични, недопускащи го да огради имота действия и, фактически
ли са те по своя характер, респ. как се осъществяват - посредством физическа
охрана на конфликтната граница или по друг начин, не се посочва. Последното означава,
че евентуалната заплаха от подобни пречки занапред, поддържана от оспорващия, е
най-вероятно юридическа, защото по делото са налице данни за съществуващ спор
между страните относно обема на притежаваните от тях материални права - на
ответника, като собственик на терена и, на ищеца като суперфициарен собственик
на построената в него сграда, който е разрешим по общия исков ред.
С
разпоредбата на чл.250 от раздел I, глава ХV на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически
действия /не правни/ на административните органи и техните длъжностни лица, които
не са административни актове и не се издават в изпълнение на административни
актове или закона. Ако действията са вече извършени или преустановени, този ред
на защита е недопустим - независимо дали е бил постигнат целеният с тях
резултат, защото прекратяването им вече е осъществено, в какъвто смисъл е
категоричната съдебна практика. /Вж.Определение № 3182/15.03.17 г., адм.д.№13102/16г.;Определение
№11460/26.07.19г.,адм.д.№8556 /19г. на IIО; Определ. №13340/08.10.19г.,адм.д.№7680/19г. на VIIО и др. на ВАС/.
В обобщение, за да е допустимо искането по чл.250 АПК е
необходимо наличието на две предпоставки - твърдяното фактическо действие да не
е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. А за да е
основателно - фактическото действие
трябва да не е основано на закон или на административен акт. С оглед формирания
по-горе извод за недопустимост на настоящото производство по чл.250 АПК, не се
налага обсъждане на изисканите и представени от ответния орган писмени
доказателства, представляващи Заповед №РД-20-19/25.03. 2020г. на Областния
управител на област гр.Силистра и Протокол от същата дата, свидетелстващ за
извършени действия по демонтирането на прозирна ограда, изградена в ПИ - частна
държавна собственост с идентификатор по КК на Т.: 73496.501.3701, в който имот
оспорващият притежава сграда с идентификатор /като самостоятелен обект на
кадастъра/-73496.501.3701.1, намиращи се в гр.Т.. Представени са и Акт № . за
държавна собственост (частна) от 05.01. ..г.; Удостоверение за данъчна оценка на
терена и скица, ведно с водена кореспонденция с ищеца. Както се посочи по-горе
не се налага тяхното обсъждане, защото
дали заповедта е била годно основание за извършване на релевираните действия, т.е.
дали те се основават на нея като административен акт или не, е въпрос по съществото
на спора, до която фаза няма как да достигне настоящия процес, при очевидната
липса на предмет по чл.250 ал.1 АПК. /Вж.Опред.№11308/27.09.17г., адм.д.№ 10397/17г.
на VО; Опред.№16151/27.11.19г.,адм.д.№12664/19г. на VIIО и др.ВАС/.
Регламентираната защита по Раздел І от Глава Петнадесета, Дял
Трети, АПК има ясна природа и е допустима само срещу действия, които не са
изявления, нито са част от административно или изпълнително производство. Защитата
срещу изявленията, насочени към пораждане, изменение или прекратяване на права
и задължения, се осъществява по реда за оспорване на административните актове, а
защитата срещу действията по изпълнението им - по реда на Дял V АПК. В този
контекст следва да се изведе извод, че искането на П.Е.М., за прекратяване на
действията на ответния орган по премахване на поставена от него ограда, като
извършени на 25.03.2020 г. и следователно изчерпени, преустановени, е
недопустимо, поради липса на предмет в ракурса на чл.159 т.1 АПК.
Съобразявайки гореизложеното, настоящият състав на АС
гр.Силистра приема, че е сезиран с недопустимо искане, поради което същото следва
да бъде оставено без разглеждане, а образуваното съдебно производство -
прекратено. Такава правна възможност, обаче, не е предвидена в нормирания
специален ред, в частност с чл.253 ал.2 АПК /същият е регламентирал обжалване
само на разпореждане по чл.253 ал.2 АПК и то в 3-дневен срок, каквото
произнасяне в случая не може да има/, което налага при условията на общите
правила от чл.158-чл.160 АПК, съдът да се произнесе с определение, воден от което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане искане на П.Е.М. ***, предявено по реда на чл.250 ал.1 АПК, за издаване на незабавно разпореждане
от съда за безусловно прекратяване на действия на Областния управител на
Силистренска област, които не се извършват в изпълнение на административен акт
или на закона.
ПРЕКРАТЯВА производството по
частно административно дело № 77/2020 г. на Административен съд гр.Силистра.
Определението
подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд на РБ /арг.чл.160 ал.1 АПК/
Съобщаването да се извърши по
телефона, а определението да се изпрати по пощата на страните, като
процесуалните срокове текат за тях при условията на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.20 г. /Обн.ДВ, бр.28/24.03.20 г., изм.и доп.ДВ бр.34/09.04.20
г./ и Актуални мерки за превенция и ограничаване на разпространението на COVID-19 за съдилищата на територията на РБ /приети с Решение
на Съдийската колегия на ВСС взето по Протокол № 9/15.03.2020 г., посл.изм.и
доп. с Решение по Протокол № 13/14.04.2020 г./
СЪДИЯ: