РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Радомир, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730101124 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.140, ал.1,
т.1,предл.1, вр. чл.141, т.2 във вр. чл.139, вр. чл.149 от
Семейния кодекс.
По изложените в исковата молба от ищеца П. ХР. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.Р., ж.к.“Г.“ № . и доразвити в съдебно заседание от неговата процесуална представителка-
адв.М. Б. от САК, обстоятелства и съображения, е предявен иск срещу ответницата Р. П. Г.,
ЕГН **********, с адрес: с.С., общ.Р., обл.П., с който моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата- негова дъщеря, да му заплаща издръжка в размер на 200 лв.,
смятано от 16.03.2021 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до прекратяване или
изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска, до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че през 2005 и 2007 година получил два
инсулта и с експертно решение на ТЕЛК № 1964 от 12.10.2012 г. му била определена степен
на увреждане 92% без чужда помощ. От това заболяване здравословното му състояние
трайно се увредило. Неговата дъщеря- ответница по делото, му предложила да се грижи за
него, а той да й прехвърли имота си в с.Г., където живеел. Ищецът се съгласил и с
1
нотариален акт за дарение № ., том ., рег. № . дело ./2015 г. на нотариус Б. М.с peг. № . от
НК, вписан в Службата по Вписване с Акт № ., том ., д. № ./24.04.2015 г., по нейно
настояване й подарил собствената си ДВУЕТАЖНА, ЕДНОФАМИЛНА ВИЛНА СГРАДА
със застроена площ от62 кв.м. с идентификатор 15285.8.168.1, находяща се в с.Г., ул.„С.“ №
., община С., област С., в която живеел. След сделката ответницата приела ищеца да живее
при нея в с. С., а през 2018 г. продла имота в с.Г. на трето лице.
През месец март 2021 г. ответницата помолила ищеца да изтегли потребителски
кредит от 15 000 лв. вместо нея, с уверението, че тя ще изплаща вноските. На 16.03.2021 г.
ищецът сключил в Банка ДСК кредит и парите от него постъпили по негова сметка. По
настояване на ответницата веднага били преведени по нейната сметка. Вноската по кредита
била около 200 лв., лихви и такси, като ответницата заявила, че тя ще ги плаща. Тези суми
банката удържа от пенсията на ищеца. Ответницата не е платила до сега нито една вноска по
кредита, не е превела никакви суми по сметка на ищеца. Ищецът се нуждаел от лекрства, а
пенсията не стигала. На 16.05.2021 г. ответницата и съпругът й изгонили ищеца от дома си.
Това наложила последният да постъпи в Старческия дом в гр.Р., тъй като нямал къде да
живее.
Таксата за Старческия дом към настоящия момент е 230 лв. месечно. Вноската по
кредита, изтеглен и предаден на ответницата е в размер на около 200 лв. Лекарствата, които
са непрекъснато необходими на ищеца са около 30- 50 лв. месечно. При това положение от
пенсията му, която е 635.89 лв., не би могъл да заплати таксата за дома, в случай, че същата
се увеличи.
Ищецът твърди, че е писал на дъщеря си да му изпраща по 200 лв. месечно, но
същата не му отговорила. Това довело до предявяване на настоящия иск, с който моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответницата- негова дъщеря, да му заплаща
издръжка в размер на 200 лв., смятано от 16.03.2021 г., до настъпване на обстоятелства,
водещи до прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, до окончателното й изплащане.
Ответницата Р. П. Г. е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като е
изразила становище, че искът е неоснователен. Оспорила е твърденията на ищеца наведени
в исковата молба. Твърди, че къщата в с.Г. била в лошо състояние, нямало условия, за да се
справи и да живее нормално с оглед здравословното му състояние. През лятото на 2014 г. му
се обадила и му предложила да дойде да живее при нея. Той дошъл след няколко месеца. Тя
плащала всички разходи, пазарувала.
Твърди, че сделката с имота в с.Г. станала по негово искане. Впоследствие се
наложило тя да продаде къщата, защото се рушала, имало нужда от много средства за
поддръжката й.
Кредитът, който баща й изтеглил през март 2021 г. бил не защото тя го молила, а
защото той имал кредит в Банка ДСК и го рефинансирал, защото по този от м.март 2021 г.
условията били много по-изгодни. Така, след като изтеглил кредита той прехвърлил по
2
нейна сметка остатъка от сумата след рефинансирането на предишния кредит. С тези пари
платила лек автомобил, който той си бил взел, но не бил платил на продавача, плащала и
други негови задължения, които той не бил погасил.
Постъпването му в дома за възрастни хора в град Р. станало изключително и само
по негово желание. Пред периода на пребиваването си в дома й в с.С.ищецът не желаел да
се съобразява по никакъв начин със семейството на ответницата.
От началото на месец февруари 2022 г. ответницата е без работа. Съпругът й е в
недобро здравословно състояние. Заплащането издръжка на баща й би представлявало
особено затруднение за нея.
Радомирският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От фактическа страна.
По делото не се спори, че ответницата е дъщеря на ищеца, като същото е видно и
от представеното удостоверение за раждане от 12.04.1974 г. на община С., обл.Софийска.
Не се спори и относно това, че ищецът понастоящем живее в дом за стари хора в
гр.Радомир. Видно от представеното разпореждане от 01.07.2021 г. на НОИ, ТП- Софийска
област, ищецът получава пенсия за прослужен стаж и възраст в размер на 635.89 лв. Същият
притежава експертно решение № 1964 от 12.10.2012 г., в което е удостоверено, че е с водеща
диагноза „мозъчен инфаркт“, със степен на увреждане 92%, без чужда помощ.
Не се спори от страните също, че ищецът е дарил на ответницата недвижим имот,
представляващ ДВУЕТАЖНА, ЕДНОФАМИЛНА ВИЛНА СГРАДА, със застроена площ от.
кв.м. с идентификатор 15285.8.168.1, находяща се в с.Г., ул.„С.“ №., община С., област С. и,
че същият е продаден от ответницата на трето лице, което се потвърждава от представените
нотариални актова № №., том ., рег. № ., дело № ./2015 г. и., том ., рег. № ., дело № ./2018 г.
на нотариус Б. М., с район на действие РС- С..
По делото е представено извлечение от сметки, от което е видно, че ищецът е
превел на дъщеря си- ответницата Г., сумата от 5770 лв.
Ответницата е представила заповед № ./01.02.2022 г., от която е видно, че
трудовото й правоотношение с „У. и.“ ЕООД е прекратено, смятано от 01.02.2022 г.
Представена е регистрационна карта от Д. „Б. по т.“, както и удостоверение за доходи, от
което е видно, че ответницата е получавала за месеците ., . 2021 г. и . 2022 г. суми в размер
на 707 лв., 722.50 лв. и 736 лв. Представена е също констатация от медицински изследвания
и решение на ТЕЛК № . от 24.01.2022 г., от което е видно, че Б. Ат. Г., за когото се твърди,
че е съпруг на ответницата, е със 75 % намалена трудоспособност. От своя страна ищецът е
представил удостоверение изх. № **********-1/07.03.2022 г. на НОИ, ТП- П., от което е
видно, че на ответницата за периода месец февруари- месец март 2022 г. не е изплащано
обезщетение за безработица.
От правна страна.
3
Предявен е иск с правно основание чл.140, ал.1, т.1,предл.1, вр. чл.141, т.2 във вр.
чл.139, вр. чл.149 от СК, за присъждане на издръжка на родител - в полза на ищеца П.Х. С.
от неговата дъщеря- Р. П. Г.. в размер от 200 лв. месечно, смятано от дата 16.03.2021 г.,
който съдът намира за допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен по следните
съображения.
Съобразно разпоредбата на чл.139 от СК, право на издръжка има лице, което е
неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Разпоредбата на чл.140, ал.1,
т.1 от СК установява, че лицето, което има право на издръжка, може да я търси от деца и
съпруг. Съгласно чл.141 от СК, задълженият към няколко лица с право на издръжка е
длъжен да я дава в следния ред: 1. деца и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4. внуци и
правнуци; 5. братя и сестри; 6. баба и дядо и на възходящи от по-горна степен. Пълна
безусловност на задължението в случая не е налице, а трябва да се установи, че лицето,
което претендира издръжка, е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото
си, и даването на издръжката няма да създава особено затруднение за задължения към лице с
право на издръжка.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че
действително в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.140, ал.1, т.1 от
СК във вр. чл.139 от СК. На първо място, безспорен факт по делото, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че ищецът П.С. е баща на ответницата Р.Г.. На
следващо място, от приетото по делото писмено доказателство - заверен препис от
експертно решение на ТЕЛК за Общи заболявания се установява, че на ищеца е призната
трайно намалена работоспособност /инвалидност/ 92 % пожизнено и същият се намира в
лошо здравословно състояние, предвид установените заболявания с водеща диагноза:
"Мозъчен инфаркт", При тези факти и предвид възрастта ищеца - 72 навършени години, по
делото не се спори и обстоятелството, че същият не е в състояние да полага труд и да
заработва доходи от трудова дейност. Наред с това, от представеното разпореждане за
отпускане на пенсия се установява и това, че към настоящия момент ищецът получава лична
пенсия в общ размер от 635.89 лв., т.е. има собствени доходи в ежемесечен размер, който е
под размера на МРЗ за страната /640 лв./ и е над прага на бедност, установен с
Постановление на МС за определяне на линията на бедност за страната за 2021 г. /369 лв./
Безспорно се установи и това, че ищецът към настоящия момент се намира в дом за стари
хора в гр.Р. и, че същият изплаща потребителски кредит в размер на 208.79 лв. Видно от
представеното извлечение от банкова сметка за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2021 г., на дата
17.03.2021 г.- денят следващ датата на сключване на договор за текущо потребление от
ищеца, същият е превел на ответницата сумата от 5 770 лв. Същевременно преведената сума
е значително по- малка от тази по отпуснатия кредит, а именно – 15 000 лв. Сумата от 9
003.12 лв. е преведена от ищеца на датата на усвояване на кредита- 16.03.2021 г., като е
отбелязано, че се отнася за трансфер собствени сметки. Същото кореспондира с твърденията
в отговора на ответницата, че с тази сума е рефинансиран друг заем на ищеца. Относно
4
твърдението, че сумата, преведена на ответницата е било за закупуване на автомобил на
ищеца съдът намира, че същото се явява недоказано. Напротив, видно от представения
договвор за покупко- продажба на МПС, ищецът е закупил л.а.“О.- А.“ на 09.09.2020 г., т.е.-
преди датата на извършване на превода. Не се обориха от ответната страна твърденията на
ищеца, че ответницата е продала имота в с.Г..
Следва да се вземе предвид, че няма пълна безусловност на задължението за
издръжка от дете в полза на нуждаещ се родител /за разлика от издръжката на ненавършили
пълнолетие деца/, т.е. даването на издръжка в този случай не трябва да създава особено
затруднение за детето. С оглед събраните по делото доказателства съдът приема също, че в
случая не се установява наличие на възможност от страна на ответницата да дава издръжка,
съгласно изискването на чл.140, ал.2 СК, която следва да е налице кумулативно с
посочените по-горе предпоставки, за да бъде определена издръжка в полза на ищеца-
родител от неговата дъщеря. В тази връзка, приетите по делото писмени доказателства
обосновават извода, че ответницата не може да дава издръжка на своя баща без особени
затруднения, по смисъла на закона. Както бе отбелязано, същата е реализирала доходи за
месеците ., . 2021 г. и. 2022 г., съответно- 707 лв., 722.50 лв. и 736 лв. Сумите са малко над
минималната работна заплата за страната, която към 2021 г. е 640 лв., като от една страна
същата е представила като доказателство регистрационна карта от 04.02.2022 г. в Дир. „Б. по
т.“, а от друга- ищцовата страна е представила удостоверение от НОИ, удостоверяващо, че
на ответницата не е изплащано обезщетение за безработица. По какъвто и начин да се
интерпретират горните доказателства от тях не може да се направи категоричен извод
относно това ответницата да реализира доходи над тези за месеците ХІ, ХІІ 2021 г. и.2022 г.
Същите са крайно недостатъчни, за да се стигне до извода, че ответницата има възможност
да заплаща издръжка. В подкрепа на това е и представеното решение на ТЕЛК № . от
24.01.2022 г., относно Б. А. Г., за когото не е оспорено от ищцовата страна, че е съпруг на
ответницата, от което е видно, че е налице 75 % намалена трудоспособност. Не е установено
от ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване, ответницата да притежава
движими и недвижими имоти, от които би могла да реализира доходи.
Относно преведената сума в размер на 5 770 лв. от страна на ищеца на
ответницата съдът намира, че преводът е доказан от представеното извлечение, като това не
се оспорва и от ответната страна. Не може да се установи обаче, дали сумата е налична към
настоящия момент. Същото се отнася и за сумата от извършената покупко- продажба на
недвижимия имот в с.Г..
По изложените съображения, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на ищеца П. ХР. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.Р., ж.к.“Гъ.“ № . срещу ответницата Р. П. Г., ЕГН **********, с
5
адрес: с.С., общ.Р., обл.П. с който моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата- негова дъщеря, да му заплаща издръжка в размер на 200 лв., смятано от
16.03.2021 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до прекратяване или изменение на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до
окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6