Решение по дело №225/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН , подадена от „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, представлявано от А. А. Т., с адрес: с.Милево, обл.Пловдив, чрез юрк.Й. против решение № 94 / 13.03.2024г. по АНД № 1395/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева на основание чл.179,ал.3б от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора , че ВРС не е съобразил събраните по делото доказателства, както и обстоятелството, че в производството пред административно наказващия орган са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са подробно описани, както в първоначалната жалба, така и в касационната такава.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменен ЕФ – изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава. Посочва, че решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждането на ю.к. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна при евентуално уважаване на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства , преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност , доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата , като подадена в срока , е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си , същата е и основателна.

Безспорно е, че на 28.06.2021г. около 06:59 часа по път I – 1, км 6 + 034, в община Видин, превозно средство е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20161 на АПИ, че попада в категорията на ППС, за които е дължима, но не е платена такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.

Въпросното превозно средство - влекач МАН ТГХ, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6 , в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса 44 000, се твърди, че е собствено на „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, представлявано от А. А. Т..

За нарушението бил генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Описаното било квалифицирано като нарушение на чл.102,ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а,ал.2,т.3 вр. с ал.3 вр. с чл.179,ал.3б от ЗДвП, за което на касатора бил съставен ЕФ № **********, с който, на основание чл.179,ал.3б от ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

При така установената фактическа обстановка според въззивната инстанция ЕФ е изготвен от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила.

Във връзка с наложеното административно наказание по чл.179,ал.3б от ЗДвП и въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинския районен съд е приел, че дружеството е осъществило от обективна страна състава на административното нарушение по същия текст – чл.179,ал.3б от ЗДвП, поради което и правилно му е наложено описаното по – горе наказание.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, обосновано, но неправилно.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения :

Настоящото производство е било спряно до произнасянето на СЕС с влязъл в сила съдебен акт по дело С – 61 / 2003г. по описа на съда. След произнасянето на съда производството по делото е възобновено.

Предвид описаното по – горе се установява, че наложената имуществена санкция е в противоречие на принципа на пропорционалност. С Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23г. на Съда на ЕС е посочено, че с оглед фиксирания размер на предвидените глоби/имуществени санкции в разпоредбата на чл.179,ал.3-3б от ЗДвП е налице нарушение на принципа на пропорционалност, който е регламентиран в действащото законодателство на общността. Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, тъй като тя е наложена без да е извършена каквато и да е преценка за характера и тежестта на нарушението, правните последици от него и нарушените обществени отношения. Наложената имуществена санкция, която е законово регламентирана, се налага по отношение на касатора без изследване на каквито и да е факти и обстоятелства от значение за характера и тежестта на нарушението, както и по отношение на последиците от извършването му, съответно и за наличието/ липсата на вина, когато се отнася до физически лица. Следва да се посочи, че предвид образуваното дело пред Съда на ЕС, районният съд е имал възможност да спре съдебното производство до произнасяне на съда и да приложи решението му при постановяването на своя съдебен акт, но предвид допуснатото нарушение на материалния закон, то обжалваното решение се оказва неправилно и като такива следва да бъде отменено.

Тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и се постанови ново такова по същество, с което да се отмени издадения електронен фиш.

За пълнота на изложението следва да се посочи и още едно отменително основание, а именно: предвид изложеното по – горе е видно, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в издаване на електронен фиш за деяние по чл.179,ал.3б от ЗДвП, по време на действие на редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която предвижда този ред (с електронен фиш) само за деяния, квалифицирани по чл.179,ал.3 от ЗДвП. Едва от 13.02.2024г. с изменението, публикувано в ДВ, бр.13/2024г., в сила от 13.02.2024г. е приравнен този процесуален ред и за деяния от категорията на процесното нарушение.

На основание чл.179,ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Съгласно чл.189ж,ал.1 от ЗДвП (която норма е посочена като основание за издаване на ЕФ), при нарушение по чл.179,ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а,ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Видно е, че редакцията на закона, към момента на извършване на нарушението – 27.04.2023г., изрично предвижда издаване на ЕФ, само при нарушения по чл. 179,ал.3 от ЗДвП, но не и за такива по 179,ал.3б от ЗДвП.

Посочените в чл.167а,ал.3 от ЗДвП доклади за всяко установено нарушение по чл.179,ал.3 – 3в, не означава, че съществува възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на изрична норма за това, тъй като налагането на наказание по аналогия е недопустимо.

В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове, която забранява обосноваването на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез разширително тълкуване при непълнота или неяснота на съществуващата правна уредба.

В подкрепа на гореизложеното е факта, че към настоящия момент разпоредбата на чл.189ж,ал.1 от ЗДвП е изменена (доп. – ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.), като се предвижда издаване на ЕФ и при нарушение на 179, ал. 3б от ЗДвП, но същата не може да намери приложение за нарушение, което се твърди, че извършено на 27.04.2023г., съобразно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН.

Следва да се има предвид, че липсата на процесуална възможност за издаване на електронен фиш за деяния по чл.179,ал.3б от ЗДвП се отнася до всички нарушения, извършени до 13.02.2024г., спрямо които законът повелява да бъде прилаган единствено общия ред за реализиране на административно наказателната отговорност: съставяне на АУАН и издаване на НП. Едва след влизане в сила на изменението на чл.189ж,ал.1 от ЗДвП на 13.02.2024г. се въвежда възможност за издаване на електронен фиш, но това се отнася само за нарушения, извършени след тази дата.

Предвид горното се оказва, че решението на ВРС е неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е налице и нарушение на материалния закон.

Посочените по – горе нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон са достатъчни за обосноваване на неправилността на решението на ВРС и незаконосъобразността на ЕФ и водят до тяхната отмяна, поради което АС – Видин намира, че не следва да обсъжда останалите доводи на страните.

По тези съображения решението на ВРС, с което е потвърден ЕФ се явява неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановена и отмяна на ЕФ.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, предвид разпоредбата на чл.63д,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като Агенция „Пътна инфраструктура“, следва да бъде осъдена да заплати в полза на „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, представлявано от А. А. Т., сумата за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 лева, за двете инстанции, съответно по 80 лева за всяка от тях на осн. чл.63д,ал.3 вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира, че не е налице прекомерност на претендирания хонорар.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК , Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ решение № 94/ 13.03.2024г. постановено по АНД № 1395/2023г. по описа на Районен съд – гр.Видин , вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, представлявано от А. А. Т., с адрес: с.Милево, обл. Пловдив е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева на основание чл.179,ал.3б от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплатят в полза на „АИТ Интернешънъл Транспорт” ЕООД, представлявано от А. А. Т., с адрес: с.Милево, обл. Пловдив сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева разноски по делото, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.