№ 154
гр. Велико Търново, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20224001000154 по описа за 2022 година
Със свое Решение № 36/18.04.2022 год. по т. д. № 118/2021 год.
Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 380 ал. 1 във вр. с чл. 432 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София да заплати на В.
В. П. от гр. Искър, чрез нейната майка и законен представител С. Х. П.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на сестра й Н. В. П.,
загинала при ПТП на 12.04.2019 год., причинено от водача на л. а. „Фолксваген
голф“ с рег. № ЕН 69 **** Р. В. П., в размер на 20 000 лв., ведно със законната
лихва от 12.06.2019 год. до окончателното изплащане, като за разликата до 50 000
лв. отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на адв. Р. М.
възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 1 356 лв., а по сметка на ПлОС ДТ в
размер на 800 лв.
Осъдил В. В. П., чрез нейната майка и законен представител С. Х. П., да
заплати на „Застрахователна компания Лев инс“ АД деловодни разноски в размер
на 840 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е
уважен за сумата 20 000 лв., ведно със съответната законна лихва и разноските, е
подадена от ответника „Застрахователна компания Лев инс“ АД чрез
пълномощника адв. Н. М.. Счита решението за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Недоказани са твърденията за проявление на нематериални
вреди. Определеното обезщетение е несправедливо и е в отклонение от
задължителната съдебна практика (ППВС № 4/1968 год.). Решението не съдържа
1
мотиви, основани на преценка на конкретни обстоятелства. Позовава се на
заключението на комплексната съдебно-психиатрична експертиза – че ищцата е
преживяла нормално загубата на сестра си и към момента няма обективни белези
на дистрес. Не е доказано съществуването на изключителна, емоционална,
дълбока и трайна връзка между ищцата и нейната сестра, както и че настъпилите
вреди са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност. Поддържа
възражението за принос от страна на родителите на пострадалата за настъпване на
противоправния резултат. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
да отхвърли иска. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрисконсулт К.
Захариев. Претендира разноски съгласно представен списък.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ищцата В. В. П.
от гр. Искър, чрез нейната майка и законен представител С. Х. П., представлявана
от адв. Р. М.. Счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави без
уважение. Изложени са обстойни съображения по наведените в жалбата
оплаквания. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен
списък.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Ищцата В. В. П., чрез нейната майка и законен представител С. Х. П., е
предявила против ответника „Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие от смъртта на нейната
сестра Н. В. П., настъпила в ПТП на 12.04.2019 год., причинено от водача на л. а.
„Фолксваген голф“ с рег. № ЕН 69 **** Р. В. П., застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 12.06.2019 год.
до окончателно изплащане на сумата.
Ответникът „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е оспорил иска като
недопустим поради неспазена процедура по чл. 380 КЗ и като неоснователен.
Оспорил механизма на произшествието, настъпването на неимуществени вреди за
ищцата в причинна връзка с ПТП, както и размера на претендираното
обезщетение. Направил възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат поради неправомерно поведение на законните
представители на пострадалата, изразяващо се в нарушение на нормативно
установените правила за превоз на деца с МПС, регламентирани в чл. 137б и сл.
ЗДвП – чрез система за обезопасяване на деца.
В допълнителната искова молба и в допълнителния отговор страните са
поддържали първоначално заявените твърдения и становища по релевантните
факти и обстоятелства.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
Безспорно по делото е настъпването на ПТП на 12.04.2019 г., по път II-13 по
посока от гр. Д. Дъбник към гр. Искър, между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № ЕН 69-****, управляван от Р. В. П. и лек автомобил „Хонда ХРВ“ с рег. №
М 39-****, управляван от И. М.. В резултат на произшествието е настъпила
2
смъртта на Н. В. П., която е пътувала на задната седалка заедно с майка си С. Х.
П.. Образувано е било ДП № Д 77/2019 г. по описа на ОП – Плевен за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, което е било прекратено
на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК поради смъртта на
извършителя Р. П. (Постановление от 25.03.2020 г. на ОП – Плевен). По делото са
представени Констативен протокол за ПТП от 13.04.2019 г. и материали от ДП №
№ 77/2019 г. по описа на ОП- Плевен.
Безспорно е също така, че водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ЕН
69-**** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника ЗК „Лев инс“ АД.
Ищцата В. В. П. е сестра на пострадалата Н. В. П., която към датата на ПТП
е била на почти 3 години, а ищцата – на 7 год. (Удостоверение за родствени
връзки от 25.04.2019 г. на Община Искър).
Относно механизма на ПТП по делото пред първата инстанция е допусната
и изслушана автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.
Иванов. Механизмът на ПТП, описан от експерта, е следният: лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ЕН 69-****, управляван от Р. П., се е движел по път
II-13 в посока от гр. Д. Дъбник към гр. Искър със скорост 93.17 км/ч. На задна
дясна седалка на автомобила е пътувала Н. П. и майка й С. Х. П.. Другият
автомобил „Хонда ХРВ“с рег. № М 39-****, управляван от И. М., се е движел в
насрещната лента със скорост 90.66 км/ч. Когато двете МПС са били на
разстояние около 65.25 м. едно от друго, лек автомобил „Фолксваген Голф“ е
променил направлението си към насрещната лента и е пресякъл осовата линия.
Настъпил е кос удар между предната дясна ъглова част на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ и централната челна част на „Хонда ХРВ“. Експертът е дал
заключение, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е имал техническа
възможност чрез системите за управление (кормилен кръг, педали на спирачката и
съединител) да контролира движението на ходовите гуми съобразно изменението
на направлението от полагащата му се пътна лента, с което да предотврати удара с
другия автомобил.
При удара са се получили еластични и пластични деформации в
контактуващите повърхности и части. Върху тялото на детето на задната седалка е
действала инерционна сила, насочена напред и надясно спрямо първоначалната
посока на автомобила. Тялото се е отклонило в посока към вътрешната стена и
стъклото на задна дясна врата, средна дясна колона и тилната част на облегалката
на предна дясна седалка. Вещото лице е посочило, че в материалите по
досъдебното производство има данни за наличие на детско столче, позиционирано
на дясната седалка, в което е намерено детето. В съдебно заседание пояснява,
основавайки се на фотоалбума от местопроизшествието, че горната част на детето
е намерена над обезопасителния колан. В същата насока са и показанията на
свидетеля Тодор Димитров Ниновски, който е бил свидетел и на произшествието.
Според вещото лице в зависимост от обтегнатостта на коланите и разположението
е технически възможно част от тялото на детето да излезе извън столчето. Според
вещото лице, дори и да е поставено в столчето и да е вързано с обезопасителен
колан съобразно правилата, при голяма инерционна сила детето може да излети от
столчето.
3
Смъртта на Н. П. е настъпила в резултат на получената тежка
черепномозъчна травма, несъвместима с живота. Това е заключението на
съдебномедицинската експертиза , изготвена от д-р П. Л.. Увреждането е
получено при ПТП и е в пряка причинна връзка с него. При огледа на
произшествието тялото на пострадалата е открито в детското столче, на задна
дясна седалка, вързано с предпазен колан. Получените охлузвания по шията могат
да се свържат с действие на коланите или на фрагменти на дясното задно стъкло.
В механизма на причиняване на гръдната травма също може да се предположи
действието на предпазните колани. Обезопасителните колани възпират
движението на тялото напред, но движенията на главата са сравнително свободни
и тя може да бъде травмирана от близкостоящи предмети.
По делото е била допусната и комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, изготвена от д-р Л. А. – детски психиатър и Антоанета
Андреева – клиничен психолог. В заключението си експертите приемат, че В. П. е
преживяла нормално психологична реакция на скръб във връзка със смъртта на
сестра си и към момента няма белези на дистрес във връзка със загубата. От
психологичното и психиатричното изследване е установено, че няма данни за
разстройство в психичното развитие или психично заболяване в тесен смисъл на
думата. Благодарение на адекватната грижа на родителите и осигурената
спокойна и сигурна среда, негативните емоционални преживявания, които са
нормално психологично изводими от ситуацията на загуба на близък и са
свързани с нормална психологична реакция на скръб, при В. са дезактуализирани
и не се отчита нарушение във функционирането й.
Бащата на ищцата В. В. П. свидетелства, че когато й съобщили за смъртта
на Н., В. се разплакала, сринала се, няколко дни била при тяхна братовчедка.
Изолирала се, основно рисувала, включително и сестра си. Били много близки с
Н., играели си заедно, разделяли всичко помежду си. Все още се сеща за нея, гледа
нейни снимки, плаче. Учителите им обяснявали, че понякога плаче, когато види
други деца със своите сестри и братя. Впоследствие й разказали как е загинала Н..
Понякога нощем се буди и пищи, сънува сестра си, казва, че се страхува от
автомобили. Вози се в автомобили, но държи да си постави колана. След смъртта
на Н., се родило още едно дете, но това не променило нещата. Не са я водили на
психолог, но много говорят с нея.
Според свидетелката П. И. Й. – близка и съседка на семейството в гр.
Искър, В. и сестра й имали силна връзка, играели си заедно, В. се грижела за нея,
занимавала се с нея. След инцидента В. се променила, не иска толкова често да си
играе, понякога плаче. Сега се радва на новороденото дете по същия начин, по
който си играела и със сестра си. Често показва снимката на Н., която пази в
телефона си.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата в резултат от смъртта на нейната сестра, настъпила в ПТП на 12.04.2019 г.,
причинена от водач на МПС, чиято „Гражданска отговорност“ на
4
автомобилистите е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя
до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд е уважил иска до размер на 20 000 лв., ведно със
съответната законна лихва.
В частта, с която претенцията е отхвърлена за разликата над 20 000 лв. до
50 000 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от
ищцата и е влязло в сила.
Решението в обжалваната част, с която искът е уважен за сумата 20 000 лв.,
е валидно и допустимо, но неправилно.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Безспорно в случая е наличието на застрахователно събитие по см. на & 1 т.
4 от ДР на КЗ, поради което за ответника-застраховател е възникнало задължение
да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
вреди, пряк и непосредствен резултат от това събитие (чл. 429 ал. 1 т. 1 от КЗ). По
делото е установен механизма на ПТП и настъпилия вредоносен резултат –
смъртта на пострадалата, който резултат се намира в пряка причинна връзка с
деликта. Безспорно е и наличието на валидна застраховка на деликвента по риска
"Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответното застрахователно
дружество.
Независимо от горния извод, обаче, предявеният иск по чл. 432 от КЗ е
неоснователен и отговорността на ответното застрахователно дружество за
репариране на претендираните от ищцата вреди вследствие смъртта на нейната
сестра не следва да бъде ангажирана. По делото не е доказано, при условията на
пълно и главно доказване, че съществуващата между ищцата и починалата
емоционална връзка е дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този
вид родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на нейната смърт
болки и страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк.
дело № 1/2016 год. е разширен кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието,
че освен лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, в този кръг, по изключение, се включва и всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които при
конкретните обстоятелства е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
По делото не е проведено подобно доказване.
Действително, от показанията на свидетелите В. П. и П. Й. се установяват
близките отношения между ищцата и пострадалата, но те са типичните отношения
между две сестри в детска възраст, характеризиращи се с обич и привързаност,
общи занимания и игри. Данните за семейната и социалната среда, в която са
живели, не дава основание да се приеме, че са налице особени житейски ситуации
5
тази близост да надхвърля характерната за родствената връзка и за възрастта на
децата привързаност, да е изключителна, трайна и дълбока по смисъла, вложен в
посоченото по-горе тълкувателно решение. Лицата, включени в разширения кръг
съгласно това решение, са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди, защото връзката им с пострадалия е била дотолкова силна,
дълбока и трайна, че се приравнява на връзката с децата, родителите и съпруга
(фактическия съжител) – низходящите, възходящите и съпруга съгласно
Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление № 5/24.11.1969 год. на
Пленума на ВС. Подобна връзка между ищцата и пострадалата в случая не са
доказани.
По делото не е доказано наличието на страдания над обичайните,
надхвърлящи по интензитет и продължителност нормалните и присъщи за
родствената връзка негативни преживявания на ищцата. Тъгата от загубата,
затварянето в себе си, скръбта и мъката от смъртта на сестричката й са нормална
психологична реакция на дете при подобна загуба. Извън тази реакция по делото
не са доказани изключителни негативни преживявания и последици за
емоционалното и психичното състояние на ищцата. В тази насока съдът
съобразява и неоспореното заключението на комплексната съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, според което ищцата е преживяла нормално
психологичната реакция на скръб в резултат от смъртта на сестра й и към момента
няма данни да разстройство в психичното развитие или за психично заболяване.
Във връзка с интензитета и продължителността на негативните емоционални
преживявания на ищцата, които са в рамките на обичайните за родствената й
връзка с пострадалата, съдът съобразява и следните обстоятелства: че ищцата не е
пряк очевидец на инцидента и че състоянието й не е налагало оказване на
медицинска помощ, лечение или консултации. Също така, новороденото дете в
семейството е успокоило ищцата и е ангажирало съзнанието й с позитивни
емоции.
Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че ищцата не е материално
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
пострадалата, поради което предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат е останало
недоказано, предвид установено чрез автотехническата и съдебномедицинската
експертиза, а именно – че детето е пътувало в автомобила, като са били
използвани нормативно предвидените обезопасителни системи.
С оглед на горното, решението в обжалваната част, с която предявеният иск
е уважен до размер на сумата 20 000 лв. обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяването на
застрахователя до окончателното изплащане, следва да бъде отменено и вместо
това, на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за
разноските, вместо което в полза на жалбоподателя – ответник следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 2 000 лв., от които: пред първата инстанция –
6
1 400 лв. съгласно представен списък (1 000 лв. платено адвокатско
възнаграждение, 375 лв. депозити за вещи лица и 25 лв. депозит за призоваване на
свидетел); пред въззивната инстанция – 600 лв. (400 лв. ДТ по въззивната жалба и
200 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, определено
съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ).
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 36/18.04.2022 год. на Окръжен съд – Плевен по т. д.
№ 118/2021 год. по описа на същия съд в обжалваната част, с която
„Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София е осъдена на осн. чл. 380, ал.
1 във вр. с чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД да заплати на В. В. П. от гр. Искър, чрез
нейната майка и законен представител С. Х. П., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от загубата на сестра й Н. В. П., загинала при ПТП на
12.04.2019 год., причинено от водача на л. а. „Фолксваген голф“ с рег. № ЕН 69
**** Р. В. П., в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 12.06.2019 год.
до окончателното изплащане; в частта, с която „Застрахователна компания Лев
инс“ АД е осъдена да заплати на адв. Р. М. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в
размер на 1 356 лв., а по сметка на ПлОС ДТ в размер на 800 лв. и в частта, с която
В. В. П., чрез нейната майка и законен представител С. Х. П., е осъдена да заплати
на „Застрахователна компания Лев инс“ АД деловодни разноски в размер на 840
лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. П. от гр. Искър, *******, с ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител С. Х. П., с ЕГН
********** против „Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София,
бул.“Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на сестра й Н. В. П.,
настъпила при ПТП на 12.04.2019 год., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. В. П. от гр. Искър, *******, с ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител С. Х. П., с ЕГН ********** да заплати на
„Застрахователна компания Лев инс“ АД – гр. София, бул.“Черни връх“ № 51Д,
ЕИК ********* сумата 2 000 лв. (две хиляди лева) разноски по делото пред двете
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8