№ 459
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100512371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.02.2021 г. по гр.д. № 43920/18 г., СРС, III ГО, 87 с-в е
отхвърлил предявените от „С.Т.Ц.“ ЕООД , ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ******* срещу „И.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* осъдителни искове с
правно основание чл. 266, ал. 1, вр. с чл. 258, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 917,66 лв., представляваща стойността на извършените ремонтни
дейности и вложените резервни части на МПС с ДК № *******, модел „МАН
ТГК“, за която сума е издадена фактура № 2502/12.01.2018 г., както и сумата
в размер на 1 037.28 лв., представляваща стойността на извършените
ремонтни дейности и вложените резервни части на МПС с ДК № *******,
модел „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, за което е издадена фактура №
2515/16.01.2018 г., като неоснователни. Отхвърлил е предявените от „С.Т.Ц.“ ЕООД ,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София. бул. *******
срещу „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ******* осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата в
размер на 917.66 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване, както и сумата в размер на 1 037.28 лв., представляваща
1
обезщетение за неоснователно обогатяване, като неоснователни. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „С.Т.Ц.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. *******, да заплати на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, сумата
от 400 лв.-разноски в настоящото производство. Осъдил е на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК „С.Т.Ц.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. *******, да заплати на „И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. *******, сумата от 400 лв. - разноски в
настоящото производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „С.Т.Ц.“ ЕООД , ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******,
представлявано от управителя Л.В.Д., чрез пълномощника по делото адвокат
К.Г. Б., от САК, със съдебен адрес: гр.София, район „Триадица“, ул.“*******
с мотиви, изложени в нея. Твърди, че съдът неправилно е приел, че между
страните не е възникнало облигационно отношение, като не е обсъдил всички
приложени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Не е
взел предвид представените от ищеца фактури и поръчки към тях, от които се
констатира, че са налице трайни търговски отношения между страните до
м.12.2017 г., които са заплатени и в които е посочено, че лицето К.К. е за
констакт, част от които не са подписани или са подписани от шофьорите на
камиони и др. От представените с исковата молба писмени доказателства и
със становището от 17.04.2019 г. се констатира, че при предаване на МПС
винаги се е извършвала диагностика, герерирано е от информационната
система на серзиза поръчка, в която са посочени данните на пътното превозно
средство, отказани ремонтни работи от него, дата и час на приемане, срок за
отремонтиране и др. Поръчката винаги се е предавала на шофьора на камиона,
като в последствие препис от нея е прилаган към всяка фактура, в които е
посочено лицето за контакт К.К.. Фактурите са получавани от клиентите,
осчетоводявани са и са заплащани. При тези данни се прави извод, че е
налице облигационно отношение. Твърди се, че от представените писмени
доказателства /фактури, поръчки към тях и др./ и доказателствени средства/
ССЕ и свидетелски показания/ се установява, че е сключен договор за
изработка с „И.“ ООД, както и че е оборено единственото възражение на този ответник, че
процесните МПС към този момент не са стопанисвани от него от 01.06.2018 г., а от свързаното с
него лице „Е.К.“ ЕООД, като този довод е повторен няколкократно. Моли съда да постанови
2
решение, с което да отмени процесното и да бъдат осъдени ответниците да заплатят процесните
суми. Не претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемите дружества ответникът „И.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. *******, представлявано от
управителя Л.И. и евентуалният ответник „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, представлявано от
управителя Л.И., чрез пълномощника „АД С. и П.“, ЕИК *******,
представлявано от управителя адвокат Т.И. С. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, бул.“******* оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за
настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.258, ал.1, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищецът „С.Т.Ц.“ ЕООД твърди, че е сключил договори за ремонтни
дейности, като през м. януари 2018 г. е извършил ремонтни дейности и е
вложил резервни части на МПС с ДК № *******, модел „МАН ТГК“, за което
е издадена фактура № 2502/12.01.2018г. на обща стойност 917.66 лв. През
същия период е извършил ремонтни дейности и е вложил резервни части на
МПС с ДК № *******, модел „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, за което е издадена
фактура № 2515/16.01.2018 г. на обща стойност 1 037.28 лв. Сочи се, че
3
автомобилите са изпратени в сервиза от представител на ответното
дружеството-К.К., като представителите са получили отремонтираните
камиони и не са предявили каквито и да е възражения след прегледа на
извършените дейности. Двете превозни средства се стопанисват от ответното
дружество „И.“ ООД. Твърди се още, че съгласно установената трайна
търговска практика между двете дружества, МПС-тата са изпратени в сервиза
на ищеца от представител на ответното дружество-К.К., като поръчките за
започване на ремонтните дейности са оформени въз основа на негови
изявления. Счетоводството на ищцовото дружество е изпратило до
счетоводството на ответното дружество „И.“ ООД процесиите фактури за
отразяването им в съответните регистри и заплащането им. Ищецът е
получил уведомление с изх. № 26/13.03.2018 г, в което е обективирано
изявление, че ответникът няма да осчетоводи и заплати процесиите фактури,
тъй като описаните ремонтни дейност и консумативи не са извършени върху
камиони, стопанисвани от дружеството. Ищецът е изпратил нотариална
покана, връчена при отказ, съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК, в която е обективирано
изявление за заплащане на дължимите суми по фактурите в 7-дневен срок от
получаването им по посочена в тях банкова сметка, но плащане от страна на
ответното дружество не е получено.
Ето защо, моли съда да осъди ответното дружество „И.“ ООД да му
заплати сумата в размер от 917,66 лв., представляваща стойността на
извършените ремонтни дейности и вложените резервни части на МПС с ДК
№ *******, модел „МАН ТГК“, за която сума е издадена фактура №
2502/12.01.2018 г„ както и сумата в размер на 1 037.28 лв., представляваща
стойността на извършените ремонтни дейности и вложените резервни части
на МПС с ДК № *******, модел „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“, за което е
издадена фактура № 2515/16.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба - 03.07.2018 г. до окончателното изплащане
на сумите.
В условията на евентуалност, ищцовото дружество е предявило и
осъдителни искове срещу „Е.К.“ ЕООД, като се твърди, че ответникът по
евентуалните искове се е обогатил неоснователно. Ето защо, моли съда, в
случай че намери предявените искове срещу „И.“ ООД за неоснователни, да
осъди ответното дружество „Е.К.“ ЕООД да му заплати сумата в размер от
4
917.66 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване,
както и сумата в размер на 1 037.28 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване, заедно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Ответникът „И.“ ООД, в срока за отговор по чл. 131 ГПК, е депозирал
писмен отговор, в който е оспорил предявените искове с молба да да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Ответникът „Е.К.“ ЕООД, в срока за отговор по чл. 131 ГПК, е е
депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове с молба да
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От правна стана:
Относно исковете с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с
чл.258, ал.1, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, СГС намира следното:
Нормата на чл.258 сочи, че с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение, а съгласно чл.266, ал.1,
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако
възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява
при приемането на работата. Този договор е консенсуален, двустранен и
възмезден договор. В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че
договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита
за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи-работата, която възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което
възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.
Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване
на договора за изработка. Поради това не съществува пречка условията на
договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно
предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане на
отправеното предложение с конклудентни действия от поръчващия, като
например изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на
срок за завършване на работите, предоставяне на материали или на
техническа документация, необходима за извършване на работите,
5
предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в
офертата на изпълнителя. Законът задължава поръчващия да приеме
изработеното - чл. 264, ал.1 ЗЗД. Приемането като правно действие
представлява съвкупност от фактическо получаване на изработеното и
признанието, че то съответства на поръчаното.
Настоящата инстанция също приема, че от депозираните по делото
писмени доказателства се установява, че към месец януари 2018г.
процесиите МПС - МПС с ДК № *******, модел „МАН ТГК“ и МПС с ДК №
*******, модел „Мерцедес 1843 JIC Аксор“ са били собственост на ответното
дружество „И.“ ООД. Установява се от представените справки от СДВР,
отдел „Пътна полиция“, че „И.“ ООД е регистрирано като собственик на МПС
с ДК № ****** на 08.12.2017 г. По отношение на МПС с ДК № ******* „И.“
ООД е регистриран като собственик на 17.08.2017 г., като на 06.08.2018 г./
след процесния период/ е регистрирана промяна на собствеността и като
собственик е посочен „Т.И.“ ЕООД. Тези факти се установяват и от другите
представени по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Изводът е, че към датата на издаване на
процесиите фактури, МПС-тата са били собственост на ответното дружество
„И.“ ООД.
Относно обстоятелстовто дали е бил извършван ремонт на процесните
МПС в сервиза на ищеца са били изслушани показанията на ицовите и
ответните свидетели, които взаимно се изключват. Свидетелите на ищеца
П.П. и Г.З. излагат твърдения, че през месец януари 2018 г. е извършен
ремонт на процесиите МПС в сервиза на ищеца. Същите обясняват, че за
всяка поръчка вадят работка карта, която е като формуляр, на този формуляр
е записан регистрационния номер на автомобила, поръчка № и т.н., написани
са и забележките. Работната карта се пази, разпечатването заедно със
забележките, като това е база за финализирането на поръчката. Като се събере
хартиеният носител и поръчаното, така реално се оформя фактурата преди да
се финализира. На компютъра се описват всички заявени ремонти и в
компютъра е озаглавено в софтуера-поръчка. Ако се разпечата поръчката,
това фактически е заявено, че клиентът е възложил този ремонт, това е
формуляр-поръчка. Когато се стигне до избор на части, то свидетелят П. ги
уточнява с клиента, поръчва ги, монтират се, пристига фактурата и
свидетелят я заприходява. От друга страна, ответният свидетел М.
6
установява, че на 10 и 12 януари 2018 г. процесните два автомобила не са
извършвали от кариера Студена транспорт и превоз на инертни материали, че
януари месец камионите са били преместени за дълго време да вземат
материали от друга кариера, а през зимата кариерата за инертни материали в
село Студена не могат да се върнат и да излязат пълни по лошия път, поради
което са били преместени да нощуват на кариера Автомагистрали Хемус.
Свидителят Р. заявява, че е шьофьр на тежкотоварен автомобил и работил за
„Е.К.“ ЕООД през месец януари 2018 г., като на 10.01.2018 г. е работил с
камион марка МАН ТХ, с рег. № СВ, или ******, не си спомня последните
букви, а другата машина модел Мерцедес Аксор се управлявала от И.С..
Машините нощували на кариера Хемус, над село Студена. Вземали са
материали и от кариера Студена, но не по това време, защото времето е лошо
и не могат да изкачват нагоре. На 10.01.2018 г. на управлявания от свидетеля
камион Ман не е бил извършван ремонт в автосервиз на ищеца. Свидетелят
бил спрял до сервиза С.Т.Ц., но „Л. ме отклони, каза, че повече там камиони
не влизат, защото имат някаква разправия и повече информация не съм
получавал. Не ми разреши да се извърши ремонт“. Счита, че и на 12.01.2018 г.
другият камион Мерцедес също не е влизал в сервиза, защото „се движим
почти заедно“, месец януари „работим само двамата, паркираме ги на едно и
също място“.
От събраните по делото гласни доказателства и на двете групи
свидетели, както и на приетата по делото ССЕ, може да се установи, че между
„С.Т.Ц.“ ЕООД и „И.“ ООД са били налице облигационни отношения. Така
според ССЕ, за периода от м.август 2017 г. до м. ноември 2017 г. ищцовото
дружество е издало към ответника „И.“ ООД 12 броя фактури за ремонтни
услуги на превозни средства. Фактурите са осчетоводени и в двете дружества,
декларирани за целите на ЗДДС и по тях е внесен, респективно теглен,
полагащият се ДДС, като не са констатирани задължения по тях. Процесиите
две фактури № 2502/12.01.2018 г. и № 2515/16.01.2018 г., са осчетоводени
само при ищеца, но не и от ответното дружество „И.“ ООД. Според експерта,
фактурите не са декларирани по ЗДДС за 2018 г. и от ответника не е ползван
по тях данъчен кредит. Съгласно твърденията на самия ищец и на неговия
пълномощник, не може да се установи на кого принадлежат подписите,
положени върху фактурите.
7
Изводите са следните:
Гласните доказателствени средства и на двете групи свидетели взаимно
си противоречат. Показания на ищцовите свидетели са общи, свързани с
приемането и оформянето на поръчките и не касаят конкретните две фактури.
От друга страна, от показанията на ответните свидетели, особено на
свидетеля Р., чиито впечатления са преки и непосредствени се установява, че
от месец януари, Л. /има се предвид управителя на фирмата ответник „И.“
ООД/ отклонявал камионите от сервиза, „защото имат някаква разправия.“
Самият управител реагирал остро, когато го уведомили за задълженията по
процесните две фактури, два месеца след издаването им, едно от
обсотятелствата, довели да прекратяване на отношенията между страните,
като 13.03.2018 г. изпратил съобщение до управителя на ищеца, че фактурите
нямат да бъдат осчетоводявани, тъй като не се стопанисват от „И.“ ООД. Това
не е единственият довод на управителя Л.И. на „И.“ ООД, противно на
твърдението във въззивната жалба. На 22.03.2018 г. Л.И. изпраща писмо в
качеството на управител и на другата фирма „Е.К.“ ЕООД, в което заявява, че
лицето К.К. не работи в представляваните от него дружества „И.“ ООД и
„Е.К.“ ЕООД и няма представителни функции. Едиствено Л.И. в качеството
му на управител може да подписва фактури, които са издадени от ищеца и
следва да бъдат подписани от управителя. Управителят изрично заявява, че не
носи отговорност за действията и взаимоотношенията с трети лица. Същото
се излага в поредното уведоминтелно писмо от 26.03.2018 г. от управителя на
двете ответни дружество Л.И., като в него отново се твърди, че по повод
взаимоотношенията на страните, че единствено управителят може да
подписва и приема фактури, че процесните две фактури са били изпратени на
елекронния адрес на „Е.К.“ ЕООД на 13.03.2018 г., че това са фактури с
невярно съдържание и няма да бъдат платени. Съгласно твърденията на самия
ищец и на неговия пълномощник, не може да се установи на кого
принадлежат подписите, положени върху фактурите, като е отбелязано за
получател лицето К.К.. Не могат да бъдат свързани поръчките за ремонт към
тези фактури. Във връзка с твърдението, че в компютъра се описват всички
заявени ремонти и в софтуера на компютъра е озаглавено поръчка, то
ищецът е следвало да поиска допускането на съдебно техническа
компютърна експертиза за установяване на обстоятелствата, на която
дата са генерирани от софтуерната програма на ищеца процесните две
8
поръчки, работна карта и фактури, включително подадена информация
до магазна за съответните части, което пълномощникът не е поискал
своевременно. Това съчетано с обстоятелството, че според приетата по
делото ССЕ, фактурите не са декларирани по ЗДДС за 2018 г. и от ответника
не е ползван по тях данъчен кредит, води до извода, че по повод на тези две
фактури липсват облигационни отношения между ищеца „С.Т.Ц.“ ЕООД и
ответните дружества „И.“ ООД и „Е.К.“ ЕООД. Относно доказателствената
стойност на фактурите следва да бъде отбелязано, че те представляват
първичен счетоводен документ, когато са надлежно осчетоводени и съответно
за обективираните в тях облагаеми доставки е упражнено правото на данъчен
кредит и от двете страни/ищеца и особено от ответника/. В настоящия казус е
точно обратното и предвид трайно установената съдебна практика при
неосчетоводяване на фактурите, не може да се приеме за доказано
твърдяното от ищеца валидно облигационно отношение за извършените
ремонтни дейности и вложени резервни части, описани в основанието на
фактура № 2502/12.01.2018 г. и фактура № 2515/16.01.2018 г., т.е. искът се
явява неоснователен.
По еветуалните искове с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищецът е предявил при условията на евентуалност иск за неоснователно
обогатяване срещу „Е.К.“ ЕООД. За да се уважи исковата претенция по чл. 59
от ЗЗД следва да са налице следните кумулативни предпоставки: увеличение
на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице;
обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствието
на правно основание за обогатяването, обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника да произтича от един и същ факт или от обща
група факти; да липсва друга възможност за правна защита на обеднелия. За
успешното провеждане на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не следва да съществува
валидна договорна връзка между страните, нито да е налице възможност за
ищеца да реализира правата си по друг ред. С иска по чл. 59 от ЗЗД разполага
този, който въобще не може да защити своето право с друг иск и в това се
изразява неговия субсидиарен характер. От депозираните писмени
доказателства, а именно договор за наем от 02.01.2018 г., сключен между „И.“
ООД-наемодател и „Е.К.“ ЕООД - наемател, се установява, че наемодателят е
предоставил на наемателя ползването на процесиите МПС - МПС с ДК №
9
*******, модел „МАН ТГК“ и МПС с ДК № *******, модел „Мерцедес 1843
ЛС Аксор“. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява наличието на обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. Не
се доказаха твърденията, че ищецът е извършил ремонтни дейности и е
вложил резервни части на МПС с ДК № *******, модел „МАН ТГК“ и на
МПС с ДК № *******, модел „Мерцедес 1843 ЛС Аксор“. След като не е
доказано обедняване от страна на ищеца, то предявените евентуални искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД се явяват неоснователни.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на вззваемия/ответник „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *******
направените от него разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. Само това въззиваемо дружество е
депозирало писмени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в
посочения размер, независимо, че адвокат Т.С. предствлява и двамата
ответници.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.02.2021 г. по гр.д. № 43920/18 г. на
СРС, III ГО, 87 с-в.
ОСЪЖДА ищеца „С.Т.Ц.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. *******, представлявано от управителя Л.В.Д.,
чрез пълномощника по делото адвокат К.Г. Б., от САК, със съдебен адрес:
гр.София, район „Триадица“, ул.“******* да заплати на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******,
представлявано от управителя Л.И., чрез пълномощника „АД С. и П.“, ЕИК
*******, представлявано от управителя адвокат Т.И. С. от САК, със съдебен
адрес: гр.София, бул.“******* направените от него разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11