№ 146
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000094 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по въззивната жалба срещу ЧАСТ от решение №
234/17.12.2024 г. постановено по електронно дело 20243300100036 ( ГД
36/2024 г.) по описа на Окръжен съд – Разград), с която претенция на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ, предявена от името на Т. Д. Д., действаща чрез своята
майка К. Д. П. и при участие на ДСП Разград като служебно конституиран
орган за закрила на детето срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, е била
отхвърлена за горница над присъдени 32 000лв. до 60 000лв.,
претендирани като дължимо нередуцирано поради съпричиняване
обезщетение за понесени неимуществени вреди при телесно увреждане и
психически и емоционален стрес на малолетно дете-пешеходец, причинени от
застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“
автомобилист, ведно със законна лихва от 19.12.2023г. до окончателно
плащане, както и в съответната част за разпределяне на разноски по делото.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение
№174/27.03.2025, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на
изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.
Въззивницата малолетна ищца Т. Д. Д., чрез упълномощен от законен
представител адв. Д., се оплаква за неправилно интерпретиране на събраните
доказателства за понесени болки и страдания от телесни увреждания от
среден и по-лек тип, лечението на пострадалата, срокът на възстановяване,
както и последвалото тежкия инцидент разстройство на адаптацията и
промените в стереотипите на поведението на детето, продължили поне 3-4
1
месеца. Счита, че тези обстоятелства и особено цялостното негативно
отражение върху психично и емоционалното състояние на пострадалата не са
оценени адекватно, като при прилагане на принципите за справедливо
обезщетяване по чл. 52 ЗЗД размерът на компенсацията следва да е поне
60 000лв. Този поискан размер се обосновава допълнително и с
инфлационните процеси през 2024 г. и 2025 г., които не са отчетени от първата
инстанция, като фактори налагащи повишаване на размерите на обичайно
определяни парични обезщетения. Оплаквания са изложени и по
фактическите изводи за съпричиняване на вредите с поведението на самата
пострадала, като пълномощникът на въззивницата счита за необосновано
отчитането на избора на мястото на пресичане извън обозначената пешеходна
пътека като значимо за пътния инцидент. Позовава се на установена от
автоексперта възможност на водача да се съобрази с преминаването на детето
през платното в продължение на 11 м. пред удара, както и възможността
произшествието да настъпи и при пресичането именно по пътеката поради
неправомерното поведение на самия автомобилист. Счита, че по делото не е
било убедително доказано конкретен и значим за вредоносния резултат
принос, за да се приложи правило по чл. 51 ал.2 ЗЗД.
В писмено становище по същество пълномощникът поддържа бланкетно
доводи за доказано причинени от застрахования неимуществени вреди,
налагащи завишен размер на обезщетението и пледира за отмяна на
решението в обжалваната му част и присъждане на цялата искана сума.
Въззиваемият ответник ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД , чрез адв. Т.,
оспорва в отговора си всички посочени в жалбата оплаквания. Позовава се на
установените в цялост значими за справедливото обезщетяване
обстоятелства, включително и значението на преживяното ПТП като
стресогенно събитие, като посочва, че твърдения за тежки телесни увреди и
промени в поведението на пострадалата не са убедително доказани, а размерът
от 40 000лв. е изцяло адекватен на установените от вещите лица негативни
последици. Поддържат се и доводите по възражението за съпричиняване при
правилно установени факти за рисково поведение на пешеходката, която не е
пресякла по пътеката, където автомобилиста би могъл да й осигури в цялост
възможност за безопасно преминаване. Вместо това като е започнала
пресичането встрани от пътеката самата пешеходка е ограничила
допълнително и вече влошената от атмосферните условия възможност за
възприемането й от автомобилиста и така е допринесла за увреждането си и
това съпричиняване според въззиваемия е правилно определено на 20 %.
Със същите доводи, доразвити в писмена пледоария на пълномощника
на въззиваемия застраховател с позоваване на конкретно събрани
доказателства, се поддържа искане за потвърждаване на правилния съдебен
акт, с който претенцията е отхвърлена за горница над справедливия размер,
намален с основателно отчетен принос на увредената пешеходка.
Служебно конституирания държавен орган ДСП – Разград не е
изразил становище по спора, касаещ права на пострадало дете.
Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във
въззивното производство. Пълномощникът на въззивницата е обвил
2
безплатно предоставена услуга и е поискал присъждане на възнаграждение в
полза на данъчно регистрирания адв. Д.. Въззиваемият е конкретизирал в своя
списък по чл. 80 ГПК искането си за присъждане на разноски за адвокатски
хонорар за настояща инстанция, който е оспорен като прекомерен и
несъобразен с фактическа и правна сложност на спора и размерите на
юрисконсултските възнаграждения.
За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ на отхвърлянето на част от предявена от пострадало от
ПТП лице пряка претенция срещу застрахователя на автомобилист, причинил
неимуществени щети.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ,
за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от
ответника, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на
обща стойност 60 000 лв. за понесени болки и страдания поради телесни
увреждания и психически стрес, дължими по задължителната застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите, включваща и дължима от
застрахования законна лихва върху главниците, считано от уведомяването на
застрахователя на 19.12.2023г. до окончателното погасяване. Ползващата се от
застраховката непълнолетна пешеходка, чрез своя родител- законен
представител, е основала претенцията си на твърдения за понесени болки и
страдания от телесно увреждане в областта на главата (тежка черепно мозъчна
травма, закрито счупване на свода на черепа, травматичен кръвоизлив и
контузия на мозъка), проведено първоначално болнично лечение, последвано
от домашно медикаментозно лечение, изискващо постоянно битово
обслужване с чужда помощ при движение и хигиена. Ищцата е посочила, че
възстановяването не е било приключило в рамките на два месеца от
нараняването и било съпътствано с продължаваща негативна психична
симптоматика (страхови изживявания, тревожност, безпокойство, нарушения
на съня, проблеми с концентрация, раздразнение и самовглъбеност) и чести
внезапни и неволеви появи на мъчителния спомен от катастрофата.
Комплексът от тези телесни и психични увреждания са посочени като пряк
резултат от удара на пресичащото дете, настъпил на 06.12.2023г. около 17.30ч.
в град Разград, на улица „Странджа" в близост до бензиностанция „ОМВ“, от
автомобил „Опел - Вектра" с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от
застрахования водач Д С К при нарушаване на правилата на ЗДвП(отнемане на
предимство на движещ се по пешеходна пътека пешеходец).
Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както
обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така и обема на
вредите и размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от
пострадалата ищца, като е възразил за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведение на ответницата на няколко основания(пресичане на
място, което не е обозначено като пешеходна пътека без да се съобрази с
приближаващо се МПС и неспазени препоръки при лечението).
Обезщетението за неимуществени вреди в размер надхвърлящ
3
обжалваната част до 60 000 лв. е било поискано от пострадалата преди
предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента
на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за
престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било
приключено, но същевременно пострадалата е представила протокол за ПТП с
ясно отразени факти за вредоносно поведение на застрахован водач, причинил
телесни увреждания на пешеходец. Макар съдът да е бил сезиран преди
изтичането на срокът за произнасяне не застрахователя, доколкото и в хода на
процеса уреждане на претенцията не е предложено, съдът намира за установен
интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна
застраховка пострадал пешеходец да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ
разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение,
ведно с акцесорни към него лихви. Постановеното решение по този спор е
допустимо.
Решението не е обжалвано в частите, с които е била присъдена част от
претендираната сума) до размер на 32 000лв. като справедливо обезщетение за
понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради
телесно увреждане и психотравма (редуцирано след установено
съпричиняване) и са определени лихви за забава от уведомяване на
застрахователя. Въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на
основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска
отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така
и на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение, поискано
ведно с дължими от застрахования лихви(като акцесорна последица от
определяне на главниците). Затова и понастоящем тези въпроси не се може да
пререшават.
Обжалваната допустима част от съдебното решение визира както
горница над определен от първа инстанция по справедливост еквивалент от
само 40 000лв., така и намаляването на този размер с 20% поради установено
съпричиняване.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Доколкото въззивните оплаквания са сведени единствено до
обосноваността на преценката за справедливост по установените
обстоятелства по причиненото от застрахования увреждане, въззивният съд
възприема като безспорни следните факти: При удара от автомобила
пресичащото дете е получило едно средно и други по-леки увреждания в
дясно теменна част на главата, представляващи черепно мозъчна травма с
закрито линеарно счупване на свода на черепа и подкожен кръвоизлив
(хематом) над твърда мозъчна обвивка, без оток и компресия, и контузия на
мозъка с клинични данни за сътресение на мозъка, без данни за загуба на
съзнание, малък хематом (1см/1.5мл) и охлузвания в областта на окосмената
част на главата и челото. Макар лечението да е проведено в хирургична
клиника, където под наблюдение на неврохирург е овладяно временно
опасното за живота състояние, медицинският експерт, назначен в първата
инстанция е потвърдил, че лечението е проведено консервативно, с вливания
4
на медикаменти след множество изследвания и консулти, съответно на
добрите медицински практики, в рамките на 10 дни, като детето е било
изписано на 16.12.2023г., без отпадна неврологична симптоматика, с
назначение само на контролни прегледи, които са били и съответно проведени
от пациентката в рамките на обичайния възстановителен период от 1 месец на
домашно лечение с ограничаване на физическа активност, но без пълно
обездвижване или нужда от обслужване с чужда помощ. Вещото лице не е
установило никакви остатъчни последици от това нараняване, посочило е, че
болковите изживявания при удара и непосредствено след това са с висока
интензивност, но с прилагане на медикаментите и течение на времето
постепенно отшумяват, потвърдило е че при прегледа (8 месеца след ПТП)
здравето на детето е напълно възстановено. Данни за по-продължително
физическо възстановяване по делото няма. Показанията на свидетелките Д. и
П.(баба и леля на детето) описват промените в настроенията и нужда от
психологическа подкрепа в ежедневието (според бабата е търсило
придружител само при излизане от дома). Тези свидетелки възпроизвеждат
свои преки и непосредствени впечатления върху поведението и бита на
пострадалата и въпреки родствените им връзки, въззивният съд не намира
основание да отрече доказателствена стойност на тези показания
(кредитирани съобразно чл. 172 ГПК), поради липса на пряка
заинтересованост от резултата от делото и излагането на фактите
последователно и безпротиворечиво. Св. Д. потвърждава, че след
първоначалното стресиране и едномесечното възстановяване след изписване
от болницата, социалните контакти на детето били възстановени, не е
отсъствала от училище и освен проявите на нервност и по-лесна уморяемост с
главоболие, няма други съществени промени. Св. П. описва конкретни прояви
на негативно поведение (детето е буйно, крещи и зяпа), които свързва именно
с периода непосредствено след травмирането. Затова въззвният съд
преценява, че двете свидетелки достоверно описват различните моменти на
интензивността на психологичната реакция, допълнително интерпретирани от
назначените по делото специалисти.
Значението на произшествието като несъмнено психогенно преживяване
е изследвано от комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, допусната от първата инстанция. Експертите потвърждават, след
лично освидетелстване на пострадалата, че няма следи от органични
изменения в мозъчните процеси като резултат от травмата и че личностните
компенсаторни възможности и възрастта благоприятно са повлияли на
възстановяването от острия стрес, характерен за преживяване на заплаха за
физическа цялост с телесно нараняване. Вещите лица потвърждават, че
описаните от свидетелите симптоми на тревожност, паника, опасения и
свръхактивност са типична реакция на този стрес, проявена като разстройство
в адаптацията, което при конкретната пациентка не се проявява с някакъв
необичаен интензитет и значително се редуцира след около месец. Не са
констатирани остатъчни симптоми на травматичното преживяване и
последващи психически или психологически проблеми, нито нужда от
специфично лечение, тъй като личността на пострадалата самостоятелно се
адаптира в подкрепящата семейна среда без значима вероятност за бъдещи
негативни невъзстановими последици.
5
При съвкупната преценка на така събраните доказателства,
неоснователни се оказват оплакванията на въззивницата за неустановени
значими за определяне на обезщетението обстоятелства: наложителна чужда
помощ за обслужване в ежедневието след изписване от болница, по-дълг
възстановителен период до 3-4 месеца, негативни остатъчни промени в начина
на живот на пострадалата, извън обичайната реакция на острия стрес и
последвала спонтанна адаптация.
За определяне на конкретния размер на обезщетението при приложение
на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд самостоятелно оценява и критериите по т. 11 от
ППВС 4/68 за справедливо остойностяване на вече установения комплекс от
негативни последици от причиненото от застрахования водач физическо
увреждане и стресогенното събитие. Средното по степен физическо
увреждане (контузията на мозъка с кръвоизлив), като временно опасно за
живота нараняване е понесено в комплекс с доказаната по-лека, неопасна за
живота закрита черепна фрактура, натъртвания и охлузвания, които са били
съпроводени с значителни по интензитет болки в рамките на първоначален
болничен престой и постепенно са отшумяли в рамките на месец на
проведеното лечение с медикаменти и щадящо физическо натоварване без
каквато и да е оперативна интервенция или друго специално лечение.
Възстановяването е протекло нормално, като допълнително подпомагане е
търсено като психологична подкрепа не за битово обслужване, а за
преодоляване на страха от излизане извън дома. Преживеният от пострадалата
стрес, несъмнено съпътстващ всяка злополука, е предизвикал постепенно
намаляващ по интензитет дискомфорт без данни за симптоми на необичайно
продължителен период на адаптацията, като младата й възраст е
благоприятствала възстановяване без остатъчни дефицити.
При тези характеристики се налага да се приеме, че последиците върху
физиологично и емоционално-психическо състояние на личността имат
кратък и неинтензивен характер. Справедливостта налага отчитане на среден
към нисък размер на обезщетението за типично черепно-мозъчно увреждане
без остатъчни последици и непродължителна също типична реакция на остър
стрес. Характеристики на уврежданията като особено интензивни,
надхвърлящи не само обичайните периоди за възстановяване на телесното
здраве и преработка на стреса, но и пораждащи съществени непредолими в
бъдеще дефицити, които травмират трайно личността и със сигурност
променят негативно живота в бъдеще, не са доказани и затова няма основание
за определяне на компенсации над средните размери.
За прилагане на точната мяра за обществена справедливост съдът
съобразява и съдебната практика при определяне на обезщетения при средна
телесна повреди от подобен характер в периода 2018г. – 2021г., вариращи от 8
000лв. до 70 000лв. (Решение № 50009 от 13.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
2214/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 49 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. №
370/2024 г., I т. о., ТК ,Определение № 2761 от 2.10.2023 г. на ВКС по гр. д. №
765/2023 г., IV г. о., ГК ,Определение № 1731 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 4055/2023 г., III г. о., Определение № 50490 от 25.09.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 1896/2022 г., II т. о., ТК ,Определение № 1401 от 25.03.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 1426/2023 г., IV г. о., Определение № 144 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д.
№ 1475/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 624 от 4.04.2023 г. на ВКС по гр. д.
6
№ 4697/2022 г., IV г. о., ГК, ; Определение № 25 от 13.01.2023 г. на ВКС по т.
д. № 2361/2022 г., I т. о., ТК), като по- високите размери са били определяни за
по-тежки случаи на проникващи травми с оток, продължителна реанимация
при загуба на съзнание, оперативно лечение и трайни остатъчни дефицити
като загрозяващи белези, парези и нарушения в двигателни възможности.
Затова в процесния значително по-лек случай посочената от първата
инстанция сума от 40 000лв. съответства на среден справедлив размер,
завишен и поради динамиката на стандарта на живот до релевантния за
настъпване на увреждането момент на 2023г. Така, съгласно изискванията на
чл. 52 от ЗЗД се постига и всестранно отчитане на всички ползвани в
практиката критерии (ППВС № 4/68 г. , Решение № 103 от 9.11.2020 г. на ВКС
по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., Решение № 9 от 4.02.2022 г. на ВКС по т. д. №
185/2021 г., II т. о., ТК и мн.др.). От 07.12.2018г. и към датата на
застрахователното събитие лимитът на отговорността на застрахователите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт е в размер на 10 420 000 лв., независимо от броя на пострадалите лица и
не е променян, поради което този индикатор не е значим за спора. През 2023г.,
съгласно официалните данни на НСИ, средностатистическите показатели за
едно лице са за общ годишен доход 10846 лв. за страната (нараствал от 6013
лв. за 2018г. до 7705лв. за 2021г.), като за област Разград тези стойности са по-
ниски. Същевременно, официално обявените данни от НСИ вече индикират
съществено спадане на нивата на средно годишната инфлация след овладяване
на ръста през 2022г. При това положение, въззивният съд преценява, че
определената сума е съобразена с развиващите се икономическите процеси
към датата на увреждането и оплакването за нарушение на изискванията на
закона в тази насока също се оказват неоснователни. По-високата търсена
стойност на компенсацията би надхвърлила справедливия размер и би се
превърнала от средство, заместващо загуба в средство за извличане на
неоправдано обогатяване (ППВС № 4/68 г.) чрез промяна в социалното
положение и стандарта на живот на малолетната пострадала.
Останалата част от оплакванията на въззивницата се концентрират в
правната квалификация на поведението на всеки от участниците в
настъпилото ПТП и значението му като факторен елемент в причинно
следствената верига, довела до удара, нанесъл телесните увреждания на
пострадалата. Фактите и обстоятелствата относно противоправното поведение
на застрахования водач и механизма на причиняване вече се установени с
необжалваната част от решението, като основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя и затова въззивният съд ги възприема по
мотивите на първата инстанция към които препраща: водачът Д С К не
изпълнил задължението си да управлява автомобила си ”Опел Вектра” с
повишено внимание в зона на поредица от кръстовища по бул.”Странджа” в
участъка след моста над р.Бели лом и преди бензиностанция ”ОМВ” и тъй
като не е забелязал своевременно началото на пресичането на пешеходката Т.
Д. на отстояние извън опасната зона за спиране(при движение с разрешена
скорост около 30 км/ч), не е предотвратил сблъсъка с нея, въпреки, че е имал
обективна възможност за това. Установено е, че процесно ПТП е настъпило в
условията на намалена атмосферна видимост поради настъпилия вечерен мрак
и валеж, но пресичането на детето е започнало от място, на което е имало
стълбове с лампи за улично осветление и водачът е можел да го да възприеме
7
като опасност при пряка видимост, ако е положил изискуемата от чл. 20 ал.2
ЗДВП предпазливост.
Пред въззивния съд не е оспорено и установеното от
първоинстанционния съд със събрано заключение на автоексперт, движение
на пешеходката до мястото на удара: Детето е навлязло на платното на около 5
м от очертаната с хоризонтална маркировка и обозначена с пътен знак
пешеходна пътека, преминало е през двулентовото платно на булеварда и е
навязло в също двулентово платно в посоката на движение на МПС като е
изминало по този начин 11м. до пресичането на траекторията му с тази на
управлявания в най-дясна лента автомобил. Според проверените различните
варианти на бързина на движение, във всички случаи автоекспертът
потвърждава, че при началната пряка видимост всеки от двамата участници е
можел да възприеме другия като опасност и да предотврати инцидента, като
съобрази поведението си. Съответно водачът е можел да спре аварийно при
своевременна реакция в момента на навлизане на детето на платното, а
пешеходката е можела да продължи движението си по тротоара с още само 5
м. и да пресече по пътеката, вече безопасно подмината от този автомобил или
да изчака несъмнено видимо приближаващото се, макар и с ниска скорост
МПС и да започне пресичането извън пътеката след като л.а.”Опел Вектра” е
преминал.
При така установените безспорно факти, въззивният съд на първо място
съобразява, че съгласно разясненията, дадени от ВКС с ТРОСТК № 1/2014г., за
да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка причинна
връзка между конкретно поведение на пострадалия и настъпване на
вредоносното събитие или някои от последиците, дали негативно отражение в
личната сфера на ползващото се от застраховката увредено лице. Приносът на
увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Такова е
поведението на пешеходец, започнал пресичане на пътно платно извън
предвидено за тази цел място (обозначено като пешеходна пътека или
представляващо продължение на тротоар по пар. 6, т. 54 ПЗР ЗДвП), без да се
съобрази с наличието на друг участник, ползващ вече същия път за своето
движение. В конкретния случай детето е започнало да пресича пътното платно
при нарушаване на правилата за движение на пешеходци, установени в
разпоредбата на чл. 113 ЗДвП, изискващи ползване именно на непосредствено
очертаната пешеходна пътека. В тази връзка не може да се пренебрегне
обстоятелството, че автомобилистът е преминал правомерно обозначения като
пешеходна пътека участък и скоростта, с която е продължавал движението си
е била съобразена с влошената пътна обстановка (тъмна част от денонощие и
валеж), като причина за инцидента според автоексперта е само намаленото
внимание на водача(пропуснал да забележи пресичането след очакваното от
автомобилиста място на пътеката). Затова и въззивният съд преценява, че
самата опасност, реализирана при удара, е била създадена от неправомерното
пресичане. Обстоятелството, че делинквентът е възприел пострадалата със
закъснение, не освобождава пешеходеца от задължението да спазва правилата
за движение по пътищата, а дори и в изключителните случаи на наложително
пресичане извън определените за това места, законът обуславя това право със
8
съобразяване с разстоянието на приближаващото се МПС и с неговата скорост
на движение (чл. 113 ал.2 вр. ал.1 т. 1 ЗДвП). Ето защо не може да се обоснове
извод за изцяло правомерно пресичане на пострадалата, респективно за липса
на каквото и да е рисково поведение, което да е улеснило настъпването на
ПТП. Това обосновава основателно възражение за съпричиняване, чрез
създаване на една от предпоставките за самия удар и последиците от него като
краен вредоносен резултат. Не се установява по никакъв начин, че избраното
място на пресичане след пътеката не повишава само по себе си опасността на
пътя, тъй като ако детето стигне до нея, автомобилът би продължил напред
без да променя по никакъв начин скорост и траектория и би се оказал далеч
по-напред от траекторията на пешеходеца. Като се ръководи от разясненията,
дадени в т. 7 от ППВС 17/63 г. на ВС и трайна практика на касационни
състави(Решение № 81 от 14.02.2008 г. на ВКС по т. д. № 659/2007 г., II о.,
ТК,) въззивният съд намира, че по-съществено за настъпването на ПТП е
нарушението на застрахования, който като автомобилист носи повишена
отговорност към пешеходците, дори и извън участъци на пешеходни пътеки и
кръстовища. Възражението за съпричиняване на вредоносното събитие от
опасното пресичане и според настоящия състав е доказано в съотношение на
само 20% от общо включените в причинно-следствена верига фактори и в този
обем отчитането на съпричиняването отговаря на критерия за справедливост
(Решение № 18 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60304/2016 г., IV г).
Оплакването на въззивника по това възражение се оказва също
неоснователно, а това налага да се потвърди извършената от първата
инстанция редукция на определения справедлив размер на дължимото от
застрахования водач обезщетение (чл. 51 ал. 2 ЗЗД).
В заключение изводите на двете инстанции за неоснователност на
предявения иск над присъдените 32 000лв., съответни на 80% от обема
на справедливо оценените съпричинени вреди, изцяло съвпадат и затова
обжалваният акт следва да се потвърди в отхвърлителната част.
В съответствие с този резултат от разглеждане на неоснователна жалба,
липсва предпоставка за ревизиране на разпределянето на отговорността за
разноски в първата инстанция.
За разпределянето на разноски в настоящото производство съдът отчита,
че правото на компенсация възниква за въззиваемия, който е организирал и
провел защита чрез упълномощен адвокат, изразяваща се в подаване на
отговор по жалба и писмена пледоария по съществото на спора. В последното
заседание пълномощникът на застрахователя е представил списък по чл. 80
ГПК, в който изрично е заявен като направен разход изплатен хонорар за
обслужването на клиента по това дело в размер на 5040 лв., фактуриран от
упълномощеното данъчно регистрирано адвокатско дружество и отчетен като
плащане с банков превод. Въззивният съд преценява, че при оспорване на
размер на претенция за реално направени разходи е приложимо правилото на
чл. 78 ал. 5 ГПК. За разлика от общата отговорност за злоупотреба с права,
която се носи в пълен обем като обезщетение за умишлено целенасочено (и
затова непозволено от закона) увреждане, специалната отговорност за
разноски по съдебен спор, уредена в чл. 78 ГПК, не зависи от субективното
отношение на участника в делото. Макар и обективна, тази отговорност е
производна от принципите на равнопоставеност и добросъвестност в процеса
9
и затова е ограничена до конкретно изброени разходи, пряко свързани със
съдебния процес и съответно очаквани за участниците в него. Носителят на
съдебно признатото право е легитимиран да получи справедлива компенсация
за онези разходи, които прави разумно и съразмерно на нужната защита, като
преценката за адекватността им е фактическа и обективно обоснована, без да
зависи от субективната готовност да се ползва луксозна услуга. За разлика от
довереника и доверителя му, които изразяват взаимното си съгласие по
размера на хонорара според личния си субективен интерес, задълженото за
разноски трето лице не участва в договарянето на услугата, и затова то следва
да има право да ограничи отговорността си до стойност, която е съпоставима
с правната и фактическата сложност на казуса, определена по критериите на
ТРОСГТК 6/2012 на ВКС, приложими в общия случай на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5
ГПК. Следва да се подчертае, че обвързващи граници на тази преценка,
въведени с нормативен акт няма, тъй като наредбата, приета от Висшия
адвокатски съвет и конкретно методиката за остойностяване на адвокатските
услуги има само оповестително-препоръчителен характер, предназначен да
повиши качеството на достъпните за гражданите услуги, но съответствието на
този нормативен акт със стандартите на защита на права в рамките на
Европейската общност (след тълкуване дадено с решения на СЕС по
съединени дела C-427/16, C-428/16 и C-438/22) се отрича в съдебната
практика (Определение № 1468 от 5.06.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. №
1578/2023 г. , I т. о. и Определение №2948/12.06.2024 на ВКС по к. ч. т. д.
№1567/2024, I г. о. , Определение № 1866/28.06.2024г. на ВКС по ч.т.д.
586/2024г, II т. о.). Затова при определяне на конкретния размер на разноските
при направено възражение за прекомерност, водещи за съда като орган,
компетентен да определи справедливата компенсация, следва да са на първо
място вида на разхода, а след това и обосновката за адекватността на размера
му със специфичните характеристики на правния спор. Предметът на
настоящото дело е само защита за част от общия интерес, ограничена до
28 000лв., като развитието на процеса е типично за спор, ограничен само до
размер на справедливо компенсиране на вреди и приноса на пострадалия.
Фактическата му сложност не е висока при ясно приложимо право,
разяснявано многократно в трайно установена практика на съдилищата, но не
може да съответства и на пренебрежимо ниски нива, каквито са предвидените
допълнителни възнаграждения за юрисконсулти, получаващи постоянно
трудово възнаграждение, независимо от съдебната им заетост. Затова
настоящият състав на съда преценява, че правото на компенсиране на разходи
за защита по такъв иск следва да се установи в предвидимите за цялостна
защита по парични претенции с ясен имуществен интерес размери, които
страните са можели да прогнозират при упражняване на процесуалните си
права с дължимата грижа и добросъвестност. Общ ориентир за такъв
предвидим на пазара размер за защита по типичен спор със средна по степен
правна и фактическа сложност е именно методиката, възприета в
НМРАВ(действаща в редакция при договаряне на съответната услуга). С оглед
обосновката и на търсените от пълномощника на ищцата разходи, съизмерими
с тези ориентировъчни за пазара размери, за съда не остава съмнение, че в
конкретния случай и двамата участници в процеса са възприели този общ за
професията на адвоката стандарт като определящ за очакваните разходи на
насрещната страна. Изведения чрез правилата по Наредбата (в редакция към
10
момента на договаряне на конкретния хонорар) препоръчителното
възнаграждение за такъв интерес (2890лв.) е значително по ниско от
фактурираната от адвокатското дружество облагаема основа (4200лв.), поради
което заплатената от клиента с ДДС сума от 5040лв. не може да се счита за
адекватен разход. Отделно от това, във въззивна инстанция защитата на ищеца
е идентична като установени факти и правни доводи с тези в първата
инстанция и затова не може да е равна по размер с първично обосноваване на
тезата на страната, за чието обосноваване адвокатът вече е получил своето
възнаграждение. За да постигне съответствието на възнаграждението с
необходимия обем на услугата във въззивната инстанция, размерът на
препоръчителния за една инстанция хонорар следва бъде редуциран
наполовина. Така адекватен на конкретната специфика на производството би
бил само размер на облагаема основа от 1445лв. Съответно на ищцата не
следва да се възлага тежест на разноски за възнаграждение с добавен ДДС над
предвидим размер от 1734лв.
Таксата за обжалване, невнесена от освободена по чл. 83 ал.1 ГПК
въззивница по неоснователна жалба, не може да се събере, по арг. от обр. на
чл. 78 ал. 6 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 234/17.12.2024 г. постановено по
електронно дело 20243300100036 (ГД 36/2024 г.) по описа на Окръжен съд –
Разград), В ЧАСТ с която предявен от пострадало малолетно лице иск за
присъждане на дължимо обезщетение за понесени неимуществени вреди,
причинени от застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ автомобилист, е отхвърлен за горница над присъдени 32 000лв.
до 60 000лв., със съответни лихви и са били определени разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН **********, действаща чрез своя законен
представител К. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Разград, ул.
Александър Стамболийски № 38, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, р-н
Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, сумата от 1734лв.
(хиляда седемстотин тридесет и четири лева), представляваща направени
разноски за защита по неоснователна жалба, на осн. чл. 78 ал. 5 ГПК.
В останалата осъдителна част решението не е било обжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал. 1
и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12