РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Нова Загора, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20252220100385 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, представлявано от
В.Г.С., действащо чрез пълномощника си Л.Л.И., редовно упълномощена с пълномощно с
нотариално удостоверяване на подписи с per. № 970/06.11.2023 г. на С.П. - нотариус с per. №
045 и район на действие - гр. София, срещу Х. М. Д. ЕГН **********, адрес ******, с
правно основание по чл. 422. ал. 1 във вр. чл. 415. ал. 1. т. 2 ГПК и цена на иска 724.10 лева.
Ищецът твърди, че на 18.03.2019г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството й на
кредитор и Х. М. Д., в качеството му на кредитополучател бил сключен Договор за стоков
кредит № 430382, с който банката предоставила стоков кредит в размер на 1 150.76 лева със
срок за изплащане до 18.03.2020г.. На 15.11.2019 г. се сключил Договор за продажба на
вземания, по силата на който „Банка ДСК“ АД в качеството си на продавач, прехвърлила на
„Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на Х. М. Д., съгласно Договор за
стоков кредит № 430382 от 18.03.2019 г. /дължимите суми, ведно с привилегиите,
обезпеченията, лихвите и другите му. Съгласно чл. 2 от договора крайният срок за
издължаване на предоставения кредит бил 18.03.2020г., на която дата настъпвал падежа на
всички дължими вноски и задължението стА.ло изцяло изискуемо.
От стрА. на „Макроадванс“ АД било образувано ч.гр.д.№ 28/2025 г. по описа на
Районен съд - гр. Нова Загора, като по него била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която Х. М. Д. бил осъден да заплати на „Макроадванс“ АД
сумите, описани в същата. С оглед факта, че заповедта за изпълнение му била връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указал на
„Макроадванс“ АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви
иск относно вземането си, предмет на заявлението. Това обсновавало и правния интерес на
кредитора от завеждане на настоящия иск, който бил частичен по своя характер като се
претендирали само част от сумите в заповедното производство, по което била издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 28/2025 г. на НЗРС, а именно:
-529.96 лева /петстотин двадесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/-
представляваща сбор от непогасените вноски по главница за периода от 15.11.2019г. до
18.03.2020г. (съобразно погасителния план), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.01.2025 г. до окончателното погасяване на задължението;
1
-194.14 лева /сто деветдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ -
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва, начислена върху
главницата от 529.96 лева за периода от 08.01.2022 г. - 08.01.2025 г.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
„Макроадванс“ АД направените разноски в заповедното производство и настоящото
производство. Моли, служебно да бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 28/2025 г. по описа
на Районен съд - гр. Нова Загора и представя писмени доказателства по опис.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител адвокат А. С. от АК-Сливен, която счита, че от представените писмени
доказателства се установявало сключването на Договор за стоков кредит № 430382 от
18.03.2019г. между страните по делото, с който бил предоставен за закупуване на 1 брой
телевизор TELEFUNKEN на цена 549 лева и 1 брой пералня SAMSUNG на цена 529 лева от
търговеца „Технополис България“ ЕАД в търговски обект в Стара Загора. Не се
установявало от представените доказателства усвояването на стоковия кредит, т.е.
заплащането на стойността на стоковия кредит от банката на търговеца, както и дали
купувачът - кредитополучател, не се е възползвал от правото си на отказ от договора за
потребителски кредит съгласно предвиждането на раздел VIII от Общите условия по
договори за стокови кредити. В исковата молба липсвали твърдения по важни обстоятелства
- плащал ли е Х. М. Д. изцяло или частично погасителни вноски по кредита, ако е плащал -
какви суми и на кои дати. Дори да се приемело, че длъжникът бил уведомен за извършената
цесия, това било стА.ло най-рано на 03.01.2020г., когато уведомителното писмо от
„Макроадванс“ АД било получено от лицето С.Д.И., с отбелязването на известието за
доставяне, че същата е съпруга на получателя.
Възможно било също длъжникът да е изпълнил частично задълженията си по
договора с първоначалния кредитор, защото не бил редовно и надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземане или поради късното получаване на уведомлението за
цесия; В този смисъл оспорвала изцяло твърдението на ищеца, че ответникът не бил
изпълнил задълженията си по Договор за стоков кредит №430382 от 18.03.2019 година.
Прави възражение за погасяване по давност на част от претенцията на ищеца, защото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено в РС Нова Загора на
09.01.2025 година, но към тази дата били погасени по давност всички задължения за
главница от 1-вата /първата/ до 9 /деветата/ погасителна вноска включително, падежа на
която бил на 15.12.2019 година/. Счита, че по претендираното вземане било погасено по
давност за погасителните вноски с поредност 8-ма и 9-та съгласно погасителния план към
договора, които са с падеж 15.11.20219 и 15.12.2019г., тъй като до подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда, били изминали повече от 5 години и вземанията за тях били
погасени по давност. Поради неоснователност на главните вземания за главница за
падежиралите на 15.11.2019 г. и на 15.12.2019 година погасителни вноски, били
неоснователни и претенциите за обезщетение за забава в размер на законна лихва върху тях
за периода от 08.01.2022 до 08.01.2025 година, както и били неоснователни претенциите за
законна лихва върху главницата, считано от 09.01.2025 година.
Моли да бъдат отхвърлени предявените против Х. М. Д. искове, по които е
образувано гр. дело № 385/2025 г. на РС Нова Загора, като неоснователни и недоказани.
Моли да се изиска служебна справка от НБДН за ответника, от която да стане видно дали
С.Д.И. е съпруга на адресата Х. М. Д..
Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа стрА. следното:
На 18.03.2019г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството й на кредитор и Х. М. Д., в
качеството му на кредитополучател бил сключен Договор за стоков кредит № 430382, с
2
който банката предоставила стоков кредит в размер на 1 150.76 лева със срок за изплащане
до 18.03.2020г.. На 15.11.2019 г. бил сключен Договор за продажба на вземания, по силата на
който „Банка ДСК“ АД в качеството си на продавач, прехвърлила на „Макроадванс“ АД
всички свои вземания по отношение на Х. М. Д., съгласно Договор за стоков кредит №
430382 от 18.03.2019 г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и
другите му. Съгласно чл. 2 от договора крайният срок за издължаване на предоставения
кредит бил 18.03.2020г., на която дата настъпвал падежа на всички дължими вноски и
задължението стА.ло изцяло изискуемо.
Ищецът „Макроадванс“ АД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 09.01.2025г. и било образувано ч.гр.д.№ 28/2025 г. по описа на Районен
съд - гр. Нова Загора, като по него била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която Х. М. Д. бил осъден да заплати на „Макроадванс“ АД
сумите, описани в същата. Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, били дадени указания на взискателя да предяви
установителен иск за вземането си. При образуването на настоящото исково производство
ищецът предавил иск само за част от претендираните суми в заповедното производство, за
които възникнал правен интерес от непогасяването им в уговорения срок.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като се иска установяване на дължимостта на
вземането на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума.
Съдът намира така предявеният иск за допустим, а разгледан по същество същият се
явява и основателен, по следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства - Договор за кредит, Общи
условия и Погасителен план; Допълнително споразумение за цедиране на вземания; Рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия); Приемо-предавателен протокол към
Допълнително споразумение за цедиране на вземания-заверено копие; Потвърждение за
цесия; Пълномощно на „Макроадванс“ АД за уведомление, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и
Уведомление за извършено прехвърляне на вземанията, може да се направи категоричния
извод, че между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД е бил сключен валиден договор за предоставяне
на стоков кредит при определените в него условия, като предвид непогасяването на кредита
в срок и настъпилото правоприемство между „Банка ДСК“ ЕАД и „Макроадванс“ АД, за
последното дружество е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Видно от представения по делото договор, същият съдържа всички реквизити,
предвидени в чл.11 от ЗПК, като не се установяват и нарушения на разпоредбите на чл.19 от
ЗПК. В процесния договор за кредит не се установяват и клаузи, водещи до
недействителност на същия по смисъла на чл.20 и чл.21 от ЗПК. В тежест на всяка от
страните беше да докаже своите твърдения, като в тежест на ищеца беше да докаже наличие
на договорни отношения между страните, както и размера на задълженията на ответника
към него. В тежест на ответната стрА. беше да докаже изпълнил ли е част или изцяло
задължението си към ищеца или че вземането не се дължи в претендираните размери.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът, с оглед разпределената му
доказателствена тежест, посредством пълно главно доказване, е установил фактът, че са
били налице договорни отношения с ответникът, че праводателят му е спазил своите
задължения по договора - предоставил в договорения срок и при договорените условия
посочената в договора сума и е доказал нейния размер, както и е изпълнил особените
изисквания на закона и е доказал качеството си на настоящ кредитор на ответника, предвид
представения Договор за цесия..
Съгласно така определената тежест на доказване, ответната стрА. не е успяла да
опровергае твърденията на ищеца, като ответникът не е успял да докаже изпълнил ли е част
3
или изцяло задължението си към ищеца или пък, че вземането не се дължи в претендираните
размери.
В проведеното открито съдебно заседание, ответникът, редовно уведомен, не се явява
и неизпраща процесуален представител. Не се явява и ищецът по делото.
С оглед горното съдът намира, че спорът по делото е изяснен от фактическа и правна
стрА., като предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен и
да бъде признато за установено, че по отношение на ответника съществуването на вземането
на ищеца в размер на:
-529.96 лева /петстотин двадесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/-
представляваща сбор от непогасените вноски по главница за периода от 15.11.2019г. до
18.03.2020г. (съобразно погасителния план), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.01.2025 г. до окончателното погасяване на задължението;
-194.14 лева /сто деветдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ -
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва, начислена върху
главницата от 529.96 лева за периода от 08.01.2022 г. - 08.01.2025 г.
По отношение на разноските: Предвид изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати направените по настоящото дело
разноски, както и тези извършени в заповедното производство. По исковото производство се
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева, но съдът счита, че
следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 180.00 лева, което е съобразено със
сложността на делото, извършения обем работа и неявяването в открито съдебно заседание
на представител на ищеца. Определеното възнаграждение е съобразено и с размера на
предявения иск, който е за част от дължимите в заповедното производство суми, по който
ответникът е направил изпълнение след издаването на заповедта и не следва да бъде
утежнявано положението му с присъждането на разноски в размер, който би надхвърлил
претендираното вземане. Дължимите разноски в заповедното производство са в размер на
31.45 лв. за платена държавна такса и 180.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. М. Д., ЕГН: **********,
адрес: ******, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********,
представлявано от В.Г.С., действащо чрез пълномощника си Л.Л.И., редовно упълномощена
с пълномощно с нотариално удостоверяване на подписи с per. № 970/06.11.2023 г. на С.П. -
нотариус с per. № 045 и район на действие - гр. София,в качеството му на цесионер по
Договор за покупко-продажба на вземания от 24.04.2019г. в размер на 529.96 лева
/петстотин двадесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща сбор от
непогасените вноски по главница за периода от 15.11.2019г. до 18.03.2020г. (съобразно
погасителния план), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2025 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и 194.14 лева /сто деветдесет и четири
лева и четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислена върху главницата от 529.96 лева за периода от 08.01.2022 г. -
08.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 16/10.01.2025г. по ч.гр.д.№
28/2025г. на НЗРС, произтичащи от Договор за стоков кредит № 430382/18.03.2019г. между
Х. М. Д. и „Банка ДСК“” ЕАД, сключен за предоставяне на сума в общ размер 1 150,76 лв.,
от които 529,40 лева за покупка на пералня и 549,00 лева за покупка на телевизор.
ОСЪЖДА Х. М. Д. ЕГН **********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„Макроадванс“ АД ЕИК *********, представлявано от В.Г.С., направените по ч.гр.дело №
28/2025г. по описа на НЗРС, разноски в общ размер на 211,45 лв., от които: 180,00лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 31,45 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА Х. М. Д., ЕГН: **********, адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„Макроадванс“ АД, ЕИК *********, представлявано от В.Г.С., направените понаправените
4
по делото разноски в общ размер на 455.00 лв., от които 25.00 лв. за държавна такса, 250.00
лв. възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на
180.00 лв..
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5