Р Е Ш Е Н И Е
№ 260073
23.06.2021 година,гр.Велинград
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и трети юни през
две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в
с ъ с т а в :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАША ДАСКАЛОВА
СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА ШАРКОВА
ПРОКУРОР:АСЕН ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от районен съдия НАТАША ДАСКАЛОВА А.Н.Дело №79 по описа за 2021 година и на основание чл.378,ал.4,т.1 от НПК, във вр. с чл.78а от НК и чл.270, ал.1 от НК,
вр. чл.6, ал.1 от ЗБДС, вр. чл.4, чл.64, ал.1, ал.2, ал.З и ал.4, чл.70, ал.1,
т.1 и ал.2 от ЗМВР,СЪДЪТ :
Р Е Ш
И :
П
Р И З Н А В А обвиняемия Г.П.Г. -роден на *** ***, български гражданин, с висше
образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за невиновен в това, че на
16.05.2020 г. в гр.Велинград, противозаконно попречил на орган на властта - младши инспектор И.Я.И.
- полицай „Водач на патрулен автомобил“ и младши инспектор В.О.С. - полицай „Водач на
патрулен автомобил“, служители в група „Охранителна полиция“ към РУ-Велинград
при ОД на МВР-Пазарджик, да изпълнят служебните си задължения, а именно - да
извършат проверка на самоличността му /на лицето Г.П.Г., ЕГН:**********,***/,
по Закона за българските документи за самоличност - чл.6. Гражданите са длъжни при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята
самоличност, като не изпълнил разпорежданията за установяване на самоличността
му и да му бъде извършена полицейска проверка по Закона за Министерството на
Вътрешните Работи - чл.4. Държавните органи, организациите,
юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват
разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на
определените им със закон функции, чл.70. (1) Полицейските
органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. за
което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения
ред; (2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на
документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност,
които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни, чл.
64.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. (2) (Изм. - ДВ, бр.
14 от 2015 г.) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да
се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за
които се отнасят. (3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за
движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на
тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. (4) (Доп. - ДВ, бр.
14 от 2015 г.) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение, или застрашават живота или здравето му, като не
представил документ за самоличност, крещял, буйствал, обиждал и бутал
полицейските служители, като го оправдава по обвинението за
престъпление по чл.270, ал.1 от НК, вр. чл.6, ал.1 от
ЗБДС, вр. чл.4, чл.64, ал.1, ал.2, ал.З и ал.4, чл.70, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМВР и не му налага административно наказание по чл.78а от НК .
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Пазарджик в 15-дневен срок
от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М о т и в и към решение № 260073 ,постановено 23.06.2021 година, по а.н.х.дело № 79 по описа
за 2021 година на Районен съд Велинград:
С постановление от 16.02.2021 год. прокурора АСЕН
ВАСИЛЕВ е направил предложение
за освобождаване на Г.П.Г. *** ,от наказателна
отговорност за престъпление по чл.270,ал.1
от НК във вр. с чл.6,
ал.1 от ЗБДС, вр. чл.4, чл.64, ал.1, ал.2, ал.З и ал.4, чл.70, ал.1, т.1 и ал.2
от ЗМВР , с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК.
Препис от постановлението е изпратен на обвиняемия,който в определения му 7-дневен
срок от връчването не е дал отговор. В съдебно заседание обвиняемият не се признава за виновен,като дава обяснения
във връзка с обвинението,а именно че не е пречил на полицейските служители да
си изпълняват служебните задължения- не е отказвал да даде документ за
самоличност; не е обиждал същите и безпричинно е задържан по груб начин.
От събраните по делото доказателства, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка :
Обвиняемия Г.Г. и Р.Г. са братя и живеят в един
дом – на различни етажи,находящ се във Велинград,на ул.“Макаренко“№26. След
смъртта на майка им отношенията между тях се влошили.
На 15 срещу 16 май 2020 година след употреба на
алкохол обв. Г. пуснал силно музика в дома си – на втория етаж от посочената по-горе
жилищна сграда ,което пречело на
семейството на неговия брат,което обитава първия етаж от същата сграда. Поради
това Р.Г. се обадил за съдействие към
органите на МВР. В около полунощ на 15 май 2020 година в ОДЧ на РУ Велинград се получил сигнал за непоносим шум в
жилище,находящо се във Велинград,на ул.“Макаренко“ № 26. На място бил изпратен
дежурен автопатрул в състав свид. И. и свид. С. – служители в група
„Охранителна полиция при РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик. При пристигане
на посочените полицейски служители на място от етажа,в който живее обв. Г.,се
чувала силна музика,а той бил на
терасата и след предупреждение от полицейските служители спрял музиката.В същия
момент на двора излязъл брата на обвиняемия – Р.Г.,който споделил с
полицейските служители,че често се случва брат му да ги безпокои,след като е
употребил алкохол и те му обяснили,че може да подаде молба по ЗЗДН.В един момент към посочените лица се
присъединил и обв. Г.Г.,който според свидетелите попитал кои са те и ги нарекъл
боклуци,като свид. И. твърди ,че са го
предупредили от разстояние да не се разправя и да си даде документите за
самоличност,а свид. С. - не си спомня
дали са му поискали документи,тъй като задържането му е станало много бързо.
Полицейските служители са категорични,че са употребили физическа сила и помощни
средства ,за да задържат обвиняемия ,тъй като се опитвал да се саморазправя с
брат си – качили го в полицейската кола и го откарали в сградата на РУ на МВР
Велинград,където е задържан за срок от 24 часа. От показанията на свид. И. и С.
не се установи обв. Г. да е удрял някой от тях,както и брат си – те твърдят,че
той е ръкомахал,насочил се към брат си ,търсил е физически контакт,но не е
осъществил такъв.
На 16.05.2020 година В.С. е съставил АУАН против Г.П.Г.
за това,че на същата дата в 00:10 часа
,в гр.Велинград,ул.“Макаренко“ 26, съзнателно не изпълнява издаденото му
многократно устно полицейско разпореждане да не осуетява полицейска проверка и
да не нарушава обществения ред,като вика крещи и обижда проверяващите го
служители,с което е нарушил чл. 64,ал.4 от ЗМВР.На 01.06.2020 година Началник
група към РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик е издал наказателно
постановление № 2020-367-01-454,с което на основание чл. 257,ал.1 от ЗМВР е
наложил на Г.П.Г. глоба в размер на 200 лева.В посоченото наказателно
постановление нарушението е описано по начин,идентичен с описанието в АУАН,като
същото нее връчено на обвиняемия и не е
влязло в сила.
По делото
са приложени - Акт за встъпване в длъжност на В.О.С. от 17.04.2015 година - на длъжност „полицай“ВПА в група Охранителна
полиция към РУ Велинград при.ОД на МВР Пазарджик; Акт за встъпване в длъжност
на И.Я.И. от 09.03.2018 година - на длъжност „полицай“- водач на патрулен
автомобил в група Охранителна полиция
към РУ Велинград при.ОД на МВР Пазарджик,както и длъжностни характеристики за
посочените длъжности.
Обвиняемият Г.П.Г. *** не е осъждан . От приложената полицейска справка е видно,че е роден във Велинград,има
постоянен и настоящ адрес ***,родителите му са починали,има брат и едно дете,
срещу него има заведен един ЗМ- за процесния случай.Декларирал е,че семейството
му се състои от него,съпруга и син, няма доходи , притежава недвижим имот –
етаж от къща и МПС - автомобил.
С
оглед на горното съдът счита,че Г.П.Г. ***,следва да бъде признат за невиновен в това, че
на 16.05.2020 г. в гр.Велинград, противозаконно попречил на орган на
властта - младши инспектор И.Я.И. -
полицай „Водач на патрулен автомобил“ и младши инспектор В.О.С. - полицай „Водач на патрулен автомобил“, служители в
група „Охранителна полиция“ към РУ-Велинград при ОД на МВР-Пазарджик, да
изпълнят служебните си задължения, а именно - да извършат проверка на самоличността му /на
лицето Г.П.Г., ЕГН:**********,***/, по Закона за българските документи за
самоличност - чл.6. Гражданите
са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон,
да удостоверят своята самоличност, като не изпълнил разпорежданията за
установяване на самоличността му и да му бъде извършена полицейска проверка по
Закона за Министерството на Вътрешните Работи - чл.4. Държавните
органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват
съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по
повод осъществяване на определените им със закон функции, чл.70. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление или
друго нарушение на обществения ред; (2) Установяването на самоличността се
извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на
граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин,
годен за събиране на достоверни данни, чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено. (2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно
или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. (3)
При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата
разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете,
действия или знаци, посочени в закон. (4) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му, като не представил документ за самоличност, крещял, буйствал, обиждал и
бутал полицейските служители, като бъде оправдан
по обвинението за престъпление по чл.270,
ал.1 от НК, вр. чл.6, ал.1 от ЗБДС, вр. чл.4, чл.64, ал.1, ал.2, ал.З и
ал.4, чл.70, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМВР,тъй като :
- от събраните по делото доказателства не се
установи по несъмнен и безспорен начин,че обв. Г. е осъществил посочения състав
на престъпление от обективна страна.Обвинението
е повдигнато и се поддържа за това,че обв. Г. е попречил на полицейските служители да извършат проверка
на самоличността му,като е отказал да предаде документ за самоличност. Относно
обстоятелство дали полицейските служители са поискали по съответния ред
документ за самоличност на обв. Г. и дали той е отказал да им даде такъв
полицейските служители дават противоречиви показания – свид. И. твърди,че на
няколко пъти са се разпоредили обвиняемия да им представи документ за самоличност,докато
свид. С. не си спомня това обстоятелство,въпреки че в Постановлението на
прокуратурата се твърди,че именно този полицейски служител учтиво е разпоредил
на лицето да представи документ за самоличност.Нещо повече – това противоречие
не беше отстранено и при проведената очна ставка между двамата свидетели. Не се
събраха и доказателства в подкрепа на изложеното в постановлението,че обв. Г.
се е държал агресивно към полицейските служители- блъснал свид. И. и ударил с
крак в областта на бедрото свид. С..Тези обстоятелства не се твърдят от
посочените свидетели при разпита им по време на съдебното следствие – свид. И.
твърд,че обвиняемия се е насочвал към тях,а свид. С. – че обвиняемия се насочил
към брат си и че по време на задържането е имало борба.Всичко това води до
извода,че тезата на държавното обвинение за осъществяване на изп. деяние на
престъпление по по чл. 270,ал.1 от НК – пречене
на орган на властта да изпълни
задълженията си, не бе установена по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Следва да се отбележи и това,че след пристигане на полицейските
служители и отправено предупреждение към обв. Г. същият е изпълнил
разпореждането да намали,съотв. да спре силната музика,като именно за това се е
наложила намесата на полицейските служители. Това се изясни и от показанията на
свид. С.,който твърди,че биха изготвили само докладна за случая,ако обвиняемия
не е дошъл при тях на двора. Какви са били последващите разпореждания от страна
на полицейските служители,какво е наложило да се отправят те към обвиняемия и
какви задължения е следвало да изпълнят те – това не е посочено нито в
Постановлението,нито са изложени
аргументи в тази насока от държавното обвинение,т.е съдът не е сезиран с
обвинение за осуетяване на други служебни задължения от страна на полицейските
служители,в качеството им на орган на властта.Нещо повече – за процесния случай
свид. С. е съставил на обвиняемия и АУАН – в който се сочи,че лицето не е
изпълнило дадените му полицейски разпореждания да не осуетява полицейската
проверка и да не нарушава обществения
ред,но за тези разпореждания и действия на полицейските служители не е
повдигнато обвинение и съотв. обвиняемия не е в състояние да защити правата си.
Освен това – за разпореждания в
посочения смисъл не е налице твърдение и от страна на свид. И. и С..
Отправените обиди към свидетелите,респ. насочената агресия към брата на
обвиняемия – могат да се квалифицират по-скоро като хулигански действия,но не и
като пречене на изпълнение на служебни задължения от органите на МВР.
Обвинението е,че обвиняемия е попречил на органите на МВР да установят
самоличността му,като в тази насока са и конкретно цитираните текстове от
ЗМВР,но това не се установи от събраните доказателства по делото.Против обв. Г. не е
повдигнато и не се поддържа обвинение,че не изпълнил устното разпореждане на
полицейските служители по чл.
55, ал.1 от ЗМВР- да преустанови незаконосъобразните си действия-
отправянето на обиди,да крещи,да буйства, поради което следва да бъде оправдан
и за посочените действия,като форми на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.
270, ал.1 от НК. Още веднъж следва да се отбележи,че тези действия могат да
се квалифицират или като проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ или
като престъпление по чл.
325, ал.2 пр.1 от НК – с оглед на степента на обществена опасност на
деянието,като състава на квалифицирано хулиганство несъмнено поглъща състава на престъплението по чл.
270, ал.1 от НК.
-
поради липсата на обективните
признаци на престъплението по чл. 270,ал.1 от НК,съдът не следва да обсъжда наличието на субективния елемент – в случая пряк
умисъл у дееца,така както е посочено в Постановлението на РП Пазарджик,ТО Велинград.
Въпреки това следва да се отбележи,че по делото не се събраха и
доказателства,че деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал
е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това, т.е че пречи
на орган на властта да изпълни служебните си задължения. Същият в обясненията
си е категоричен,че е направил опит да представи документи за самоличност,но не
му е дадена такава възможност и от същите може да се направи извода,че целта му
е била да се саморазправя с брат си,който е подал сигнал в ОДЧ на РУ Велинград
против него,но не и да пречи на полицейските служители.
По горните съображения бе постановено настоящето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: