Решение по дело №59/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 102
Дата: 26 март 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20202150200059
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№102                                                 26.03.2020 г.                                     гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                               наказателен състав  на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година                      

в публично заседание в следния състав:

                                                                Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Красимира Любенова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД№ 59 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Х.Д.Д., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 19-0304-002684/17.09.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, предложение първо и чл.183, ал.1, т.1, предложение второ от същия закон, на жалбоподателят са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. респективно 10 лв. Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като се моли за неговата отмяна. Не се ангажират доказателства.

РУ- гр. Несебър, редовно уведомено, не изпраща представител, не взема отношение по жалбата.

Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 387001/11.09.2019 г. е съставен за това, че на същата дата, около 01,00 ч., по път ІІІ-906, с. Гюльовца- с. Паницово, около 25 км., посока с. Паницово, на суха пътна настилка, в тъмната част на денонощието, на прав участък, жалбоподателят управлявал лек автомобил ЕН 0840 КС, като поради движение с несъобразена скорост със сочените по- горе пътни условия, попада в неравност по пътното платно /дупка/, и допуска самостоятелно ПТП с материални щети. Наред с това Д. не представил контролен талон към свидетелството за управление на МПС. С това деяние била нарушена нормата на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно и издал наказателното постановление.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.

От така изложените по- горе обстоятелства, залегнали както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, става съвсем ясно за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателя. Описана е конкретната пътна обстановка, с която не е съобразил скоростта си Д.. Действително нормата на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата въвежда няколко обстоятелства, с които водача на МПС следва да се съобразява, като в АУАН и в НП са описани конкретните условия на пътя, с които е следвало да съобрази скоростта на движение жалбоподателя. В случая санкцията е наложена не за управление с превишена скорост, а за управление с несъобразена скорост, поради което каква е била скоростта в цифрово изражение, с която Д. е управлявал автомобила, е без значение. Законът поставя условия, съобразно които водачите трябва да съобразят скоростта на движение така, че при възникване на предвидимо препятствие да могат да спрат. От показанията на св. Д. се установи, че пътният участък е бил с множество неравности /дупки/, за което обаче е имало многократно обозначение. В този смисъл съдът счита, че наличието на знаци, предупреждаващи неравностите по пътя, правят такова препятствие предвидимо.

По отношение на твърдението, че санкцията била неправилно подведена под нормата на чл.20, ал.2, а не под чл.179, ал.2, двата от Закона за движение по пътищата, съдът не го споделя. Видно от НП, в същото е посочена като санкционна разпоредбата на чл.179, ал.2, която наказва водачи, управляващи МПС с несъобразена скорост, заради което допускат ПТП. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП посочва кое съставлява несъобразена скорост. В този смисъл и двете разпоредби са указани в наказателното постановление и правилно същите са съотнесени към изложената фактическа обстановка като описание на нарушението.

Ето защо съдът намира, че не са допуснати твърдените в жалбата съществени процесуални нарушения.

По същество правилно и законосъобразно на Д. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие е било издадено наказателно постановление. Установи се, че на пътният участък, по който е управлявал жалбоподателя, е имало сигнализация за неравности, с което същия не е съобразил скоростта си, и при наличието на видимост, макар и в нощни условия /факт, който също следва да бъде отчетен при избиране на скоростта на движение/, на прав участък и суха пътна настилка, не е съобразил скоростта, с която се е движел, и допуснал ПТП. Не се ангажираха доказателства, обосноваващи защитната версия, че се касае за случайно деяние. Наличието на множество неравности по пътя, факт, който не се оспорва и от жалбоподателя, и наличието на предупреждение за такива неравности, означава, че водача е могъл да предвиди попадането в дупка, респективно настъпването на обществено опасни последици.     

По отношение на второто нарушение същото не се оспорва от страна на жалбоподателя, като извършването му се установява от показанията на св. Д..

Всичко това дава основание на настоящата инстанция да счете, че правилно на Д. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателно постановление. Предвид на това жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде потвърден атакувания акт. Наложените санкции са във фиксирани размери и не подлежат на съдебен контрол.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0304-002684/17.09.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, предложение първо и чл.183, ал.1, т.1, предложение второ от същия закон, на Х.Д.Д., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. респективно 10 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: