Решение по дело №102/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 260014
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Емилия Христова Дишева
Дело: 20204220200102
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260014

гр.Дряново, 01.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Дряновски районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                              Председател: Емилия Дишева

при участието на секретаря Кремена Д., разгледа докладваното от съдия Дишева АНД № 102 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Д.М.Г. ***, в качеството му на представляващ ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, чрез пълномощник адв. Г.Г.,***, срещу Електронен фиш серия К, № 2912970 на ОДМВР Габрово, с който за осъществено на 29.06.2019 г. нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, констатирано и заснето чрез автоматизирано техническо средство № TFR1-М 625, на ПП-5, км. 118+979 м., до с. Соколово, в посока към гр. Габрово, на жалбоподателя е наложена “Глоба” в размер на 100 лв., на осн. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш. Автомобилът бил собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, а ***било посочено като ползвател. Електронният фиш бил издаден на Д.Г., като управител на ***, но не той шофирал въпросния автомобил, което щяло да бъде видно от снимковия материал. Иска се отмяната на електронния фиш.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното:

Жалбата е депозирана на 15.07.2020 г., като се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 01.07.2020 г. От приложеното писмо изх. № 258р-8930/06.08.2020 г. от ОДМВР Габрово, РУ Дряново, се установява, че в ОДМВР Габрово не е получена обратна разписка, удостоверяваща връчването на обжалвания електронен фиш, но от направената и приложена справка от АИС “АНД“ на МВР се установява, че същият е връчен на 01.07.2020 г. Поради изложеното съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е от санкционираното лице на 15.07.2020 г. в предвидения в чл. 189 ал. 8 от ЗДП 14-дневен срок от връчването на електронния фиш на 01.07.2020 г.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоначално по делото беше представен един кадър на твърдяното нарушение, който е на практика неизползваем, тъй като на същия се вижда единствено автомобил, като не се разчита регистрационният му номер. С оглед изясняване на делото, съдът изиска от административнонаказващия орган отпечатан снимков материал, съдържащ данни за нарушението, във формата и вида, изготвен от АТСС, с уникален идентификационен номер, отговарящ на изискванията на чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В изпълнение указанията на съда беше представен клип, без идентификационен номер, на който на 29.06.2019 г. в 16,28 ч. е засното движението на автомобил с евентуален регистрационен № ***, със скорост от 88 км./ч. при въведено ограничение на скоростта от 60 км./ч. Посочено е превишаване от 28 км/ч. Тук следва да се посочи, че автомобилът е заснет единствено на втория кадър, като регистрационният му номер е неясен дори и в близък план на четвъртия кадър, като може да се предполага, че последните две букви са именно “КН“.

От представеното удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010 г., издадено от Председателя на БИМ, се установява, че типът средство за измерване - мобилна система за видеоконтрол от типа TFR1-M е одобрено и вписано в регистъра на  одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Видно от приложения Протокол от проверка № 3-15-18 използваното автоматизирано техническо средство за измерване - мобилна система за видеоконтрол от типа TFR1-M 625, е преминало последваща проверка на 09.11.2018 г. и според резултата от проверката процесната МСВК няма механични дефекти и съответства на стандарта за одобрения тип.

По делото е представен Протокол за използване на автоматизирано средство или система № TFR1-M 625 от 29.06.2019 г. на ОД на МВР Габрово, представляващ Приложение № 1 към чл. 10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В него изрично е отбелязано мястото за контрол - ПП-5, км. 118 + 979 м., с. Соколово, в посока гр. Велико Търново – гр. Габрово. Посочено е, че ограничението на скоростта е 60 км/ч, въведено с пътен знак. В протокола е посочено, че е извършван контрол за времето от 16.00 ч. до 17.15 ч. като са изготвени клипове от № 10787 до № 10793.

От служебно изисканата справка - писмо изх. № 11-00-72/28.09.2020 г. от Областно Пътно управление гр. Габрово, се установява, че по път І-5/Е-85 “Велико Търново – Дряново - Габрово” при км. 118+792, дясно, посока Велико Търново – Габрово, на стълб са поставени следните пътни знаци: В26, забраняващ движението със скорост по-висока от означената 60 км/ч. и А26 “Кръстовище с път без предимство”. Кръстовището за с. Соколово и с. Катранджии е при км. 119+048.

Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш серия К, № 2912970 на ОДМВР Габрово, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателя Д.М.Г., в качеството му на представляващ ***, ЕИК ***, като ползвател на товарен автомобил “Фиат 500 Х” с регистрационен № ***, за осъществено на 29.06.2019 г. нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - превишаване на разрешената скорост извън населено място от 25 км/ч, констатирано и заснето чрез автоматизирано техническо средство № TFR1-М 625, на ПП-5, км. 118+979 м., до с. Соколово, в посока към гр. Габрово, на жалбоподателя е наложена “Глоба” в размер на 100 лв., на осн. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

От служебно изисканата справка от ОДМВР Габрово, се установява, че към 29.06.2019 г. собственик на товарен автомобил “Фиат 500 Х” с регистрационен № *** е “Уникредит Лизинг ЕАД“, клон Велико Търново, а като ползвател е вписан ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***. След справка в Търговския регистър се установява, че жалбоподателят Г. е управител на ***.

В изисканото от съда и представено по делото „Техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол TFRl-M-2010 г." от фирмата производител "Тинел Електроникс" ООД, в раздел VIII - Валидност на клип при измерване на скорости, изрично е посочено, че за да се счита за валиден, един видеоклип трябва задължително да отговаря едновременно на следните условия: 1. В момента на засичане на скоростта в интервала на измерване /кадър „Измерен" ±0.2 s, т. е. ± 2 кадъра/ на МПС-то превишило зададеното ограничение, то трябва да бъде в кадър и посоката му на движение да съвпада с посоката указана на радара. 2. От документационния снимков материал, трябва еднозначно да се определи нарушителят, т. е. регистрираната скорост да не може да се причислява на друго МПС. За тази цел трябва да са изпълнени едновременно следните условия: 2.1 Условието от т.1 и 2.2 При наличие на повече от 1 МПС в момента на измерване на скоростта (кадър „Измерен" +0.2 s, т. е. ± 2 кадъра), еднозначно да се определя най-бързо движещото се.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, а съгласно ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 21 км/ч до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба от 100 лв.

Неоснователно е възражението, че електронният фиш е издаден не на собственика„Уникредит Лизинг“ ЕАД, а на представляващия ***, като ползвател. Както беше посочено и по-горе, от изисканата справка се установява, че към датата на твърдяното нарушение автомобилът е бил собственост на “Уникредит Лизинг“ АД, за който не се спори, че по занятие е лизингодател, който предоставя на лизинг автомобили. Същият се е възползвал от предоставената възможност в чл. 4, ал. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като при регистрацията на автомобила е посочил юридическото лице, което използва превозното средство по силата на договор за лизинг, а именно ***. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното от него нарушение, т. е. за такова нарушение може да бъде ангажирана отговорността или на собственика или на този, на когото е предоставен автомобила. Доколкото в случая ползвателят е юридическо лице, правилно е ангажирана отговорността на неговия законен представител.

Неоснователно е и възражението, че не жалбоподателят, а друго лице е управлявало автомобила и извършило нарушението, тъй като по делото не са налице доказателства, нито се твърди, че жалбоподателят е упражнил в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

В случая макар съставеният електронен фиш да отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, сам по себе си той не е доказателство за извършено нарушение. В тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. В тази връзка в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е посочено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС, като тази информация се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер.

В случая по делото е представен изготвен клип, без идентификационен номер, поради което не може да се установи дали процесното нарушение е заснето по време на използване на техническото средство, съгласно протокол от 29.06.2019 г., в който е посочено, че са изготвени клипове от № 10787 до № 10793.

На следващо място свалените на хартиен носител кадри в клипа са на практика неизползваеми и не могат да изиграят ролята на веществено доказателствено средство, тъй като автомобилът е заснет единствено на втория кадър, но не на първия и третия, което е в протироречие с изискванията за валидност на клип на фирмата производител "Тинел Електроникс" ООД на мобилната система за видеоконтрол TFRl-M, съгласно които превишилото зададеното ограничение МПС трябва да бъде в кадър в целия интервал на измерване, който включва кадър „Измерен" ± 2 кадъра, т. е. общо на три кадъра. От друга страна качеството на снимковия материал не дава възможност безспорно да се определи регистрационният номер на заснетия автомобил, който, както беше посочено и по-горе, е неясен дори и в близък план на четвъртия кадър, като може само да се предполага, че последните две букви от него са именно “КН“.

Поради изложеното съдът счита, че представеният снимков материал не отговаря на условията за валидност на изготвения клип и не доказва по безспорен начин извършването на описаното в обжалвания електронния фиш нарушение, поради което същият следва да бъде отменен.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 2912970 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР Габрово, с който на Д.М.Г., с ЕГН **********, в качеството му на представляващ ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за осъществено на 29.06.2019 г. нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: