№ 175
гр. Благоевград, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210201476 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано с жалба на ДР. АНГ. ХР., ЕГН
**********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 21-1116-
000462/25.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Благоевград, сектор
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.
5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от
право да управлявам МПС за 12 месеца и на осн. Наредба N Iз – 2539 на МВР
са му отнети 10 точки.
С жалбата си ДР. АНГ. ХР. моли издаденото наказателно постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
адвокат П.Н., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград,
редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното:
На 07.03.2021 г., в 03:05 часа в Благоевград, по улица "Марица", с посока
на движение от булевард "Св. Димитър Солунски" към улица "Иван
Михайлов", управлявал повереният му лек автомобил „***“, с
регистрационен номер ***, собственост на фирма "Заложна къща - Фреш-
кеш" ЕООД под въздействието на алкохол установено с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер 0185, което е отчело положителен
резултат 1.09 промила на хиляда наличието на алкохол, измерено в
1
количеството издишан въздух в апарата в проба номер 02899. На водача е
издаден талон за медицинско изследване номер 0057263, който е връчен на Х.
в 03:40ч., като му е указано да се яви в ЦСМП – Благоевград до 45 мин. от
връчването му. за което му е съставен АУАН Серия GA АКТ №
224383/07.03.2021 година.
Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като същият го е подписал
без възражения.
Издадена е и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 45/07.03.2021 година, като ДР. АНГ. ХР. получил препис от същата.
От приетото писмено доказателство по делото - талон за преглед на пациент в
СПО се установява, че на 07.03.21г, в 05:45ч. Х. е доведен от органите на РПУ
за освидетелстване, като в талона е отразено, че отказва да даде кръв за
алкохолна проба.
Въз основа на акта, на 25.06.2021 година, Началник в сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР-Благоевград, издал атакуваното НП № 21-1116-
000462/25.06.2021 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от
право да управлявам МПС за 12 месеца и на осн. Наредба N Iз – 2539 на МВР
са му отнети 10 точки.
Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на
02.09.2021 г.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителят М. К. М., както и от свидетелите С. МЛ. Т. и Б.Г. С., които
са категорични, че жалбоподателят е шофирал след употреба на алкохол,
както и че е издаден талон за медицинско изследване, но не е могъл да даде
кръвна проба, тъй като е спрян от органите на реда втори път.
Жалбоподателят повторно е изпробван за алкохол и отново пробата е била
положителна. Отведен е в сектор „Пътна полиция“, за да му бъде направена
проба за наркотици, която е била отрицателна. Лицето е било прегледано в
Спешен център и след като медицинският екип е установил, че има проблеми
с кръвното не е бил задържан.
Свидетелката Х, която е близка на жалбоподателя твърди, че предложила да
го закара с неговата кола до Спешна помощ, тъй като на неговото
свидетелство за управление на МПС било отнето. Докато жалбоподателят Х.
й показвал как се включват скорости, тъй като били автоматични се появили
органите на реда с включен звуков сигнал. Свидетелката твърди, че
полицейските служители са свалили номерата на автомобила. Полицаите от
автопатрула казали на жалбоподателя Д.Х., че трябва да го заведат в Спешна
помощ, за да му вземат кръв. Свидетелката е пожелала да го придружи в
служебния автомобил на МВР, но полицейските служители й отказали. Х
твърди, че няколко часа не е имала връзка с жалбоподателя. Сутринта той се е
свързал с нея, за да я успокои, че е добре. Споделил, че е бил заведен в
Спешен център, тъй като е вдигнал кръвно.
2
Съдът отказва да кредитира показанията на Х, тъй като тя е в близки
отношения с Х., отделно от това показанията й се разминават с казаното от
полицейските служители.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от разпитаните
по делото свидетели, приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни
и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество неоснователна.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в
противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да
се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган
се основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и
в рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. Както в АУАН, така и в НК
точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на
които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение
по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при
издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е
посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които
са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен
надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно
нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. Разпитаните в хода
на делото свидетели установиха изцяло механизма на извършената проверка
на жалбоподателя, както резултата от същата, Действително по отношение на
същия е съставен и друг АУАН за управление под въздействие на алкохол, но
същия касае друг времеви период и друго място на проверка. Дори и да бъдат
кредитирани твърденията, че втория път е спрян като отивал да даде кръв,
това обстоятелство не води на извод за липса на съставомерно деяние. Ето
защо настоящия състав намира, че в случая се касае за две отделни деяние,
поради което и не е нарушен принципа „non bis in idem”. Това налага извода,
че констатираното административно нарушение е извършено именно от
3
жалбоподателя и санкционния орган след като е приел, че нарушителят е
установен по безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното
НП.
Деянието, извършено от жалбоподателя представлява административно
нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия
орган като нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посоченият
законов текст, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. От обективна страна, на процесната дата и място при
извършена на Х. проверка за употреба на алкохол с техническо средство
"Алкотест Дрегер 7510" с фабричен № 0185, същият отчел 1.09 промила
алкохол, измерено в количество издишан въздух. Самоличността на
нарушителя е била установена по категоричен начин, след което и му е била
извършена проба с техническото средство, отчело положителен резултат 1.09
промила. В конкретния случай на водача е дадено време до 45 минути за
явяване в ЦПМС, за кръвна проба, но видно от лист за преглед на пациент Х.
отказал да даде кръв за алкохолна проба.
От друга страна количеството алкохол, за което е санкциониран
жалбоподателя е установено посредством техническо средство, което по
смисъла на наредбата е един от допустимите и предвидени начини за
установяване, поради което и съдът приема, че е спазен редът за установяване
на алкохол по смисъла на Наредба №1/202017г. Съдът намира, че
жалбоподателя е реализирал състава на описаното административно
нарушение от обективна и субективна страна.
От обективна страна, на процесната дата и място Х. е управлявал лек
автомобил, под въздействието на алкохол, установено с техническо средство
„Алкотест Дрегер” 7510, с фабричен № 0185, който отчел 1.09 промила
алкохол в кръвта,измерено в количеството издишан в апарата въздух.
Фактическата обстановка отразена в акта и НП се установява от разпитаните
по делото свидетели и от приложените писмени доказателства.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това
административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек
автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно
установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено
опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Не е спорно в случая, че жалбоподателя е управлявал лекият автомобил.
Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в Постановление №
1 от 17.01.1983 г. по Н. Д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
МПС-а или машини, както и задължителните разпореждания на
оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машина е в
покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици. В случая безусловно се касае за
управление на автомобила от страна на жалбоподателя, доколкото същият е
4
бил установен от проверяващите органи в самият автомобил, който от своя
страна е осъществявал движение по пътното платно, тъй като с движението на
автомобила и с действията си Х. е бил участник в движението и са били
налични обстоятелства, обуславящи опасност от настъпване на съставомерни
последици.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл.
174, ал. 1, т.2 от ЗДП административнонаказващият орган е санкционирал Х. с
административно наказание "Глоба" в размер на в размер на 1000.00 лева,
кумулативно с това "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни
точки.Съгласно посочения законов текст Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2.
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв.
В конкретния случай обаче съдът намира, че при индивидуализиране на
наказанието административнонаказващия орган се е съобразил разпоредбата
на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН и е наложил на жалбоподателя единственото
предвидено за това нарушение наказание.
При приложението на Наредба № Із-2539 на МВР,
административнонаказващият орган правилно е приложил и разпоредбата
посочена в Наредбата, като на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата е отнел
10 контролни точки на жалбоподателя за извършеното от него
административно нарушение, поради което НП, в тази му част следва да бъде
потвърдено.
Съдът намира за неоснователно искането на защитата, че Х. е отведен в
ЦПМС след посочения в талона за медицинско изследване час и поради тази
причина не е дал кръвна проба.
Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.5 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози
(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Вземането на кръв и урина за изследване за
концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за
изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или
при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения
срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за
забавянето и часа на вземането. Действително от събраните по делото
доказателства се установява, че причината за закъснението при посещение в
ЦСМП се дължи на полицейските органи, но е нямало пречка Х. да даде кръв
5
за алкохолна проба, като в листа се отрази причината за закъснението, което
не е сторено. Съдът счита, че не са налице основания наказания да черпи
права от собствената си пасивност и отказ за участие в процедурата чрез
даване на проби за медицинско изследване. Следователно непреодолима
пречка за вземането на проба и при заявено желание от дееца за това не се
установява по делото. Така мотивиран, съдът приема разгледаните
възражения за неоснователни. Те почиват на опит на жалбоподателя
манипулативно да бъдат пресъздадени обективно случилите се обстоятелства,
откъдето да черпи неследващи му се права предвид съзнателния му отказ от
даване на проби за медицинско изследване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1116-000462/25.06.2021
г. на Началник група към ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с
което на ДР. АНГ. ХР., ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и
„Лишаване от право да управлявам МПС за 12 месеца и на осн. Наредба N Iз
– 2539 на МВР са му отнети 10 точки.
ПРИСПАДА времето, през което ДР. АНГ. ХР., ЕГН **********, с адрес:
*** е търпял наказание “лишаване от право да управлява МПС”, наложено
му с акт за установяване на административно нарушение № 224383/07.03.21
година, считано от 07.03.21г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6