ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№__195__, 30.01.2019г.,
Пловдив
Пловдивски Окръжен съд VІ
граждански състав,
на тридесети януари
две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Надежда Дзивкова ч.гр. д. № 175 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 278 ГПК
Производството е образувано по частна жалба от Д.Б.Д.
срещу Определение от 13.01.2020, постановено по гр.д. № 13259/2019г. на ПРС, с което е прекратено
производството по делото.
В жалбата се излагат доводи, че определението е
неправилно, необосновано и немотивирано. Поддържа се, че ищецът има правен
интерес от водене на установителен иск за нищожност на договора с ответника,
който интерес е налице дори и само по причина, че е страна по този договор.
Поддържа, че от волята на страната зависи в какъв обем ще защити правата си, но
че всякога за нея съществува интерес от внасяне на яснота в дадено
правоотношение.Не на последно място посоча, че за нея съществува интерес и
поради факта, че при обявяване на договора за потребителски кредит за нищожен,
то тя би дължала връщане само на главницата, но не и на лихвите по договора, а
от приетата по делото ССЕ се установява, че е налице неизпълнение в цялост на
задължението за лихви. Посоча и че когато ищецът разполага с няколко иска не
може правото му да избере пътя на защита да се ограничава от преценката дали
има по-благоприятен за защитата му иск от избрания и предявения от него такъв. Противното
води до нарушаване на диспозитивното начало в процеса. Моли съда да отмени
обжалваното прекратително определение и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответната страна „Изи асет мениджмънт“ АД оспорва
жалбата като счита, че постановеното определение е правилно и законосъобразно.
Поддържа, че съдът следи за правния интерес от предявения установителен иск във
всяко положение на делото. Счита, че в конкретния случай правен интерес не е
налице, т.к. спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или
конститутивен иск. Установителният иск е субсидиарен и може да бъде предявен
само в случай че другите два иска са недопустими. Моли за потвърждаване на обжалваното
определение.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен
състав, констатира следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок,
от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна,
поради следните съображения:
Производството по гр.д.№ 13259/2019, ПРС е образувано
по искова молба на Д.Д. против „Изи асет мениджмънт“ АД за прогласяване
нищожност на договор за паричен заем № 2504707/29.02.2016г., а при условията на
евентуалност е предявен и иск за прогласяване на нищожност на чл.4, ал.2 от
горепосочения договор като противоречащ на принципите на добрите нрави,
заобикалящ изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното
равноправие между страните и нарушаващ изискванията на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК
относно съдържанието на потребителските договори за кредит.
С обжалваното определение от 13.01.2020г. съдът е
приел, че доколкото от приетата по делото ССЕ се установява, че задължението по
договора за кредит – главница и неустойка е изплатено изцяло, като е останала
дължима част от договорната лихва, то установителните искове са недопустими
поради липса на правен интерес. Защитата по един осъдителен иск би включила в
себе си имплицитно и установяване на твърдяната недействителност, поради което
и към момента липсва правен интерес от предявяване на установителни искове. По
тези мотиви е прекратил производството по делото.
Съдът намира, че постановеното определение е неправилно.
Правният интерес за ищцата от предявяване на иск за прогласяване на нищожност
на договор с ответната страна е следствие от качеството й на страна по този
договор. За нея винаги съществува интерес от установяване със сила на пресъдено
нещо на действителността на правоотношенията , в които е встъпила. В какъв обем
ще защити правата си – дали само чрез установяване на недействителността на
договора или чрез осъдителен иск за връщане на недължимо даденото, е въпрос на
преценка на самата страна и този й избор е защитен от принципа на
диспозитивното начало в процеса, т.е. всеки ищец да избере пътя на защита на
правата си. Без всякакво значение за правния интерес от предявяване на иск за
обявяване на нищожност на договор е фактът дали задълженията по този договор са
изпълнени. В същия смисъл са и указанията, дадени от ВКС в т.2 на ТР№8/2012,
съгласно които правен интерес от предявяване на установителен иск е налице и
когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
право. Макар същите да са дадени конкретно за установителен иск за собственост,
намират приложение за всеки един установителен иск , при който страна в
правоотношение желае да установи или оспори действителността му.
Поради изложеното
съдът намира, че обжалваното определение за прекратяване на
производството е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне на предявените искове.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от
13.01.2020, пост. по гр.д. № 13259/2019г. на ПРС, с което е прекратено
производството И ВРЪЩА ДЕЛОТО за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: