№ 241
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000154 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260367 от 23.12.2021 година, постановено по т. дело №
125/2020 година по описа на ОС – С.З., е осъдено З.А.Д. „О. - З.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, да заплати на ОГН. В.
З., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, със съдебен адрес ****, чрез
адв. П.К., сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от полученото
счупване на лявата ключица, мозъчно сътресение, съпроводено с контузия на
главата и лицето, охлузвания по челото и разкъсно-контузна рана по горния
клепач на лявото око, контузия на гръден кош и корем, както и охлузвания и
кръвонасядане на долните крайници, вследствие настъпилото ПТП на
23.07.2019г. в гр.С.З., ведно със законната лихва от 05.11.2019 г. до
окончателното плащане на сумата. Предявеният иск е отхвърлен за разликата
над 25 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. като неоснователен.
Със същото решение е осъдено З.А.Д. „О. - З.“ АД да заплати на ОГН.
1
В. З. сумата от 661, 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди - извършени разходи, свързани с настъпилото ПТП, включваща
сумата от 11, 60 лв. за заплатена потребителска такса по Фактура
***********/25.07.2019г.; сумата от 100 лв. за изготвяне на
съдебномедицинско удостоверение по Фискална касова бележка *** -
Н/2019г. и сумата от 550 лв. за изследване от клиничен психолог, изготвяне
на експертно психологично становище и провеждане на пет терапевтични
сесии по Фактура ***/11.11,2019г., ведно със законната лихва от
05.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата по посочена в
диспозитива на решението банкова сметка.
Осъдено е З.А.Д. „О. - З.“ АД да заплати на адв. П.К. с адрес ****,
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на
ищеца ОГН. В. З. в размер на 1 657, 50 лв. с включен ДДС съразмерно с
уважената част от исковете.
Осъден е ОГН. В. З. да заплати на З.А.Д. „О. - З.“ АД направените по
делото разноски в размер на 1 063, 53 лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Осъдено е З.А.Д. „О. - З.“ АД да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 1 026, 46 лв. държавна такса
съразмерно с уважения размер на исковете, както и сумата от 631, 10 лв.,
представляваща възнаграждение на вещи лица по назначените автотехнически
експертизи и съдебномедицинска експертиза, платени от бюджета на съда,
съразмерно с уважения размер на исковете.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство ОГН. В. З. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 25 000 лева до 40 000 лева, ведно със законната лихва от
05.11.2019 година до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията са за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в
обжалваната част. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди първоинстанционният съд е приложил неправилно
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като не е отчел всички
релевантни обстоятелства и реалния интензитет на претърпените болки и
страдания. Не били взети предвид в необходимата степен последствията от
2
произшествието върху емоционалното състояние на пострадалия, върху
начина му на живот, ограниченията от социален характер, които се е налагало
да търпи, получените вследствие на фрактурата белези и изживяната
психотравма – посттравматично стресово разстройство с разстройство в
адаптацията. Не били отчетени и социално-икономическите условия в
страната, както и съдебната практика, отнасяща се до сходни случаи. По тези
съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново по същество, с което да се присъди допълнително
обезщетение за неимуществени вреди от 15000 лева / разликата между
присъдените с първоинстанционното решение 25 000 лева и претендираните
40 000 лева/, ведно със законната лихва от 05.11.2019 година до
окончателното изплащане на сумата. Претендирано е и адвокатско
възнаграждение с ДДС на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА в полза на „К. и
съдружници – адвокатско дружество“ за осъществената безплатна правна
помощ на ищеца за първата и въззивната инстанция съобразно изхода на
спора.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ЗАД „О.-З.“ АД с
изразено становище за нейната неоснователност. В отговора е посочено, че
според вещото лице обичайният период за възстановяване от най- тежката
травма, причинена на ищеца – счупването на лявата ключица, е около 2-3
месеца, като няма данни при ищеца да са настъпили усложнения и да е
инвалидизиран. Твърденията за психически травми също не били доказани,
липсвала психологическа или психиатрична експертиза. Нямало и данни
ищецът да е извършил необходимата рехабилитация, което удължавало
оздравителния процес и препятствало пълното оздравяване. Освен това
твърденията за промяна в начина на живот се опровергавали от
представените от ответника извадки от фейсбук профила на ищеца. Искането
е да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част и да се
присъдят на ответника направените разноски за въззивното производство.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
3
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като при
подаването й е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
С представените по делото доказателства се установява, че ищецът
ОГН. В. З. е сезирал ответното дружество с претенция вх. № 148 от
05.08.2019 година за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, станало на
23.07.2019 година в град С.З., причинено от Х.К.Д. при
управлението на лек автомобил марка Х. с рег. № ** **** **, за който към
момента на произшествието е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при дружеството-ответник.
При застрахователя е образувана щета № ****-***-****-****. Видно
от писмо с изх. № 99-4840/05.11.2019 година застрахователят е уведомил
ищеца, че не дължи изплащане на обезщетение по щетата, тъй като
представените документи не са достатъчни за доказване на основателността
на претенцията и определяне размера на обезщетението.
При тези данни, съдържащи се в първоинстанционното производство,
следва да бъде направен извод, че искът пред съда е допустим съгласно
разпоредбата на чл. 498 ал. 3 от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна
норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните
по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на
ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе, свързани
с размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на
исковата молба, които ищецът ОГН. В. З. твърди, че е претърпял и
продължава на търпи в резултат на ПТП от 23.07.2019 година, са
4
следните: мозъчно сътресение, контузия на главата, лицето, гръдния кош и
корема, разкъсно-контузна рана на горния клепач на лявото око, охлузвания
по челото, счупване на лявата ключица, охлузвания и кръвонасядане по
долните крайници. Твърди се, че след ПТП О.З. е хоспитализиран в К.Н. към
УМБАЛ „П.Д.С.К.“ , където са му направени изследвания и е проведена
медикаментозна терапия заради оплакванията от болка, световъртеж, гадене и
повръщане. Счупването на ключицата на лявото рамо било имобилизирано
чрез поставяне на медицинска ортеза. За дълъг период от време ищецът не
можел да понася физически натоварвания, нуждаел се от чужда помощ за
най-елементарни битови потребности. Твърди се освен това, че счупването на
ключицата се е отразило негативно на психиката на ищеца, той развил
посттравматично стресово разстройство, съчетано с разстройство в
адаптацията. Ищецът преживял силен стрес при произшествието, който
провокирал страх от пътуване в кола, станал разсеян, не бил в състояние да се
концентрира дори при дейности като четене на книга, имал проблеми със
съня, непрекъснато сънувал инцидента, не можел да ходи на фитнес и бокс
както преди катастрофата, не можел да се грижи физически и за детето си,
затворил се в себе си, отказвал да излиза и да се среща с приятели, станал
емоционално лабилен, притеснен, напрегнат, раздразнителен, често плачел.
Посочено е също, че случилото се се е отразило и на работата на ищеца.
Неговата професия била коафьор, след ПТП той не можел да работи с ръцете
си, което довело до изолацията му и понижаване на самочувствието му, както
и до невъзможност да се справя финансово с издръжката на семейството си.
Твърди се, че и към момента ищецът изпитва болки в областта на лявото
рамо, особено при движение на ръката, изморява се много бързо и не е в
състояние да работи пълноценно, като се притеснява дали ще успее да се
възстанови напълно.
Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства,
свързани с причинените му травми и проведеното лечение, сред които са
епикриза от К.Н. към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ от 25.07.2019 година,
съдебномедицинско удостоверение, издадено от специализиран лекарски
кабинет по съдебна медицина – С.З. на 29.07.2019 година, амбулаторни
листове от 16.08.2019 година и от 15.11.2019 година във връзка със
счупването на ключицата, болнични листове за периода от 23.07.2019 година
до 10.09.2019 година, експертно психологично становище от 06.11.2019
5
година и фактура за заплатени пет терапевтични сесии при психолог.
От писмените доказателства и от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.Д., която
съдът възприема като компетентна, незаинтересована и неоспорена от
страните, се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП от
23.07.2019 година са следните увреждания на ищеца: контузия на главата и
лицето – разкъсноконтузна рана на горния клепач на лявото око,
кръвонасядане на клепачите на лявото око, охлузвания на челото, сътресение
на мозъка, контузия на гръдния кош, контузия на корема, счупване на лявата
ключица, охлузвания и кръвонасядания на долните крайници. Според вещото
лице при правилно протичане на оздравителния процес възстановителният
период за счупването на лявата ключица е около 2-3 месеца, за
разкъсноконтузната рана и мозъчното сътресение – около 14-20 дни, а за
останалите травматични увреждания – около 7-10 дни.
В първите дни след ПТП / до 25.07.2019 година/ ищецът е бил на
болнично лечение, където са извършени лабораторни и образни изследвания
и консултации със специалисти и е започнато и проведено лечение на
черепномозъчната травма медикаментозно и на счупването на лявата
ключица чрез имобилизация с медицинска ортопедична ортеза за 45 дни.
Раната на горния клепач на лявото око с размери 1,3 сантиметра е обработена
хирургически. В амбулаторния лист от 15.11.2019 година и в съдебно
медицинската експертиза е отразено, че към 15.11.2019 година, както и към
момента на изготвяне на експертизата /12.03.2021 година/ ищецът все още
изпитва болки и дискомфорт при крайно отвеждане и при натоварване на
оста на лявата ръка, установено е и наличие на патологичен контур на
лявата ключица във външната й трета. В съдебно заседание вещото лице е
обяснило, че става дума за задебеляване в резултат на изграждане на костна
тъкан на мястото на счупването, където е образувано ново костно вещество,
което няма за изчезне, а може само да намалее.
Към исковата молба е представено като писмено доказателство
експертно психологично становище, изготвено от клиничен психолог в ЦПЗ
– С.З. относно психичното състояние на ищеца и влиянието, което е оказало
върху него ПТП от 23.07.2019 година. То не е оспорено от ответника в
преклузивния срок – с отговора на исковата молба. С оглед на това и
6
доколкото данните, които се съдържат в него, са от значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът ги обсъжда в съвкупност с останалите
събрани доказателства. Заключението на психолога от ЦПЗ към момента на
психологическото изследване, проведено на 06.11.2019 година е, че
вследствие на случилото се при ПТП у ищеца е възникнало посттравматично
стресово разстройство, съчетано с разстройство в адаптацията.
Посттравматичното стресово разстройство се характеризира с изразени
емоционални, когнитивни и поведенчески промени – повишена емоционална
лабилност с интензивни негативни емоции, продължаващо чувство на
„вцепененост“, епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на
психотравматичните обстоятелства, чувство на безпокойство и несигурност,
неувереност, емоционална притъпеност, нарушения на съня, загуба на апетит,
редукция на тегло, ограничително поведение. В становището е отразено, че в
повечето случаи се наблюдават към изброените симптоми и повишена
тревожност и депресивитет, като може да има и остри пристъпи на страх,
паника и агресия. По отношение на разстройството в адаптацията е посочено,
че то представлява състояние на субективен дистрес и емоционално
разстройство, възникнали в периода на адаптацията след преживяното
стресогенно жизнено събитие, затрудняващи социалното и личностово
функциониране на лицето, включително справянето с базисни социални роли
/ трудова, родителска, домакинска и други /.
Конкретните прояви на описаните по-горе състояние, установени от
психолога при ищеца са главоболие, световъртеж, нарушение на съня, бърза
уморяемост, отпадналост, напрегнатост и безпокойство, потиснато
настроение, понижено самочувствие, честно появяващо се чувство на
несигурност и нерешителност, чести спомени на случилото се, страх и
очакване за ПТП, затруднена концентрация, раздразнителност, намаляване на
активността и инициативността, затруднено личностово и социално
функциониране.
Освен обсъдените по-горе доказателства, по делото са събрани и
гласни такива. Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели,
които не противоречат, а напротив потвърждават и доизясняват данните от
съдебномедицинската експертиза и от психологическото освидетелстване на
ищеца. Става дума за показанията на разпитаните в съдебно заседание на
25.05.2021 година свидетели Р. Ж. П. и В. Й. З.. От техните показания е
7
видно, че след ПТП ищецът е изпитвал болки по цялото тяло и е бил много
уплашен. Освен това травмите, получени от него и по-конкретно счупването
на ключицата му пречели да работи като фризьор, което го лишило от
доходи за издръжката на семейството му, включващо жена и едногодишно
дете и за покриване на кредитите, които имал. Свидетелите установяват, че
ищецът бил много притеснен заради липсата на доходи и заради
неяснотата дали ще се възстанови и дали ще може да работи отново.
Ищецът трудно си служел с ударената ръка. Той се върнал на работа около
4-5 месеца след ПТП, но не можел да работи пълноценно, понеже изпитвал
болка. След ПТП ищецът изпаднал в депресия, усамотил се, излизал по-
малко, рядко се срещал с приятелите си, не се качвал в кола, страхувал се,
притеснявал се финансово и най-вече за изплащането на кредитите и за
детето си. Дълго време след ПТП ищецът бил унил и в тежко психическо
състояние, въпреки опитите на близките му хора да го окуражават.
Свидетелят З. установява, че едва два-три месеца преди разпита му / през
месец май 2021 година/ ищецът е започнал да се освобождава от
притесненията си, включително за возене в автомобил и да се връща в
състоянието, в което е бил преди катастрофата. Подобряването на
психическото му състояние се дължало и на факта, че той се върнал на работа
и установил, че може да практикува, макар че все още изпитвал болка на
мястото на счупване на ключицата при определени движения.
Представените от ответника доказателства - снимки, публикувани на
фейсбук страницата на ищеца, не противоречат на обсъдените по-горе
доказателства, свързани с ограничаване на контактите и срещите на ищеца, но
не и с тяхното пълно изключване. Тези снимки не опровергават събраните
доказателства за вида и продължителността на изпитваните физически и
психически болки от ищеца след ПТП.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява обсъдените по-горе физически увреждания и психически
травми, които са в пряка причинна връзка с ПТП, продължителността на
болките и страданията, отражението им върху начина на живот на ищеца,
върху душевното му състояние и върху отношението му към околния свят и
хората. Установено е, че след счупването на ключицата се е образувало
задебеляване от костна тъкан, което ще остане до края на живота му, както и
че при определени движения и натоварвания ищецът все още изпитва болки.
8
Подробно обсъдените обстоятелства, наред с факта, че става дума за млад
човек / тридесет и пет годишен/, активно работещ, грижещ се за семейство
и малко дете и осигуряващ средства за покриване на кредита за жилище,
който е бил лишен от всичко това за сравнително дълъг период от време,
както и негативното отражение на случилото се върху психиката му, дават
основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 35 000 лева.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания, размерът на обезщетението от 35 000 лева е съобразен и с
конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за
справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До 01.01.2010
година нормативно определените минимални размери на лимитите са
нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от 11.06.2012 година/,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, приложим към
настоящия случай, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само
индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната и
обществено разбиране за справедливост, имат значение и следва да бъдат
взети предвид при определяне на размерите на обезщетението за
9
неимуществени вреди, което становище се застъпва и в съдебната практика.
Доводите на ответника за завишен размер на обезщетението за
неимуществени вреди, основаващи се на цитираните съдебни актове в
отговора на въззивната жалба, са неоснователни и не променят изводите на
съда. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда за всеки
отделен случай по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, при преценка на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквато е
задължителната съдебна практика – раздел ІІ от Постановление № 4 от
23.12.1968 година на Пленума на ВС. Обезщетението в общ размер от 35 000
лева е определено от настоящия съдебен състав при преценка на конкретните
обстоятелства, подробно изложени по-горе.
Що се отнася до твърденията, че ищецът не е провеждал необходимата
рехабилитация, което е усложнило и удължило оздравителния процес, по
делото не са събрани доказателства дали ищецът се е нуждаел от такава или
не и дали има връзка между състоянието му и липсата на рехабилитация.
По тези съображения съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение в частта, с която искът на ОГН. В. З. е
отхвърлен за сумата от 10 000 лева, представляваща разликата между
присъдените с влязлото в сила първоинстанционно решение 25 000 лева и
справедливия размер на обезщетението от 35 000 лева. Следва да бъде
постановено ново решение по същество, с което на ищеца се присъди
допълнително обезщетение от 10 000 лева, ведно със законната лихва с
начален момент 05.11.2019 година, както е претендирана / извънсъдебната
претенция пред застрахователя е от 05.08.2019 година/.
В останалата обжалвана част – за обезщетение за неимуществени
вреди от 5000 лева, представляващо разликата до претендираните 40 000 лева,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да се произнесе и по въпроса за отговорността на
страните за разноски по делото съобразно изхода на спора.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично в
осъдителната му част, с която О.З. е осъден да заплати на ЗАД „О.-З.“ АД
разноски за първоинстанционното производство в размера над 354,61 лева до
1063,53 лева / при направени разноски в общ размер 2883 лева/.
Общият размер на адвокатското възнаграждение на адвокат П.К.,
10
осъществил безплатна правна помощ на ищеца пред първата инстанция,
определен на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / при обща цена на исковете 40 661,
60 лева/, е 2099,47 лева с ДДС . С оглед изхода на спора пред първата
инстанция той, респ. адвокатското дружество, има право на адвокатско
възнаграждение в размер на 1841,31 лева. Допълнително за
първоинстанционното производство следва да му бъде присъдено
възнаграждение от 183,81 лева, наред с присъдените с решението 1657,50
лева.
ЗАД „О.-З.“ АД следва да бъде осъдено да заплати допълнително
държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 400 лева /
наред с присъдените 1026,46 лева/, както и допълнително сумата от 245,93
лева / наред с присъдените 631,10 лева/, представляваща разноски за вещи
лица, заплатени от бюджета на съда.
Обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е 15 000 лева, като
въззивната жалба е основателна за 10 000 лева. С оглед на това ответникът
следва да бъде осъден да заплати на „К. и съдружници – адвокатско
дружество“ адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, определено съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 784 лева с
включен ДДС.
ЗАД „ О. - З.“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса за
въззивното производство в размер на 200 лева съобразно изхода на спора.
Разноските, направени от ЗАД „О. - З.“ АД пред въззивната инстанция,
видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, са в общ размер на 1764
лева заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. С оглед изхода
на спора жалбоподателят О.З. следва да бъде осъден да му заплати разноски
за тази инстанция в размер на 588 лева с ДДС.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260367 от 23.12.2021 година, постановено по т.
11
дело № 125/2020 година по описа на ОС – С.З., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от ОГН. В. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****, със съдебен адрес ****, чрез адв. П.К.
против З.А.Д. „О. - З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, за сумата от 10 000 лева / разликата между присъдените с
първоинстанционното решение 25 000 лева и дължимите 35 000 лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, причинени му при ПТП, станало на 23.07.2019г. в гр.С.З., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2019 г. до
окончателното й изплащане;
- в частта, с която е осъден ОГН. В. З., ЕГН **********, да заплати
на З.А.Д. „О. - З.“ АД, ЕИК *********, разноски за производството по
делото пред първата инстанция в размера над 354,61 лева до 1 063, 53 лв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.А.Д. „О. - З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ****, да заплати на ОГН. В. З., ЕГН **********, с постоянен
адрес ****, със съдебен адрес ****, чрез адв. П.К., допълнително сумата
от 10 000 лв. / наред с присъдените с първоинстанционното решение 25 000
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания от полученото счупване на лявата ключица, мозъчно
сътресение, съпроводено с контузия на главата и лицето, охлузвания по
челото и разкъсно-контузна рана по горния клепач на лявото око, контузия на
гръден кош и корем, както и охлузвания и кръвонасядане на долните
крайници, вследствие настъпилото ПТП на 23.07.2019г. в гр.С.З., ведно със
законната лихва върху тази сума от 05.11.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260367 от 23.12.2021 година,
постановено по т. дело № 125/2020 година по описа на ОС – С.З. В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА З.А.Д. „О. - З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ****, да заплати на „К. и съдружници – адвокатско
дружество“, представлявано от адв. П.К., с адрес ****, допълнително
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на
ищеца ОГН. В. З. в първоинстанционното производство в размер на 183,81
12
лева с включен ДДС / наред с присъденото с първоинстанционното решение
възнаграждение от 1 657, 50 лв. с включен ДДС/, както и адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ОГН. В. З. във
въззивното производство в размер на 784 лева с включен ДДС.
ОСЪЖДА З.А.Д. „О. - З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
допълнителна държавна такса в размер на 400 лева за производството пред
ОС – С.З. / наред с присъдената такава от 1026,46 лева/, държавна такса за
въззивното производство пред АС – Пловдив в размер на 200 лева, както и
допълнително сумата от 245,93 лева / наред с присъдените 631,10 лева/,
представляваща разноски за вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА ОГН. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, със
съдебен адрес ****, чрез адв. П.К., да заплати на З.А.Д. „О. - З.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, разноски за въззивното
производство в размер на 588 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13